Не можеше да разчита на Чарли да я подкрепи. Колкото и да мразеше Джон Астли, той се стресна от заплахата му и изгуби всякаква самоувереност, заобиколен от омразните коне и без приятели да го окуражават. Ех, ако Джем беше тук, помисли си Маги. Той щеше да знае какво да направи.

— Хайде, Маги — каза Чарли и я дръпна.

— Чакай. — Маги закова поглед в Мейси. — Ела с нас! Стани и ще идем да намерим Джем, нали така?

— Остави я на мира — изкомандва Джон Астли. — Свободна е да прави каквото й харесва, нали така, миличка?

— Това значи, че е свободна да дойде с нас, ако иска. Хайде, Мейси, идваш ли, или оставаш тук?

Мейси премести поглед от Джон Астли към Маги и пак към него. Стисна клепачи, за да може да изрече думите по-лесно, макар че със затворени очи изпита чувството, че пропада в бездна.

— Искам да остана.

Дори и сега Маги не искаше да си тръгне, защото те нямаше да продължат в нейно присъствие. Но Джон Астли измъкна камшик от сламата и кресна:

— Измитайте се!

Това реши нещата. Маги и Чарли се дръпнаха назад — Маги с нежелание, а Чарли с облекчение. Повлече я за ръка и докато минаваха покрай яслите, конете зацвилиха, сякаш недоволни от липсата на смелост у брата и сестрата.

8

Когато излязоха на двора, Чарли се запъти към прохода, през който бяха дошли.

— Къде отиваш? — попита Маги.

— Обратно в кръчмата, разбира се. Загубих толкова време тук. Ами ти?

— Отивам да намеря човек с повече кураж от теб!

Преди да успее да я сграбчи, Маги хукна към комплекса "Херкулес". Мъглата вече не я плашеше — беше твърде ядосана, за да се страхува. Когато стигна улицата, се огледа в двете посоки. Хора, загърнати в наметала, бързаха покрай нея. Мъглата и тъмнината ги пришпорваха. Тя затича след един мъж и викна:

— Моля ви, помогнете ми! Едно момиче е в беда!

Беше старец, който само избоботи:

— Така й се пада, няма работа навън в това време.

Наблизо изникна дребна жена с жълта шапка и шал. Когато Маги зърна любопитната й физиономия, кресна:

— Какво зяпаш, стара клюкарке! — И мис Пелам забърза към своята порта.

— О, моля ви! — извика Маги към друг мъж, тръгнал в обратната посока. — Имам нужда от помощта ви!

— Махай се, малка уличнице! — рече презрително мъжът.

Маги стоеше безпомощна сред мрака и й идеше да се разплаче. Всичко, което искаше, беше някой да се опълчи на Джон Астли. Къде беше този човек?

Той дойде откъм реката — изникна изведнъж от мъглата, крачейки със замислен вид с ръце зад гърба си, нахлупил ниско широкополата си шапка. Той се беше противопоставил на Филип Астли, когато сметна, че се отнася несправедливо с едно дете. Щеше да се справи и със сина му.

— Мистър Блейк! — извика Маги. — Моля ви, помогнете ми!

Отнесеното му изражение мигом се смени и той впери очи в Маги.

— Какво има, момичето ми? Какво трябва да направя?

— Мейси е в беда!

— Води ме при нея — рече той без колебание.

Маги се затича обратно по улицата, а мистър Блейк я последва.

— Мисля, че не съзнава какво прави — обясняваше тя задъхана. — Като че ли я е омагьосал.

Стигнаха до дъното на конюшнята и Джон Астли вдигна поглед, както беше надвесен над разплаканата Мейси. Когато видя мистър Блейк, тя зарови лице в ръцете си.

— Веднага станете, господине!

Джон Астли се изправи бързо и по лицето му премина сянка на страх. Двамата мъже бяха еднакво високи, но мистър Блейк беше по-набит и гледаше заплашително. Погледът му прикова Джон Астли, който запристъпва неловко, загубил присъствие на духа. Случи се това, което Маги си представяше, че с Чарли ще постигнат с общи усилия. Но те нямаха твърдостта и опита на мистър Блейк. Сега, в негово присъствие, Джон Астли се втренчи в купчинката слама в ъгъла.

— Маги, заведи Мейси при жена ми, тя ще се погрижи за нея. — Тонът на мистър Блейк беше благ, но настойчив.

Мейси избърса с длан сълзите си и стана. Изтупа сламките от полата си, като старателно избягваше погледа на Джон Астли. Нямаше за какво да се притеснява — той гледаше втренчено в земята.

Маги наметна Мейси с шала и, прегърна я през рамо и я изведе от яслата. Когато излизаха, чуха мистър Блейк да казва:

— Срамота, господине! Отвратително!

Навън в мъглата Мейси се свлече на земята и се разплака отново.

— Стига, мис Пидъл, не плачи — заговори утешително Маги и я вдигна. — Нека да те върнем у дома, после можеш да плачеш колкото си щеш. Хайде, съвземи се. — Тя раздруса леко Мейси.

Мейси си пое дъх поизправи рамене.

— Ето така. Насам. Не е далече.

Докато се препъваха към комплекса "Херкулес", от мъглата се появи приятна изненада — Джем бързаше към тях.

