Със сигурност една вдовица знае как се събуждат мъжете сутрин.

Точно затова се е промъкнала под завивките, докато е спял. Знаела е, че той няма да направи първата крачка, затова е решила да го изненада.

Кейс установи, че връзките на ризата й продължават чак до пъпа. Отдръпна ризата, за да я види по-добре.

Искаше просто да я погледа. Това е всичко. Няма нищо лошо в това да я види.

Звездната светлина придаваше на кожата й сребристо сияние. Между гърдите й имаше сянка. Връхчетата им бяха тъмни и настръхнали от нощния студ.

Той сподави един стон.

Боже Господи!

Не можеше да спре да я гледа, нито пък да потисне желанието си да я почувства, да я вкуси, да изследва тялото, което току-що беше открил.

Наведе лицето си между гърдите й и си пое дълбоко въздух.

Сякаш вдишваше огън.

Потърка челото си в едната й гърда, после в другата. Когато усети кадифеното зърно, вдигна глава. Устните му се отвориха и той въздъхна.

Със страст, която беше още по-силна поради това, че се опитваше да я сдържа, той пое връхчето на едната й гърда в устата си. Започна да го смуче, да го ближе и то се втвърди още повече, молейки за още.

„Трябва да спра — помисли си той. — Не мога да и дам това, което иска от мен. Дом, семейство, деца.“

Надигна глава и погледна отново гърдите й.

Но Бог му е свидетел, че може да даде на тялото й това, от което има нужда.

Желанието бучеше в гърдите му, в главата му, разтърсваше го целия. Наведе глава към другата й гърда и се зачуди дали изобщо е в състояние да спре. Имаше и други места, още по-сладки, още по-топли, които чакаха да бъдат открити, докоснати, опознати.

Той имаше нужда от това. Повече, отколкото имаше нужда да диша.

Сара издаде някакъв звук в просъница. Размърда се под него, изви леко гърба си, отдавайки му се.

Движението й беше чувствено, провокиращо, но тя не го знаеше. Знаеше само, че лежи под ярко слънце и жарките му лъчи я галят бавно, мързеливо, прекрасно.

В това нямаше никакъв смисъл, но все пак, в сънищата често няма смисъл.

Всичко, което в момента имаше значение за нея, беше, че е в безопасност в чувствената прегръдка на съня си. Знаеше го със сигурност.

Топъл дъжд от удоволствие я заливаше. Тя се надигна леко, подчинявайки се на първичния рефлекс, отдавайки се на ласките му.

Имаше смътното усещане, че на раменете й е студено и че гърдите й са голи и мокри и че някой диша бързо и накъсано. Опита се да продължи да сънува…

И изведнъж рязко седна.

Току-що бе разбрала, че не слънцето я гали между краката. Това беше ръка. Мъжка ръка.

Кейс заглуши опита на Сара да изкрещи. Устните му покриха нейните и се чу само тих, сподавен звук.

Той реши, че тя ще спре да се бори, когато осъзнае къде се намира и кой я целува и защо. В края на краищата, тя беше тази, която бе дошла при него.

Но тя се бореше като дива котка, риташе, дереше, с всичката си сила.

Той легна върху нея, притискайки краката й към земята. После хвана ръцете й и ги дръпна нагоре. Стисна ги с едната си ръка, а с другата покри устата й.

— Сара, това съм аз — Кейс — прошепна тихо той. Присвитите й, блестящи очи говореха, че въобще не я интересува кой, по дяволите, беше той.

— Сара! — извика Конър отнякъде наблизо. — Какво става?

Тя се дръпна рязко, но Кейс не помръдна. Покриваше я цялата по същия начин, по който го бе направил на онази скална издатина, когато чуха съвещанието на Калпепърови.

— Добре ли си? — извика отново брат й. — Сара!

— Просто лош сън — обади се тихо Кейс. — Всичко е наред. Не е нужно да събуждаш умрелите.

— Какво прави тя тук? — попита Конър вече по-тихо.

Сара и Кейс се спогледаха.

— Ако започнеш да крещиш — прошепна й той, — после ще има много да обясняваш. Например защо си се промъкнала в постелята ми, след като не искаш това, което се опитвах да ти дам!

Тя се вцепени. Чак сега осъзна къде се намира и защо.

— Сестричке? — повика я Конър. — Сигурна ли си, че всичко е наред?

Кейс надигна ръката си.

— Всичко е наред — прошепна тя.

— Какво?

— Добре съм — каза тя малко по-високо.

— Какво правиш там? Да не би Кейс да не е добре?

Тъмните вежди на Кейс се надигнаха присмехулно.

— Не съм ли добре? — Устните му оформиха думите, но звук не се чу.

— Когато Ют се върна от поста, дойде да ми каже, че Кейс се мята и бълнува — каза Сара — и затова излязох да проверя какво става.

На лицето на Кейс за момент се изписа изненада. Но после изражението му стана сурово.

— Това е било преди няколко часа — каза Конър. — Аз самият сега се връщам от поста.

— Заспала съм — каза Сара.

— О! — Конър се колебаеше. — А сега ще се върнеш ли в къщата?

Тя си представи как изглежда в момента — с развързана риза и панталони, смъкнати до коленете.

— Прибирай се без мен — процеди тя през зъби.

— Сигурна ли си?

