Сара знаеше какво има по-надолу.

Дишането й се учести и тя бързо извърна поглед. От стомаха й тръгна гъделичкаща вълна и постепенно обхвана цялото й тяло.

„Какво ми става! — мислеше си отчаяно тя. — Не съм някое невинно момиченце, което да се впечатли чак толкова от голите гърди на един мъж.“

Но тя беше развълнувана от полуголото му тяло. А също така беше толкова очарована, че не можеше задълго да задържи погледа си другаде.

Кейс изпълваше очите й.

Плавните му движения бяха комбинация едновременно от сила и грация, които й напомняха за полета на орел.

Някой ден и Конър ще стане такъв. Силен, бърз, гъвкав.

Съвсем пораснал. Мъжествен.

Тази мисъл я накара да почувства едновременно болка и удоволствие. Болка, защото Конър растеше прекалено бързо. Удоволствие, защото се превръщаше в един изключителен мъж.

Но никой мъж не може да бъде толкова красив, колкото Кейс. Не и за мен. Кейс е… специален.

— Тук няма нищо, освен останки от стените — обади се Кейс.

— Опитай ей там.

Дрезгавата нотка в гласа й го накара рязко да вдигне глава. Сара гледаше към каньона, където бяха оставили конете.

— Не се притеснявай — каза й той. — Крикет няма да отиде никъде, въпреки че не е спънат.

Тя кимна, без да го поглежда. После надигна лицето си срещу вятъра, за да охлади пламналите си бузи. Не осъзнаваше, че това движение надига гърдите й.

Кейс се загледа в нежните женствени извивки, притиснати към еленовата кожа на ризата й. Кръвта му кипна и той се възбуди неимоверно бързо, но напоследък вече беше свикнал.

Но това не означаваше, че му харесва. Въобще не му харесваше.

Ако се чувстваше по този начин с всички жени, щеше да е съвсем друго нещо.

Но само Сара можеше да причинява такъв бърз ефект върху тялото му.

Той изпсува наум, премести се на около пет метра по протежение на стената и отново започна да копае.

Беше благодарен, че физическото усилие му помага да не обръща чак такова внимание на сексуалното си желание спрямо младата вдовица, която го наблюдаваше със сивите си очи.

Лопатата се удари в нещо, което не беше нито камък, нито пръст. Без да обръща внимание на болката в бедрото си, Кейс коленичи и започна да рови с ръце в тухлите. Появиха се останки от керамични съдове. Той оглеждаше всяко парче поотделно, преди да го остави настрани.

— Какво е това? — попита Сара нетърпеливо.

— Все още не мога да кажа.

Тя изтича нагоре и застана до него.

— Стой настрана! Не искам да си близо до стената.

— Но ти си близо до нея.

— Това е нещо съвсем различно.

Тя не си направи труда да спори с този човек, на когото липсваше всякаква логика. Просто остана на мястото си и продължи да го наблюдава.

Но вместо да гледа там, където се забиваше лопатата, погледът й беше прикован към мускулите на гърба му. Гладката кожа сякаш молеше да бъде погалена.

Ръката й беше почти до рамото му, когато тя осъзна какво всъщност прави. Дръпна бързо пръстите си, сякаш се беше опарила.

Какви са тези мисли? Никога преди не бе изпитвала желание да погали мъж.

Преди да се появи Кейс.

Нямаше представа защо той я привлича така неудържимо. Знаеше само, че това е факт. Някъде дълбоко в него имаше нещо, което събуждаше в нея непознати чувства.

Точно както тя събуждаше чувства в него, въпреки че той се опитваше да не обръща внимание на това.

„Не искам да те желая. Това означава, че не всичко в мене е умряло, както се бях надявал.“

Тя не спираше да се пита дали способността му да обича все пак не е била победена изцяло от войната.

Изхвърляйки още парчета тухли, Кейс се наведе внимателно в дълбоката до гърдите му дупка.

— Ето го — обади се той триумфално.

— Среброто?

Той не отговори.

— Какво намери? — отново попита тя.

— Не си събличай ризата.

— Защо? Ти съблече твоята.

Главата му рязко се вдигна и той веднага забеляза, че Сара не гледа към ръцете му. Гледаше го така, както някое дете гледа полуразопакован коледен подарък.

В този момент му се прииска да я съблече.

„Не ставай по-глупав, отколкото Господ те е създал — скара се той на себе си. — Ти я съблазняваш и много добре знаеш, че съвсем скоро тя ще започне да си мечтае за домашно огнище, за къща и деца.“

Деца.

По тялото му премина смразяваща тръпка.

Сара беше преживяла достатъчно трудности в краткия си живот и той не искаше да й причинява още болка. Но ако се поддаде на желанието, което го изгаряше, съвсем сигурно щеше да я нарани, и то дълбоко.

Той просто не можеше да й предложи това, от което тя имаше нужда. Единственото нещо, с което разполагаше, беше желанието, което обаче беше опасно и за двамата.

Може би е права. Може би трябва да вземе половината от среброто и да се махне оттук.

Или може би само трябва да се махне.

Но преди тази идея да е узряла в съзнанието му, той я отхвърли.

