Хоук отвори очи. Погледът му беше ясен и топъл. Ръката му улови нейната и я прокара бавно през гърдите му.

— Харесва ми, когато ме докосваш. „Прекалено много“ — добави мислено той. Твърдото изражение на възбудата му изпъваше дънките му. Той обаче не беше готов да замени нито един миг от мъчението, което му причиняваше неопитната Ейнджъл, за облекчението, което биха му дали други жени.

— Сигурен ли си? — попита го Ейнджъл.

В погледа, в гласа, в ръката й, която бе спряла да го гали, се четеше колебание.

— Никога през живота си не съм бил толкова сигурен за нещо — увери я Хоук.

Той наведе глава и залепи устни върху устата на Ейнджъл. С малки, нежни движения на езика си разтвори устните й, и започна да вкусва ъгълчетата на устата й, преди да си позволи да вкуси влагата й само с едно леко докосване на езика си до нейния.

Тръпката, която премина по тялото на Ейнджъл, отекна дълбоко в тялото на Хоук и кръвта закипя във вените му.

Езикът му започна да опознава кадифената вътрешност на устата й. Ръцете й стиснаха по-силно гърба му. Езикът й отвърна на неговия и Ейнджъл изстена тихо.

Целувката бе толкова продължителна, че Ейнджъл започна да си мисли, че сърцето й ще се пръсне. Дори и тогава целувката продължи, изпълвайки мекотата и влажната й топлина с вкуса на Хоук, карайки я да трепери от удоволствие.

Дланите на Хоук бяха почти горещи, докато се плъзгаха от бузите на Ейнджъл към раменете й, а след това и към върховете на пръстите й. Той сплете ръце с нейните и нежно ги свали от кръста си.

Бавно започна да гали чувствителната кожа на вътрешната страна на ръцете й, като не преставаше да я целува. Ейнджъл потръпна от удоволствието.

Хоук плъзна длани по тялото й, непокрито от банския костюм на Ейнджъл. Искаше му се да остави пръстите си да се плъзнат под плата и да открият мекотата на кожата, която не знаеше какво е слънце.

Ръцете му обаче продължиха да се движат нагоре и докоснаха едрите й гърди. Там се застояха и започнаха да изучават извивките, карайки зърната й да набъбнат. Ейнджъл изстена.

Едва тогава устните на Хоук се отлепиха от нейните и се плъзнаха бавно по врата й.

Ейнджъл отметна глава назад, затвори очи и се остави на прекрасните усещания, които предизвикваха у нея ръцете и устните на Хоук. Устните му се плъзнаха към вдлъбнатината на гърлото й и се задържаха там няколко секунди.

Когато устата му стигна до извивката на гърдите й и се затвори с разтапяща нежност върху едното зърно, Ейнджъл потръпна и изви гръб от удоволствие. Зъбите му захапаха леко очертанията на зърното й под плата и тя изстена.

Звукът прониза Хоук и той изпита мъжки глад, от който му се искаше да извика от тревога и радост. Развърза връзките на банския костюм на Ейнджъл и той се свлече надолу.

Ейнджъл затаи дъх. Не искаше нищо повече, освен да усети горещия допир на езика на Хоук върху гърдите си. След това осъзна какво мислеше и застина от изненада.

Беше обичала Грант, беше желала Грант, но не по този начин. Изживяването в момента беше също толкова непознато за нея, колкото беше и самият Хоук.

Той долови промяната у нея. Отдалечи я нежно от себе си, без повече да я докосва.

— Хоук? — каза Ейнджъл с дрезгав, задъхан глас.

— Мисля, че е време да превържа гърба ти — изправи се с плавно движение. — Легни по корем и затвори очи.

Думите отекнаха в съзнанието му, сякаш му се подиграваха.

Не се налагаше Ейнджъл да затваря очи, за да сложи превръзка на гърба й, но ако го направеше, може би нямаше да види очевидното му желание и да се уплаши. Хоук не можеше да скрие възбудата си от нея, нито пък да я убеди, че нямаше да я обладае, независимо колко силно се впиваха в него острите нокти на нуждата.

Хоук влезе мрачно в кабината и започна да търси аптечката, без да бърза. Още по-дълго избира превръзка измежду различните видове и размери, сякаш животът на Ейнджъл зависеше от това.

Той едва се беше докоснал до насладата, която искаше да даде на Ейнджъл.

А тя все още се страхуваше от него.

Глава 23

Ейнджъл лежеше по корем, обърнала лице встрани от каютата. Не искаше Хоук да види объркването й, когато се върнеше. Тя се опита да извика в съзнанието си образа на розата, но този път той се появи на място, което кипеше от горещина и възбуда.

Малки тръпки на желание и раздразнение разтърсваха Ейнджъл всеки път, когато си поемеше дъх. Тялото й беше зачервено и трептеше от усещанията в нервните рецептори, които не бе знаела, че притежава. Беше замаяна и възбудена.

Искаше й се Хоук да не се бе отдалечил, да беше все още до нея и да я гали с устни и ръце.

Вече не я интересуваше това, че любенето с Хоук й бе донесло толкова болка преди. Не вярваше, че щеше да я нарани отново. Онзи Хоук, който я бе галил, не беше съшият мъж, който я бе обладал толкова бързо и безмилостно преди няколко дни. Този Хоук беше любовник, а не хищник.

