Сесили Зигесар - Знаете, че ме обичате

— За моето мече Блеър — каза г-н Харолд Уолдорф, еск и вдигна чашата си с шампанско към Блеър. — Все още си малкото ми момиченце, нищо че се носиш в кожени панталони и имаш готино гадже — допълни той, като се усмихна на Нейт Арчибалд, който беше настанен на масата до Блеър. Г-н Уолдорф беше избрал ресторант „Ла Жираф“ за тази специална вечеря, защото беше малък, шикозен и моден, храната беше превъзходна, а сервитьорите имаха страшно секси френски акцент.

Блеър се присегна под масата и стисна коляното на Нейт. Светлината от свещите я възбуждаше и тя си помисли: „Само да знаеше какво сме намислили за после, татко“.

Тя чукна чаша с баща си и отпи огромна глътка.

— Благодаря ти, тате, благодаря, че си изминал целият този път само за да ме посетиш.

Г-н Уолдорф постави чашата си на масата и потупа устни със салфетката, така че перфектният му маникюр да се забележи:

— Но скъпа, аз не дойдох само заради теб. Дойдох да се изфукам, не изглеждам ли добре? — каза той като отметна главата си назад и нацупи устни, като модел за снимка.

При тези думи Блеър заби ноктите си в коляното на Нейт. Трябваше да признае, че баща й наистина изглеждаше страхотно — беше свалил десетина килограма, беше хванал тен, носеше страхотни френски дрехи и изглеждаше щастлив и отпочинал. И все пак тя беше доволна, че той е зарязал приятеля си в разкошния им замък във Франция. Изобщо не беше готова да гледа как баща й флиртува на воля пред хора с друг мъж, независимо колко добре изглеждаше.

Грабна едно меню и попита:

— Да поръчваме, а?

— Аз ще взема пържола — каза Нейт на всеослушание, понеже не искаше поръчката му да се обсъжда. Щеше му се просто да приключи по-бързо с тази вечеря. Е, не че имаше нещо против да се размотава с лъскавия баща на Блеър — даже беше забавно да видиш колко гей е станал. И все пак, Нейт нямаше търпение да отидат у тях, защото най-накрая щяха да го направят. Наистина беше крайно време.

— Пържола и за мен — каза Блеър и затвори менюто. И без това не планираше да яде много, не и тази вечер. Нейт я беше уверил, че вече не изпитва нищо към бившата съученичка и приятелка на Блеър, Серена ван дер Удсен, и беше готов да се отдаде изцяло на нея. Така че хич не й пукаше дали ще яде пържола, миди или мозък за вечеря, защото най-накрая щеше да изгуби девствеността си!

— Три с моята. Trois steak au poivre — поръча баща й с перфектен френски акцент. — И името на фризьора ти, имаш прекрасна фризура.

Бузите на Блеър почервеняха, тя грабна една хлебна солета от панера в средата на масата и я захапа. Тембърът на баща й и обноските му бяха изцяло променени от последния път, когато го видя, преди девет месеца. Тогава той беше консервативен, костюмиран адвокат, целият ток и жици. Абсолютно достоен за уважение човек. Сега беше особено различен с изскубаните си вежди, риза и чорапи в лавандулов цвят, направо срам. Все пак той й беше баща.

Миналата година бащата на Блеър, приключващ своя изнервящ развод, бе станал тема за обсъждане на целия град. Сега май всичко беше позатихнало и г-н Уолдорф се чувстваше свободен да покаже красивото си лице пред хора, както и когато го поискаше. И все пак това не означаваше, че останалите посетители на „Ла Жираф“ не го бяха забелязали. Съвсем определено го бяха забелязали.

— Видя ли чорапите му? — каза застаряваща наследница на съпруга си. — Розово и сиво?

— Мислиш ли, че се е наклепал достатъчно по главата? Той за кого се мисли? За Брад Пит? — обърна се към съпругата си известен адвокат.

— Има по-хубава фигура от бившата си съпруга, това е сигурно — отбеляза един от сервитьорите.

Това беше доста забавно за всеки друг, освен Блеър. Разбира се, че искаше баща й да е щастлив, беше окей и това, че е гей, ама трябваше ли да го показва толкова много?

Блеър извърна поглед към блещукащите през свежия ноемврийски въздух улични светлини. Над покривите на луксозните градски къщи на 65-та улица се виеше дим.

Най-накрая салатите им бяха сервирани.

— Е, значи се спря на Йеил за следващата година? Натам си се насочила, нали? Моят стар алма матер? — запита г-н Уолдорф докато ровичкаше из салатата си.

Блеър остави вилицата си и като се облегна назад, изравни поглед с този на баща си:

— Че къде другаде да отида? — каза тя сякаш това бе единственият университет на земята.

Не й беше ясно защо хората кандидатстват в шест или седем колежа, от които някой са толкова зле, че ги наричат „резервни“. Тя беше една от най-добрите ученици в „Констънс Билард“, малко елитно девическо училище с униформи на 93-та източна улица. Всички момичета от „Констънс“ отиваха в добри колежи, но на Блеър не й стигаше просто добри. Тя трябваше да получава най-доброто от всичко, без компромиси. Така че, в нейния списък Йеил беше най-добрият колеж.

Баща й се засмя и вмъкна:

— Е, тогава предполагам, че всички онези колежи от рода на Харвард и Корнел трябва да ти изпратят извинения задето са се опитали да те привлекат, а?

— Аз просто искам да отида в Йеил, това е — каза Блеър и повдигна рамене, гледайки перфектно лакираните си нокти.

Баща й погледна към Нейт, но той се оглеждаше за сервитьор, за да си поръча нещо за пиене. Мразеше да пие шампанско, а наистина му се пиеше бира, макар че никак не изглеждаше подходящо да си поръчаш бира в ресторант като „Ла Жираф“. Всеки път се престараваха, като ти носеха изстудена чаша и ти сипваха хайнекена все едно е нещо специално, а си беше същата боза, която можеш да си вземаш на бейзболен мач.

— Ами ти, Нейт? Ти къде ще кандидатстваш? — запита г-н Уолдорф.

Блеър започваше да се изнервя около изгубването на девствеността си, и тези разговори за колежа я изнервяха допълнително. Тя бутна стола си назад и се запъти към тоалетната. Беше наясно, че това, което прави е отвратително, но винаги, когато й станеше нервно, тя си бъркаше гърлото. Това беше единственият й лош навик.

Всъщност не е съвсем вярно, но за това малко по-късно.

— Нейт идва в Йеил с мен — каза тя уверено и мина през ресторанта на път за тоалетните.