В него се бореха нежността и желанието. И двете спечелиха.

— За какво си мислиш? — попита той след малко.

— За земята, за среброто, за Конър.

— Беше толкова развълнуван, че сякаш щеше да затанцува.

— Докато не започнах да говоря, че ще го изпратя в някое училище на Изток.

— Конър иска да похарчи среброто за добитък, да изкопае кладенец и други такива неща.

— Може да го направи, след като завърши университет. Ако все още иска.

Кейс понечи да каже, че бъдещето на Конър си е негова работа, а не нейна.

В крайна сметка не каза нищо.

— Хънтър не беше особено въодушевен от среброто — каза тя.

— То означава неприятности.

— Бяхме бедни и имахме неприятности. Сега сме богати и пак имаме неприятности. Предпочитам да запазя среброто, отколкото бедността.

Кейс отново нищо не каза.

Но после размисли. Ако Сара разбереше колко голям бе станал рискът след откриването на испанското сребро, сигурно щеше да вземе Конър и да се махне оттук, докато те се справят с Калпепърови.

— Когато излязохме от онзи каньон, някой ни следеше — каза той равно.

— И преди са ни следили.

— Тогава носехме дърва.

— Е?

— Сега излязохме от каньона без дърва, но въпреки това копитата на конете се отпечатваха по-дълбоко, отколкото когато отивахме нататък.

Сара се вцепени.

— Аб Калпепър е добър следотърсач. Както и по-голямата част от роднините му. Те знаят, че търсиш испанското съкровище.

— А сега знаят, че съм го намерила — довърши мисълта му тя.

— И аз това бих си помислил, ако бях на мястото на тези, които ни следяха.

— Но сега никой, освен нас двамата, не знае къде е скрито среброто — каза тя яростно.

— Няма да издържиш дълго, ако Аб започне да те разпитва. Нито пък аз. Той е жесток човек.

— Тогава просто ще трябва да ме пазиш от него, докато занеса това сребро в някоя банка.

— Имам по-добра идея. Вземи Конър, четири кюлчета сребро и шест коня. Отиди в Санта Фе. Ют ще дойде с теб, за да те пази. Ще се върнеш, когато се погрижим за бандитите.

— Конър няма да тръгне — каза тя.

— Откъде знаеш?

— Не съм чак такава глупачка. Аз също искам брат ми да не се замесва в тази бъркотия. Но той няма да тръгне. Когато му казах, че няма да му дам никакво сребро, ако остане тук, той само сви рамене.

— Проклятие — процеди Кейс през зъби.

— Амин.

Сара въздъхна тежко.

Всичко пропада, всичките й планове за бъдещето. Защо Конър трябва да е такъв инат?

Звездите блестяха като замръзнали сълзи.

Сара затвори очи, забравяйки за всичко, освен за утехата, която й предлагаше силното тяло на Кейс. По тялото й премина тръпка, предизвикана едновременно от тъга и удоволствие.

— Не си мисли за кошмара — каза той тихо.

— Не мисля.

— Потрепери.

— Мислех си колко хубаво е да стоя тук с теб и да забравя всичко останало. Всичко — болезнените спомени и страха…

Той затвори очи. Копнежът в гласа й докосна и неговата душа.

— Да живееш само за момента?

— Да. Като хубав сън. От онези, след които се събуждаш усмихнат, а не облян в студена пот.

— Като сън — повтори той. — Няма нищо преди това и нищо след това. Просто един хубав сън…

Устните му шепнеха в косите й, до веждите й, до бузите й, до устните й.

— Кейс? — прошепна тя.

— Просто един хубав сън. Това е всичко. Просто един сън.

Връхчето на езика му погали горната й устна, после долната. Сърцето й спря да бие.

После изведнъж си спомни предупреждението му.

Не ме изкушавай да ти направя бебе. Ще намразя и двама ни, ако това се случи.

Кожената торбичка, която Лола й даде, беше в къщата. Знаеше, че ако отиде да я вземе, Кейс отново ще се скрие в черупката си.

Само сега, в този момент, той беше уязвим.

Както и тя.

Това няма значение. Ще е далеч от ранчото „Лост Ривър“ дълго преди дори да разбере, че е бременна.

А може би, може би ще може да проникне достатъчно дълбоко под бронята му, за да не я отблъсква повече.

Не го вярваше, но се надяваше…

Зъбите й стиснаха долната му устна. Изненаданото му възклицание беше пролуката, която тя търсеше. Езикът й се плъзна в устата му.

Без да го осъзнава, тя потрепери и издаде гърлен звук, когато усети вкуса му.

— Харесва ми вкусът ти — прошепна тя. — Зъбите ти са толкова хлъзгави и твърди, а езикът ти е като кадифе.

Кейс изстена леко Ръцете му я стиснаха силно.

— Не бива да казваш подобни неща — прошепна той.

— Защо?

— Защото ме карат да губя разсъдъка си.

— Само за малко. Това е само един сън. Това е всичко. Само сън.

Преди той да се е отдръпнал, тя се намести в скута му, опитвайки се още повече да се притисне към него. При движението хълбокът й се потри във възбудената му плът.

Беше голям, твърд, готов.

Тя отново се размърда. Женската й природа й подсказваше, че това е начинът да преодолее бариерите, които той си бе поставил, пък дори и само за един път.