— Конър, за Бога! Да не би да искаш да ме заведеш и до тоалетната или все пак имам право на малко свобода?

— О, разбира се. Извинявай. Аз просто…

— Знам. — Гласът на Сара стана нежен. — Не биваше да ти говоря така. Но нали знаеш колко съм избухлива, когато се събуждам.

— Особено ако си сънувала кошмари — каза брат й.

Тя не сметна за нужно да го поправя.

— Върви. Идвам след минутка.

— Да запаля ли огъня?

— Недей. Лягай си да спиш. Аз ще се погрижа за всичко.

Конър постоя още известно време, без да казва нищо, после влезе в къщата.

Когато Сара се увери, че брат й се е прибрал, погледна Кейс право в очите.

— Пусни ме — каза тя през зъби.

Без да каже и дума, той се претърколи настрани. Наблюдаваше я тревожно, сякаш се страхуваше от следващата й стъпка.

Точно под окото му имаше малка драскотина, от която се стичаше кръв.

— Поне имай благоприличието да се обърнеш, докато се обличам. — Гласът й беше горчив.

— Можеш да не си вириш чак толкова носа — отговори Кейс равно. — Не съм аз този, който се промъкна в леглото ти.

Но въпреки думите си, той се отдръпна настрани и се обърна.

— Не съм се „промъкнала“ в леглото ти — каза тя гневно. — Ти сънуваше кошмари.

— Не си спомням нищо такова.

— Въртеше се и се мяташе като вълк в капан.

— Не ми се струва особено подканящо — провлече той.

— Ют също не смяташе така.

— Но въпреки това ти легна при мен.

— Не. — Сара затегна здраво връзките на ризата си. — Ти ме дръпна.

— Предполагам, че Ют е видял и това.

Тя започна да придърпва бельото и панталоните си нагоре. В първия момент си помисли, че горещата влага между краката й означава, че месечният й цикъл е подранил, но нямаше никакви петна от кръв. Просто беше влажна.

— Какво си ми направил? — попита тя, изненадана.

Кейс погледна през рамо. Видя за секунда малко червени къдрици и перлена кожа, но те бързо изчезнаха под панталоните. Желанието отново го обзе и му спря дъха.

— Била си омъжена — каза той рязко. — Какво смяташ, че съм ти направил?

— Ако знаех, нямаше да те питам, не мислиш ли? — озъби се тя.

За момент той си помисли, че се шегува.

Но после видя тревогата в очите й. Завързваше панталоните си така, сякаш тялото й принадлежеше на някой непознат.

Кейс не знаеше какво да каже.

— Е, няма значение — промълви тя. — Не биваше да ти позволявам да ме прегръщаш като малко дете. После явно съм заспала. Може би аз съм виновна, каквото и да си ми сторил.

Тя скочи на крака, грабна жилетката си и я облече. Потрепери леко. Зърната й все още бяха твърди и много чувствителни.

Това също я объркваше.

Както и Кейс.

Той разсеяно потри парещата драскотина под окото си. Капките кръв, които останаха по пръстите му, свидетелстваха за бързината на Сара.

Ъгълчетата на очите му се присвиха.

— Ти си същинска котка с тези нокти — каза той.

— Въпрос на практика. — Гласът й беше леден.

Очите му се присвиха.

— Следващия път, когато сънуваш кошмари, в които е намесена племенницата ти, ще си ги сънуваш сам.

— Племенницата ми? — Кейс беше изненадан. — За какво говориш?

— Може би не бива да ти казвам — провлече тя саркастично, — като се има предвид начина, по който ми каза никога повече да не споменавам името й.

— Емили?

— Същата.

— Как разбра, че сънувам нея? — попита Кейс.

Сара го погледна през рамо.

— Мога ли да приема това като разрешение да произнеса святото име? — попита тя.

— По дяволите, казвай каквото искаш.

— О, Господи, ти наистина знаеш как да изкушиш една жена.

— Просто го кажи!

Тя почти се поддаде на изкушението, но леденият блясък в очите му я спря.

— Ти се мяташе… — започна тя.

— … и бълнувах — прекъсна я той грубо. — Това вече го разбрах.

— Кой разказва, ти или аз?

— Нито един от двамата, от това, което чувам.

Тя преглътна една обидна дума.

Обикновено не й беше трудно да сдържа гнева си. Но този мъж наистина умееше да й влиза под кожата.

— Говорих ти известно време — каза тя глухо. — Успокоявах те.

— С онзи меден гласец — обади се той, но лицето му остана безизразно.

Тя сви рамене.

— Когато малко се поуспокои, аз се приближих и те докоснах. Просто исках да те събудя внимателно.

— Сигурна ли си, че не си сънувала? Не си спомням нищо такова.

— Но ти спеше!

— Аха.

— Когато те докоснах, ти не се събуди, или поне не съвсем. Започна да мълвиш името на Емили и нещо за това как си е отишла.

Кейс не помръдваше, но сякаш се сви.

— Продължавай.

— Прегърна ме, придърпа ме под завивките и ми каза да не се тревожа, защото чичо Кейс ще прогони духовете.

Клепачите му трепнаха. Това беше единственият знак, че чува думите на Сара.

— После ме гушна до себе си, хвана лицето ми с ръка и продължи да спиш. Вече спеше спокойно.