— Изглежда, че при адвоката съм подписал, че прехвърлям моята половина от фермата на Джена — каза Хоук. — Излезе, че Джена е спяла с адвоката от известно време. Бях оставен сам на произвола на съдбата. А Джена? Е, Джена беше изчезнала. Беше отишла при светлините на големия град, далеч от мъже, които имаха под ноктите си тексаска кал.

— Ти какво направи? — попита след малко Ейнджъл.

Гласът й беше тих, почти уплашен. Онзи Хоук, когото познаваше днес, щеше да преследва Джена докрай. Ейнджъл осъзна, че онзи Хоук, когото познаваше днес, нямаше да се остави да бъде измамен от Джена.

Хоук просто нямаше да го е грижа толкова много, че да преследва, когото и да било.

— Участвах в автомобилни състезания — каза Хоук.

Отсеченият му тон каза на Ейнджъл повече, отколкото тя искаше да знае. Тя видя един по-млад Хоук да кара като обезумял, без да се интересува дали ще живее, или ще загине.

— Имах много жени — каза той. — Поне докато печелех. Последваха твърде много загуби, една катастрофа и жените избягаха. Отново започнах да печеля и те се върнаха като ято черни мухи.

Ейнджъл затвори очи, когато долови презрението в тона му.

— Късметлия си, че не си се пребил — каза тя, когато реши, че отново може да се довери на гласа си.

— Трябваше ми известно време да осъзная това — призна Хоук. — Отначало бях малко разочарован всеки път, когато ми се разминеше на косъм.

Ейнджъл потръпна.

— Тогава се случи нещо странно — каза бавно той. — Всеки път, когато почти умирах, животът ставаше все по-ценен за мен. Когато навърших двайсет и три, вече знаех, че състезанията не бяха най-умният начин, по който един голям мъж можеше да си изкарва прехраната. Трябваха ми шест месеца да се възстановя от последната катастрофа и още три години, докато се откажа завинаги от състезателната си кариера.

— Какво си работил след това?

— Играех на борсата. Купувах и продавах земя. Имах дарба. Също като при състезанията. И също като при състезанията не ме интересуваше дали ще спечеля, или ще загубя. Тръпката ми стигаше.

— А сега? — прошепна Ейнджъл.

Ръката на Хоук се поколеба. Без да докосва Ейнджъл, той проследи гладката линия на гърба й и си спомни за всички жени, които бе имал и които бе изоставил.

— Сега тръпката вече не е достатъчна — каза той. — Но е по-добре с нея, отколкото без нея.

Мрачното примирение в думите му прониза Ейнджъл като нож и тя усети болката да се разлива по тялото й. Затвори очи за миг, неспособна да го гледа, без да го докосва, без да му даде един прост миг на човешка загриженост.

Тя все още се страхуваше от него и от самата себе си. Най-вече се страхуваше от чувствения глад, който я обземаше, когато си спомнеше колко прекрасно бе започнало първото им преживяване в леглото.

Ейнджъл не беше забравила и края му, изпълнен с болка, презрение и ярост.

Хоук вдигна компреса, докосна нежно кожата й и взе антибиотичния разтвор. Беше го донесъл, когато бе отишъл да си обуе дънките.

Хоук втри разтвора в кожата на Ейнджъл толкова внимателно, че тя дори не усети.

— Как е гърбът ти сега? — попита той след малко.

— По-добре. Боли ме много по-малко.

Думите й успокоиха Хоук, но гласът й трепереше и тя отказваше да го погледне в очите.

— Ейнджъл?

Тя поклати безмълвно глава. Косата й падна върху лицето й и скри сълзите й, преди Хоук да ги забележи. Той обаче ги бе доловил в гласа й.

Хоук отметна нежно косата й назад. По миглите й блестяха сълзи.

— Съжалявам — каза той, като се страхуваше да я докосне, за да не я нарани отново. — Никога не съм искал да те нараня, Ейнджъл. Не и теб. Не осъзнавах колко различна си от останалите.

Тя отвори очи и видя болката, изписана по лицето на Хоук, и съжалението, което помрачаваше погледа му и правеше гласа му дрезгав.

— Вече знам това — прошепна тя.

Хоук бавно прегърна Ейнджъл, притисна я към себе си и започна да й шепне успокояващи думи. Очите й се изпълниха със сълзи, които не беше в състояние да спре.

Животът на Хоук беше толкова различен от този на Ейнджъл. Сега тя знаеше защо бе станал груб и безчувствен като хищник.

Той обаче искаше обич, имаше нужда от обич, копнееше за обич със сила, която сигурно би уплашила Ейнджъл, ако не беше равна на нейния собствен глад. Тя докосна бузата му с ръка, която трепереше едва забележимо.

— Всичко е наред, Хоук. Сега вече разбирам какво се случи. Ти не знаеше какво е обич, а аз не знаех какво е омраза.

— Ейнджъл… — прошепна той.

Устните й се извиха в тъжна усмивка.

— Нищо чудно, че така сбъркахме в преценката си един за друг — каза тя. — Ти смяташе, че аз се преструвам, че обичам. Нали така ме нарече? Актриса?

Хоук затвори очи, защото не можеше да понесе тъгата и треперещата усмивка на Ейнджъл.

— Да.

— Аз съм ужасна актриса.

— Да — съгласи се шепнешком той и плъзна длани по ръцете и раменете й. — Знам. Вече знам.

