Елизабет Лоуел - Жена без лъжи

Ейнджъл лежеше неподвижно и усещаше как презрението на Хоук я разкъсва като стоманени нокти. Изпитваше смесени чувства — раздразнение, озадачение, болка, а най-накрая и гняв, или по-скоро ярост, която бе толкова силна, че я плашеше.

И преди беше изпитвала такава ярост. Последния път тя за малко не бе заличила всичко човешко в нея.

Ейнджъл се опита да се овладее, да не се разплаче, да не изругае живота си, който сякаш държеше примамката на надеждата само за да си я вземе обратно някой ден, оставяйки я прекършена и опитваща се да оцелее.

— Защо? — попита Ейнджъл, без да чува тревогата в гласа си.

— Това е моята реплика! — отвърна Хоук. Гласът му беше жесток като погледа му. Той сграбчи Ейнджъл за раменете и я принуди да го погледне.

— Защо не ми каза?

— Опитах се — отвърна тя, като говореше, без да мисли, водена само от рефлексите и болката си. — След това си помислих, че вече знаеш.

— Че откъде можех да знам, за бога? — ръцете му се впиха в раменете й. — Мислех, че спиш с Дери и Карлсън. Определено не реагираше като девственица. Беше по-страстна от всяка друга, с която някога съм си лягал.

— Да спя с Дери и Карлсън ли? — Ейнджъл повтори думите му, без да разбира смисъла им. — Но аз ти казах, че Дери ми е като брат, а Карлсън е просто приятел.

— Жените винаги лъжат.

Настъпи тишина и Ейнджъл започна да осъзнава думите му, което я накара да се почувства, сякаш остри нокти се бяха забили в душата й и я разкъсваха.

— Ти ме смяташ за лъжкиня и мръсница! — прошепна тя.

Ейнджъл потръпна, когато осъзна това. Истината я пречупи така, както някога я беше пречупила автомобилната катастрофа.

След това навиците на самообладанието, придобити с толкова много труд, се задействаха и задържаха емоциите й. По-късно, когато имаше сили, щеше да се оправя с чувствата си. Сега беше достатъчно да не изпадне в истерия.

Катастрофата бе била извън нейния контрол.

Днешната случка обаче не беше.

„Аз съм жива, физически съм цяла — каза си Ейнджъл. — Направих грешка, ужасна, непоправима грешка. Не съм достатъчно силна, за да премина през жестокостта на Хоук и да достигна до болката, желанието и чисто човешките нужди, които се крият под нея. Ако той изобщо има такива нужди.“

— Ти доказа, че си наполовина прав, нали? — каза тя с тих, лишен от емоции глас, като наблюдаваше внимателно Хоук.

Промяната в Ейнджъл накара Хоук да изпита силно безпокойство. Той беше очаквал истеричен пристъп, ругатни, крясъци, сладки лъжи и молби — всички обичайни номера на жените.

— Какво означава това? — попита предпазливо и ръцете му поотпуснаха хватката си върху раменете й.

Ейнджъл стана от леглото и започна да събира дрехите си.

— Означава, че се чувствам като мръсница — каза спокойно тя.

Внезапно Хоук даде воля на яростта, която бе почувствал, когато бе осъзнал, че Ейнджъл бе продала девствеността си на мъж, който не я искаше.

— Какво очакваше от мъж, с когото спиш за пари? — каза той.

Ейнджъл не каза нищо и понечи да излезе навън. Хоук я сграбчи за китката.

— Стига преструвки, Ейнджъл, бебче — каза той. — Ти искаш да получиш своята четвърт от продажбата на земята и си решила да си я осигуриш по възможно най-стария начин. Изборът си беше твой. Ако ме беше попитала, щях да ти кажа, че е безполезно. Нищо не може да ме накара да купя Ийгъл Хед, освен качеството на самата земя.

— Аз не искам Ийгъл Хед да бъде продаден — каза Ейнджъл с лишен от емоции глас. — Дери го иска.

Тя погледна Хоук в очите. Нейните бяха твърде тъмни, за да бъдат наречени зелени.

— Дължа на Дери повече, отколкото мъж като теб може да разбере — каза спокойно Ейнджъл. — Когато земята бъде продадена, Дери ще получи цялата сума. Цялата. Ти обаче не можеш да повярваш това, нали? Изборът си е твой, Хоук.

Ейнджъл погледна ръката, която държеше китката й. Когато заговори отново, гласът й беше напълно спокоен, безчувствен, категоричен.

— Пусни ме.

Хоук остана загледан в нея известно време, след което я пусна. Когато тя излезе и затвори вратата след себе си, на него му се прииска да тръгне след нея, да я прегърне и да прогони празнотата от погледа и гласа й.

В този миг той осъзна, че искаше да й вярва, че искаше да повярва, че тя не бе имала някаква скрита причина да му се усмихва, да говори с него, да бъде с него, да копнее по него.

Тогава Хоук се наруга мислено, както никога не се беше ругал.

