Ролф беше облечен, Сейдри съвсем гола. Една свещ, грижливо поставена така, че да не причини пожар, хвърляше трепкащо сияние върху голотата й. Ролф я отдалечи малко от себе си, за да се възхити отново на златно блещукащите й гърди, плоския корем, къдравите кичурчета между краката и съвършено оформените бедра. Сейдри пристъпи към него, протегна се и помилва гърдите му със своите.

— Вземи ме със себе си — помоли тя. — Трябва да имаме повече време един за друг.

— Сейдри…

Ролф дишаше неравномерно. Възбудата от нежното й докосване нарастваше. Огънят в погледа му не й убягна. Тя се надигна на пръсти, вдигна едното си бедро на хълбока му, притисна слабините си към мъжествеността му и усети набъбването й.

— Ти ще заминеш и Гай ще се върне — заговори задъхано тя. — Той вече не се страхува от мен, сам ми го каза, но аз не посмях да ти разкажа. Разбрах го в нощта, преди да дойда при теб. Гай продължава да ме смята за вещица, но е убеден, че не съм в състояние да върша зло, а само лекувам хората. Това означава, че заплахите ми да го прокълна, ако поиска да се люби с мен, стават безсмислени. Мисля, че е въпрос само на време, преди да дойде в леглото ми. Знам, че ме желае — излъга в отчаянието си тя. — Когато се върне, ще поиска да спи с мен, ще ме насили! — Тя захълца сърцераздирателно. — Моля те, вземи ме със себе си! Искам да бъда с теб!

Ролф изруга и я стисна с такава сила, че тя изохка.

— Много бързо се научи да се възползваш от властта си над мен, малка вещице — процеди през зъби той. — Не мога да устоя на прекрасното ти тяло особено когато се притискаш към мен и трепериш така сладостно. Не мога да устоя на сълзите ти. И най-малко мога да понеса мисълта, че можеш да се любиш с друг мъж. Ти го знаеш, нали?

Той изруга отново, притисна я към стената на плевнята и вдигна бедрата й на хълбоците си.

— Ще ме вземеш ли? — изхълца Сейдри.

— Да — изръмжа той, свали панталона си и нахлу във влажната й топла утроба. Бедрата й се обвиха около кръста му. Тя се вкопчи в раменете му и затрепери още по-силно.

— Да — простена той. — Да, по дяволите, да!

51

След два дни малкият отряд стигна до Йорк. В кралската крепост цареше трескава суетня. По време на пътуването Сейдри бе успяла да прогони неприятните мисли и злите предчувствия, препускаше безгрижно редом с Ролф, бъбреше весело с него, посрещаше пламенните му погледи и от време на време дори го караше да избухва в смях, за голямо учудване на рицарите му. Ролф не обясни никому причината, поради която Сейдри го придружаваше, и никой не се осмели да попита. След първоначалното си смущение под погледите на рицарите тя се окопити бързо и започна да се радва на пътуването. А и нима можеше да бъде друго? Бяха й дали красива, с кротък нрав, кобила, яздеше редом с гордия си златнорус любовник, лятото беше в пълния си разцвет и тя се чувстваше като на излет. Беше безгрижна и лека, искаше й се да се смее и да се люби. Пътуването мина без произшествия, нищо не наруши идилията. Ала когато видя кралските войници, които дрънчаха с оръжията си, всеобщото оживление, което явно се дължеше на приготовления за поход, в сърцето й пропълзя страх.

Сейдри все още не знаеше защо Ролф е получил заповед да дойде в Йорк. Ала многото войници събудиха в душата й безименни опасения. Остана с впечатлението, че кралят е събрал голяма войска, добре въоръжена и снабдена с всичко необходимо, която скоро ще напусне гарнизона и ще потегли в незнайна посока. Това можеше да бъде свързано само с въстание на саксонците.

Ролф остави Сейдри в палатката, която набързо беше издигната за него във вътрешния двор на замъка, и веднага отиде при крал Уилям. Не й наложи ограничения за движение и тя се зарадва.

Сейдри имаше чувството, че щастливата приказка изведнъж е свършила. Трябваше веднага да узнае какво става. Пламенно се надяваше, че норманите се готвят да воюват срещу шотландските натрапници, а не срещу сънародниците й.

Тя прекара деня в разходки из града. През цялото време уж между другото разпитваше за новини. Жените, които срещаше, веднага познаваха в нейно лице саксонката и с радост отговаряха на въпросите й. Една хлебарка беше на мнение, че датчаните щели скоро да дойдат с корабите си. Войската на Уилям щяла да се разположи по брега, за да посрещне натрапниците и да ги прогони в морето. Една рибарка разказа на Сейдри, че кралят побеснял от гняв, когато преди две седмици един от най-добрите му военачалници попаднал на засада и загинал. Затова решил да събере войската си, да претърси граничните области и да излови всички бунтовници, за да ги окачи на бесилката. Една кръчмарка й съобщи, че Херуорд Будният се е скрил наблизо и Завоевателят искал да го залови. Друга жена пък заяви, че норманите разкрили скривалището на бунтовниците Едуин и Моркар и Уилям възнамерявал да ги нападне и залови.

Последната вест й причини гадене.

