8

Когато стигна комплекса "Херкулес", тълпата се беше разотишла, но навсякъде имаше следи от неотдавнашните схватки — тухли, буци пръст и тор, пръчки и стъкла от изпочупените прозорци на всички къщи. Обитателите им се бяха обединили и обикаляха заедно да възпират крадците да се възползват от лесния достъп, предлаган от зейналите дупки на прозорците. Пред къщата на мистър Блейк имаше карета.

Къщата на мис Пелам беше ярко осветена като кръчма, сякаш тя се опитваше да прогони всяка сянка на съмнение от стаите си. Когато Джем влезе, чу гласа на баща си в предната й стая и треперещия й глас, който го прекъсна:

— Съжалявам за болестта на дъщеря ви, но и при най-добро желание не мога да позволя на симпатизанти на революционерите да останат в тази къща и един ден. Честно казано, мистър Келауей, ако не беше мразовита зимна нощ, вече щяхте да сте на улицата.

— Но къде да отидем? — попита умолително Томас Келауей.

— Да бяхте помислили за това, когато отказахте да подпишете декларацията, и то пред всички. Какво ще си кажат съседите?

— Но мистър Блейк…

— Мистър Блейк няма нищо общо с това. Той ще си плати собствената цена. Вие не подписахте и затова няма да останете тук. Искам да си стегнете багажа до утре на обяд. Сутринта ще се отбия до Сдружението и съм сигурна, че ще имат голямо желание да ми помогнат, ако още не сте се изнесли, когато се върна. Всъщност, ако не бяха така грубо нападнати тази вечер, щяха да са тук сега, вместо да преследват разбойници. Къде е синът ви, мога ли да попитам?

Преди Томас Келауей да успее да измърмори някакъв отговор, Джем отвори вратата и влезе. Мис Пелам обърна рязко глава като ядосана кокошка и го изгледа злобно.

— Тук съм — промълви той. — Защо искате да знаете? — Вече нямаше причина да е любезен с нея.

Мис Пелам усети промяната и каза с отбранителен глас:

— Махай се, момче! Никой не ти е позволил да влизаш!

Самата тя забърза към вратата, сякаш се подчиняваше на собствената си заповед. За Джем беше ясно, че се страхува от него, което го накара да се почувства силен за кратко време. Но от това не можеше да извлече някаква полза, освен да види, че е стресната. Все още ги пъдеше от къщата.

Обърна се към баща си. Томас Келауей стоеше с наведена глава.

— Татко, мама те вика горе — каза Джем, като му предостави лъжата, от която имаше нужда, за да се измъкне от стаята.

Томас Келауей погледна сина си и уморените му сини очи за пръв път не блуждаеха, а го гледаха съсредоточено.

— Съжалявам, синко — каза той. — Обърках нещата.

Джем запристъпя от крак на крак и рече:

— Не, татко, нищо не си объркал. — Усети, че мис Пелам слуша внимателно. — Просто имаме нужда от теб горе.

Джем се обърна и мина рязко покрай мис Пелам, сигурен, че баща му ще го последва. Докато се катереха по стълбата, Ан Келауей надникна от открехнатата врата горе, където подслушваше. Успокоена от отдалечаващите се гърбове, хазяйката им излезе в коридора и силно извика:

— Утре до обяд да сте напуснали! До обяд, чухте ли? Това значи и дъщеря ви. Тя е виновна, че се забърка в неприятности. Трябваше да ви изхвърля преди два месеца, когато тя…

— Млъкни! — изрева отгоре Джем. Усещайки, че мис Пелам от месеци таи напрежение, което застрашава да прелее, реши да използва остри думи, за да я накара да замълчи.

— Затваряй си глупавата уста, крастава кучко!

При тези думи мис Пелам замръзна със зяпнала уста и ококорени очи. После, като че ли беше завързана за кръста с връв и някой я бе дръпнал силно, тя се хвърли обратно в стаята си и затръшна вратата.

Ан и Томас Келауей гледаха сина си и недоумяваха. Ан Келауей отстъпи, пускайки мъжете да минат, и здраво затвори вратата.

Вътре тя се озърна из стаята.

— Какво ще правим сега? Къде ще отидем?

Томас Келауей се прокашля.

— У дома. Ще се върнем у дома.

Щом думите излязоха от устата му, той почувства, че това е най-важното решение, което е вземал в живота си.

— Не можем! — възрази Ан Келауей. — Мейси няма достатъчно сили да пътува през зимата.

Всички погледнаха към Мейси, която седеше до камината, загърната в одеяло, както през последните два месеца. Очите й блестяха от спомена за вечерните събития, а не от треска. Тя ги погледна и пак впери взор в огъня. Ан Келауей се загледа в дъщеря си и затърси отговори на въпросите, които думите на мис Пелам бяха повдигнали.

— Мейси…

— Престани, мамо — намеси се Джем. — Просто я остави на мира. Тя ще се оправи, нали, Мейси?

Мейси се усмихна на брат си.

— Да. О, Джем, мистър Блейк и жена му са ви толкова признателни. Той каза да благодаря на теб и Маги. Вие сигурно знаете защо. И на мен благодари.

