Само че Хоук или не знаеше за това, или не го интересуваше.

— Аз… благодаря — каза Ейнджъл, докато се опитваше да събере мислите си.

— Няма да ми бъдеш полезна в гипс — каза Хоук и я пусна.

Въпреки че тонът му показваше безразличие, пръстите му се плъзнаха по ръката й чак до ноктите, преди да я пуснат.

Ейнджъл отново затаи дъх, разкъсвана между непроницаемото изражение на Хоук и копнежа, който долавяше под него — копнеж, също толкова силен, колкото нейния. Тя беше усетила същото чувство и у Грант: сладки мигове на страст, преди той да се отдръпне и да седне, без да я докосва, защото искал да изчака, докато се оженят.

Грант беше загинал преди сватбата им.

Ейнджъл насочи мислите си към настоящето. Хоук пое торбите от ръцете й и тя го последва в кухнята, като се възхищаваше на изящността и силата в движенията му.

— Къде е Дери? — попита тя, когато Хоук сложи торбите на масата и започна да вади съдържанието им.

— Учи.

— Органична химия ли?

Хоук сви рамене.

— Видях само някаква формула, дълга колкото крака ми.

— Органична химия — заяви уверено Ейнджъл. Тя започна да прибира продуктите, които Хоук вадеше от торбите.

— Това е дисциплината, при която се вижда кой ще издържи до края и кой ще отпадне — каза Ейнджъл.

— Дери е интелигентен и дисциплиниран. Ако много иска да стане лекар, значи ще стане.

„Само ако ти купиш Ийгъл Хед.“ Ейнджъл не можеше да си позволи да каже това на глас.

Тя погледна часовника в кухнята и се зачуди дали нямаше да пропуснат вечерния прилив при Индиън Хед, малко под Нийдъл Бей. Дори когато се изправи на пръсти, раменете на Хоук закриваха часовника от погледа й.

Без да мисли, Ейнджъл улови китката му и погледна часовника му.

— Ако не се разтичаме, ще изпуснем прилива — каза тя.

Хоук не отговори.

Когато тя вдигна поглед, за да провери дали я беше чул, забеляза, че очите му я гледаха необичайно напрегнато.

Внезапно усети топлината му да прониква през дрехите му, после през нейните и да се разпръсва по тялото й на вълни, от които й се зави свят. Сърцето й заби учестено.

Тя усещаше допира на гръдта си в предмишницата му толкова силно, че зърното й се втвърди до болка. Очите й потъмняха, орбитите им се разшириха и почти закриха синьо-зеления ирис.

Ейнджъл беше твърде неопитна, за да осъзнае признаците на внезапната страстна възбуда. Хоук обаче бе твърде опитен, за да не ги забележи. Сетивата му бяха напрегнати и трептяха от сигналите, които излъчваше Ейнджъл.

Искаше му се да опознае с ръце цялото й тяло, след което да я обладае напълно и да довърши онова, което беше започнато с докосването му. Дери обаче можеше да се върне всеки момент в кухнята или пък в следващата секунда Ейнджъл можеше да си спомни къде се намираше и да се отдръпне.

Хоук бе чакал толкова дълго подходящия момент за последния внезапен завой, вика и залавянето. Можеше да почака, докато Ейнджъл излезеше на открито и всички преструвки за отстъпление и невинност изчезнеха.

Той се обърна бавно към масата. При движението ръката му се отърка бавно в гръдта на Ейнджъл.

Дишането й стана учестено. Тя се загледа в него за миг, питайки се дали той чувстваше дори малка част от онова, което изпитваше тя.

Изражението му беше напълно непроницаемо. За Ейнджъл Хоук не бе забелязал реакцията й на близостта му, нито пък бе реагирал на нейната близост.

Тази мисъл трябваше да я успокои, но това не стана. Тя се почувства изгубена, самотна, почти уплашена. Изпълниха я тъга и страст.

„Възможно ли е Хоук да е свикнал дотолкова със самотата, че не може да реагира? Дали пък аз не съм преживяла смъртта на Грант само за да пожелая мъж, който не ме иска?“

Ейнджъл стоеше неподвижно в кухнята, без да забелязва нищо, нито дори Хоук. Мислите й я бяха погълнали изцяло.

Тя осъзна, че когато тази сутрин се беше събудила, не беше изпитала вълнение само от риболовна страст. Вълнението й се беше дължало на това, че щеше да остане насаме с Хоук.

Без Дери. Без телефонни обаждания от Ню Йорк, Тексас и Токио. Само Хоук и Ейнджъл и океанът с множеството островчета, пръснати из неспокойните му води. Пет дни сами. Може би повече.

За това време можеше да се случи всичко.

Дори да се влюби.

За миг тази мисъл шокира Ейнджъл, но след това тя я прие по същия начин, по който най-накрая бе приела автомобилната катастрофа, която толкова брутално бе променила живота й.

„Бягството от истината не променя нищо, най-малкото реалността — напомни си Ейнджъл. — То само изсмуква силите на човека. А аз имам нужда от сили заради Хоук.“

Докато стоеше на една ръка разстояние от Хоук, Ейнджъл си призна мислено, че ако прекарваше повече време с него, рискуваше да го хареса твърде много. Тя изпитваше силно привличане към тайните на съзнанието му, интелекта и силата му, редките прояви на нежност, които издаваха емоциите, криещи се под грубостта му.

