Преди няколко дни Нейт й беше изпратил кратък мейл с извинение, че не са се виждали от известно време, но му се налагало да прекара Деня на Благодарността с баща си в Мейн. Отговорът на Блеър беше незабавен, с обяснение колко се вълнува за тази вечер. Обаче Нейт не беше отговорил и Блеър се утешаваше с мисълта, че всичко ще си дойде на мястото, когато се видят очи в очи.

Разбира се, ако кучката Серена не им се пречкаше.

Блеър чакаше само за миг погледа на Нейт да падне върху Серена, за да го хване в крачка. Нейт обаче, следеше церемонията, а зелените му очи блестяха от светлината на свещите.

Блеър отново реши да е оптимистка.

Имаше малка вероятност, много малка, да е сбъркала в преценката си за ситуацията. Като изключим Серена, може би Нейт се вълнуваше точно колкото и нея за тази вечер. Защо иначе изглеждаше толкова добре? Та той излъчваше сексапил.

Но и тя също.

Роклята й прилепваше като презерватив, а под нея нямаше нищо, освен чорапи със силикон.

И обувките на Маноло Бланик.

Блеър беше готова. Тя беше сексмашина, заредена с букет.

Добре, но защо Нейт не я поглеждаше?

* * *

Нейт симулираше интерес към церемонията, за да избегне погледа на Блеър. Естествено беше забелязал, че тя изглежда превъзходно, но това само усложняваше нещата. В джоба си той стискаше любимата химикалка на Джени, която тя му беше дала, за да му напомня за нея, докато го няма за Деня на Благодарността. Нейт не можеше да доведе Дженифър на сватбата по обясними причини, но беше обещал да се срещнат по-късно в бара на хотела, за да може тя да го види в смокинг. Освен това, Нейт беше обещал да се въздържи от марихуаната преди сватбата, за което сега ужасно съжаляваше. Щеше да му се наложи да се срещне с Блеър абсолютно трезвен. Завря ръката си в джоба и стисна химикалката отново. Стомахът му се беше свил само при мисълта какво го чака.



Серена също беше развълнувана, макар да не й личеше. Всеки път, когато някой професионалист се захванеше с лицето и косата й, резултатите бяха невероятни. Цялото й същество сияеше, а роклята подчертаваше тесния й ханш, извивката на гърба й и прекрасните й крака.

Но в душата й беше хаос.

На първо място, тя се притесняваше за Дан, който напоследък се държеше доста странно.

Преди церемонията не беше успяла да се види с него, но предната нощ говориха по телефона. Май. Всъщност тя говори по телефона, а той само хъмкаше и накрая каза, че ще се видят на сватбата. Серена знаеше, че нещо не е наред, но не и какво.

Притесняваше се и за Блеър, въпреки факта, че Блеър я игнорира цял ден. По време на процедурите момичетата седяха една до друга и Серена чувстваше как напрежението се излъчва от нея като магнитно поле.

От другата страна на пътеката брат й Ерик й намигна. Изглеждаше като принц в смокинга си. Той беше мъжката версия на Серена със златистата си коса, сини очи, с няколко лунички на носа и трапчинки на бузите. Серена му беше разказала за интервюто в „Браун“, а Ерик беше реагирал подобаващо: майната им.

Това, разбира се, не беше най-ценният съвет, който някога бе получавала, но Серена ценеше опита на брат си — поне на него му вършеше работа. А и сериозно се замисли за художествено училище.

Извърна глава и потърси Дан сред гостите, но не успя да забележи развълнуваната му коса сред морето от прекрасни шапки и прически. Дали си беше направил труда да дойде.

Дан се беше превил на една пейка в дъното в опит да не обръща внимание на клюките около себе си, а ръцете му зверски се потяха.

— По-просташко е, отколкото очаквах — каза една жена.

— Боже, какво е облякла? — запита съседката й по място.

— Ами той! — продължи възмущението на двете дами.

— Ами роклите на шаферките. Това е чиста порнография!

Дан не разбираше за какво говорят. Всички присъстващи на сватбата му изглеждаха великолепни, особено Серена. Той се беше постарал да се изтупа максимално, но обувките му бяха далеч от подходящи, а ризата му не беше добре изгладена. За първи път се чувстваше толкова не на място.

Серена обаче пожела той да бъде там и така стана. Точно като жертвен агнец.



— Вече можете да целунете булката — обяви свещеникът.

Сайръс хвана Елинор през кръста, а Блеър притисна букета до стомаха си, за да избегне повръщането.

Целувката не беше особено дълга, но всеки израз на чувства от хора на възрастта на родителите ти и то на публично място може да ти обърне стомаха.

