Сейдри хукна да бяга.

Знаеше, че той я преследва. Близостта му беше заплашителна като надигаща се буря. Тя не измина и десет крачки, когато той изскочи зад гърба й, хвърли я на земята и падна тежко отгоре й. Сейдри изпищя. Ръцете му стиснаха гръдния й кош като железни пръстени, притиснаха се болезнено в пълните й гърди. Устата му беше на тила й, съвсем близо до ухото. Горещият му дъх опари кожата й.

— Пак ли шпионираш? — изпъшка той.

Сейдри искаше да пищи, искаше да плаче. Искаше да се обърне и да му издере очите. Съпротивата й беше ожесточена. Мъжът разхлаби хватката си дотолкова, че тя да може да се обърне, но я задържа между бедрата си като в клещи. Сейдри посегна да издере очите му, но той сграбчи ръцете й и притисна тялото й към пулсиращите си слабини.

Тя вдигна глава, за да захапе ръката му. Ала преди да е успяла да забие зъби в плътта му, той изруга, изви ръцете й на гърба и я притисна още по-силно до себе си. Тя изкрещя гневно, усети как членът му се втвърди при допира с тялото й и се опита да го ухапе по рамото. Той сграбчи дебелата плитка на тила й и издърпа главата й назад. Тя беше пленница в неестествено изкривена поза, притисната до мускулестото му тяло, плитката й беше в ръката му. От гърлото й се изтръгна задавен стон.

— Престани да се съпротивляваш — изръмжа мъжът. — Или, кълна се в бога, ще те взема още тук и сега!

Сейдри се скова.

Той дишаше тежко.

— Как мина покрай Гай?

— Той заспа — отговори задъхано тя.

В сините очи блесна подозрение.

— Гай? Той никога не заспива, когато е на стража.

— Този път обаче заспа — повтори упорито тя.

Очите му се впиха в нейните, продължиха към устата. Сейдри се разтрепери.

— Не. — Живият спомен за езика му, толкова горещ и мокър в устата й, й причини гадене.

Ъглите на устата му се извиха подигравателно.

— Дали ще казваш не и когато станеш моя съпруга?

— Винаги!

Мъжът се изсмя горчиво, освободи я и скочи на крака. Застана над нея и проговори заплашително:

— Не мисля.

— Мислете, каквото си щете.

— Ти имаш езика на вещица — или на усойница.

— Според други хора езикът ми е сладък като мед.

Очите му блеснаха.

— Според кого?

— Според онези, които уважавам… и обичам.

— За кого си сладка като мед?

Тя вирна упорито брадичка.

— Това не ви засяга!

— Все едно — проговори след кратка пауза Ролф. — Скоро ще ме засяга лично, и ще сложа край на нахалството ти.

Сейдри с мъка преглътна хапливата забележка, която напираше на устните й. Той я дръпна грубо да се изправи, тя изруга и се изтръгна от силните му ръце.

— Усойница — промърмори като на себе си той.

— Върнете се при вашата курва — изсъска вбесено тя.

— Вече не ми е нужна.

Сейдри скръсти ръце пред гърдите си и го изгледа унищожително.

— Ах, така ли?

Мъжът се усмихна студено.

— Отсега нататък ще се занимавам само с теб. — Гласът му омекна, очите му блеснаха. — Ела при мен, Алис.

Сейдри загуби ума и дума.

— Ние с теб скоро ще станем мъж и жена. Не можеш да го промениш. Примири се със съдбата си. Ела при мен. — Гласът му беше мек като коприна.

— Не.

— Покажи ми добрата си воля — още по-меко каза той.

— Но аз нямам добра воля!

— Помисли си. Знам, че не си глупава.

— Няма!

— Това означава ли, че ще продължиш да се бориш с мен?

— Да — отговори с отчаяно упорство младата жена.

Очите му блеснаха.

— Е, ще видим.

5

— Какво си направила с него?

Сейдри стоеше зад Ролф, който се бе привел над спящия Гай. След малко норманинът се изправи и се обърна към нея с мрачно лице.

— Отговори ми, жено.

Тя се отдръпна назад. Сърцето й биеше като безумно. Ролф направи крачка към нея.

— Нищо! — изплака отчаяно тя.

Преди да е успяла да се раздвижи, ръката му се сключи около китката й.

— Сложила си нещо в бирата! Какво?

Този мъж беше хитър, тя трябваше да го запомни.

— Само прахче за сън — отговори сърдито тя. — Скоро ще се събуди.

Ролф я пусна.

— Има ли и други действия?

— Ще бъде малко замаян, нищо повече.

Искрящият от гняв поглед на норманина й даде достатъчно ясно да разбере, че беше постъпила умно, като не бе причинила сериозна вреда на другаря му.

— Откъде взе прахчето?

Сърцето удряше като чук в гърдите й. Тя се изчерви. Отстъпи още една крачка назад. Едва тогава видя хората му, които бяха заели позиции наоколо и я дебнеха. Един прошепна „вещица“, друг промърмори нещо за злия й поглед, трети изруга полугласно. Зачерви се още по-силно.

— Дай ми сънотворното, Алис — повтори Ролф. — Дай ми го веднага.

— Нямам повече — отговори бързо Сейдри.