„На осемнайсетия си рожден ден научих всичко, което трябваше да знам за жените. Оттогава урокът неведнъж е бил потвърждаван. Едва ли съм чак толкова глупав, че да имам нужда от нов опреснителен курс сега, когато съм на трийсет и пет. Това, че Ейнджъл не ме излъга, че е девствена, не означава, че всичко друго, което ми е казала, е чистата истина.“

Хоук се претърколи и посегна към дрехите си и тогава забеляза кръвта на Ейнджъл по себе си. Усети как го обземат чувства, които успя да потисне почти мигновено, мразейки се дори за тази моментна проява на слабост.

Девствеността не означаваше нищо. Всички жени започваха по този начин. Просто на Ейнджъл й бе трябвало повече време, за да реши на каква цена да се раздели с нея.

„Но каква е цената й?“

Въпросът го разкъсваше, сякаш в тялото му бяха забити стоманени куки.

„Ако не е било за пари, тогава за какво? Какво каза тя за Дери? Че му дължала нещо…“

Той си спомни точните й думи: „Дължа на Дери повече, отколкото мъж като теб може да разбере.“

„Може би му дължи девствеността си? — помисли си с ожесточение Хоук. — Ниска цена в замяна на голяма продажба на земя?“

Устата му се изви в жестока гримаса. Ейнджъл го подценяваше, като мислеше, че той не разбира. Той разбираше прекрасно. И тя беше като останалите. Нищо ново.

И ако тази мисъл го караше да се чувства много ядосан, това си беше негов проблем. Достатъчно възрастен беше, за да знае, че не можеше да бъде иначе. Достатъчно възрастен беше, за да не се остави да бъде победен от една актриса с хубаво лице и тъжни зелени очи.

Разбитите парчета от увереността на Хоук се върнаха обратно по местата си и той се успокои.

Тогава звукът на включените двигатели го изненада отново. Той се облече бързо, отвори вратата, влезе в кабината и застана срещу Ейнджъл.

— Не е ли малко късно за риболов? — попита саркастично Хоук и посочи към звездите, които се виждаха през илюминаторите.

— Да.

Ейнджъл провери дали са включени бордовите светлини и поведе яхтата между множеството лодки, закотвени в залива. Когато излезе от залива, тя увеличи скоростта, но не чак толкова, колкото би си позволила през деня.

„Бягай! Отлети! Изчезни!“

Само че това бяха чувства. Реалността беше доста по-неприятна. Ейнджъл трябваше да се върне до река Кембъл, след това до къщата, а най-накрая и до стаята си.

Ейнджъл безмълвно се опита да се пребори с емоциите, които заплашваха да я разкъсат.

„Справяй се с всяка минута поотделно. Само тази минута. Само тази.“

— Съкращаваш пътуването ни, така ли? — попита я Хоук.

— Да.

— А какво ще стане с продажбата на земята на Дери?

Хоук забеляза чувствата, които се изписаха за миг върху бледото й лице. Това, че се беше оказал прав за цената й, го ядоса още повече.

— Какво става с всичко онова, което дължиш на Дери? — попита той.

— Ти или ще купиш Ийгъл Хед, или няма да го купиш.

— Нали не си забравила, че без обиколка сделка няма да има?

— Има и други водачи — отвърна Ейнджъл. Внезапно устните й оформиха саркастична гримаса, която наподобяваше тази на лицето на Хоук.

— Например Карлсън — добави тя.

Хоук присви очи. Знаеше, че ако Ейнджъл кажеше на Карлсън какво се бе случило, едрият индианец щеше да направи всичко по силите си, за да заведе Хоук на разходка в ада.

В момента мисълта за едно сбиване изкушаваше Хоук, защото обещаваше да му даде начин да излее неразумната ярост, която все още не го беше напуснала. Цялата му увереност почти бе разбита от една жена.

Отново.

— Какво ще кажеш на Дери?

— Че с теб не се разбираме добре.

— Аз пък си мислех, че се разбирахме много добре, докато разтривах гърба ти — каза язвително Хоук.

Ейнджъл остана загледана дълго в него. Унижението и яростта я караха да желае да отрече, че се бе наслаждавала на допира му, но тя не отстъпи пред това изкушение. Трябваше да изживее остатъка от живота си.

Не искаше да го изживее като лъжкиня и мръсница.

— Всеки човек прави поне една голяма грешка, преди да порасне — каза тихо Ейнджъл. — Моята грешка беше ти.

Очите на Хоук станаха почти черни. Той престана да задава въпроси. Беше започнал да открива, че истините, които изричаше Ейнджъл, можеха да бъдат по-болезнени от лъжите на останалите жени.

И тогава той осъзна, че тя отново бе направила това — бе казала не лъжи, а истината, смазващата истина.

Останалата част от пътуването до река Кембъл премина в мълчание, както и пътуването до дома на Рамзи. Когато пристигнаха, Дери вече спеше.

Ейнджъл беше благодарна за това. Тя побърза да отиде в северното крило на къщата, където се намираше нейният апартамент. Дори не погледна и не заговори Хоук. За нея той бе престанал да съществува. Всъщност за нея не съществуваше нищо, освен едно рисувано стъкло с цвят на кръв. Тя го държеше в съзнанието си, както планински връх задържа светлината дълго след като останалата част от света е потънала в мрак.

Докато вървеше към банята, Ейнджъл се съблече и хвърли дрехите си на пода. Остана под горещата струя на душа в продължение на няколко минути, като отново и отново миеше тялото си, докато кожата й не се зачерви.