— Мейси, къде ходиш? Току-що чух, че… — Той млъкна, като видя смръщената физиономия на Маги, която клатеше глава. Не каза, че се е усъмнил, когато е чул, че Джон Астли е с Мейси, и затова е тръгнал да я търси. — Хайде да си вървим вкъщи. Мама те чака.

— Още не, моля те, Джем — рече Мейси тихо, без да го погледне. Трепереше и зъбите й тракаха. — Не искам те да знаят.

— Водя я при мисис Блейк — заяви Маги.

Джем ги последва до вратата на Блейк. Докато чакаха след почукването, завесите на мис Пелам помръднаха, но щом Маги и Джем погледнаха заплашително нагоре, тя бързо се дръпна от прозореца.

Мисис Блейк не се изненада, че ги вижда. Когато Маги каза: "Мистър Блейк ни изпрати, госпожо. Може ли Мейси да се постопли у вас?", тя отвори широко вратата и отстъпи да им направи път, сякаш това й се случваше всеки ден.

— Идете в кухнята, милички. Там огънят е запален — каза тя. — Сега ще донеса одеяло и ще дойда да ви направя чай.

9

Семейство Келауей не присъстваха на представлението, с което цирк "Астли" закри сезона. Въпреки помощта на мисис Блейк Мейси легна болна и тази вечер още имаше треска, а Ан Келауей се грижеше за нея. Томас и Джем Келауей прекараха вечерта в чистене на работилницата, занемарена през месеците, когато работеха за Филип Астли. Сега трябваше да я подредят, защото Томас Келауей отказа на Филип Астли да замине за Дъблин — Мейси беше зле и макар той да не знаеше причината за болестта й, имаше смътното подозрение, че циркът, ако не и самият Астли, има нещо общо със състоянието й. В интерес на истината, макар че Томас Келауей беше притеснен от болестта на дъщеря си, почувства облекчение, че има извинение да не замине за Дъблин.

Маги гледа последното представление и после го описа на Джем, защото по време на него се случиха странни работи. Мис Лора Девайн реши да направи личната си драма публично достояние. Тя изпълни новия номер с мосю Рише, както обеща, като двамата се премятаха на въжето в обратни посоки. Мосю Рише се въртеше бързо в черния си фрак, а мис Девайн доста по-бавно с фустите си в цветовете на дъгата — сега те не образуваха онова възхитително пъстро петно, както обикновено. Като свърши въртенето си с финалния отскок, който така заплени Ан Келауей на Уестминстърския мост, мис Девайн не успя да хване отново въжето и полетя надолу. Приземи се в партера и си счупи глезена, но не предизвика помятането, което така желаеше. Докато я носеха през публиката, тя стискаше очи и не ги отваряше.

Падането на мис Лора Девайн предизвика такова вълнение, че дебютът на мис Хана Смит остана незабелязан и аплодисментите бяха оскъдни. Това може да се дължеше и на Джон Астли, който направи грешка, както никога досега. Когато той и мис Смит си разменяха чашата с вино, докато яздеха в противоположни посоки — вече се бяха сдобрили след кавгата, — Джон Астли погледна надолу и съзря мистър и мисис Блейк в партера. Никога не бяха ходили на цирк и Ан Келауей настоя да им даде билетите си в знак на благодарност, че са намерили Мейси в мъглата. Мистър Блейк метна към Джон Астли яростен поглед. В този миг мис Смит му подаде чашата на разминаване, но Джон Астли не успя да я хване и тя се разби на парченца върху арената.

VII

Декември 1792

1

За Маги беше рядкост да има свободен следобед. Работата във фабриките започваше в шест сутринта, на обяд се почиваше един час и се работеше до седем вечерта. Ако някой не спазваше часовете, го освобождаваха, както стана с Маги във фабриката за горчица, защото отиде да подремне в градината на Блейк. Така че, когато собственикът мистър Бофой обяви, че работниците във фабриката му не трябва да остават след обяд, Маги не извика "Ура" и не заръкопляска наред с другите. Беше сигурна, че им спестява нещо.

— Ще си го вземе от надниците ни — промърмори тя на момичето до нея.

— Не ме интересува — отвърна другото момиче. — Ще си вдигна краката до огъня и ще спя цял следобед.

— И няма да ядеш следващия ден заради тези шест пенса — отвърна троснато Маги.

Оказа се, че изгубиха и шестте пенса, и съня до огъня. На обяд мистър Бофой направи друго съобщение, докато работниците сядаха да обядват.

— Вие несъмнено знаете — започна той, обръщайки се към дългите маси с мъже и жени, които се нахвърлиха на чиниите с наденица и зеле — за продължаващите зверства, които се извършват отвъд Ламанша, и за отровата, която иде от Франция и замърсява нашите брегове. Тук има хора, които едва ли могат да се нарекат англичани, защото се вслушаха в тези безумни революционни призиви и разпространяват бунтовна смрад, за да подкопаят нашата велика монархия.

Никой не вдигна очи и не обърна особено внимание на красноречието му: бяха далеч по-заинтересовани да похапнат бързо, за да могат да си тръгнат, преди мистър Бофой да се откаже от решението си да ги пусне следобед. Той млъкна за малко, като така стисна зъби, че челюстта му се изкриви. Беше решен да накара работниците си да разберат, че макар името му да е френско, той е англичанин до мозъка на костите си. Изостави сложните фрази.