Мъжът я погледна пронизващо, после стисна ръката й, издърпа я грубо в палатката и спусна платнището. Безкрайно облекчена, Сейдри вдигна очи към кожения покрив. Единственото й желание беше да стои колкото се може по-далече от норманина. Тя чу как той заповяда на хората си да се оттеглят за почивка. Изведнъж огромната му фигура застана пред нея и й вдъхна чувството, че е джудже. Той изпълваше цялата палатка. Сейдри пое шумно въздух.

Ролф направи още една крачка към нея.

— Какво правите? — попита остро тя и се отдръпна към стената, за да бъде по-далече от него. Но разстоянието помежду им не беше и половин метър.

Ролф не отговори. В полумрака тя различаваше само очертанията му поне докато запали факлата. Забучи я грижливо в земята, за да стои отвесно, и се обърна към нея.

— Трябва ли да повторя въпроса си?

Само да можеше да се скрие някъде.

— Алис.

В тази единствена дума се криеше грозна заплаха.

— Излъгах ви! Това беше проклятие. Вие ме принудихте да го сторя. Ще произнеса проклятие и над вас!

Мъжът се усмихна. Развеселена усмивка, която не беше очаквала от него. Той не й вярваше. Не вярваше, че е вещица. Сейдри беше разочарована и едновременно с това изпита облекчение.

— Може би — заговори бавно той и очите му заискриха — вече си ме проклела… или омагьосала?

— Не ви разбирам.

— Ти ли ми прати неестественото и безбожно желание, което изпитвам към теб?

Тя се притисна към опънатата кожа. Искрите в очите му се превърнаха в пламък.

— Не!

— Така ли? Значи не си ме омагьосала?

— Не, кълна се!

— Не ти вярвам. — Ръцете му се стрелнаха към нея. Тя знаеше както ще последва, въпреки това се смая от бързината му. Даже да бе успяла да му се изплъзне, нямаше къде да избяга. Той я притисна към себе си, тя усети топлия му дъх, горещината на тялото му.

— Дай ми сънотворното — прошепна съвсем близо до лицето й той.

— Нямам повече — отговори задъхано тя. — Ръцете му бяха като желязо около кръста й. Големи и силни. Тя направи нов опит да му се изплъзне, но видя, че е безсмислено, и престана да се брани. Сложи ръце на гърдите му, за да запази разстоянието помежду им. Гърдите му бяха корави като камък, но топли и живи.

— Не съм виждал толкова тясна талия — пророни едва чуто Ролф.

Сейдри не можеше да отмести поглед от очите му.

— Когато те обхвана, пръстите ми почти се докосват.

Тя престана да диша.

— Прекалено красива си, за да бъдеш земна — продължи с подрезгавял глас той.

Хватката около кръста й се затегна. В тялото й се разля гореща вълна. Кръвта запулсира в слепоочията й.

— Пуснете ме — помоли със слаб глас тя.

— Може би… — продължи той и устата му приближи нейната. Долната устна беше по-пълна от горната и красиво извита. — Може би наистина си вещица.

— Не — отговори с неочаквана сила тя. „Не съм вещица!“ Толкова й се искаше да му го докаже.

Ръката му се плъзна по нежните й ребра и продължи към гърдите. Сейдри потрепери от това нежно докосване. Искаше да го отблъсне, но сякаш се опита да отмести скала. Ръката му обхвана гърдата й. Със сигурност беше усетил лудото биене на сърцето й. Нямаше да посмее да продължи милувката. А може би…

Никой мъж не бе посмял да я докосва така.

Ръката му, нежна като пеперудено крило, помилва закръглеността й, дланта му притисна чувствителното зърно, и то веднага се втвърди. Дрезгав звук, смесица от уплаха и наслада, се изтръгна от гърлото й. Ръката му продължи пътя си към гърба й. Той се наведе над нея и устните му се впиха в нейните.

Сейдри забрави, че имаше насреща си неприятел. Остана само усещането за устата му върху нейната — леко отворена, мека и примамваща. Тя усети как ръката му гали рамото й и се предаде на милувката. Значи това беше целувка — това бяха насладите на плътта. Когато Ролф се отдели от нея, тя примигна замаяно.

Той я погледна и се усмихна едва забележимо с непоносимо самодоволство.

Това я отрезви и тя замахна.

Ударът дойде слепешката, без да е помислила за последствията, и изрази целия й гняв и отчаяние. Мъжът светкавично извърна глава настрани и ръката й само досегна бузата му. Сърцето й биеше с такава сила, че всеки момент щеше да изскочи от гърдите й. Тя остана напълно неподвижна, не можейки да повярва в онова, което беше сторила.

В първия момент лицето му изрази неразбиране. В следващия обаче устните му се опънаха в тънка линия. Той улови ръката й и грубо я привлече към себе си.

— Не! — изплака отчаяно тя.

Ръката му я задържа, устата му отново завладя нейната. Този път целувката не беше мека и примамваща. Той беше завоевателят, тя подчинената. Устните и се подуха под насилствената целувка. Той изискваше пълното й подчинение, доказваше й господството си. Зъбите му се удариха в нейните, когато я принуди да отвори уста. Сейдри се извиваше в ръцете му като лисица в железен капан, но съпротивата й бе напразна. Когато Ролф най-после я освободи, тя пое мъчително въздух и изхълца, разтърсиха я силни тръпки.

— Нито един човек на света — изръмжа норманинът с пламтящо от гняв лице и трескаво дишане — не е посмял да стори онова, което се осмели ти.