Изтерзан романтик не може да откаже

— Спечелих! — извика Серена.

Дан ритна една счупена бутилка от сок на Уест Енд авеню, притискайки телефона здраво до ухото си.

— Какво спечели? — попита той, опитвайки се да звучи незаинтересован.

— Филмовият фестивал. Харесаха го! Не мога да повярвам, но Ванеса каза, че трябва да опитам да вляза в някое художествено училище. Мога да се занимавам с филми! — развълнувано избърбори тя.

— Добре — каза Дан, като не можа да измисли по-подходяща реакция. Всеки път, когато чуеше гласа й, той се чувстваше като мъченик.

— Така де, исках да ти се похваля, понеже си гледал филма — каза тя.

Никакъв отговор.

— Дан?

— Аха?

— Просто се уверявам, че си още на линия. Ами аз трябва да се оправям със сватбата през уикенда и може да нямаме време да се видим. Но все още си ми кавалер нали?

Дан поклати глава. „Откажи й“, въртеше се в главата му.

— Ти обеща — припомни му тя.

— Разбира се — отвърна той и както винаги сърцето му надделя.

— Супер. Хайде ще ти се обадя после. Чао.

Тя затвори, а Дан седна на стълбите пред нечий дом и нервно запали цигара. Дали преиграваше? Дали се беше объркал? Може би на Серена й пукаше за него, поне малко.

Заслужаваше си да се надява.

А и да се терзае.

Дж е по-вкусна

— Значи мина добре? — попита Джени Нейт. Седяха край езерото в Сентръл Парк и гледаха как малки момченца пускат лодките си край плаващи листа и мързеливи патици. Нейт държеше ръката й и за нея нямаше значение дали си говорят или не.

— Аха. Искам да кажа, че още ми предстои да изкарам по-високи оценки този срок и да си напиша есето, но не бях се замислял да почна да уча веднага. Сега ми идва нанагорно — каза той и приближи ръката й до лицето си, за да огледа малките й пръстчета.

— Какво правиш? — засмя се тя.

— Не знам. Радвам се да те видя, Дженифър — каза той и също се усмихна. — През целия уикенд мислех за теб и ето те сега.

— Аз също — каза тя и срамежливо се усмихна. Отново се зачуди дали той ще я целуне.

— Почувствах се малко гадно тогава в парка, когато приятелите ми се появиха — обясни Нейт.

Джени кимна утвърдително.

— Тогава исках да направя нещо. Май трябваше просто да го направя — допълни той.

Да, да!

Нейт я придърпа към себе си и те се целунаха, но без да затварят очи.

На едно парти Джени беше целунала две други момчета по време на една игра, но целувката с Нейт беше кулминацията на живота й. Тя почувства, че ще експлодира от щастие.

Нейт се изненада от умението на Джени в целувките. Беше му по-хубаво от целувките с Блеър. Дженифър беше по-вкусна, нещо като ванилов шейк или захаросана поничка.

Той се отдръпна с поглед, фиксиран върху изчервеното и щастливо лице на Джени.

Дженифър не знаеше за Блеър, а Блеър не знаеше за Дженифър. От известно време той игнорираше обажданията на Блеър и като цяло се държеше все едно тя не съществува, но докога можеше да жонглира така? Рано или късно трябваше да избере?

Просто още не знаеше кой.

Педикюр с вкиснато мляко

След кратко пазаруване в „Шанел“, на приземния етаж на 57-ма улица, Елинор Уолдорф и шаферките й се качиха с асансьора до салона „Фредерик Фекай“. Всички те — Блеър, майка й, Кати, Изабел, Серена и лелята на Блеър — Зо Зо, бяха там за млечно-медената маска за ръце и крака, за маската за лице от кал и водорасли и разбира се за обсъждане на сватбените въпроси. След това щяха да обядват в любимия ресторант на Елинор Уолдорф, „Даниел“. Другата леля на Блеър, Фран, щеше да се присъедини там, понеже мразеше разни хора да й пипат краката.

Салонът беше като известен ресторант, гъмжащ от хора, с тази разлика, че миришеше на шампоан „Фредерик Фекай“ и гел за коса, вместо на храна. Помещението беше голямо и добре осветено, а козметиците летяха нагоре-надолу в услуга на клиентите си, облечени в традиционните бежови халати, с които предпазваха дрехите си. Всяка жена там имаше еднакъв цвят на косата, светлоруса с леки червени кичури. Това беше запазена марка на Горен Ийст Сайд.

— Чао, мон шери — поздрави кльощавото японче на рецепцията. — Уредих три от вас за педикюр, а другите три за козметик. Хайде, хайде, последвайте ме!

