Джени знаеше, че сцената е адаптирана от „Война и мир“ на Толстой. Беше й странно да слуша как брат й говори като някой от деветнадесети век, но също така беше и готино.

Марджъри започна да завързва връзките на обувките му, но продължи да джвака. Не изглеждаше като да играе някаква роля. Беше си някак там. Джени се почуди дали това е нарочно, или просто така се е получило.

Преди тя да приключи с връзките, Дан се изправи и я грабна за китките. Лулата се претърколи на земята и се разби на парчета.

— Наташа, обичам те твърде много! Повече от всичко на света! — едва продума той, като се опита да остане изправен, но падна назад все едно в пристъп на болка.

— Леко, войнико. Не получавай удар — каза Марджъри.

Руби избухна в смях.

— Това момиче преиграва!

Ванеса я изгледа с гневен поглед:

— Шшш.

Джени не изпускаше екрана от поглед. Дан се пресегна за лулата, но от нея бяха останали само парченца стъкло.

— Внимателно — предупреди го Марджъри, след което зарови ръце в джобовете си в търсене на нещо. — Ето, ментова е — каза тя и му подаде дъвка.

Дан взе дъвката и я постави на гърдите си, сякаш беше твърде развълнуван, за да я разопакова и сдъвче. След това затвори очи, а Марджъри отново пое ръката му. Камерата се отдалечи, показвайки картина от парка. Спря за секунда върху един гълъб, заиграл се с употребен презерватив, след това се пренесе от другата страна на 23-та улица на река Хъдсън, за да проследи залеза. След това екранът стана черен.

Ванеса стана и включи осветлението.

— Това пък с гълъба и презерватива какво беше? — попита Кларк. Той отиде зад бара и си взе една бира от хладилника. — Някой да иска нещо?

— Това е творба, наситена с настроения, не е нужно да я разбираш — защити се Ванеса.

— Мисля, че е страшно смешна — каза Руби, сложи едно ледче в устата си и тупна чашата на бара. — Още кола, моля.

— Не трябва да е смешно — каза гневно Ванеса. — Принц Андрей умира. Наташа никога повече няма да го види.

Джени видя, че Ванеса е на ръба да избухне и каза:

— Снимките бяха супер, особено кадрите накрая.

Ванеса й прати благодарствен поглед:

— Мерси. Хей, май не си гледала окончателната версия на филма на Серена, нали? Доста добре се получи.

— Да, но всички снимки са твое дело, нали?

— Да, май да — каза Ванеса и вдигна рамене.

— Сега сериозно, филмът ти беше добър, но „Планетата на маймуните“ ми харесва повече — каза Руби.

Ванеса извърна поглед. Понякога сестра й беше такова дете.

— Сигурно, защото си дебил — не й остана длъжна тя.

— Аз го харесах, макар да не го разбрах — каза Кларк и отпи от бирата си.

— Няма нищо за разбиране — отчаяно каза Ванеса.

На Джени хич не й беше до техните караници. Беше дошла до Уилямсбърг да се забавлява, не да се стресира.

— Хей, какво ще кажете да си вземем нещо за хапване, а? — предложи тя на Ванеса.

Ванеса грабна шубата си от стола и я навлече:

— Определено да. Да се махаме оттук.



Те отидоха до едно заведение, в което предлагаха храна от Средния Изток и си поръчаха хумус и топъл шоколад.

— Е, Дженифър, как с този бюст нямаш поне седем гаджета? — попита Ванеса, сочейки гърдите й.

Джени се притесни толкова много, че дори не разбра колко грубо беше това от страна на Ванеса:

— Ами, аз… май… имам едно.

— Ооо?

— Да, май — и Джени се изчерви, като се сети как Нейт за малко не я целуна в парка. Беше обещал да й се обади веднага след като се върне от „Браун“. Самата мисъл за това я караше да се облива в пот.

Сервитьорката им донесе топлия шоколад.

Ванеса придърпа стола си по-близо до масата и задуха в своята чаша:

— Е, разкажи ми за него?

— Казва се Нейт и е последна година в „Сейнт Джуд“. Обича да попушва, но е доста сладък и доста непретенциозен за момче, което живее в многомилиардна къща.

— Ъхъ — кимна Ванеса. Звучеше й като момче, на което дори не би обърнала внимание. — Ама вие излизате ли? Той не е ли… доста по-голям?

Джени просто се усмихна.

— Той няма нищо против. Просто ме… харесва — каза тя и също духна в чашата си, а парата се спря в бузите й.

