Като хвърляше от време на време по един поглед към въдиците, Ейнджъл поведе бавно лодката над мястото, на което океанът гъмжеше от херинги и сьомга. Нищо не захапа стръвта.

Ейнджъл мина над мястото няколко пъти, след което накара Хоук да провери дали на въдиците не са се закачили водорасли. Тя го наблюдаваше как измъква едната пръчка от държача, дръпва рязко и навива кордата. Завиждаше му за силата, която му позволяваше да се справи с лекота със задача, за чието усвояване тя бе имала нужда от седмици.

Когато въдиците отново бяха пуснати във водата, Ейнджъл започна бавна обиколка край бреговата ивица, което в крайна сметка щеше да я изведе до залива Дийпуотър. За известно време успя да забрави за всичко и остави приглушения шум на двигателите да я успокои.

— Будна ли си? — попита Хоук.

Той се настани в седалката срещу Ейнджъл, с лице към кърмата, за да може да наблюдава въдиците.

— Още малко и ще заспя.

Ейнджъл потисна прозявката си.

— Скучно ли ти е? — попита Хоук.

Тя се усмихна и поклати глава.

— Просто се отпуснах — каза Ейнджъл. — Обичам всичко това.

Ръцете й машинално коригираха курса на яхтата.

— А ти? — попита тя.

— Дали ми е скучно ли? — мрачният поглед на Хоук се плъзна по лицето й. — Не. Това е… успокояващо.

Хоук се протегна и присъствието му изпълни кабината. Той забеляза как погледът на Ейнджъл проследи движението на ръцете му, плъзна се към отвора на ризата му, към врата му, към устните му.

Внезапно „успокояващо“ се превърна в последната дума, с която Хоук би описал момента. Копнежът, който се бе крил малко под повърхността, го сграбчи в ноктите си, докато той почти спря да диша. Само за няколко секунди беше готов за нея и желанието изпълни цялото му тяло.

Твърде рано беше за това.

Хоук се изправи с едно мощно движение и излезе на палубата. Там застана с гръб към Ейнджъл, загледан във въдиците толкова напрегнато, че челюстта започна да го боли. Опитваше се да се пребори с желанието, което го беше изненадало.

След известно време успя да си наложи да мисли за извивките на въдиците, вместо за извивките на сочните устни и гърди на Ейнджъл.

Колкото повече се приближаваха към залива Дийпуотър, толкова повече малки плавателни съдове започваха да срещат. В далечината се виждаше „Черна луна“, отправил се към пристана на залива.

Хоук чу звука на радиостанцията зад гърба си, чу тихия отговор на Ейнджъл, но не се обърна. Не беше минал повече от час, откакто беше излязъл от кабината.

Недостатъчно дълго.

Твърде дълго.

Ейнджъл беше като огън под кожата на Хоук. Той я желаеше толкова силно, че това го вбесяваше. Преследването щеше да свърши тази вечер, независимо дали тя беше готова или не.

Той беше готов. Дори повече от готов. Щеше да я има и тогава всички лъжи щяха да излязат наяве като студен дъжд и щяха да загасят неразумния огън в него.

Тогава Хоук най-сетне щеше да се освободи от Ейнджъл, щеше да бъде свободен да полети отново като тъмна сянка през празното небе.

Глава 13

Докато завиваше към входа на залива, Ейнджъл забеляза, че наоколо имаше твърде много малки лодки, което щеше да й попречи да мине по обичайния път. Тя тъкмо бе завъртяла руля, когато забеляза с периферното си зрение някакво движение и видя една мощна моторница, която почти летеше над водата към залива.

Някой рибар, който можеше да излиза за риба само в почивните дни, сигурно искаше да използва цялото време, с което разполагаше, и това го караше да пренебрегне добрите обноски и изискванията за безопасност. Той щеше да принуди Ейнджъл да мине твърде близо до останалите рибари, а килната му диря щеше да разклати силно всички по-малки лодки. Най-вероятно на всички щеше да им се наложи да приберат въдиците и след това да ги пуснат отново.

— Дръж се! — извика Ейнджъл.

Тя включи двигателите на празен ход с надеждата да спаси въдиците.

Моторницата мина с рев край тях, като хвърляше зад кърмата си висок воден стълб. Хоук се беше подготвил и бе застанал с разтворени крака, уловил с ръка рамката на вратата на кабината. Яхтата се разклати силно като непокорен кон.

Останалите малки лодки не бяха в по-добро положение. Хората на тях засипаха с ругатни и закани отдалечаващата се моторница.

Ейнджъл включи отново двигателите и определи курс, който щеше да ги отведе по-далеч от скупчените лодки. Тя погледна машинално към кърмата, за да види какво е състоянието на въдиците. Едната пръчка стоеше изправена неподвижно. Другата беше извита в дъга.

Преди Ейнджъл да успее да отвори уста, Хоук вдигна въдицата и дръпна рязко пръчката. Нищо не се случи. Върхът на въдицата се движеше с малки, подскачащи движения. Кордата се развиваше, а спирачката на макарата пищеше пронизително.

При нормални обстоятелства това би означавало, че някоя голяма риба е захапала стръвта и сега се опитва да се измъкне. Днес обаче показваше нещо много по-малко вълнуващо.

