Докато работеше, тя говореше тихо, описвайки действията си. Говореше на глас, защото опитът я беше научил, че дивите създания се плашат по-малко, когато им говориш.

В известен смисъл Кейс й напомняше за диво създание — силен, независим, самоуверен.

Тя премести леко крака му, за да погледне шевовете на задната част на бедрото му. Кожата изпъваше конците.

— Господи, раната заздравява много бързо — каза тя тихо, напевно. — Чичо Уилям би казал, че си здрав като жребец.

Мъката отново я сграбчи. Рядко си позволяваше да мисли за доктора ерген, от който беше останала само черната чанта с лекарски инструменти.

— Добре се грижа за нея — прошепна тя. — Винаги поддържам инструментите ти чисти… Знаеш ли това, където и да си. Това достатъчна отплата ли е задето все вървях след теб и не те оставях на мира, докато не ме научи на всичко, което знаеше, преди да умреш?

Отговорът беше само тишина.

Но тя и не очакваше отговор. Беше свикнала да задава въпроси, които да не получават отговор.

С малки лъскави ножички със странна форма тя преряза шевовете на бедрото на Кейс. Когато ги издърпа, той леко се размърда.

— Всичко е наред — продължи да шепне напевно Сара. — Просто изваждам конците. Не е нужно да се будиш.

Тя не очакваше отговор от него, както не очакваше отговор от мъртвия си чичо или пък от дивите създания, за които се грижеше Тъй като Кейс не направи никакво друго движение, тя реши, че той все още спи дълбоко.

— Ето, това е последният конец. А сега отново ще те превържа. Въобще няма да боли.

Клепачите му се надигнаха за момент, разкривайки бледозеления блясък на очите му. Опита се да каже на Сара, че не го боли, но затова беше необходимо голямо усилие.

Беше много по-лесно просто да лежи тихо и да се остави на нежните й грижи.

— Лола се кълне, че тази миризлива лапа предпазва раните от инфекция по-добре от всеки сапун — продължи да нарежда Сара. — Не знам какво би казал чичо ми, но тя определено свърши добра работа при Ют и теб и при всички други диви създания, върху които съм я използвала.

Тя остави буркана на земята. Ароматът на хвойна, градински чай и други билки, които Кейс не можеше да определи, го удряше в носа всеки път, щом си поемеше въздух. Предпочиташе аромата на слънце и рози, който издаваше кожата на Сара, но нямаше достатъчно сили, за да й го каже.

— Ето така — продължи тя. — Само продължавай да спиш, а аз ще те превържа отново.

Докосването на ръцете й до кожата му вече му беше познато, както и лекото потриване на гърдите й към крака му, докато превързваше бедрото му.

Реакцията на тялото му също му беше позната.

Не си направи труда да се бори с възбудата, която идваше, без той да иска. Само се надяваше, че парчето плат около слабините му го прикрива.

— А сега ще опъна този крак. Ще те заболи малко, но бързо ще премине.

Ръцете й се плъзнаха под коляното и петата на ранения крак. Тя внимателно го премести.

— Добре поне, че не трябва да те местя целия — продължи тихо тя. — Толкова си голям, дори и легнал.

Ръката й леко погали крака му, наслаждавайки се на гладката, топла плът.

— Толкова сила. Сигурно е прекрасно да си толкова силен.

Кейс не каза нищо само защото не искаше Сара да спре. Не беше изпитвал нищо толкова приятно от много години насам.

— Но си мръсен — добави тя с тих смях. — Чудя се как някои жени успяват да отглеждат децата си и да ги опазят чисти в къщи с пръстен под.

Докато тя говореше, ръката й направи още едно гальовно движение по крака му.

Той знаеше, че този жест е само успокоителен. Беше я наблюдавал как говори на ранения ястреб по същия нежен, утешителен начин.

— Няма да е зле, ако Конър и Ют се качат в планината за една седмица, за да потърсят дъски за пода — продължи тя, — но това едва ли ще стане. Имат толкова много работа и толкова малко време.

Тя вдигна буркана с лапата, зави Кейс и се отдалечи.

Той издаде лека въздишка, отчасти от разочарование, отчасти от облекчение. Нежните й грижи бяха едновременно възбуждащи и мъчителни.

„От нея ще излезе добра майка — помисли си той. — Но първо ще трябва да си намери мъж, достатъчно млад, смел или глупав, за да поиска от Бог деца, които не може да закриля.“

Кейс вече не беше толкова млад. Престана да бъде, когато се върна вкъщи след войната и намери само кървавите останки от семейството на брат си.

Останаха петима Калпепърови — каза си той. — И после всичко ще свърши.

Не се замисляше особено върху това, което беше свършил и което оставаше да бъде свършено Никой не обича да рови в помийна яма, но и никой мъж, който има достойнство, не би пренебрегнал задълженията си, когато трябвала ги свърши.

Калпепърови трябваше да бъдат спрени.

И Кейс трябваше да свърши тази работа.

Лекото раздвижване на въздуха и слабият аромат на рози му подсказаха, че Сара се е върнала.

— Надявам се, че това няма да те събуди — промълви тя — Просто една топла мокра кърпа и малко сапун. Нищо, което може да разтревожи един такъв силен мъж като теб.

Нежните пръсти се вмъкнаха в косата му и я пригладиха назад. Той замаяно се наслаждаваше на милувката, сякаш това беше само сън.

Кърпата, ухаеща на рози, се движеше по лицето му. Напомняше му за голям, топъл, леко груб език.

— Ще ти измия косата утре, когато си по-малко изморен — шепнеше тя. — Още първия път, когато докоснах косата ти разбрах, че я поддържаш чиста. Харесвам такива мъже. Косата ти е черна, хладна и лъскава като гривата на кон, само че е много по-мека.

Струваше му се забавно, че тя намира нещо красиво в него, но не реагира по никакъв начин. Както младостта, смехът също го беше напуснал след войната.

— Може би след няколко дни ще те избръсна — продължи тя тихо. — Но без мустаците. Те са по-дълги от брадата ти и явно не ги бръснеш.

Топлите ръце и нежните думи галеха Кейс. Той се унасяше все повече и повече, и изпитваше доверие, което би го учудило, ако беше в състояние да го забележи.

Но не го забелязваше. Беше така омаян от нежните грижи на Сара, както всяко друго създание, което беше попадало в ръцете й.

Одеялото се плъзна надолу към хълбоците му и това го разтревожи. Издаде лек звук на протест и дясната му ръка помръдна леко, сякаш се опитваше отново да дръпне завивката на предишното й място.

— Шшт — обади се Сара — Всичко е наред, Кейс. Просто махам мръсотията от теб. После ще те оставя на мира.

Ръката му се отпусна и той въздъхна дълбоко.

— Точно така — продължи тя, — така е добре. Продължавай да спиш, за да оздравееш и да полетиш отново. Макар че всъщност няма да летиш, нали? Просто ще яхнеш Крикет и ще си отидеш…

Кейс отново се понесе към онова място, което не беше нито сън, нито реалност.

— Калпепър… промъква се… отзад…

Кейс не знаеше, че е изрекъл тези думи на глас, докато Сара не му отговори.

— Ти си в безопасност в ранчото „Лост Ривър“ — мълвеше тя. — Ти си в безопасност при мен. Спи, Кейс. Няма да позволя на никого да ти стори зло.

Той смътно си спомни, че беше чувал тези думи и преди, когато треската и болката го бяха сграбчили толкова здраво, че той си мислеше, че само смъртта ще сложи край на мъките му.

В безопасност в ранчото „Лост Ривър“. Спи, Кейс.

Ти си в безопасност при мен.

Започна да диша по-дълбоко и по-бавно. Отпусна се въпреки сексуалното си желание и се остави на съня с аромат на рози.

Не реагира, когато усети, че платът около слабините му се разхлабва. Не го интересуваше нищо друго, освен че това трябва да продължи. Спокоен, възбуден, почти заспал, но въпреки това съвсем в съзнание, той усещаше само влажната кърпа, която се плъзгаше по тялото му. Остави се на удоволствието, защото в момента имаше нужда от него, почти толкова, колкото имаше нужда да диша.

Удоволствието го гъделичкаше, пулсираше като ударите на сърцето му.

С въздишка, която беше почти като стон, Кейс заспа.

Глава 7

— Какво си мислиш, че правиш? — попита Сара, влизайки в къщата.

— А ти как мислиш? — беше резкият отговор на Кейс.

Вратата зад нея се затвори с трясък и скри ярките лъчи на зимното слънце.

— Оттук — каза тя — изглежда, сякаш някакъв ненормален глупак подскача на един крак, използвайки пушка за патерица и куршум за мозък.

— За пушката си права.

Въпреки раздразнението си, Сара се усмихна. Остроумието на Кейс непрекъснато я забавляваше.

Не че Конър не беше остроумен, но с Кейс не беше същото. Малкият й брат просто не беше толкова нахален.

А Кейс беше съвсем различен.

С присвити очи тя отбеляза, че той има напредък. Първия път, когато го намери да подскача из стаята съвсем облечен, тя скри дрехите му веднага щом той заспа.

Но ако смяташе, че платът около слабините на Кейс е достатъчна причина, за да го задържи в леглото, грешеше. Доказателството беше пред очите й.

— Защо бързаш толкова? — попита тя спокойно, опитвайки друг подход.

— Десетте дни лежане по гръб ме превърнаха в безпомощно котенце.

Сара огледа мускулестото му тяло и се изсмя високо.

— Котенце? Кейс, дори и лъвчетата не са силни колкото теб.

Единственият отговор беше сподавено проклятие.

— Би ли повторил? — обади се тя невинно.

— Бих, но ти не би искала да го чуеш.

Прикладът на пушката се подхлъзна. Той се олюля и сигурно щеше да падне, ако тя не бе скочила към него, предлагайки рамото си за опора.

— По-полека — обади се тя.

— Запази този сладък гласец за ястреба си. Той е достатъчно сляп, за да ти вярва.

— В момента е с качулка.

— Точно това казах — сляп.

Тя му се усмихна.

Той не отвърна на усмивката й.

Тя не се изненада, не се и разтревожи. Вече беше разбрала, че той не се усмихва и не се смее, въпреки че имаше чувство за хумор, което очевидно беше резултат от живот със забавно, любящо семейство.