— Кейс? — Гласът й беше несигурен.

— Слънцето, луната, звездите — каза той глухо, гледайки я. — Няма нищо по-красиво от теб.

Огънят в очите му я поглъщаше, но ръцете и устата му върху тялото й бяха изключително нежни.

Разкъсвана от притеснението и топлината, която бе изпитвала само веднъж преди — в съня си — тя го наблюдаваше как я милва. Не протестира, когато той съвсем свали панталоните й и ги напъха под нея Не протестира, когато той сложи бузата си на тялото й и погали корема й така, както бе галил гърдите й — със зъби, устни и ръце.

После той плъзна лицето си към бедрата й. Нежно целуваше кожата им така, както бе целувал и останалата част от тялото й Тя забрави, че е много по-слаба от него. Забрави за студения вятър и твърдата скала. Забрави всичко, освен удоволствието, което напираше дълбоко вътре в нея, увеличавайки се с всяка целувка, с всяка ласка, с всяка дрезгава дума, която й казваше колко много той харесва тялото й.

Краката й се отпуснаха. Със замъглен разсъдък тя осъзна, че той целува и гали вътрешната част на коленете й, бедрата й…

— Кейс!

Той издаде някакъв въпросителен звук, който й подейства странно успокояващо.

— Ти си вътре в мен — каза тя високо.

— Господи, да. Ти си като мед.

Той отново бавно раздвижи ръката си. Горещата влага бликна отново.

— Мед и огън, достатъчни, за да стопят самата зима — прошепна той.

Тя се опита да каже нещо. Но не можа. Изпитваше непознато досега удоволствие, толкова силно, че тялото й се изпъна като лък.

С полуотворени очи Кейс наблюдаваше как изненадата и чувствеността обземат Сара. Тя вече нямаше нищо против ръката му да се движи толкова интимно между краката й. Отдаваше му се с доверие, което едновременно го объркваше и възбуждаше.

Той продължи да я гали.

Тя издаде гърлен звук.

— Боли ли? — попита той.

Тя не можеше да отговори, но тялото й можеше.

Отговорът й беше по-неустоим дори от песента на първата чучулига след тишината на зимата. Той се премести и коленичи между краката й. После отново повтори същото движение — бавно, дълбоко.

В този момент Сара осъзна, че е напълно зависима от него. Опита се да каже нещо, за да се пребори с безпомощността си, но от устата й не излязоха думи, а само гърлени звуци на удоволствие. Когато ръката му отново беше дълбоко вътре в нея, палецът му погали гладката пъпка.

Силно, изненадващо удоволствие избухна в нея, заливайки я с гореща вълна.

Той отново се премести, този път малко по-нагоре. Беше навсякъде — горещ и силен, нежен и любящ.

— Кажи ми, ако ти причинявам болка — каза той дрезгаво.

Тя едва чу думите му. Усещаше само парещото удоволствие между краката си и движението вътре в себе си — приятно, плашещо, безкрайно, чувствено.

Кейс изстена, когато усети отговора на тялото й, което го канеше да проникне по-дълбоко.

— Сара? Боли ли те?

— Чувствам се толкова… странно. — Тя трепереше. — Не ме боли — прошепна тя. — Не точно.

Той се претърколи заедно с нея. Тя възкликна изненадано, когато се озова върху хълбоците му.

— Какво правиш?

— Толкова си сладка и стегната. — Гласът му беше глух. — Така ще можеш сама да прецениш колко от мен можеш да поемеш.

— Не разбирам.

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

— Погледни надолу.

Тя погледна. Очите й се разшириха, когато видя, че телата им са съединени по най-първичния начин.

— Ние… — Гласът й заглъхна.

— Точно така е — продължи той, — половината го направихме. Останалото зависи от теб.

— Кое?

— Ако искаш още, просто се притисни към мен, после се надигни леко, после пак се притисни.

Тя колебливо размърда хълбоците си. Той стисна зъби, за да възпре желанието си да свърши точно в този момент.

— Как се чувстваш?

— Мисля, че… ми харесва.

Тя отново се раздвижи. И после отново. Той изстена дрезгаво Сара замръзна.

— Боли ли те? — попита тя.

— Сякаш пее чучулига.

Тя се поколеба, после се усмихна, разбрала.

— И на теб ти харесва — промълви тя.

— Не съм сигурен — излъга той — Опитай още няколко пъти.

Тя бавно се плъзна нагоре, после надолу, после пак нагоре.

Ръцете му се раздвижиха. Пръстите му се плъзнаха през червеникавите косъмчета, докато открият подутия център на страстта й. Погали го.

Стиснала очи, трепереща, Сара се опитваше да се приближи колкото е възможно повече към подлудяващите я пръсти. Хълбоците й се движеха все по-уверено върху възбудената мъжка плът между краката й. Той въобще не й причиняваше болка. Вече не.

Кейс се чувстваше прекрасно.

Наблюдаваше Сара с притворени очи и я галеше, докато удоволствието й ги намокри и двамата. После отдръпна ръката си.

Нещо диво и красиво се разстла върху горещите им, съединени тела. Очите на Сара се разшириха. В тях нямаше цвят — само черни зеници Тялото й се разтресе. Искаше още от Кейс, искаше да го почувства целия в себе си. Изведнъж тялото му се изпъна. С къси, дрезгави викове той свърши в нея. Когато виковете му продължиха, тя се вцепени. Страхуваше се, че някак си му е причинила болка. С очи, изпълнени с тревога, тя се взря в лицето му.

То беше така изпънато, сякаш нещо го болеше. По челото му блестяха капчици пот.

— Да не би раната ти…?

Той не разбра значението на думите й. Знаеше само, че тя се надига от него, а не искаше. Искаше да остане още малко в стегнатото й, топло тяло.

— Не мърдай — каза той глухо.

— Раната ти е. — Тя се надигна от него.

С дрезгав стон той хвана бедрата й и отново проникна в нея. После надигна хълбоците си нагоре. Силно. Удоволствието избухна в нея. Не можеше вече да движи хълбоците си, но откри, че може да се движи скрито, галейки го, докато той пулсираше дълбоко вътре в нея.

Треперенето й се усили. Тялото й се сви около него, тя застена от увеличаващото се удоволствие. Сякаш тялото й бе обхванато от пламъци. Тя пулсираше, отпускаше се, отново пулсираше.

Извика и се притисна към него, опитвайки се да се приближи още повече, отчаяна от нещо, което не можеше да назове. Но както всеки ястреб с качулка, тя знаеше, че свободата е там, наблизо и я вика.

Имаше нужда от свободата.

Кейс сложи ръцете си на хълбоците й и отново започна да се движи.

Заля я гореща, дива вълна, трептяща като крилете на освободен ястреб.

И тогава и тя се освободи.

Всеки дъх, който си поемаше, беше вик на удоволствие, който едновременно беше и неговото име. Той усещаше удоволствието й, пулсирането на тялото й, освобождаването й. Тялото му отново се изпъна. Той направи още едно бързо, рязко движение и забрави всичко останало, освен Сара и разтърсващите, безкрайни тласъци на удоволствието си, което тя бе предизвикала отново.

Чак когато и последните капки на страстта му се изляха в нея, той осъзна какво е направил.

Ами ако забременее?

Тази мисъл му подейства като гмуркане в леденостудена вода.

Бързо я надигна от тялото си.

— Кейс? — обади се тя, изненадана.

— Облечи се, преди да си настинала.

Тя потрепери, но това не беше от студ. Очите му бяха студени като зимна луна.

Глава 16

— Чудя се какво ги е накарало да променят намеренията си — обади се Конър. Гласът му прозвуча неестествено високо. Може би защото вечеряха в необичайно мълчание.

Всъщност, мълчанието беше неестествено още откакто Сара и Кейс се върнаха преди няколко часа. И двамата бяха някак напрегнати и въобще не говореха. Конър реши, че това има нещо общо със засадата на бандитите.

— Сара? — настоя той.

— Съжалявам. На мен ли говореше?

— По дяволите, ъъъ… говорех на задушеното. Какво мислиш, ги е накарало да променят намеренията си?

Тя премига, очевидно объркана.

— Защо бандитите са ви нападнали? — попита брат й бавно. — Напоследък не са се появявали.

— Предполагам, че им е станало студено в Спринг Кениън — обади се Кейс.

— Това достатъчна причина ли е да убиеш жена из засада? — Конър звучеше учудено.

— По-добра е от някои други.

Гласът му беше студен и малко груб. Явно искаше да сменят темата. Очите му казваха същото. Конър не обърна внимание на сигнала.

— Изглежда, Аб има проблеми и с роднините си, освен с Муди — продължи момчето.

Кейс дъвчеше бавно и не каза нищо.

— Какво имаш предвид? — попита Сара.

— Казахте ми, че Аб е казал на Муди да прави набезите си не по-близо от три дни път с кон от Спринг Кениън.

Тя кимна.

— Каньонът, в който сте били, не е толкова далеч, нито пък къщата ни, а и в двете нападения е замесен поне един Калпепър.

— Е? — Това беше Сара.

Конър я изгледа.

— Е, ясно е като бял ден, че Аб не може да контролира роднините си, още по-малко пък „Пасмината па Муди“.

Докато говореше, Конър посегна покрай Кейс за хляба. Столът на момчето изскърца.

— Можеш да помолиш да ти подадат хляба — каза остро Сара.

— Защо? Дори не ми беше необходимо да се протягам кой знае колко.

— Става въпрос за добри маниери.

— Изглежда, въпрос на добри маниери е също да не притесняваш човек, който си е глътнал езика — отвърна момчето.

— Подай ми хляба, когато свършиш — каза тя през зъби.

— Моля?

— Моля.

Кейс погледна към момчето.

— Престани да се заяждаш със сестра си. Вече достатъчно й се струпа на главата за днес.

Сара се надяваше, че никой няма да забележи, че се изчервява.

Конър изглежда се разкая.

— Съжалявам, сестричке. Не е много забавно да прекараш целия следобед, прегръщайки скалите, докато…

— Подай ми хляба — прекъсна го Сара. — Ако обичаш.

Не погледна към Кейс. Не го беше поглеждала, откакто разбра, че по някакъв начин го е отвратила този следобед. Но не знаеше какво лошо е направила.