— Хоук… — вълни на възбуда обляха Ейнджъл. Тя се наведе към него, като трепереше. — Караш ме да се чувствам слаба.

Русата й коса обгърна голия стомах на Хоук и тежестта на главата й предизвика сладка горещина в скута му. Той затаи дъх, защото знаеше, че Ейнджъл сигурно бе усетила твърдостта на възбудата му под бузата си.

Тя не се отдръпна.

Хоук затвори очи и разбра, че ще помни този момент дълго след като бе забравил всички останали жени.

Той вдигна много нежно Ейнджъл и устните му се плъзнаха по лицето й, като галеха всички извивки и вдлъбнатини, които вече беше направил свои. Когато устата му докосна нейната, Ейнджъл изстена и зарови пръсти в гъстата му черна коса. Устните й се разтвориха от желание и нужда, от жажда за чувственото вълнение, което предизвикваха в нея устните му.

Езикът на Хоук се плъзна между зъбите й, премина бавно по нейния, върна се назад и отново се плъзна напред. Ръцете й се стегнаха около него, тя притисна гърдите си по-плътно в неговите и твърдите й зърна започнаха да го дразнят, докато Ейнджъл се извиваше в ръцете му.

Без да прекратява бавното движение на езика си, Хоук плъзна пръсти по гърба й. Докато сваляше банския й костюм, за миг докосна скритата, чувствителна плът в засенчената извивка на бедрата й.

Ейнджъл усети как по тялото й се разлива огън и изстена срещу езика на Хоук.

Ръката му стисна по-силно кръста й и я намести в скута му. Когато свали напълно банския й, пръстите му погалиха гладката вътрешна част на краката й. Той помилва нежно течната топлина, която се криеше между русите къдрици.

Ейнджъл затвори очи и се отдаде на усещането. Бавни вълни напираха в тялото й. Тя потръпна и въздъхна, докато се разтапяше пред Хоук и мислеше само за допира му и за невероятното удоволствие, което той предизвикваше в нея.

Хоук я повдигна отново и я положи по гръб. Ейнджъл зацелува раменете му и силните мускули на ръцете му и го усети да потръпва в отговор. Устните й се плъзнаха по гърдите му и усилията й бяха възнаградени с гърлен стон, който не само чу, но и почувства.

Едва тогава Хоук я целуна отново, толкова дълбоко, че тя можеше само да се вкопчи в него и да почувства как се разтапя отново.

Когато Хоук прекрати целувката, Ейнджъл стенеше всеки път, когато си поемеше дъх. Устните му се отделиха от нейните и тя възрази с дума, която се превърна във вик на силно, неочаквано удоволствие, когато езикът му започна да обикаля около върха на гръдта й.

Хоук прокара нежно зъби по гръдта й и усети как зърното й се втвърди още повече. Той изстена и го засмука дълбоко, като се наслаждаваше на страстния рефлекс, който премина по нея. Когато ръката му докосна стомаха й, тя затаи дъх, а когато пръстите му откриха интимните й тайни, извика от удоволствие.

Дълго време Хоук продължи да гали Ейнджъл, да попива всеки тих вик, всяко потръпване на разгорещената й плът. Когато се притисна леко към вътрешната страна на бедрото й, тя потрепери и се размърда, откривайки се още повече пред него.

Пръстите на Хоук проследиха всички извивки между краката й, докато тя не започна да се извива бавно. Той задълбочи ласките си.

Ейнджъл изстена високо, когато мускулите в тялото й се стегнаха и я обляха вълни на удоволствие.

Хоук видя изненадата и удоволствието в погледа й. Тогава разбра, че беше първият мъж, който докосваше Ейнджъл толкова дълбоко, и първият, който бе накарал тялото й да се превърне в течен огън.

Ейнджъл се опита да изрече името му, но се оказа, че беше загубила способността си да говори.

— Боли ли те? — попита той.

Ейнджъл му отвърна безмълвно, като раздвижи бедра, улови ръката му и го почувства отново в себе си. Когато палецът на Хоук намери и подразни твърдото връхче в мекотата й, Ейнджъл извика името му, опитвайки се да му каже какво невероятно удоволствие й доставяше.

Той наведе глава и устните му погалиха гърдите й, вдлъбнатината на пъпа й и най-накрая стигнаха до горещите, сладки тайни, които бяха открили пръстите му.

Светът изчезна и Ейнджъл остана сама с Хоук. Когато не й остана дъх, за да вика от удоволствие, той я притисна към себе си и я изчака да се върне отново на земята.

Ейнджъл отвори бавно очи, заслепена от изключителното удоволствие, което й бе доставил Хоук. Тя уви ръце около него и отърка буза в гърдите му.

Силни пръсти се заровиха в косата й и я придърпаха още по-близо. Тя наклони глава назад и погледна пламтящите очи на Хоук. Искаше да му каже какво беше изпитала, какво усещаше все още, но не знаеше как. Нямаше думи.

Каза му единствената истина, която знаеше.

— Обичам те, Хоук.

Тя забеляза как погледът му потъмня и почувства тръпката, която премина по силното му тяло.

— Ейнджъл — каза той с дрезгав глас, — аз не исках… не очаквах… — Той млъкна и я целуна нежно по клепачите, които се затвориха под устните му, неспособен да гледа чувствата, които бяха изписани в дълбините на очите й.

— По-скоро сам бих се разкъсал, вместо да те нараня отново — каза Хоук. — Мразих твърде дълго, Ейнджъл, и твърде силно. Твърде късно е да обичам.