Просто един сън.

Той се опита да каже нещо, но от устата му се чу само задавен стон, когато устните й се залепиха върху неговите. Движенията й в скута му, накъсаното й дишане му подсказваха, че тя го желае толкова, колкото и той нея.

Мисълта за това окончателно му отне самообладанието. Той се бореше със себе си, дори когато езикът му отново и отново влизаше в устата на Сара, проучвайки я така, както тя проучваше неговата.

Но колкото и дълбоко да се бяха слели устата им, това не беше достатъчно. Имаше нужда от още, от много повече. Искаше я цялата.

Името й прозвуча като дрезгав въпрос.

Отговорът й беше чувствено движение на тялото й, което го възпламени.

Кейс спря да се бори с това, от което имаше нужда, както от въздуха. Ръцете му намериха гърдите й под одеялото и ги погалиха нежно, но той копнееше за тялото й, не за дрехите й. Разкопча бързо плетената й блуза и развърза връзките на долната й риза.

Пръстите му бяха студени. Хванаха зърната й и тя изстена. Когато той се поколеба, тя хвана ръцете му и ги притисна към гърдите си.

— Не спирай — шепнеше тя.

— Ръцете ми са студени.

— Студени? — Тя се изсмя накъсано. — Като огън са. Като истински, прекрасен огън. Искам ги върху себе си. Но преди всичко, отново искам да те почувствам в себе си.

Той си пое дълбоко въздух и я положи на постелята. Известно време се бориха с дрехите й, докато тя не усети как той разтваря голите й бедра.

Ароматът от възбудата й му действаше като наркотик. Той я погали и усети течния огън върху пръстите си. Опита се да каже името й, но не можа. Тя му бе отнела дъха.

Дългите й крака обвиха хълбоците му. Той задърпа панталоните си, за да ги отвори, и едва успя да сподави стенанието си, когато тя надигна таза си към него.

Той потри горещата й влага. Тя потрепери от удоволствие. Той се насочи към нея, проверявайки дали е готова. Когато я докосна, още от интимната й влага се стече по него.

Сякаш поднасяше клечка кибрит към фенер.

Тялото му се изпъна. Влезе в нея възможно най-дълбоко. Хълбоците му се движеха все по-бързо и все по-дълбоко.

Сара стисна бедрата си и хълбоците й се раздвижиха в отговор. Това го възбуждаше още повече и той забрави всичко останало, освен живия огън, който го заобикаляше. Искаше му се да забави темпото, да възвърне самоконтрола си, но не можеше да го направи, така както не можеше да устои на кадифената мекота на страстта й.

Ноктите й се забиха в бедрата му. Тя го прегръщаше, галеше го, нежно целуваше челото му, клепачите му, устните му.

След известно време той вдигна глава и я погледна с блестящи очи.

— Причиних ли ти болка? — попита я той.

— Мислех, че аз ти причинявам болка — отвърна тя горчиво. — Изглеждаше така, сякаш умираш. Отново… отново ли те отвратих?

— Да ме отвратиш? За какво говориш? Никога не си ме отвращавала.

— Дори и първия път?

— Не би могла да ме отвратиш, дори и да се опитваш.

Тя въздъхна с облекчение.

— Но аз съм отвратена от себе си — каза тя дрезгаво. — Никога не съм губила така контрол над себе си. Съжалявам.

Той направи усилие, за да се отдели от нея. Тя стисна бедрата си около хълбоците му.

— Каза, че не те отвращавам — прошепна тя.

Кейс хвана лицето й с ръце.

— Ти не ме отвращаваш — каза той отчетливо. — Възбуждаш ме така, както никоя жена досега не ме е възбуждала.

— Тогава защо се отдръпваш?

— Защото ще те смачкам.

Тя се усмихна и надигна хълбоците си към него. Сладкото усещане, което изпитваше с всяко движение я караше да го желае още повече, още по-надълбоко.

— Няма да ме смачкаш — прошепна тя, — Само ме топлиш — отвън и отвътре. А това е нещо доста полезно през една студена зимна нощ Харесва ли ти да ми служиш за одеяло?

Той издаде някакъв странен звук и отпусна главата си до нейната на постелята.

— Кейс? Добре ли си?

— Не. Ти ме караш да искам да… — Гласът му потрепери. Не можеше да обясни сложните чувства, които се изплъзваха от контрола му. — … да се смея — каза най-накрая. — Не искам да се смея, да чувствам, да обичам. Никога повече. Не мога.

Сара беше доволна, че тъмнината на нощта прикрива това, което думите му й причиняваха — болка, гняв и непоносима тъга.

Но го разбираше. Разбираше какво кара Кейс да не я иска и защо. И не можеше да го обвинява за избора му.

Тя го обичаше.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Смей се или плачи, или просто не прави нищо. Това е само един сън, забрави ли? А сънищата не се броят.

Още докато говореше, хълбоците й отново се надигнаха към него с чувственост, която Кейс не би могъл да сбърка с нищо друго.

Тя все още го желаеше.

Горещата вълна го разтърси от главата до петите. Тялото му се притисна още по-силно към нейното. Изпълваше я цялата.

— О, Господи — шепнеше тя замаяно. — Това е прекрасно.