Сейдри купи от един уличен търговец месни пастети и ароматни узрели сливи и се запъти обратно към замъка. След разрушаването му при последното нападение стените бяха отчасти дървени, отчасти каменни. Сейдри бе пропусната от пазачите през външната порта, след като я попитаха къде отива и тя обясни, че принадлежи към свитата на Ролф дьо Варен. Мина покрай войниците, без да обръща внимание на неприличните им забележки. Когато трябваше да мине през втория падащ мост, отговори на същите въпроси. Този път се наложи да почака, докато се появи Белтен и гарантира за нея. Тежката решетка падна шумно зад гърба й.

Ролф още не се беше върнал в палатката си. Сейдри даде няколко монети на едно улично хлапе, което се мотаеше наоколо, и го помоли да й донесе вода. Изми се от главата до петите със сапун и гъба. Смени дрехите си, хапна малко от донесените пастети и плодове и седна да чака Ролф. Падна вечерният здрач, скоро стана съвсем тъмно. Очевидно любимият й беше останал да вечеря с краля в крепостта. Сейдри беше изпълнена с мрачни предчувствия. Той беше забравил, че я е взел със себе си, не се интересуваше какво прави тя сама. После се нарече глупачка. Нямаше право да се чувства изоставена. Той не можеше да я вземе със себе си, за да вечерят заедно в голямата зала на краля! Дори такъв безумно смел мъж като Ролф дьо Варен не можеше да намери подходящите думи, за да обясни присъствието й на господаря си. А Уилям непременно щеше да го разпита подробно коя е тя и кои са роднините й. Появата й редом с Ролф щеше да предизвика най-малкото злобни приказки, ако не жесток скандал.



Ролф се върна към полунощ. Факлата, поставена на специална стоянка, освети лицето му и Сейдри видя искрената радост в погледа му.

— Прощавай, мила — усмихна се той и Сейдри се разтопи.

Той едва бе успял да спусне платнището, когато тя го прегърна устремно и потърси устните му. Ролф извика учудено, но отговори на целувката й със същата страст.

— Няма нищо по-приятно от такова посрещане — проговори дрезгаво той.

— Вземи ме още сега, веднага — прошепна настойчиво тя, взе лицето му между двете си ръце и го зацелува жадно, потопи езика си дълбоко в устата му.

Ролф я хвърли на нара и я взе жадно и дори грубо и макар че изпита физическо облекчение, Сейдри не се насити. Страхът и тревогата я задушаваха. Тя го обгърна с ръце и крака и се притисна с все сила към него. Ролф я помилва лениво и избухна в тих смях.

— Както виждам, много съм ти липсвал — пошегува се той.

Тя не го погледна, защото се боеше да не избухне в сълзи.

— Ти винаги ми липсваш. Непоносимо ми е да стоя сама — произнесе с пресекващ глас тя.

Той не отговори. Сейдри усещаше лудото биене на сърцето му под дланта си. След малко Ролф помилва косата й.

— Вярно ли е това, което каза? — попита той и целуна тила й.

— Да — отговори просто тя и учудено установи, че отговорът дойде от сърцето й.

— И аз мислех за теб през цялото време — призна той, прегърна я и я притисна към себе си. — Нахрани ли се, скъпа? Да не би да си гладна? Ще заповядам да ни донесат ядене и вино.

— Вече ядох — прошепна тя и започна да го целува.

Той помилва голия й гръб и коравия задник. Сейдри усети, че членът му отново набъбна. И тя бе обзета от диво, неутолимо желание да се съедини с него, да го усети дълбоко в себе си. Като че любовта им можеше да прогони грозната действителност поне за известно време. Тя легна до него и започна да го милва. Потри гърдите си под мишницата му, ръката й се спусна към корема, после обхвана члена му. Ролф простена сладостно и се заигра с гърдите й.

Сейдри вдигна очи към него. Пламенният му поглед се потопи в нейния, той отметна глава назад и жилите на шията му изпъкнаха като въжета; напъха коравия си пенис в ръката й, отвори уста и шумно изпусна въздуха от дробовете си. Сейдри видя как чертите му се напрегнаха и продължи да го милва и мачка. Ръката й се плъзгаше в бърз ритъм нагоре и надолу по кадифената кожа, която потръпваше конвулсивно. Ролф простена и отново се заби в ръката й.

— Ах, Сейдри…

Тя застана на колене и започна да милва члена му с косата си, с лицето. Той изпъшка и зарови пръсти в копринените къдрици. Езикът й закръжи около главичката, облиза я, устата й се сключи около нея. Искаше да вкуси семето му, да го изпие.

— Не преставай — прошепна той.

Тя засмука жадно нежната кожа, езикът й продължи да го ближе и възбужда. После отвори широко уста и го пое дълбоко в устата си.

Ролф се надигна, хвана я през кръста, обърна я, легна върху нея и се потопи дълбоко в утробата й. Отдръпна се за миг, и пак нахлу в нея, отново и отново. Ръцете му милваха цялото й тяло. Тя стигна бързо до върха и даде воля на насладата си с дрезгави стонове и мощни тръпки. Той я последва и рухна, пъшкайки, отгоре й.

Двамата дълго лежаха един до друг. Телата им бяха окъпани в пот. Сейдри го милваше нежно, целуваше гърдите му.

— Колко време ни остава, преди да заминеш?