Ейнджъл видя един от мъжете, които се намираха в малка синя лодка на около двайсет метра от яхтата да се изправя и да маха с ръце, за да привлече вниманието й. Партньорът му се опитваше да навие кордата на въдицата си. Пръчката беше опъната толкова силно, че той едва я удържаше.

Ейнджъл измърмори нещо неразбираемо и включи двигателите на празен ход.

— Оплели сме се в неговата корда — каза тя. — Да го оставим да я навие и да се откачи.

Хоук преустанови опитите си да навие кордата. Оплетените корди се появиха над водата между двете лодки.

Течението отблъскваше двете лодки една от друга, но те оставаха свързани от изненадващо здравата корда и двете кукички, които се бяха закачили една в друга.

Мъжът в синята лодка полагаше всички усилия да се справи с кордата, но тя беше опъната твърде силно. Той задърпа, опитвайки се да се добере до кукичките. Течението, което разделяше лодките, беше твърде силно. Мъжът се наведе напред, докато едва не падна във водата. Не му достигаха само няколко сантиметра.

Той сви рамене, измъкна нож и преряза кордата на въдицата си малко над кукичката.

Ейнджъл гледаше с ужас движението на ножа. Тя знаеше, че когато кордата бъдеше прерязана, щеше да се изстреля назад, последвана от острата кукичка, която щеше да се забие в Хоук, който държеше въдицата.

Нямаше време за обяснения или предупреждения. Ейнджъл изскочи от кабината, с две крачки достигна до Хоук и се хвърли към главата му, за да защити очите му от кукичката, която летеше към тях.

— Какво по дяволите…! — каза Хоук, сграбчи машинално Ейнджъл и я притисна към себе си.

— Кукичката… — започна тя, докато придърпваше лицето му надолу към гърдите си.

След това болката я прекъсна.

Хоук мигновено осъзна какво се бе случило. Ръцете на Ейнджъл го пуснаха, но той продължи да я държи здраво, докато надничаше над рамото й.

Част от извитата стомана на кукичката беше забита в пуловера й. Останалата част се бе врязала в плътта й, близо до лопатката. Пред погледа му се появи една тъмночервена капка, която започна да нараства.

Хоук изруга, пусна Ейнджъл и измъкна джобно ножче. Нави кордата около пръста си и я преряза, без да упражнява и най-малкия натиск върху кукичката.

Когато Ейнджъл усети, че е свободна, понечи да тръгне към кабината.

— Не мърдай — каза рязко Хоук и я улови за ръката.

— Дрейфуваме.

— Аз ще се погрижа за това.

Хоук настани внимателно Ейнджъл в една от седалките на кърмата. След това започна да действа с плашеща бързина.

Вместо да се бави, като навива останалите две корди, той просто ги преряза. Миг по-късно изчезна в кабината и включи двигателите.

След няколко минути Хоук бе отвел яхтата до едно закътано местенце в североизточната част на залива и бе пуснал котвата. При друг човек подобна бързина би била самоубийствена, но за Хоук тя беше толкова контролирана колкото и стремглавото спускане на ястреб.

Той се върна на кърмата при Ейнджъл.

— Добре ли си? — попита я Хоук, докато гледаше лицето й, на което беше изписано напрежение.

Тя понечи да свие рамене. Движението накара кукичката да се забие по-дълбоко и тя направи болезнена гримаса.

— Ще живея — каза тя, като си пое внимателно дъх.

Хоук изруга тихо.

— Това е просто болка — каза тихо Ейнджъл.

Тя затвори за малко очи и използва съзнанието си, за да накара напрежението да напусне тялото й. Беше научила, че опитите да се пребори с болката само я засилваха. Ако човек приемеше болката, можеше по-добре да контролира реакциите си. Когато бе научила това, Ейнджъл бе намерила смелостта да живее без лекарства и да ходи без бастун.

Когато отвори отново очи, погледът й беше ясен и не показваше страх от болката.

— Да видим какви са пораженията — каза тихо тя.

Хоук присви очи.

— Ако, разбира се, нямаш нищо против — добави Ейнджъл, когато забеляза реакцията му. — Ако нещо те притеснява, мога да се обадя на Карлсън.

Докато говореше, Ейнджъл погледна към рибарското корабче, което беше закотвено на неколкостотин метра от тях.

Хоук се беше втренчил в лицето й и не можеше да повярва, че тя беше толкова спокойна. Ако не беше видял кръв под пуловера й, поведението й по никакъв начин нямаше да му подскаже, че в плътта й е забита рибарска кукичка.

Хоук мрачно призна факта, че Ейнджъл беше актриса, достойна за всяка сцена на света.

— Виждал съм и по-лоши наранявания — каза рязко той.

Хоук последва Ейнджъл в кабината и запали всички лампи. Когато се обърна, тя вече бе седнала с гръб към най-силния източник на светлина.

Хоук коленичи до нея. Когато видя кръвта, която се процеждаше през пуловера й, той стисна силно устни. Хоук внимателно повдигна пуловера над кукичката и успя да не упражни натиск върху металното острие.

Онова, което видя под пуловера, го накара да изругае тихо. Кукичката беше дълга почти колкото палеца му. Той не виждаше нито върха й, нито разклонението, което имаше за цел да й попречи да излезе, когато се забиеше в плът.