Ванеса беше на път да попита дали Джени му е пуснала и дали това не е причината той да я харесва толкова много.

— Ние дори още не сме се целунали — отговори Джени, преди да е чула въпроса. — Това ме кара да го харесвам дори повече. Изобщо не е подъл, дори не зяпа гърдите ми.

— Уау — възхити се Ванеса.

— Както и да е, сега е в „Браун“ за уикенда. Чудя се дали ще се засекат с Дан — каза Джени и отпи от какаото.

— Може би — отвърна Ванеса и се опита да се държи така все едно не й пука. Искаше й се да не се наежва всеки път, когато някой спомене името на Дан.

Сервитьорката донесе хумуса, Ванеса отчупи малко от хлебчето си и го потопи в чинията.

Джени знаеше, че Ванеса е влюбена в Дан — това се виждаше и във филма. Но сега Дан беше със Серена. А когато Дан бе със Серена, Джени имаше достъп до нея, а точно това винаги беше искала. Или не?

Тя потопи пръст в чинията си, след което замислено го засмука. Дан беше същото нещастно момче, независимо дали е със Серена или не, но Джени трябваше да си признае, че й липсва. А ако се замислеше в действителност Дан не трябваше да е гадже на Серена, за да може тя да я вижда. В крайна сметка, Джени помогна на Серена за филма й. Можеше да говори с нея, когато пожелае. Тя вече не беше малката сестричка на Дан. Тя беше Дженифър, самостоятелна и с готино гадже.

Вдигна поглед и се усмихна на Ванеса. Може би можеше да й помогне.

— Знаеш ли, че Серена се опита да прочете една от любимите книги на Дан и хич не й хареса. Дори не успя да я довърши.

— Е? — намръщи се Ванеса.

— Просто не мисля, че имат много общо, това е.

Ванеса присви очи:

— И това идва от момичето, което би облизало подметките на Серена, ако тя лично я помоли?

Джени отвори уста да се защити, но се спря. Това си беше самата истина: беше я преследвала като кученце, но вече край. Сега тя беше Дженифър.

— Просто казвам, че ако още си падаш по Дан, трябва да направиш нещо по въпроса, това е.

— Не си падам — каза гневно Ванеса и отново потопи триъгълно хлебче в хумуса си.

— Разбира се, че си падаш.

Ванеса не обичаше да й казват какво да прави, особено някое хлапе. Но Джени изглеждаше искрена, и ако искаше да е честна със себе си, трябваше да признае, че все още обича Дан.

Тя прокара ръка по обръснатата си глава и погледна към нея:

— Мислиш ли?

Джени вирна глава. Ванеса имаше добра структура. С малко блясък за устни можеше да заприлича на момиче. Също така не беше и наполовина толкова странна и силна на колкото се правеше.

— Може да се наложи да си пуснеш малко коса, но ще стане. Та вие се познавате отдавна и сте приятели, просто трябва да направите следващата крачка.

Дайте на едно момиче гадже и то става експерт по връзките.

Б подивява

— Е, как мина? — попита Арън, когато Блеър се върна в колата след интервюто. Той седеше на капака на своя сааб и дрънкаше на китара с поредната билкова цигара в уста. В Йеил изглеждаше като у дома си.

— Мисля, че добре — отговори колебливо тя. Реалността тепърва щеше да я удари по главата. Отвори вратата, седна на седалката до шофьора и събу обувките си. — Мисля, че тъпите обувки ми направиха мазол.

Арън също се настани вътре:

— Е, какво те питаха?

— Нали знаеш? Защо искам да уча в Йеил, такива неща — отнесено отговори тя. Цялото интервю й беше като в мъгла. Просто беше щастлива, че е приключило.

— Звучи доста еднообразно. Вярвам, че си се справила добре — каза той.

— Аха — тя се пресегна за чантата си на задната седалка. Там лежеше „Избрани разкази“ на Едгар Алан По.

Блеър си спомни един от въпросите от интервюто. Кажете ми за някоя книга, която сте чели напоследък?

Ооу.

Изведнъж всичко й се изясни.

Тя се извърна напред и се разтрепери.

— По дяволите — прошепна.

— Какво?

— Обърках всичко. Направо се олях.

— Какво искаш да кажеш? — озадачено попита Арън.

Блеър докосна пъпката над веждата си:

— Той ме попита дали съм чела нещо напоследък. Знаеш ли какво му отговорих?

Арън поклати глава и запита:

— Какво?

— Казах му, че не съм чела нищо, защото животът ми е объркан. Казах му, че съм крадла и че съм склонна към самоубийство.