— Но, по дяволите, вече изглежда много по-добре. Можеш да си сигурна че му е омръзнало да стои затворен.

— Хайде, сестричке. Лола е на билото, а Калпепърови не са идвали насам, откакто Кейс простреля Парнел в… ъъъ… трътката.

— Добър изстрел — каза Ют, без да се обръща към някого. — Наистина добър. Това момче би ми вършило добра работа, ако бях по-млад.

Сара се намръщи.

Усмивката на Ют разкри ситните му, пожълтели от тютюна зъби.

— Недей да тревожиш хубавата си главица с мисли, че онези от Спринг Кениън ще се върнат, за да ти досаждат. Страхуват се да напуснат лагера си.

— Съмнявам се — отвърна Сара.

— Всеки път, когато го напуснат, нещо се случва — обади се Конър, гледайки към небето.

— Дори и там да си стоят, лошият късмет ги преследва — добави Ют.

Конър се ухили.

Сара погледна към Ют. Правата му посивяла коса, тесните му тъмни очи и високите скули по биха подхождали на свещеник.

— Ако смяташ да залагаш капан на Калпепърови — каза му тя, — недей да взимаш Конър със себе си.

Ют погледна надолу към прашните си мокасини. Само Сара притежаваше способността да го кара да се чувства като глупак. Той беше убеден, че тя е просто един ангел на милосърдието, изпратен на земята, за да напомня на грешници като него, че на този свят съществува и доброта.

Според него нямаше никаква друга причина тя да спаси живота му.

— Да, госпожо — отговори той.

— Говоря сериозно, Ют.

— Да, госпожо.

— Но, сестричке, те са… — започна Конър.

— Тихо! — прекъсна го тя. — Чуйте ме добре и двамата. Стойте далеч от Спринг Кениън.

— Но те търсят съкровището на Хал — каза Конър. — Наистина го търсят. Обикалят каньоните също като тебе.

По тялото на Сара премина тревожна тръпка.

В това испанско злато е бъдещето на Конър. Трябва да го открие първа.

Бързо изсипа останалото зърно на земята. После се обърна и се запъти с големи крачки към къщата.

Мъжете бързо я последваха.

— Сестричке?

— Остави ги да търсят. Няма да го открият. Не познават каньоните така, както аз ги познавам.

В гласа й звучеше повече надежда, отколкото сигурност. Откакто Калпепърови и „Пасмината на Муди“ дойдоха в нейната каменна пустиня, на нея не й оставаше почти никакво време да търси съкровището.

А откакто трябваше да се грижи за Кейс, вече нямаше никакво излишно време.

Сара хвърли един поглед на брат си, но той се направи, че не го забелязва. Приближиха се до къщата в мълчание.

— И какво ще кажеш? — обади се отново Конър след малко.

— За какво?

— За Кейс — отговори Конър, подразнен. — Това ще е добре за него.

— Не.

— О, хайде, не ставай…

— Не — прекъсна го тя с равен глас.

— Защо не попитате мен — обади се Кейс. — Вече съм пълнолетен.

Сара възкликна изненадано и се обърна към къщата. Кейс стоеше на вратата облечен. Револверът му беше в кобура си. Не се виждаше никаква патерица. Изглеждаше опасен.

— Намерил си дрехите си. — Гласът й беше слаб. Това беше единственото нещо, което се сети да каже.

— Благодаря ти, че си ги изпрала и закърпила. Ако не знаех къде са дупките от куршумите, нямаше да мога да ги намеря.

— Няма защо да ми благодариш. Но ако направиш това, което искат Ют и Конър, повече няма да имаш нужда от тях.

— Никой няма нужда от дупки от куршуми — каза Кейс сухо.

Конър се изсмя, после се закашля, за да прикрие смеха си.

Сара се изчерви. От момента, в който Кейс я притисна към стената и я изплаши с мъжката си похот и после й се извини по начин, който я караше да потреперва, щом си спомни, той се отнасяше към нея сякаш й беше кръвен роднина.

Понякога тя му беше благодарна затова отношение. Но по-често това я дразнеше, без сама да знае защо.

Но все пак, когато той смяташе, че е твърде заета с превръзките му, й хвърляше погледи, от които бузите й пламваха.

Точно така, както пламтяха и в момента. „Какво ми става? — скара се тя на себе си. — Поисках по-голям брат и го получих.“ Но това въобще не я радваше.

— Говорех за дрехите ти — каза тя с далечен глас, — а не за дупките от куршуми.

— Да не би да смяташ отново да ми ги откраднеш? — попита Кейс. Лицето му беше безизразно. — Ако е така, трябва да те предупредя, че няма да се отнеса много благосклонно.

— Къде ти е патерицата? — попита тя.

— В огъня.

— Боже милостиви! — извика Сара и вдигна ръце. — Добре. Върви тогава с Конър и Ют. И нека брадясалото ти лице се изчерви като рак!

Кейс замислено прокара ръка по бузите си и се опита да си спомни кога се е бръснал за последен път.

Може би за сватбата на Хънтър и Елиза, реши най-накрая.

— Счупих си огледалото.

Погледна първо към Ют, после към Конър. Не биха могли да му помогнат. Нито един от двамата нямаше достатъчно брада, за да си заслужава да използва бръснач. Нито пък къщата имаше стъкла на прозорците, които да му послужат за целта.