Ръцете му бяха треперили, докато бяха докосвали нейните.

Това, заедно с милувките му, я беше замаяло. Никога досега не се беше чувствала като обект на такова силно желание.

„Хоук ме желае. Колкото и да се опитва да го скрие, той ме желае. И аз също го желая.“

Ейнджъл усети Хоук да сяда до нея. Пръстите му погалиха гърба й. Тя потръпна безпомощно.

Ръката му остана над гърба й.

— Студено ли ти е? — попита загрижено той.

Въпреки че слънцето беше още над главите им, той знаеше, че в океана е винаги по-хладно.

— Само когато не ме докосваш — прошепна Ейнджъл.

Хоук си пое рязко дъх. Внезапното ускоряване на пулса му накара ръцете му да затреперят, докато се оказа почти невъзможно да разтвори малката превръзка и да я сложи върху раната.

Най-накрая успя да се справи. След това, когато вече можеше да се довери на ръцете си, целуна топлата кожа на гърба на Ейнджъл:

— Това харесва ли ти?

Ейнджъл кимна и потръпна отново.

— Когато застина в ръцете ми — каза тихо Хоук, — си помислих, че не искаш повече да те докосвам.

— Просто бях… изненадана — призна Ейнджъл.

Последната дума беше изговорена на пресекулки. Езикът на Хоук се плъзгаше по гърба й в милувка, която завърши в основата на кръста й, а едната му ръка опипваше крака й от коляното до глезена.

Хоук усети вълната на удоволствие, която премина по тялото на Ейнджъл, когато зъбите му докоснаха чувствителните нерви в основата на гърба й.

— Защо се изненада? — измърмори той.

За миг Ейнджъл му отвърна само със стон, който приличаше на името му.

— Ейнджъл?

— Мислех, че се познавам — каза дрезгаво тя. — Мислех, че знам какво е да желая някого.

— И?

Ейнджъл усети топлината и силата на пръстите на Хоук, които се движеха по бедрото й и пращаха вълни на възбуда по тялото й, които я разтапяха.

— Грешила съм, Хоук. Всеки път, когато ме докоснеш, научавам нещо ново, нещо прекрасно.

За пореден път Ейнджъл, без да знае, бе унищожила и създала Хоук само с няколко думи.

Той издаде тих гърлен звук и затвори очи. Положи буза на гърба на Ейнджъл и остави дъха си да я погали.

Никога през живота си не бе срещал жена като Ейнджъл. Тя го караше да желае да вярва в неща, които бе изоставил отдавна — нежност, щедрост и човешка топлина.

Истина.

Ейнджъл беше искрена жена и Хоук искаше да я боготвори.

Дланта му отново се плъзна по левия й крак. Мускулите на крака й се раздвижиха и се отпуснаха под допира му. Прасецът й беше гладък и твърд. Под глезена й имаше леки белези.

Пръстите на Хоук се спряха, след което нежно откриха и запомниха всеки остатък от старата й болка. Кожата на Ейнджъл беше стегната, топла и невероятно жива. Невъзможно му беше да повярва, че някога е била пречупена и наранена.

Внезапно Хоук осъзна, че беше стиснал твърде силно глезена й. Той го взе в ръце и остави устните си да се плъзнат по старите белези.

— Съжалявам — прошепна Хоук. — Заболя ли те?

Тя поклати безмълвно глава, при което косата й се раздвижи и концентрира слънчевата светлина.

— Сигурна ли си?

Хоук целуна нежно косата й и отърка буза в нея. Ейднжъл се подпря на лакът и погледна през рамо. Едва сега забеляза напрежението в погледа на Хоук и чувствата, изписани на лицето му.

— Хоук? — попита неуверено тя. Не го беше виждала в такова състояние — сякаш беше почти уплашен. — Нещо не е наред ли?

— Всичко е наред — увери я тихо. — Просто си мислех колко много съм задължен на Дери.

— На Дери ли? За какво?

Ейнджъл огледа лицето му в очакване на отговор.

— За теб, сладка Ейнджъл — каза той. — Задължен съм му за теб. Дължа му най-прекрасните мигове, които съм споделял с някого.

За миг сълзи замъглиха погледа на Ейнджъл. Тя прошепна името му с треперещи устни.

Хоук реагира веднага и улови сълзите с върха на езика си, преди да бяха успели да се спуснат по бузите й.

Ейнджъл се опита да се обърне, за да го прегърне, но Хоук нежно й попречи да довърши движението. Той развърза връзките на банския й костюм и платът се плъзна надолу, откривайки стегнатите гърди.

Там, където я беше докоснало слънцето, кожата й имаше мекия блясък на перла. Зърната й бяха набъбнали, розови като върха на езика на Хоук.

Започна да гали розовите връхчета с език, като ги докосваше само колкото да остави топлината и влагата си.

Ейнджъл се разкъсваше между страст и срамежливост. Досега никога не се беше чувствала толкова разголена. Дори когато предния път Хоук я беше съблякъл напълно, не се бе чувствала така заради полумрака в каютата под носа.

Сега над нея бяха само слънцето и ясният поглед на Хоук, който не сваляше очи от нея.

— По-красива си, отколкото си спомнях — каза бавно Хоук.

Гласът му стана още по-плътен, когато езикът му докосна отново гръдта й.

— А аз те помня като най-идеалната жена, която някога съм срещал — прошепна той.