Гай не обърна внимание на погледа й.

— Сейдри? — Гласът му беше приятелски, почти нежен. Очите му бяха вперени в лицето й. — Наистина ли си получила послание от брат си?

— Не! Беше фалшификация!

На лицето му светна облекчение.

— Вярвам ти. Не те познавам добре и съм твой съпруг едва от две седмици, но започвам да проумявам някои неща. — Той я погледна в очите. — Вече не ме е страх от теб, Сейдри.

Коленете й потрепериха.

— Така ли?

— Все още съм на мнение, че си вещица, но мисля, че си добра вещица. Прав съм, нали? Ти никога не би причинила зло на хората, ти само ги лекуваш.

Сейдри го погледна несигурно. Щом вече не се страхуваше от нея, сигурно щеше да поиска да упражни съпружеските си права. Тя харесваше Гай, но нямаше никакво желание да споделя леглото с него. Напротив, предпочиташе да живеят и занапред като брат и сестра, без интимности.

Гай не дочака отговора й.

— Освен това знам, че не си лъжкиня — макар че си вярна на братята си. Много се радвам, че не си извършила тази глупост. Но няма да допусна съпругата ми да извърши предателство към господаря. Разбра ли ме?

— Да.

Гай въздъхна дълбоко и се отпусна в горещата вода.

— Ще ми измиеш ли гърба?

— Да, разбира се.

— После ще отида при Ролф и ще му обясня, че не си получила послание от брат си. Сигурен съм, че няма да те накаже строго. Нашият господар е на мнение, че си изстрадала достатъчно в затвора. — Той се отпусна във ваната и раздвижи скованите си крайници.

Сейдри изобщо не беше помислила, че я заплашва наказание. Та тя беше невинна! Слава богу, че Гай й вярваше и беше готов да я защити в случай на нужда.

Докато триеше гърба му, тя отново се запита дали съпругът й има намерение да промени връзката им, но не посмя да го попита, за да не го навежда на глупави мисли. Той не се вълнуваше от докосванията й и това беше добър знак. Въпреки това предстоящата нощ я изпълваше с плахо очакване. Ако той беше променил мнението си, тя не можеше да му попречи да консумира брака им. Две или три нощи можеше да го залъгва под претекст, че е все още слаба и изтощена от преживените страхове, но много скоро щеше да бъде принудена да му се отдаде.

Гай беше почтен момък и макар че беше норманин, тя не изпитваше враждебност към него, както към господаря му. Чрез нея младият рицар беше получил собствена земя и един ден щеше да стане могъщ лорд, който да защитава северните граници на кралството със собствени наемници. А тя беше негова съпруга. Защо да не се задоволи с това, защо да не топли доброволно леглото му, защо да не му ражда деца? Двамата се сприятелиха и приятелството им щеше да се задълбочава. Само преди няколко години избраният от баща й годеник я бе отблъснал и с това беше разрушил всичките й надежди за семейно щастие и деца. Само преди две седмици обаче животът й претърпя неочакван обрат. Съдбата я дари със съпруг, смел воин и едновременно с това добродушен, справедлив човек. Всяка жена на нейно място щеше да се смята за щастлива. Ако продължаваше да го държи на разстояние, тя беше пълна глупачка.

Тези мисли се надпреварваха в главата й и тя беше убедена в логиката им. Въпреки това сърцето й отказваше да ги приеме. Тя не беше в състояние да влезе в леглото на съпруга си. Можеше само да се надява, че причината не е в другия, който непрестанно витаеше в главата й като съвършен в красотата и блясъка си езически бог.

47

Сейдри беше много изненадана от вниманието, което хората на норманина й оказаха на вечеря. Рицарите, които седяха около нея, се осведомиха учтиво за състоянието й, а Белтен се извини церемониално. Сейдри се изчерви от смущение.

— Още от детските си години — обясни му тя — изпитвам този необясним страх от подземието. Вие естествено не знаехте, затова нямам право да ви се сърдя.

Тя зае място до съпруга си, който седеше отдясно на Ролф. Алис не се появи на вечеря. Сейдри избягваше да поглежда към Ролф, но усещаше властното му физическо присъствие, всеки негов жест, всяка дума. Отново я заляха спомени за нежните му утешителни думи, все едно истински или сънувани. По едно време той се обърна с въпрос към нея и не й остана друг избор, освен да го погледне.

— Как се чувствате днес, лейди Сейдри?

Лейди Сейдри, не просто Сейдри и без надменното „ти“. Позата и изразът на лицето му издаваха спокойствие, само сините очи блещукаха дръзко. Беше толкова красив, че дъхът й спря.

— Чувствам се отлично.

Той кимна учтиво, обърна се към Ателстън и заговори е него за новородените вълчи кученца.

След този кратък разговор погледът на Сейдри непрекъснато го търсеше. Този мъж притежаваше могъщо, величествено излъчване. Точно в този миг си припомни, че братята й чакаха вести от нея. Алби бе настоял пред нея колкото се може по-скоро да изпрати Фелдрик в мочурището с новини от Елфгар. Засега нямаше нищо ново. Тя не му беше любовница, не завоюва доверието му. Днес й беше много трудно да обясни защо беше отказвала така упорито да му стане любовница. Вече не изпитваше омраза към него. Сякаш усетил погледа й, той се обърна към нея.