Погледна въпросително към Сара.

— Нямам огледало — каза тя, — нито пък Лола.

— И как успяваш да сплиташ косата си?

— Практика.

Той не попита за Лола. Доколкото можеше да види, тя сплиташе косата си само когато я миеше, а това очевидно не беше много често.

— А как се справяше мъжът ти?

— Тя го бръснеше — обади се Конър.

Сара погледна замислено към гъстата четина по лицето на Кейс.

— Сигурно ще изтъпя бръснача, ако започна да те бръсна.

— Аз ще го наточа — отговори той.

Тя сви рамене.

— Кожата си е твоя.

— Въобще не се притеснявам. Ако ме порежеш, ще ме зашиеш и ще се суетиш около мен като квачка.

Нещо в тона му подсказваше, че му харесва да се суети около него.

Тя извърна поглед, защото усети, че бузите й отново се зачервяват.

„Първо казва, че не ме желае, а после се държи така, сякаш няма търпение да го докосна отново.“

Или просто отново я дразни, като всеки по-голям брат?

Мъжете са толкова непредсказуеми същества.

— Пусни ме да мина, ако обичаш — каза тя глухо. — Ястребът ми сигурно вече гори от нетърпение да го пусна на свобода.

Тя тръгна към вратата и Кейс се отдръпна, но не толкова бързо, колкото тя очакваше, затова се блъсна в него.

— Съжалявам — каза тя, опитвайки се да отстъпи встрани.

Раменете й се блъснаха в рамката на вратата. Между двамата имаше съвсем малко разстояние.

— Господи, толкова си едър! — промърмори тя.

Ъгълчетата на очите му се присвиха леко.

Само след миг Кейс я повдигна и я внесе в къщата. Тя инстинктивно го прегърна през раменете. Усещането на мускулите му под ръцете й отново предизвика онова странно чувство в стомаха й.

Не беше страх, беше сигурна в това.

Знаеше много добре какво означава да се страхуваш от мъж.

— А ти си точно такава, каквато трябва да бъдеш — каза той толкова тихо, че само тя можа да го чуе.

Ръцете му бавно я пуснаха и той се обърна към останалите мъже:

— Сара е права. Все още не съм готов да се изпотя обилно и да се хвърля в студената вода.

Конър отвори уста, за да спори, но Ют беше по-бърз.

— Добре — каза той. — Остани при Сара, за да я пазиш. Когато пуска ястребите си, умът й става колкото на кокошка.

— Покрай нея може да мине цял полк войници и тя няма да забележи — съгласи се и Конър.

— Не е вярно — опита се да се защити Сара.

— Ха! — Това беше Ют.

Брат й се изсмя.

— Веднъж яздех един мустанг право към нея и вдигах толкова шум, че можех да събудя и умрелите — каза Конър на Кейс, — а когато тя свали погледа си от ястреба, така подскочи, сякаш бях изскочил от земята.

— Късметлия си, че не те е застреляла — каза Кейс.

— Това беше преди тези ку… — започна Конър.

Сара се вцепени.

— Ъъъ…преди тази банда да дойде в Спринг Каниън — довърши той. — До тогава не се разхождахме непрекъснато въоръжени.

Кейс погледна към по-младия мъж. На колана му имаше кобур с револвер. Забеляза, че оръжието е преправено така, че да стреля с метални гилзи. Съмняваше се, че Ют е направил това.

„Дано Конър е поне наполовина толкова добър с този револвер, колкото си мисли, че е. В противен случаи ще отхапе по-голяма хапка от Калпепърови, отколкото той и Ют са в състояние да сдъвчат.“

— Ще се грижа за сестра ти вместо теб — каза той, гледайки над главата на Сара.

Конър я погледна.

— Сестричке?

— Върви, ще се оправя.

Но брат й продължаваше да се колебае. Изгледа Кейс с преценяващ поглед.

— Тя ще е в безопасност — каза Кейс равно. — Имаш думата ми.

Конър отново го изгледа, после кимна. Тръгна заедно с Ют към малката колиба на около двеста метра от къщата, в която си правеха сауна. По пътя на няколко пъти погледна назад през рамо.

Сара му махаше всеки път.

— Той е много загрижен за теб — каза Кейс.

Изражението й се промени. Не й се мислеше, защо Конър проявява такава загриженост към нея точно в този момент. Два пъти я беше намирал пребита от бой след пиянските запои на Хал.

— Той е добро момче — каза тя.

— Но ръстът му е като на мъж.

— Той е на петнайсет.

— Достатъчно голям, за да убива.

Сара го погледна. Това, което видя в очите му, я изплаши.

— На толкова години ли беше, когато отиде на война?

— Да.

Нищо в отговора му не подсказваше, че би искал да продължи темата, но Сара не можа да се сдържи:

— Сам?

— Не. Принудих по-големия си брат Хънтър да дойде с мен.

— А да не би той…

— Хънтър оцеля — каза Кейс рязко, — но не и семейството му.

— Звучиш така, сякаш се обвиняваш за това?

— Така е.

— Но ти си бил просто момче.

Той я погледна. Очите му бяха студени като зимна нощ.

— Да оседлая ли Крикет, или не е нужно да се отдалечаваш, за да пуснеш ястреба?

— Обикновено се изкачвам по южното било и вървя още около миля нататък. Така пилетата ми не са първият обект, който привлича вниманието на ястреба.