Тя поруменя и се загледа в скръстените си на скута ръце. В този момент Ан Келауей усети, както често пъти в Лондон, че децата й живеят в различен свят.

— Имам идея — каза Джем неочаквано. Той се втурна надолу и стигна до каретата пред съседната къща точно когато семейство Блейк се качваха в нея.

VIII

Юли 1793

1

Маги беше сигурна, че е чувала мъжа с лютнята и преди — провлачваше фалшиво същата песен, която развали и онзи път, когато го чу пред Херкулес Хол, дори грешеше на същите места. Въпреки всичко тя затананика "Място, дето Робин да се мушка", докато стоеше, облегната на зида до поляните на Астли. С десет готови дорсетски колела в скута си, тя мислеше да започне друг вид копчета. Преди да хване иглата, се прозина и се протегна, защото не си беше лягала цяла нощ, за да помага на Бет Батърфийлд с прането. Макар че най-накрая Маги беше решила да смени горчицата и оцета с копчета и пране, не беше убедена, че все това ще прави. За разлика от майка си не можеше да спи през деня, защото винаги се събуждаше с чувството, че е пропуснала нещо важно — пожар или бунт, или някоя гостенка, която е дошла и си е отишла. Предпочиташе да стои поне полубудна.

Сега лютнята подхвана мелодията на "Бони Кейт и Дани" и Маги не се стърпя да не запее:

До реката двама млади —

Бони Кейт и Дани.

До реката двама млади.

Там краката й разтвори

и със нея се пребори.

Ах, ти, палав Дани!

Мина лято, мина есен,

Бони Кейт растеше

и когато дойде време,

син роди му вече.

Малък Дани го нарече.

Когато свърши, Маги се доближи до човека, който седеше на стъпалата пред Херкулес Хол.

— Ей, ти, нахалнице! — извика той, като я видя. — Няма ли да престанеш да дебнеш наоколо?

— А ти няма ли да спреш да съсипваш едни и същи песни? — отвърна Маги. — Никой ли не ти е казал да не ги свириш повече? Продължавай да пееш "Бони Кейт и Дани" и ще влезеш в тефтерите на Сдружението.

Човекът се намръщи.

— Какво искаш да кажеш?

— От небето ли си паднал, човече? Не бива да свириш мръсни песнички, а само химни за възхвала на краля и двора. Не го ли знаеш това? — Маги се изправи и запя на висок глас "Боже, Краля ни пази":

Ти краля Джордж възвеличи,

гласът ти мощно да звучи.

Във него всеки се кълне.

Британия със своите красоти

грижовно да ни приюти

и Бог да пази от беди,

и Краля да благослови!

— Или пък ето тази. — Тя запя "Царувай над Британия":

Откакто Джордж и неговият род

понесоха свещената корона,

щастлив е целият народ…

Тук спря и се изсмя на изражението на музиканта.

— Знам, глупаво е, нали така? Но не разбирам защо все пак си правиш труда да свириш? Не знаеш ли, че мистър Астли го няма? Отиде във Франция да се бие. Върна се от Ливърпул тази зима, когато френският крал беше екзекутиран и Англия обяви война на Франция. Тогава той замина веднага да предложи услугите си.

— Каква е ползата конят му да танцува срещу французите?

— Не, не, замина старият Астли, не синът му. Джон Астли все още е тук и управлява цирка. И ще ти кажа, не наема музиканти от улицата като баща си, така че просто можеш да си дадеш почивка.

Лицето на мъжа помръкна.

— Какво прави там старият Астли? Много е дебел да язди и да се бие.

Маги сви рамене.

— Искаше да отиде. Каза, че е бил кавалерист и това е негов дълг. Изпраща непрекъснато вести от битките и Джон Астли ги пресъздава тук. Никой не ги разбира кой знае колко, но е много интересно да ги гледаш.

Мъжът прибра лютнята си.

— Чакай, ще ми изсвириш ли нещо, преди да тръгнеш? — помоли Маги.

Мъжът спря.

— Ох, ти си една малка разбойничка, но тъй като ми спести цял ден висене тук, ще ти изкарам една. Коя да бъде?

— "Том Боулинг" — помоли Маги, макар да знаеше, че песента ще й напомни как я пееше Мейси Келауей при складовете до реката в дните, когато тя едва познаваше Джем.

Докато мъжът свиреше, Маги преглътна бучката в гърлото си и затананика, макар и без думи. Споменът за песента на Мейси усили тъпата болка в гърдите й, която се бе загнездила там през месеците, откакто Джем го нямаше.

Никой не й беше липсвал досега. За известно време тя се отдаваше на чувството, водеше въображаеми разговори с Джем, посещаваше места, където бяха ходили заедно нишите на Уестминстърския мост, площада "Сохо", дори тухларната, където го видя за последен път. Във фабриката беше срещнала едно момиче от Дорсетшър и се разговори с нея само за да чуе акцента й. Уж случайно, тя споменаваше Джем и семейство Келауей пред майка си или баща си просто за да изрече името му. Всичко това не го върна обаче. Напротив, накрая пак виждаше ужасеното изражение на лицето му в тухларната.