Сайръс настъпи винената чаша, увита в салфетка и от пианото се разнесоха поздравителни акорди.

Най-накрая бяха женени!

Всички гости последваха младоженците извън параклиса.

Отвън, на тротоара, Блеър се промъкна зад Нейт и прошепна в ухото му:

— Липсваше ми!

Той се обърна, като се помъчи да докара най-хубавата усмивка и я целуна по бузата:

— Поздравления, Блеър.

— За какво? Това е най-ужасният ден в живота ми — намръщи се тя, а после, като се приближи още малко, добави. — Освен ако не направиш нещо, за да го промениш.

— Какво имаш предвид? — продължи да се усмихва той.

На Блеър й беше дошло до гуша от недомлъвки затова каза направо:

— Имам предвид, че не нося бельо.

Усмивката изчезна от лицето на Нейт и той потърси химикалката в джоба си:

— Добре.

— Ти дори не си ми честитил рождения ден, а и не си ми подарил нищо. — Тя издаде долната си устна и потупа джобовете на Нейт.

Нейт стисна химикалката в ръка, за да я скрие от Блеър.

— Защо не попиташ онзи тип дали иска да ни снима? — предложи той.

Фотографът на Вог беше зает да снима младоженците на задната седалка на бентлито им. Блеър се приближи до него и като го дръпна за ръкава попита:

— Ще ме снимаш ли с гаджето ми?

Но когато се обърна, Нейт се беше покрил.



По-надолу на улицата Серена чакаше Дан да излезе от параклиса, точно както се бяха разбрали. Той се появи и тръгна към нея с наведена глава.

— Извинявай за всичко. Надявам се да не е било твърде странно — каза тя и леко го прегърна.

— Всичко е наред — каза той с ръце в джобовете.

— Е, за мен беше странно, а познавам тези хора — каза тя.

Изглеждаше истински благодарна, задето той е там и Дан реши да се поотпусне малко:

— Изглеждаш страхотно.

— Ти също. Хайде — усмихна се тя и го повлече към една лимузина. Бутна го на задната седалка и допълни: — Да се напием.

Цялата кола беше за тях. Дан обичаше аромата на кожена гарнитура. Той седна близо до нея и краката им се докоснаха.

— Благодаря ти, че дойде с мен — каза Серена.

Дан извърна глава и погледите им се срещнаха. Лимузината тъкмо щеше да тръгне, а Серена усети, че той ще каже нещо сериозно.

Тогава вратата се отвори и, останал без дъх, Нейт навря глава в колата:

— Хей, пичове, нещо против да се возя при вас?

Нямаше начин да го прецакат в кола само с Блеър.

Зад него се появи Ерик:

— А аз? Донесох пиене.

Той метна бутилка прасковен ликьор на седалката.

Серена се премести, за да направи повече място и каза усмихнато:

— Колкото повече, толкова по-забавно!

Дан не каза нищо. Просто запали цигара.

Сватбеният прием не е купон

— Сигурно си много развълнувана!

— Поздравления, скъпа!

На Блеър не й беше лесно, а майка й и Сайръс също не улесняваха нещата. Мускулите на лицето я боляха от усмивки и й се повръщаше от целувки и лицемерни въпроси от рода на: „Сигурно си много щастлива?“.

Нещата бяха стигнали до краен предел, когато фотографът я накара да позира, с допрени към червената буза на Сайръс устни. Отврат!

— Много е готина за приятел — чу Блеър Арън да говори за нея. Тя седеше до него, а той не спираше да се хвали колко е доволен от нея като сестра. Блеър усещаше сарказма му и искаше да го фрасне с нещо.

„Честит ми рожден ден, честит ми рожден ден“ — помисли си горчиво тя. Веднага след като приемането на гостите свършеше, щеше да отиде да намери Нейт и сериозно да си поговорят. Той не разбираше ли колко се нуждае тя от него в този момент? Не виждаше ли?



— Поне това са направили като хората — прошепна Мисти Бас на съпруга си, след като минаха покрай младоженците и влязоха в елегантната бална зала на хотел „Сейнт Клер“. Залата блестеше от белите покривки, среброто, кристала и светлина на свещите. В ъгъла имаше арфист, който тихичко свиреше, а сервитьорите летяха нагоре-надолу с чаши шампанско и водеха гостите до масите им.

Ако Блеър се беше ангажирала с подредбата на масите, нещата щяха да имат леко по-различен облик, но Серена, Нейт, Ерик и Дан бяха сложени на една маса, като Серена беше между Дан и Нейт. От другата страна седеше Чък Бас, най-неприятният човек според Дан и Серена. Той беше наплескал косата си с гел, което беше нетипично за него. Така изглеждаше като пенис повече и отпреди.