В началото мислеше, че болката не му позволявала се смее, но в процеса на оздравяването му разбра, че причината за непрекъснатото му мрачно настроение няма нищо общо с раните му.

Не знаеше какво се е случило. Предполагаше, че има нещо общо с имената, които повтаряше по време на треската си — Емили и Тед, Белинда и Хънтър.

Но най-вече Емили. Кейс викаше името й с ярост, мъка и отчаяние, които разкъсваха сърцето на Сара.

Тя самата много добре знаеше какво означава да изгубиш всичко, дати отнемат топлотата и любовта, да останеш нещастен и самотен, само с едно дете, което разчита на теб, за да оцелее.

— Ако ти сложа качулка, ще стоиш ли там, където ти е мястото? — попита тя тихо.

— Може да стане, но само ако Ют е насочил пушка срещу мен.

Тя го погледна в очите. Ъгълчетата им не бяха присвити, което й подсказваше, че не се шегува. Въздъхна.

— Конър ти направи патерица — каза тя след малко. — Ще ти я донеса.

— Донеси ми и дрехите.

— Не.

Устните на Кейс се изпънаха. Погледна решителното й лице. И както често се случваше напоследък, потъна в загадъчния цвят на очите й — сиво с проблясващи сини сенки, сребрист огън или пък тъмни като буреносен облак, в зависимост от настроението й.

— Искаш да се разхождам пред теб гол — каза той равно. — Тогава нека бъде така.

Но гласът му не беше толкова строг, колкото му се искаше да бъде. Мисълта да бъде гол с тази остроумна, смела малка вдовица му допадаше твърде много.

— Ти не си гол — сряза го тя.

— Сигурна ли си? — провлече Кейс. — Може би е по-добре да погледнеш по-надолу.

Бузите на Сара порозовяха, но тя не свали поглед от очите му.

— Цялата работа е в това — каза тя закачливо, — че все още си твърде слаб, за да подскачаш наоколо, независимо дали си гол, или облечен като лорд на Великден.

— Цялата работа е в това, красива вдовичке, че няма да си в безопасност, докато аз съм тук.

— Не съм красива и няма да съм в по-голяма безопасност, когато си тръгнеш.

— Чух какво каза Аб Калпепър. Той дойде в ранчото „Лост Ривър“ заради мен, а не заради теб.

— Не си чул всичко — каза тя рязко. — Каза също, че ще кастрира Конър.

Кейс си пое бързо въздух.

— Боже Господи! Защо?

— Не знам, но мога да предположа.

— Слушам те — каза Кейс.

— Брат ми е… импулсивен.

Кейс чакаше.

— Мисля, че Конър е ходил в лагера им в Спринг Кениън, сложил е солта им при захарта, размесил е зобта с фасула и е пуснал конете им, за да прикрие следите си.

— Щеше да е много по-добре, ако беше прерязал няколко гърла, след като така и така е бил там.

Сара се задъха.

— Не! Не искам Конър да живее по този начин!

— В такъв случай си му избрала неподходящо място за живеене.

— Точно затова смятам да го изпратя на Изток, за да учи.

Без да казва нищо, Кейс огледа стаята. Оскъдната мебелировка и глиненият под подсказваха, че парите в ранчото „Лост Ривър“ не са в излишък.

— Конър вече е достатъчно голям — обади се след малко той. — Може би ще иска да каже нещо по въпроса къде ще ходи или къде няма да ходи.

— Светът не се състои само от една река и от пустиня от червени скали. — Гласът й беше глух.

— Това твое мнение ли е, или на брат ти?

— Ранчото „Лост Ривър“ е всичко, което желая. Животът тук ме удовлетворява.

Решителността в гласа й беше изписана и на лицето й. Очите й горяха със сребрист блясък.

— Но с Конър е различно — продължи яростно тя. — Той може да стане лекар, адвокат или учител. Може да пътува и да се среща с влиятелни личности. От него може да излезе нещо!

— А той това ли иска?

— Как може Конър да знае какво иска? — отговори тя с нарастващ гняв. — Всичко, което той познава, е този малък каньон. Ако види какво представлява останалият свят и реши, че иска да се върне тук — добре. Но ако ми помогне Бог, брат ми ще има възможност да види света.

Сара все още поддържаше Кейс и той усети вибрациите на тялото й. Беше като изпъната струна. А силно изпънатите струни обикновено се късат.

— По-спокойно, малката — промълви той и я обърна към себе си. — Тези десет дни са ти се отразили зле.

— Остави тези десет дни! Просто искам… просто…

Тя скри лице в гърдите му. С нежност, учудваща за толкова силен мъж, той погали косата и гърба й, успокоявайки я.

Тя постепенно се отпусна.

— На колко години беше, когато умряха родителите ти? — попита той тихо.

— На тринайсет.

Кейс затвори очи. Беше виждал малки момичета, останали без родители по време на войната. Някои — тези, които имаха късмет — отиваха при роднини, които да се погрижат за тях. Други оцеляваха както могат — борейки се с бездомните кучета за къшей хляб. Много от тях умираха.

Съмняваше се, че Сара и брат й са били от щастливците, които имаха роднини.

— А Конър на колко години беше?

— На девет.