Хоук беше като прозорец от рисувано стъкло през безлунна нощ. Толкова много мрак, толкова малко живот. Но когато бъдеше окъпан от слънчевата светлина, красотата на стъклото щеше да се съживи внезапно и всички цветове на любовта щяха да се появят там, където допреди бе царял мрак.

Ейнджъл не знаеше дали беше достатъчно силна да бъде светлината в прозореца на Хоук.

Знаеше само, че трябваше да опита.

Глава 11

Ейнджъл погледна часовника на арматурното табло на яхтата и изруга мислено. Сякаш всичко се опитваше да й попречи да изведе Хоук в океана в най-подходящото за риболов време.

Беше пет часът, а те едва бяха напуснали устието на река Кембъл.

Ейнджъл обмисли дали да не намали скоростта, докато не подмине саловете, натоварени с дървени трупи, които чакаха да бъдат изтеглени с влекач до залива Ванкувър. Знаеше се, че под саловете се криеха едри сьомги.

— Нещо не е наред ли? — попита Хоук, опитвайки се да надвика воя на двигателите.

Погледът му се стрелна бързо по уредите на арматурното табло, но не забеляза нищо, което да му обясни внезапното намръщване на Ейнджъл.

— Изкушавам се да спрем за риба тук — каза тя с отвращение.

— Аз нямам нищо против.

— По дяволите, имах намерението да спрем чак в Индиън Хед.

Ъгълчето на устата на Хоук се повдигна едва забележимо.

— Съжалявам — каза той. — Не знаех, че почитаемият господин Йокогамо страда от безсъние и ще реши да ми се обади. Отървах се от него възможно най-бързо, без да го обидя.

— А след това се обадиха и от Лондон.

— Всъщност от Париж. От Лондон беше следващото обаждане.

— След това отново от Токио.

Ейнджъл поклати глава. Да се налага да гледа глобуса и да следи времето във всяка часова зона, й се струваше адски изнервящ начин за вършене на работа.

На Хоук обаче това, изглежда, му се удаваше с лекота. Тя виждаше как бързият му ум преценява всяка възможност и подрежда аргументите още докато той посягаше към слушалката. Концентрацията, паметта и търпението му бяха феноменални.

От него щеше да стане изключителен рибар, ако Ейнджъл успееше да го накара да остане на вода достатъчно дълго, за да го научи на нещо. Както беше тръгнало, те нямаше да успеят да се отдалечат много от брега, преди да се стъмни.

— Е, и без това вече закъсняхме, така че може да спрем в залива Браун — каза тя. — Ще заредим с гориво, ще чуем последните рибарски новини и след това ще тръгнем към залива Дийпуотър, където ще пренощуваме. С малко късмет може дори да успеем да хвърлим въдиците за сьомга.

— Не звучиш твърде убедена.

— Твърде рано е сьомгата да е стигнала вече там, но — Ейнджъл сви рамене — все трябва да хвърлим въдиците някъде.

— Иначе ще полудееш.

— Такава възможност определено съществува — тя хвърли на Хоук един поглед. — Някога мислил ли си да се отдадеш на пълно мълчание за няколко дни?

Левият ъгъл на устата му се изви леко.

— Моите телефонни разговори са ти омръзнали, нали?

— Може и така да се каже.

— Не исках да ти поднеса новината толкова грубо.

— Каква новина?

— Утре вечер трябва да се свържа с Токио.

Хоук забеляза разочарованието и раздразнението, които се изписаха на лицето й.

— Не е нужно да се връщаме — добави той. — Могат да прехвърлят разговора ми към радиостанцията.

— Имаш ли нещо против аз да ловя риба, докато ти говориш? — попита рязко Ейнджъл, раздразнена от безкрайните служебни задължения на Хоук.

— Невинаги е толкова зле. Понякога е още по-лошо.

Ейнджъл поклати отчаяно глава.

— През повечето време обаче е по-добре — добави Хоук.

Той се опитваше да прецени разочарованието й и му се искаше да бъде уверен, че на нея й липсваше повече компанията му, отколкото възможността да отиде за риба.

— Сделката, върху която работя, е доста сложна — каза той. — Утрешният разговор трябва да е последното ми задължение по нея в продължение на няколко секунди.

Ейнджъл издаде някакъв неразбираем звук. И друг път беше чувала същото. Вчера, ако трябваше да бъде съвсем точна.

Тя машинално намали скоростта и зави към залива Браун. Първото нещо, което забеляза, беше черното, дълго корабче до кея. Ръката й стисна лоста на скоростта по-силно.

— Карлсън! — каза радостно тя.

Докато водеше лодката към едно място близо до помпите за гориво, Хоук не преставаше да я наблюдава внимателно. Той бе изпитал гняв, когато бе забелязал неприкритото задоволство, за миг изтрило мъчителната тъга, която бе неразделна част от погледа на Ейнджъл.

Хоук огледа пристанището, докато не забеляза старото корабче, спряно срещу яхтите. На борда му пишеше „Черна луна“. Няколко души разтоварваха риба от трюма на корабчето с колички, които тикаха по стълба към кея. Там рибата се теглеше и товареше в хладилен камион, който щеше да я закара на пазара.