Разчувстваният му глас накара Ейнджъл да се втренчи в лицето му.

— Ти не си виновен. Чуй ме, Хоук! Аз не те обвинявам за онова, което се случи.

— Аз обаче се обвинявам. — Но…

— Ти ми даде онова, което не бе дала на друг мъж — прекъсна я Хоук. — А аз… аз ти дадох онова, което бях давал на всяка жена. Твоята невинност ме шокира. Твоята истина ме унищожи. Затова те нараних. Силно. Теб все още те боли.

Устните на Хоук докоснаха леко ръката на Ейнджъл, китката й, разтворените устни, които трепереха толкова близо до неговите.

— Позволи ми да ти дам нещо различно от болка — каза тихо той. — Позволи ми да използвам онова, което знам за неща, различни от унищожение. Ще те докосвам само с ръце, с устни, с дъх.

Ейнджъл погледна ясните очи на Хоук и видя в тях само себе си със своята нужда да създаде красота от останките на миналото.

Изражението на Хоук вече не беше жестоко. То изразяваше очакване и надежда — като дете, което очаква своите родители, но те не идват; чака да получи обич, която се измерва рамо с липсата й.

Тогава Хоук усети топлината на тялото на Ейнджъл под ръцете си, сладката въздишка на дъха й срещу гърдите му, почувства как напрежението напуска тялото й и тя се оставя в ръцете му.

— Да — прошепна Ейнджъл.

Думата сякаш се разля по цялото тяло на Хоук — подарък, какъвто никога не бе получавал. Той се опита да каже нещо, да благодари на Ейнджъл за доверието, което не заслужаваше, но гласът му изневери.

Ръцете му трепереха, докато галеха косата й. Той я притискаше плътно до гърдите си и я люлееше леко със затворени очи, попивайки присъствието й с ръцете си.

Топли, нежни устни целунаха слепоочието на Ейнджъл, клепачите й, вдлъбнатината на бузата й. Дълги, силни пръсти се плъзнаха в косата й и я повдигнаха.

Той зарови лице в копринените къдрици и започна да вдъхва аромата им, докато сладостта им не го замая. След това усети как Ейнджъл допира буза до блестящите черни косми на гърдите му и си помисли, че ще избухне от удоволствие.

Показалецът му бавно надигна лицето й към неговото. В продължение на няколко секунди Хоук гледаше загадъчните синьо-зелени очи на Ейнджъл. После бавно сведе устни към нейните.

Първият допир бе толкова сладък, толкова нежен, че очите на Ейнджъл се насълзиха. Миглите й се спуснаха, за да прикрият сълзите. Когато въздъхна през полуотворените си устни, дъхът й имаше лекия вкус на Хоук.

Той целуна нежно ъгълчетата на устата й, очерта усмивката й с влажния връх на езика си и залепи устни върху нейните. При всяка целувка устните му едва докосваха нейните и целувката свършваше почти веднага, след като беше започнала.

След това той започна отначало, като докосваше слепоочията и клепачите й с малки, почти недоловими, целувки.

Дълбоко в себе си, Ейнджъл усети как се надига бавно, течно усещане, което я накара да изстене тихо. Сълзите се стичаха по бузите й и мокреха устните на Хоук, както езикът му мокреше нейните.

Той почувства сълзите й, вкуси ги и вдигна глава.

— Ейнджъл? — попита тихо. — Какво има? Какво не е наред?

— Караш ме да се чувствам толкова прекрасно — прошепна тя и отвори очи. — Никога досега не съм се чувствала така. Неточно така.

Думите й накараха Хоук да потръпне от удоволствие, каквото не бе познавал до този момент.

— Благодаря — каза той с дрезгав глас. — Когато те докосвам, научавам ново значение на думата „красота“.

Ейнджъл потръпна, когато устните му намериха чувствителния край на ухото й. Върхът на езика му се движеше леко надолу, докато не опозна всичките извивки на ухото й. За миг езикът му се втвърди и влезе в ухото й, след което се отдръпна и взе със себе си топлината.

Ейнджъл се разтрепери и издаде тих звук. Хоук вдигна глава и я погледна през полузатворени очи и видя удоволствието и растящата страст в стегнатото й тяло. Ръката му проследи очертанията на врата й, като се наслаждаваше на мекотата на кожата й.

Ейнджъл посегна към Хоук. Пръстите й стоплиха кръста и тила му, докато се притискаше по-плътно към него. Той затвори очи, защото не искаше тя да види глада, който го беше обзел при този неин допир.

— Толкова си топъл — каза тя и обърна глава, за да сложи устни върху гърдите му. — И космат.

Ейнджъл вдигна глава. Смехът и чувственото удоволствие караха очите й да искрят.

— Ще си облека ризата — предложи Хоук. Очите му бяха все още затворени, а гласът му — напрегнат от усилието, което му беше необходимо, за да се въздържи. Ругаеше се за това, че не се беше досетил, че Ейнджъл едва ли е свикнала да гледа космати мъжки гърди. Ако Грант е имал гладкото тяло на Дери, тя едва ли бе имала допир с окосмени мъже. — Недей — каза бързо Ейнджъл.

— Сигурна ли си?

Пръстите й се заровиха в космите на гърдите му и поставиха на изпитание издръжливостта му.

— Харесваш ми, и така. Ако, разбира се, нямаш нищо против — побърза да добави тя.