Сесили Зигесар - Знаете, че ме обичате

Нейт се загледа след нея. Изглеждаше много секси в новия си сатенен потник с гол гръб, с правата си тъмна коса, падаща между голите плешки и в тесните си кожени панталони. Изглеждаше така сякаш го е правила вече много пъти.

Може би кожените панталони имаха този ефект.

— Е, значи и ти си се насочил към Йеил? — повтори г-н Уолдорф, след като Блеър се отдалечи.

Нейт се намръщи, гледайки чашата с шампанско. Много, ама много му се искаше една бира. Не можеше да чакаш нещо и да се мъчиш над теста по математика и да очакваш да влезеш в Йеил, а точно това правеше той напоследък. И то усърдно.

— Бих искал да вляза в Йеил, но мисля, че ще разочаровам Блеър. Така де, искам да кажа, че оценките ми не са много високи — отвърна Нейт.

Г-н Уолдорф му намигна:

— Между нас казано, струва ми се, че Блеър е малко строга към останалите колежи. Никой не казва, че трябва задължително да влезеш в Йеил. Има доста други, точно толкова добри училища.

Нейт кимна:

— Ъхъ, „Браун“ звучи доста добре. Другата седмица имам насрочено интервю там. Макар че си е малко несериозно заради четворката ми на последния тест по математика и дори не съм в програмата за напреднали — призна си той. — А за Блеър „Браун“ дори не е истинско училище, мисля, че е заради по-ниските им изисквания или нещо такова.

— Е, Блеър има невъзможно високи стандарти, понеже ми е дъщеря — каза г-н Уолдорф и отпи от шампанското си.

Нейт се огледа наоколо, за да види дали пък останалите хора в ресторанта не смятат, че той е новото гадже на г-н Уолдорф. За да пресече всякакви мисли от този сорт той запретна ръкавите на кашмирения си пуловер и прочисти гърлото си по много мъжествен начин. Този пуловер му беше подарък от Блеър и напоследък той го носеше много, за да я увери, че държи на нея и няма намерение да късат или да й изневерява или каквото и да беше това, от което тя толкова се притесняваше.

— Не знам — добави той и посегна към панера за хляб, взе едно хлебче и го разчупи на две. — Ще бъде страхотно, ако просто си взема една година почивка и отида да плавам с баща си, нали разбирате?

На Нейт не му беше много ясно защо трябваше да планираш целият си живот на седемнадесет. Според него след година-две плаване из Карибско море и ски в Чили, ще имаш достатъчно време да решиш. И все пак, всичките му съученици от „Сейнт Джуд“ планираха веднага да влязат в колеж, а след това и в университет. По негово мнение те си отписваха живота, без да се замислят какво точно искат да правят с него. Той, например, обожаваше да слуша как лодката му пори студения Атлантически океан и усещането на горещото слънце по гърба си, докато опъваше платната. Харесваше как слънцето става зелено преди да се потопи в океана. Струваше му се, че това не е всичко, и искаше да опита и от другите неща, от всичките други неща.

Е, стига да не се изискват много усилия, той не беше от най-трудолюбивите.

— Е, Блеър май няма да е много доволна като разбере, че смяташ да си починеш от училището — изсмя се г-н Уолдорф. — От вас се очаква да заминете заедно за Йеил, да се ожените и да живеете щастливо до края на дните си.

Нейт проследи с поглед завръщащата се на масата с високо вдигната глава Блеър — както и всички останали гости на ресторанта. Тя не беше най-добре облеченото, най-слабото или най-високото от всички момичета в ресторанта, но някак блестеше по-ярко от тях. А и го знаеше.

Пържолите им бяха сервирани и Блеър нагъна своята, като я прокарваше с големи количества шампанско и огромни хапки маслено картофено пюре и през цялото това време наблюдаваше колко секси се движи челото на Нейт, докато дъвче. Тя нямаше търпение да се махнат от там и най-накрая да го направи с момчето, с което планираше да прекара остатъка от живота си. Нямаше по-правилен момент за това от този.

Нямаше как Нейт да не забележи жестокия начин, по който Блеър се справя с пържолата си. Тя я режеше на огромни хапки и след това ги сдъвкваше ожесточено. Това неизменно го накара да се запита дали тя ще е толкова напрегната и в леглото. Бяха стигали доста далеч, но винаги той бе по-агресивният от двамата. Блеър някак просто лежеше там и издаваше онези звуци, като във филмите, докато той й правеше разни неща. Но тази вечер тя изглеждаше по-нетърпелива, по-гладна.

Разбира се, че беше гладна, нали току-що повръща.

— В Йеил не сервират такава храна, Блеър — каза г-н Уолдорф на дъщеря си. — Ще ядеш пица и полуфабрикати, както всички останали.

Блеър сбърчи нос — досега не беше вкусвала полуфабрикат в живота си:

— Няма начин. Така или иначе, ние с Нейт няма да живеем на общежитие — ще си имаме жилище и ще се науча да готвя — каза тя и погали глезена на Нейт с върха на ботуша си.

— Късметлия — пошегува се г-н Уолдорф и повдигна вежди.

Нейт се ухили и облиза картофеното пюре от вилицата си. Нямаше да й каже, че идеята да живеят заедно извън кампуса в Ню Хейвън е дори по-абсурдна от тази тя да се храни с полуфабрикати. Не искаше да й каже каквото и да било, което щеше да я разстрои.

— Млъкни татко — сопна се Блеър.

Чиниите им бяха разчистени и тя нетърпеливо започна да си играе с рубинения пръстен. Поклати глава, за да откаже поканата за кафе и десерт и се запъти отново към тоалетните. Два пъти за едно хранене беше доста крайно дори и за нея, но нищо не можеше да направи, просто беше адски нервна.

Слава Богу, че в „Ла Жираф“ имаха страхотни отдалечени тоалетни.

Когато се появи отново, целият персонал се беше събрал, а главният готвач държеше торта със запалени свещи — осемнадесет разбира се, с една повече за късмет.

О, Боже.

Блеър забърза да заеме мястото си на масата и хвърли на баща си смразяващ поглед. За какво му беше притрябвало да прави сцени? От рождения й ден я деляха цели три седмици, помисли си тя и изгълта чашата с шампанско.

Готвачи и сервитьори наобиколиха масата и се започна с песните:

— Честит рожден ден…

Блеър не издържа, грабна ръката на Нейт и прошепна:

— Моля те, накарай ги да престанат.

Нейт, обаче, просто стоеше и се хилеше като дебил, някак си му допадаше да гледа как Блеър става за резил, а това хич не се случваше често.

Баща й обаче беше по-солидарен и като видя колко нещастна изглежда Блеър, забърза темпото и завърши песента:

— Миришеш на маймунка и изглеждаш като такава…

Персоналът изръкопляска любезно и се завърна към работата си.

— Знам, че е малко рано, но утре трябва да тръгвам, а седемнадесетият рожден ден е голяма работа. Помислих си, че няма да имаш нищо против — нежно каза г-н Уолдорф.

Нещо против? Никой не обича да му пеят пред хора. Никой.

Запазвайки мълчание, Блеър духна свещите и огледа тортата. Беше старателно украсена с марципанови обувки на висок ток, вървящи по направено от захар Пето авеню, покрай захарен модел на любимия й магазин „Бенделс“. Беше направо прекрасна.

— За малката ми фетишистка — каза баща й с широка усмивка на лицето, като извади опакован подарък изпод масата и го подаде на Блеър.

Блеър разтърси кутията и като истински експерт разпозна кухия звън на чифт нови обувки. Тя разкъса хартията и прочете написаното с огромни букви на капака му: Маноло Бланик. Пое си дълбоко дъх, вдигна капака и видя красиви, ръчно изработени кожени чехли с разкошни малки токчета.

Très fabulous.

— Купих ги в Париж. Правят само неколкостотин чифта от тях и се хващам на бас, че си единственото момиче в Ню Йорк, което има такива — каза баща й.

— Фантастични са — издиша Блеър.

Тя се изправи и обиколи масата, за да прегърне баща си. Тези обувки компенсираха напълно факта, че я подложи на публично унижение. Не само, че бяха изключително красиви, но и бяха нещото, което щеше да обуе по-късно тази вечер, докато тя и Нейт правят секс. Само тях и нищо друго.

Благодаря ти, татко!!!