— Ааа — отреагира Джени и се върна до хладилника. Швейцарско сирене, разтопено върху кексчето, това ще да е.

— Ами добре, предполагам, че щом го няма, значи го няма — каза Ванеса с разочарован глас. Звучеше разочарована и наранена.

Целият й маскарад с готиното по-голямо гадже не можеше да заблуди Джени. Ванеса беше абсолютно влюбена в Дан. Ако той й кажеше, че ще се ожени за нея, ако си пусне косата, носи шарени дрехи и поспортува, Ванеса щеше да го направи. Джени я съжали.

Тя остави сиренето обратно на рафта:

— Хей, имам един странен въпрос. Дали не искаш да се видим днес и да правим нещо заедно? — каза в опит да бъде мила.

Последва кратка пауза, която показваше колебанието на Ванеса.

— Ами добре. По обяд ще показвам филма си в бара. Ела, и след това ще правим нещо.

Джени отново затвори хладилника и се облегна на него. Ванеса не беше най-любимият й човек на света, но какво друго можеше да прави, когато Нейт беше извън града?

— Става, ще се видим там.

Кой знае? Може би двете щяха да станат приятелки.

Интервюто: как да направиш добро впечатление

— Благодаря, че ме изчакахте — каза интервюиращият на Блеър, докато се вмъкваше в студената синя чакалня на Йеил, където тя седеше вцепенено на едно кресло от около петнадесет минути. Арън за малко не прегази няколко човека в опитите си да я закара навреме, а после й се наложи да чака. Сега беше кълбо от нерви.

— Здравейте, аз съм Блеър Уолдорф — изписка тя, скочи на крака и подаде ръка.

Интервюиращият беше висок мъж с тен и посребряла на слепоочието коса, със зелени бляскави очи, който пое ръката й и я стисна:

— Радвам се да се запознаем. Аз съм Джейсън.

Той се обърна и поведе Блеър към кабинета си. Панталоните му бяха малко тесни на дупето и този факт не й убягна.

— Седнете — каза той и посочи лилавия кадифен стол насреща, след което седна и кръстоса крака.

Той й напомняше на баща й.

Тя седна и също кръстоса крака. Много й се пишкаше, а на полата й имаше котешки косми, които не бе забелязала преди.

— Е, разкажете ми за себе си — каза той и се усмихна с прекрасните си, зелени като на Нейт очи.

— Хм — каза тя. Не се сещаше дали това беше от въпросите, за които се беше подготвила. Изглеждаше й толкова далечен. Разкажи ми за себе си. Какво да му каже?

Тя се заигра с рубинения пръстен, като го въртеше на малкия си пръст отново и отново. Наистина й се пишкаше ужасно много.

Пое си дълбоко въздух и започна да говори:

— Аз съм от Ню Йорк. Имам по-малък брат. Родителите ми са разведени. Живея с майка си, която скоро ще се омъжва повторно, а баща ми живее във Франция. Той е гей и обича да пазарува. Имам котка, а новият ми доведен брат има куче. Котката ми не може да понася кучето и не знам как ще потръгнат нещата. — Спря да си поеме въздух и вдигна поглед. Осъзна, че през цялото време докато говори, гледа в черните обувки на Джейсън. Не биваше да прави така. От нея се очаква да го гледа в очите, за да направи впечатление.

— Разбирам — каза той и записа няколко неща в тефтера си.

— Какво записвате? — попита Блеър и се наведе напред, за да види.

Боже мой, ето още едно от забранените неща.

— Просто си водя бележки — отвърна той и прикри написаното с ръка. — Та кажи ми, защо се интересуваш от Йеил?

За този въпрос тя беше подготвена.

— Искам най-доброто. Аз съм най-добрата и заслужавам най-доброто — отвърна Блеър уверено и се намръщи. Това май не прозвуча добре. Какво й ставаше? — Баща ми е учил в Йеил. Тогава още не е бил гей — набързо добави тя.

Джейсън направи физиономия и пак записа нещо:

— О, така ли, естествено.

Блеър се прозя, дискретно прикривайки се с ръка. Беше ужасно уморена, а обувките я убиваха. Тя постави лакти на коленете и извади петите си. Така беше по-добре.

Само дето сега изглеждаше все едно седи на тоалетната чиния.

Докато записваше разни факти, ръкавелите с монограм на Джейсън проблясваха на студената ноемврийска светлина, идваща от прозореца.

Бащата на Блеър носеше такива ръкавели в нощта, когато я изведе за рождения й ден. Онази нощ, когато целият й свят се срути.