Достатъчно лошо беше, че трябваше да държи ръцете си далеч от най-съблазнителната жена, която беше срещал.

Да се откаже и от земята беше немислимо.

— Внимавай! — извика Сара.

Едната стена на дупката започваше да се срутва, затова тя се хвърли на земята и се опита да я задържи с ръце. Но бързото движение я накара да залитне и тя се стовари върху Кейс. Той пое тежестта й, без да помръдне и на сантиметър.

Пръстта започна да се свлича в дупката.

— Съжалявам — обади се Сара. — Помислих си, че пръстта ще те затрупа до шията.

— Но вместо това сега и двамата сме затрупани до лактите.

Тя погледна към ръцете си, които бяха изчезнали под пръстта. Както и неговите. Незнайно защо, всичко това й се стори толкова смешно, ще тя изведнъж избухна в гръмогласен смях.

Неочакваният звук така подейства на сетивата му, сякаш току-що се беше насладил на прекрасен слънчев залез.

Погледна към Сара, която се беше надвесила над него, полагайки усилие да не падне надолу с главата в дупката. Само на няколко сантиметра от главата му един чифт сребристосиви очи блестяха с насмешка над живота като цяло и на настоящата ситуация.

Как е възможно тя да продължава да се смее? Видяла е как умира семейството й. Съпругът й също е умрял. Бедна е като църковна мишка. Наоколо е пълно с бандити, нетърпеливи да я сграбчат в ръцете си.

А тя се смее!

— Добре ли си? — попита Сара, останала без дъх.

— Разбира се, че съм добре.

— За момент ми се стори, че нещо те боли.

— За момент ми се стори, че си се побъркала — отвърна той. — Смееше се като идиот.

— Изглеждахме толкова глупаво, заровени до лактите, като деца в пясъка на брега на морето.

Кейс не можеше да понася веселието, което струеше от очите й. Погледна към устата й.

Устните й все още бяха леко отворени от смеха който продължаваше да бълбука в гърдите й. И в следващия момент вече беше толкова близо до нея, че можеше да почувства топлия й дъх върху устните си.

„Не бива да го правя“ — помисли си той. Но въпреки това го направи.

Смехът й заглъхна, когато внезапно почувства горещия му дъх до устните си. После устата му се сля с нейната. Тя инстинктивно се вцепени, очаквайки той да я подчини със сила.

Но вместо това той я вкуси толкова внимателно, въпреки огромното си желание.

Някакъв странен звук се надигна от гърлото й. С върха на езика си тя отвърна на нежното, търсещо движение на неговия.

И двамата усетиха тръпката, която премина през тялото му. Отдръпна се от нея с рязко движение.

— Съжалявам — каза рязко. — Не биваше да го правя.

Объркана, тя го погледна с блестящите си сиви очи.

— Не си прави погрешни изводи — продължи той. — Аз просто… Проклятие! Просто исках да разбера какъв е вкусът на смеха.

Сара си пое бързо въздух. В стомаха й нещо затрептя в отговор на думите му, както и на целувката му.

— И какъв е вкусът му? — попита тя дрезгаво.

— Като твоя, може ли да бъде различен? — отвърна той грубо.

— А аз си помислих, че вкусът му е като твоя.

Той смутолеви нещо под носа си. Когато отново я погледна, очите му бяха чужди, както и гласът му.

— Залепнала ли си тук, или можеш да измъкнеш ръцете си?

Тя го погледна и потрепери.

„Не искам да те желая. Това означава, че не всичко в мене е умряло, както се бях надявал.“

Но този път не беше необходимо Кейс да произнася думите на глас. Те бяха изписани на лицето му.

Устните й се свиха в гримаса, която нямаше нищо общо с усмивката. Без да казва нищо повече, тя се изправи и издърпа ръцете си от пръстта. Трепна, когато един остър камък одра китката й.

— Добре ли си? — попита той дрезгаво.

С бързи движения тя изтупа праха от ръкавиците си.

— Разбира се. А ти?

Без да казва нищо, той също издърпа ръцете си, но ги държеше по някакъв странен начин, сякаш изпитва болка от движението.

— Ти си ранен! — извика тя.

Кейс поклати глава. Държейки шепите си притиснати една към друга, той бавно разгъна пръстите си.

Върху дланта му имаше някакво странно миниатюрно керамично изделие — две кани, съединени при дръжките. Но бяха прекалено малки, за да могат да се използват.

— Прилича на част от кукленски сервиз — каза Сара.

Кейс пребледня.

— Вземи го. — Гласът му беше груб.

Един-единствен поглед към лицето му беше достатъчен, за да спре протеста й. Тя взе старинния предмет от ръцете му.

Кейс рязко се изправи и се запъти нанякъде с бързи крачки.

— Къде отиваш? — попита тя.

— Да нагледам Крикет.

— Пасе откъм северната страна, близо до онзи храсталак.

Дори и да я беше чул, Кейс не промени посоката на движението си. Съвсем скоро се изгуби от погледа.

Сара погледна към мъничката двойна кана и се зачуди какво в нея бе накарало един възрастен мъж да избяга.

Глава 12