Погледите им се срещнаха и се потопиха един в друг, докато Сейдри сведе глава и започна да се храни.

Тя беше толкова вдълбочена в собствените си грижи — женитбата за Гай, брачната нощ, в която Ролф я взе, кошмарът в подземието, — че почти беше забравила напрегнатото военно положение. В края на август братята й замисляха въстание с намерението да победят Ролф и да прогонят Уилям Завоевателя на юг, да освободят цяла Мерсия. Бунтовниците очакваха от сестра си важна информация. Вярно, те имаха многобройни шпиони, но никой не беше на такова удобно място като Сейдри. Тя бе обещала да стане любовница на норманина, за да се добере до тайните му. Братята й разчитаха на нея.

Тя нямаше право да изостави Едуин и Моркар.

Сейдри погледна отново към норманина. Тя беше безнадеждно лоша прелъстителка, вече го беше доказала. Опита се да го примами, а той я омъжи за васала си. Не знаеше дали той продължава да я желае както в първата брачна нощ. Дали щеше да забрави лоялността към васала си, ако тя направеше втори опит да го прелъсти? От друга страна, този човек нямаше скрупули и можеше да я вземе с оправданието, че това е правото му на господар — разбира се, само ако все още я желаеше.

Стомахът на Сейдри се сви на топка. След като личните й проблеми отидоха на заден план, върху крехките й плещи отново падна тежка отговорност. Тя погледна отново към норманина. Едно беше ясно: бездействието беше най-сигурният път към провала. Трябваше поне да опита.

Ролф срещна погледа й.

За момент Сейдри остана пленница на горещия син поглед. После сведе очи. Вече знаеше какво трябва да направи.

Миналата нощ не бе затворил очи. Непрекъснато се мяташе насам-натам, преследван от кошмарни картини, които не го оставяха на мира след освобождаването на Сейдри от зловонната дупка. Умираше от страх, че ужасът е замъглил разума й. Беше смъртно уморен, но се съмняваше, че и тази нощ ще може да заспи. Защо, докато вечеряха, погледът й непрекъснато го търсеше?

Той седеше в голямата зала с чаша вино в ръка и се взираше в догарящия огън в голямата камина. Не му се искаше да се прибере в стаята си. Повечето от хората му вече спяха и шумното хъркане го успокояваше. Само слабото сияние на умиращата жарава гонеше мрака на нощта.

Ролф напразно се опитваше да прогони Сейдри от мислите си. На вечеря тя изглеждаше съвсем здрава — и ослепително красива. Очевидно беше преживяла затворничеството си без трайни увреждания. Въпреки това той си пожела да беше дошъл по-рано, за да й спести мъченията. Надяваше се, че Гай няма да й досажда през нощта. При тази мисъл гръбнакът му се опъна болезнено, а в стомаха му заседна буца. Ателстън беше напълно прав, той трябваше колкото се може по-скоро да изпрати двамата в Дъмстънбъроу.

Ролф изпразни чашата, стана и се запъти с влачещи се стъпки към стълбата. Запали една газена лампа от факлата в коридора и блъсна вратата към стаята си. Остави лампата на раклата и се разсъблече. Погледът му падна върху леглото, което беше в сянката. Въпреки това забеляза, че там имаше някой.

Усети отвращение.

— Напусни леглото ми, Алис, и се върни в своето. Нямам желание да спя с теб. Не и тази нощ. Не поставяй на изпитание търпението ми. Как посмя да се противопоставиш на нареждането ми? Забраних ти да напускаш стаята си и забраната важи, докато я вдигна.

Сейдри седна в леглото. Пищните голи гърди блещукаха като слонова кост, полуприкрити от разпуснатата медноцветна коса. Връхчетата им стърчаха дръзко. Ролф не повярва на очите си.

— Какво правиш в леглото ми? — прошепна дрезгаво той.

Гърдите й се вдигаха и спускаха развълнувано.

— Искам те — отговори просто тя и сините й очи се потопиха в неговите. Докато произнасяше тези думи, Сейдри разбра, че казваше истината.

Ролф прочете в погледа й всичко, на което се беше надявал. С два скока се озова при нея, падна в отворените й ръце и скри лице в извивката на шията й. Сейдри го притисна нежно към себе си. Ролф вдигна лице и намери устата й.

В главата му нямаше нищо освен името й, близостта й, готовността да му се отдаде. Той я положи на възглавницата и започна да я целува. Тя отвори устни за него и отговори на целувката му с буйна страст. Пръстите й се заровиха в косата му. Той отвори с коляно бедрата й, могъщият му член, все още скрит под панталона, се потри в слабините й. Той захапа нежно ушенцето й, после устата му слезе надолу и засмука набъбналото зърно на гърдата й. Сейдри изохка сладостно, надигна се насреща му и обви стройните си крака около хълбоците му. Възбудената й влажна плът се притисна към коравата му мъжественост. Ролф отново завладя устните й и езикът му проникна дълбоко в устата й. Ръцете й се спуснаха по гърба му и обхванаха коравия му задник.

— Сейдри — прошепна в устата й той. Езикът й затанцува около неговия и заглуши другите думи.