— Можете ли да ми разкажете някоя книга, която сте прочели напоследък? — попита Джейсън, като вдигна глава.

Блеър се втрещи, а в главата й настана суматоха в опит да открие заглавието на някоя книга, но не успя да се сети за нито една.

„Мечо Пух“? Библията? Речника, по дяволите, не е толкова трудно?

И тогава нещо й прищрака. Или по-скоро, мозъкът й отказа тотално и нещо друго взе контрол над нея.

Станалото след това не се препоръчва по време на важно интервю за колеж.

— През последните няколко месеца нямах възможност да чета много — призна тя, а устните й трепереха. Затвори очи, все едно умираше от болка. — Всичко е една голяма каша.

Тя се върна — главната героиня в трагедията на нейния живот. Представи си се на самотен плаж, загледана в морето, облечена в модно, късо, черно палто. По лицето й се смесваха дъжд, солена вода и сълзи.

— Откраднах долнище от пижама за приятеля ми — продължи Блеър с драматична нотка в гласа. — Не знам защо го направих, но мисля, че това е знак, нали? Нейт дори не ми благодари — довърши и погледна към Джейсън.

Той се размърда дискомфортно на стола и запита:

— Нейт?

Блеър дръпна една носна кърпичка от кутията на бюрото и шумно издуха носа си:

— Мислех да приключа с всичко това. Наистина. Но се опитвам да съм смела и да се държа.

Джейсън вече не пишеше. Едно момче притича край прозореца, облечено в тениска на Йеил.

— Ами спортове? Интересувате ли се от спортове?

— Играя тенис. Но нещото, което наистина ме вълнува сега е да започна отначало. Да започна нов живот — каза тя и изхлузи дясното си ходило от обувката, след което го постави на коляното си и започна да го масажира: — Толкова е трудно — допълни уморено.

Джейсън сложи капачката на химикалката и я постави в джоба на ризата си:

— Ъъъ… имате ли някакви въпроси към мен?

Блеър спря да масажира пръстите си и върна крака си на земята. Тя придърпа стола си напред, за да може да сложи ръка на коляното на Джейсън:

— Ако ми обещаете да ме приемете сега, аз обещавам да съм най-добрата студентка, която Йеил някога е имал — заяви тя честно. — Джейсън, можеш ли да ми обещаеш това?

О. Боже. Мой. Довиждане Йеил, здравей държавен колеж!

Джейсън отново извади химикалката и надраска нещо в тефтера, след което го подчерта два пъти.

Хайде да познаем какво е написал. ОТКАЧАЛКА?

— Ще видя какво мога да направя — каза той и се изправи, като протегна ръка. — Благодаря ви много, че се явихте и късмет.

Блеър напъха краката си в обувките и се усмихна:

— До есента.

След това се изправи на пръсти и го целуна по бузата.

Все едно вече не беше направила достатъчно впечатление.

Познайте кой ще го приемат в „Браун“?

— Мислех, че ще съм по-притеснена — каза Серена, пристъпвайки от крак на крак пред малката сграда, в която се намираше приемният офис на университета „Браун“.

Беше се събудила в хотелска стая, в едно легло с Нейт, хванала ръката му. Когато секунда по-късно той отвори очи, те се усмихнаха един на друг и Серена разбра, че всичко между тях ще е наред. Блеър все още стоеше на дневен ред и те никога нямаше да са толкова близки колкото бяха преди, но недоверчивото изражение на лицето на Нейт беше изчезнало заедно с копнежа в очите му. Сега нещата бяха различни, тя беше само приятелка. Беше в безопасност.

— Аз също не съм притеснен. Така де, какво е най-лошото, което може да се случи? Да не ме вземат? И какво от това? — каза Нейт.

— Аха — съгласи се Дан, макар да беше притеснен. Той целият се тресеше и беше попрекалил с кафето. Тази сутрин седя във фоайето на „Бест Уестърн“ цели два часа и се налива с кафе, докато четеше вестника, а всички останали бавно се събуждаха. Дръпна за последно от цигарата си и я захвърли в храстите:

— Готови ли сте да влизаме?

— Дали пък не трябва да се поздравим или нещо такова, преди да влезем — предложи Серена и се загърна в палтото си.

— Или не — каза Нейт и я сръга в ръката.

— Ау — захихика се тя и го сръга в отговор. — Куха лейка.

Дан се загледа в обувките си. Дразнеше го непринудеността между тях.

Серена се обърна и го целуна по бузата:

— Успех, Дан.

Все едно вече не беше достатъчно нервен.

А тя се обърна на другата страна и целуна Нейт.

— Разбий ги! — каза Нейт и отвори вратата.