— Той ли беше най-малкият в семейството?

— И най-разглезен, нали?

— Той не е разглезен — веднага отговори тя.

— Ха! Притежава усмивка, която може да излъже и сатаната, камо ли една грижовна сестра.

Сара вдигна очи и срещна погледа на Кейс. Въпреки че беше пребледняла, в очите й нямаше сълзи.

— Бяхме пет деца и аз бях второто от тях. И единственото момиче. Майка дълго боледува след като роди Конър. Аз го хранех, люлеех, пеех му, грижех се за него…

Не можеше да понесе погледа на Кейс. Сякаш той проникваше и в най-скритите кътчета на душата й. Погледна настрани.

Много внимателно той притисна бузата й към гърдите си. След известно колебание тя прие утешителния жест.

Не си спомняше кога за последен път е имала някой, на който да се опре. След смъртта на родителите й тя беше тази, която трябваше да бъде силна, да прави това, което трябва да бъде направено, независимо от обстоятелствата.

— Била си като майка на Конър през цялото време? — обади се Кейс след малко.

Тя кимна.

— Останалите се издавиха в наводнението, но когато къщата започна да се разпада, аз грабнах Конър и се покачихме на едно дърво.

— Брат ти е щастливец — каза Кейс — Достатъчно разглезен, за да знае, че е обичан и не дотолкова разглезен, за да се смята за безполезен.

— Той не е разглезен — настоя отново Сара.

— Аха. Точно затова вчера така му се скара че е преследвал онази сърна, вместо да донесе дърва за огъня.

Тя се опита да вдигне глава и да погледне към Кейс, но установи, че не може. Ръката, която галеше косата й, беше непоклатима като скала. Можеше да се опита да се възпротиви на нежността му или просто да й се наслаждава, както се наслаждаваше на неочакван летен дъжд.

Тя въздъхна и отново се отпусна на гърдите му. Ароматът на мъж и сапун изпълни ноздрите й. Топлината на тялото му и меките косми на гърдите му под бузата й й напомниха че той е почти гол.

— Миришеш на рози — обади сетя след малко. — Само че някак… по-различно.

Ръката на Кейс се поколеба, после продължи да я гали.

— За това е виновен сапунът ти.

— Виновен? — Тя поклати глава и дългите й плитки погалиха голата му кожа. — Харесва ми как миришеш. Имаш ли нещо против?

— Крикет сигурно ще се чуди какво е станало с мен, но не, нямам нищо против.

— Добре. Единственият друг сапун, който имам, е от луга. Може да свали и кората на дърво.

Тя отново въздъхна и се сгуши до гърдите му като котенце. Гореща вълна заля Кейс, макар да знаеше, че жестът й няма нищо общо с флирта. Сара просто приемаше утешението, което той й предлагаше.

Макар че още от първия миг, в който видя разпусната прекрасната й коса с цвят на канела, той копнееше да я докосне.

Може би тя няма да има нищо против. Не се опитваше да я съблазни. Просто искаше да докосне тази красива коса.

Подпря се с една ръка на пушката и развърза връзките, които задържаха плитките й. Внимателно разреса с пръсти дългите кичури, докато косата й се разпиля. Кожата му усети колко е хладна. Пръстите му се вкопчиха в уханния водопад. Вдигна един кичур към лицето си, вдиша аромата му и после бавно го пусна.

— И на мен ми харесва как миришеш, Сара Кенеди.

Дрезгавият му глас й достави удоволствие. Беше нежен и едновременно толкова мъжествен.

— Сега вече знам как се чувстват ястребите ми.

Той издаде въпросително възклицание.

— Приласкани — продължи тя, въздишайки. — Много е хубаво.

Трогнат, без да разбира защо, Кейс целуна леко косата й. Толкова леко, че тя дори не забеляза. Не би могъл да обясни почти болезнената нежност, която в момента изпитваше към нея. Знаеше само, че е виждал твърде много жени и деца, съсипани от войната.

И досега не беше успявал да облекчи болката им, въпреки че беше опитвал.

Също както не беше успял да спаси племенницата и племенника си.

— Конър е щастливец да има сестра като теб — каза Кейс след малко.

— А аз имам нужда от по-голям брат, като теб — леко се усмихна Сара. — Искаш ли да ме осиновиш?

По лицето му пробяга израз на болка, но той не спря да гали косата й.

— Децата имат нужда от любов — каза той спокойно, — а на мен не ми е останала никаква.

— Разбира се, че ти е останала. Ти си нежен и добър.

— Това би изненадало Калпепърови.

— Много неща биха ги изненадали.

Кейс сложи пръст под брадичката й и надигна главата й така, че тя не можеше повече да избягва погледа му.

— Не се самозалъгвай, Сара Кенеди — каза той тихо, — не ми е останала никаква любов. И не искам любов. Никога повече няма да обичам нещо, което може да умре.

Искаше й се да извърне поглед от спокойната решителност на очите му, но не го направи. Вместо това позволи на истината за него да я сграбчи като ноктите на хищна птица.

Разкъсващата болка я изненада. До този момент сама не беше разбрала колко много от себе си е дала на Кейс.

Кейс — един мъж, който не искаше нищо от нея.