Копнежът и съжалението в гласа му показваха болка, равна на удоволствието, което беше изпитала Ейнджъл.

Ръцете й се вдигнаха към лицето му, взеха го между дланите си и тя целуна устните на Хоук със същата нежност, с която той пръв бе целунал нейните.

— Аз обичам теб, а не представата за любовта — каза Ейнджъл. — Не е необходимо да ме обичаш в замяна. Позволи ми да споделя с теб следващите няколко седмици. Не искам нищо повече. Освен…

Погледът й се промени и сенки замениха светлината в него.

— Не ми казвай кога ще си тръгнеш — прошепна тя. — Просто си върви. Аз ще разбера, когато всичко свърши.

— Ейнджъл — каза задъхано Хоук.

— Всичко е наред, любов моя — измърмори тя и го целуна със светнал поглед. — Аз съм достатъчно силна, за да те обичам и да те оставя да си отидеш. Само не ми отказвай онова, което можеш да ми дадеш… няколко седмици полет върху крилете на един великолепен ястреб.

Тялото на Хоук се стегна, докато се съпротивяваше на нежния натиск на ръцете, които го теглеха надолу към устните на Ейнджъл. Тогава езикът й пробяга по устните му.

— Моля те — прошепна тя. — Не отхвърляй любовта ми.

Глава 24

Хоук разтвори устни в почти безмълвен стон и се впусна да пие дивата сладост, която го очакваше в устата на Ейнджъл. Дълго време той не усещаше нищо, освен вкуса й и топлината на тялото й, което се движеше срещу неговото.

След това възбудата, която досега бе успял да задържи, стана толкова силна, че заплашваше да избухне и да го разкъса. Той обви силно ръце около Ейнджъл и спря чувствените движения на тялото й.

— Не знаеш какво правиш — каза Хоук. Гласът му бе станал груб от усилието, което му беше необходимо, за да потисне първичния си глад.

Ейнджъл го погледна.

— Може да съм неопитна, но не съм глупава — каза тя. — Знам, че ти ми даде всичко, без да вземаш нищо за себе си. Сега и аз искам да ти дам нещо.

— Ейнджъл… Ейнджъл — каза Хоук.

Гласът му бе дрезгав и тих, докато се опитваше да се пребори със себе си и с чувственото обещание, което му даваше тялото й.

— Да — каза тя.

— Не. Желая те твърде силно. Страхувам се, че мога да те нараня отново. Ти не знаеш…!

— Тогава ми покажи, Хоук — прекъсна го тя.

Ейнджъл отърка устни в гърдите му, откри зърното му и го погали с език.

— Искам да бъда твоя — каза тя.

— Сигурна ли си? — попита Хоук.

Гласът му беше толкова напрегнат, че вибрираше от потиснатите чувства. Стоеше като вцепенен, сякаш се страхуваше да докосне Ейнджъл.

Ейнджъл погледна този силен мъж, който стоеше толкова близо до нея, и долови, че той си спомняше за първия път, когато я бе обладал, без да мисли, и я бе наранил.

Забеляза очакването и силата, скрити в мускулестото тяло на Хоук, и възбудата, която издуваше избелелите му дънки. Ейнджъл вдигна бавно ръка към него.

При първия допир на пръстите й Хоук се стегна като изпъната тетива. Тя се зарадва на страстта, която пламна в погледа му, когато ръката й започна да се движи по тялото му.

— Сигурна съм — каза Ейнджъл. — Ти обаче ще трябва да ми покажеш какво искаш. Имаш ли нещо против?

Хоук й отвърна със смях. Бедрата му се раздвижиха срещу ръката на Ейнджъл, която ги галеше. Тя прокара нокти надолу, както бе направил той с нея преди.

Хоук изстена, сложи ръка върху нейната и я задържа за малко върху втвърденото доказателство за възбудата си. След това вдигна ръката й и започна да хапе дланта й и меките връхчета на пръстите й.

— Кога успя да се научиш как да ме докосваш? — попита той, изгарящ от възбуда.

— Ти ми показа.

— Кога?

Ейнджъл улови едната му ръка и я захапа също толкова диво, колкото и той бе захапал нейната преди малко.

— Когато ти направи това с мен — отвърна тя.

Хоук си спомни другите начини, по които я беше докосвал, интимния й вкус, тихите й викове и течния огън на удоволствието й. Да, тя беше неопитна, но беше реагирала така, че той почти бе загубил контрол.

Неопитна, щедра, толкова невероятно чувствена.

— Ейнджъл — каза той с надебелял глас, — ти заслужаваш по-добър мъж от мен.

— Няма по-добър мъж от теб — каза уверено тя.

— Светът е пълен с такива мъже — възрази Хоук с почти груб глас.

— Не и за мен.

Всяка дума изразяваше абсолютна увереност.

Хоук затвори очи, защото знаеше, че Ейнджъл нито го лъжеше, нито беше глупачка. Той знаеше, че тя го обичаше, независимо дали той заслужаваше това или не, независимо дали я обичаше или не.

Знаеше също и че трябва да отстъпи, да избяга и да я остави да открие мъжа, когото заслужаваше.

— Не мога да ти дам нищо, освен болка — каза отчаяно той.

— Хоук — каза тихо Ейнджъл, — ти не можеш да ме научиш на нищо за болката. Всичко, което е можело да бъде пречупено в мен, вече беше пречупено. Разум, тяло, сърце.