Блеър не разбра как се случи така, че се оказа седнала между майка си и Серена с ръце и крака, потопени във ванички с топло мляко с мед. В същото време Кати, Изабел и лелята бяха в другия отдел при козметика.

— Не е ли прекрасно? — измънка майката на Блеър и се настани по-удобно в стола си.

— Млякото ми вони — каза Блеър и се замисли защо не беше постъпила като леля Фран и не се беше срещнала с всички чак за обяд.

— Не съм си правила педикюр от лятото и ноктите ми са толкова ужасни, че няма да се учудя, ако ми развалят млякото — каза Серена.

„Аз също няма да се учудя“, помисли си Блеър.

— Как желаете ноктите си? — попита маникюристката на майката, докато масажираше пръстите й.

— Искам ги заоблени, но не изпъкнали — посъветва я г-жа Уолдорф.

— Моите ги искам квадратни — каза Серена.

— Аз също — добави Блеър, макар да не искаше да си признае, че харесва нещо, което се харесва и на Серена.

Маникюристката на Блеър я плесна през ръката на шега и попита:

— Много сте напрегната. Отпуснете се. Вие ли сте булката?

Блеър я погледна с празен поглед.

— Не, аз съм — весело я поправи Елинор. — За втори път ми е — прошепна тя и замига дразнещо към маникюристката си.

Блеър почувства как мускулите й се стягат. Как можеше да се отпусне?

— Видях страхотно долнище на пижама от кашмир в „Барнис“. Мислех да купя на Сайръс за подарък. Дали ще ги носи? — не спираше да бъбри Елинор.

Серена нервно погледна към Блеър и се зачуди дали трябва да каже нещо. Сега беше моментът да си го върне на Блеър, задето е такава кучка. Можеше да каже нещо от сорта на: „Хей, Блеър, не те ли видях да купуваш такава миналата седмица?“ Но лицето на Блеър ставаше все по-червено, а и Серена нямаше смелостта да каже нещо. Или пък беше твърде добра. Блеър си беше достатъчно прецакана, задето я беше откраднала, та на Серена не й се налагаше да задълбава в проблема.

— Не знам, мамо — изломоти Блеър. Вратът я засърбя. Може би получаваше алергична реакция и трябваше да я закарат в болница.

Маникюристките приключиха с масажа на ръцете им и седнаха на ниски столчета, за да изтрият с пемза краката им и да ги намажат с лавандулово олио.

— Нищо не ми разказа за интервюто? — каза майката на Блеър.

Блеър разплиска млякото си на пода.

— Внимателно — посъветва я маникюристката.

— Извинете. Мина добре, майко, доста добре.

До нея Серена въздъхна:

— И аз имах интервю, в „Браун“. Беше ужасно. Мисля, че на интервюиращия не му беше ден. Държеше се кретенски.

„Браун“? Серена е била в „Браун“ този уикенд? Аларми, сирени, звънци прокънтяха в главата на Блеър.

— Сигурна съм, че си се справила по-добре отколкото очакваш, миличка — успокои я г-жа Уолдорф. — Тези интервюта са ужасни и не знам защо ви затормозяват с тях.

Блеър отново разплиска мляко на пода. Тя просто не можеше да стои мирна. Искаше й се маникюристката да остави крака й.

— Кога беше интервюто ти? — обърна се тя към Серена.

— В събота. — Серена се чудеше дали е редно да спомене, че и Нейт е бил там. Струваше й се, че е по-добре да замълчи.

— По кое време в събота? — продължи да настоява Блеър.

— В дванадесет.

Ооу.

— Нейт също имаше интервю там по същото време — предизвика я Блеър.

Серена си пое въздух и каза:

— Да, знам, видяхме се.

Блеър получи спазъм и маникюристката я плесна отново:

— Внимавайте.

— Той не се е обаждал, откакто се върна — извика Блеър и се загледа в Серена с присвити очи.

— Ние с Нейт не си говорим напоследък — вдигна рамене Серена. Определено нямаше да спомене факта, че с Нейт бяха споделили едно легло в хотелска стая и се бяха събудили, хванати за ръце. Нито, че се бяха напили заедно на партито на Ерик и бяха повръщали отново заедно в храстите зад къщата. Откакто се бяха върнали в града наистина не бяха си говорили. Честна дума.

— Къде се губи Нейт? Не съм го виждала от сто години — изкоментира майка й с прозявка. Масажът я приспиваше.

— Аз също — изсъска Блеър, сигурна, че Серена има нещо общо с това. — Чудя се защо ли?

Серена знаеше, че Блеър очаква от нея да си признае. Тя затвори очи: