— Ще ви заболи.

— Приятно ми е да страдам — промърмори той и я погледна в очите.

Сейдри почисти раната. Ролф не издаде нито звук, само мускулите му потръпваха при докосванията й. Сейдри посвети цялото си внимание на раната. Когато сметна, че може да бъде доволна от резултата, извади игла и конец от кошничката си и направи няколко ситни шева. Ролф седеше като изсечен от камък, само дъхът му се ускори.

За да отклони вниманието му, тя заговори.

— Успешен ли беше ловът, като изключим тази неприятна история с глигана?

— О, да. Убихме три елена, между тях един с прекрасни рога. Убихме и един вълк, и глигана.

— Предполагам, че звярът се е набучил на копието ви?

— Разбира се — отговори той.

След като заши раната, Сейдри въздъхна облекчено, вдигна глава и сякаш едва сега забеляза голотата му. Погледът й падна върху слабините му, където членът почиваше спокойно в гнездото от руси косми, продължи към плоския корем, тесните хълбоци и широкия гръден кош. Лицето й пламна. Тя прибра иглата и конеца в кошничката си и приготви лапа от билки.

— Как допуснахте да ви нападне?

— Става по-бързо, отколкото си мислим. Дивите животни са коварни и непредвидими.

— Ловът е опасно удоволствие — заключи тя и наложи върху раната билковата каша. После я превърза здраво с парчета лен. — Недоумявам как мъжете го харесват. — Сейдри се стараеше да се съсредоточи върху работата си, защото много й се искаше да помилва мускулестото му бедро.

— Опасността е, която ни привлича като с магия — обясни с усмивка той.

Сейдри потръпна под настойчивия му поглед.

— Мисля, че е детинско да доказваш мъжествеността си по този начин — отговори пренебрежително тя.

— Обвиняваш ме, че съм мъжествен, така ли? — попита тихо той. Чувственият шепот ускори биенето на сърцето й. Тя вдигна поглед и видя как членът му набъбна. Сведе смутено клепачи, а той се усмихна самодоволно.

— Явно е, че не страдате от силни болки — установи делово тя, стана и се обърна да си върви. Той хвана ръката й.

— Остани още малко.

— Готова съм. — Тя се принуди да го погледне.

— Остани — повтори той. — Много ме боли.

— Знам какви са тези болки — промърмори иронично тя.

— Можеш да ги облекчиш, стига да пожелаеш.

— Нека го направи съпругата ви!

— Ах, така ли? — Той вдигна едната си вежда. — Тя не може, само ти си в състояние да го сториш.

— Престанете! — изсъска тя. — И ме пуснете да си ида.

— Само ако обещаеш да дойдеш пак. Трябва да ми смениш превръзката.

— Това може да го свърши и…

— Ти си длъжна да се грижиш за мен. Няма да допусна друг човек до раната си.

Сейдри въздъхна нетърпеливо.

— Кога ще дойдеш пак? — Тя се поколеба.

— Утре.

— Тази вечер. Ще дойдеш тази вечер. Може да ме втресе. — Той се усмихна.

Сейдри не се опасяваше от треска и възпаляване на раната.

— Щом приключа домашните си задължения, ще дойда да ви видя.

Лицето му потъмня, сините очи засвяткаха опасно.

— Задължения! Сигурно към съпруга ти? Вероятно той всяка нощ изисква да ги изпълняваш? — попита с режещ глас Ролф. — Отговори ми. Липсваше ли ти през последните две нощи?

Сейдри го погледна слисано и не намери думи за отговор.

— Тази вечер… — изсъска през зъби той — ще изпълниш дълга си към своя господар. И не забравяй кой съм — понижи глас той. — Аз те дадох на Гай, но мога и да те отнема от него.

Самодоволният начин, по който се разпореждаше с живота й, я вбеси. Обстоятелството, че правото беше на негова страна, засили гнева й. Волята и думата му бяха закон в Елфгар; той можеше да й заповяда да се разведе, можеше да прави с нея каквото си иска.

— Готова съм. Мога ли да си отида?

— Можеш да си отидеш — отговори с неочаквано мек глас той. — Но не вярвам, че си готова. — Усмивката му беше студена. Мисля, че ние с теб още не сме свършили един с друг.

43

Макар че болката пулсираше в ранения му крак, Ролф стана от леглото, докуцука до камината и се загледа в пламъците.

Острият му слух долавяше всеки шум пред вратата, която нарочно беше оставена открехната. Чакаше напразно. Сейдри не идваше.

Той се гневеше на себе си. Беше я обидил с похотливите си забележки. При това съвсем не беше в характера му да говори по този начин на жените. Тази синеока и червенокоса красавица бе объркала напълно ума му. Защо я унижи по този безвкусен начин? Може би защото не я беше виждал цяла седмица? А може би причината беше в нежните й докосвания, които го възбуждаха въпреки раната…

Все пак това не беше основание да се подиграва с нея в присъствието на чужди хора, и то пред Гай и съпругата му.

Ролф знаеше, че не може да заповядва на телесните си реакции, но е господар на думите си. Нямаше извинение за безсрамното му държание. Бледото лице на Алис и треперещите й устни му дадоха достатъчно ясно да разбере, че е чула тихо произнесените думи и е била дълбоко засегната. Толкова по-учудващо беше поведението на Гай, който не изглеждаше особено впечатлен от дързостта на господаря си. Или прелестите на Сейдри го бяха оставили студен, или притежаваше завидно самообладание и сила на волята. На негово място Ролф щеше да се превърне в убиец. Разбира се, трябваше да се има предвид, че Гай уважаваше дълбоко своя господар; може би именно това му даваше сила да запази самообладание.

Ролф съжаляваше, че й е заповядал да дойде при него, но беше безкрайно разочарован, когато тя не се появи.

Вероятно в този момент беше в обятията на съпруга си… Но след секунди чу стъпките й.

Той се обърна рязко към вратата и се вслуша напрегнато в леките й крачки. Тя застана на прага, прекрасна и дръзка, както винаги, стиснала пълните си устни. Теменуженосините очи бяха пълни със светли искрици.

— Както виждам, треската още не ви е отнесла, милорд — поздрави иронично тя. — Значи мога спокойно да си отида.

Ролф се усмихна, докуцука до леглото и седна.

— Трябва да прегледаш крака ми.

Тя се подчини с неохота. Ролф беше само по риза, която стигаше до средата на бедрата му. Без да се колебае, Сейдри вдигна ризата и откри бедрото му. Явно беше съвсем добре, защото още при първото й докосване членът му щръкна величествено.

— Това е комедия! — извика възмутено тя и се отдръпна.

— Не съм виновен, че упражняваш толкова силно въздействие върху мен.

— Отказвам да мамя съпруга си.

В гърдите му пламна гняв.

— Ти да не мислиш, че ти заповядах да дойдеш, за да изневериш на съпруга си? Да не мислиш, че искам да сложа рога на най-верния си спътник?

Тя се сви под ледения му поглед.

— Не само го мисля, милорд, знам го.

Той я сграбчи за китката и я хвърли на леглото. За да не докосне ранения му крак, тя не посмя да окаже съпротива.

— Ти си много самонадеяна, Сейдри — изскърца със зъби той.

— А вие сте чудовище!

— Аз няма да сложа рога на най-добрия си рицар.

— Тогава ме пуснете да си ида.

Той я хвана с другата ръка под брадичката и я принуди да го погледне в очите.

— Каква е тази внезапна промяна? Обичаш ли го?

— Какво? — Напълно объркана, тя се опита да се изтръгне от желязната му хватка. Напразно.

— След толкова кратко време? — попита рязко той. — Само след няколко нощни прегръдки си решила да му останеш вярна? Чакам отговора ти!

Тя мълчеше упорито. Но очите й бяха пълни със сълзи.

— Толкова ли щастлива те прави той, Сейдри? — изръмжа раздразнено Ролф.

— Това изобщо не ви засяга — процеди през зъби тя.

— Отговори!

— Да! — изкрещя тя и сълзите потекоха по бузите й. Никога нямаше да му каже истината — а тя беше, че съпругът й не я намираше привлекателна и предпочиташе да се забавлява с Лети и Бет. Никога нямаше да му разкрие тайната си.

— Няма да ти причиня болка, няма да те докосна, няма да те насиля — затова изтрий сълзите си и стани — заповяда рязко той и я блъсна. Сейдри политна и едва не се строполи на пода.

— Върви си! — заповяда с тих глас той. — Размислих. Вече не се нуждая от теб.

Сейдри изтри сълзите си и изпъна рамене. Не можеше да се откъсне от злия му поглед.

— Върви при съпруга си — изфуча той. — Върви и го приласкай. И повече не ми се мяркай пред очите.

Тя стоеше като парализирана, не бе способна да се помръдне.

— Какво чакаш? Или пак ще си играеш на изкусителка? Да не мислиш, че ме впечатляваш кой знае колко с тази медноцветна коса и с красотата си… и с това треперене? Онова, което ми предлагаш, съм го имал хиляди пъти. Ти си само жена, и въздействаш върху мен точно колкото другите жени.

Жестоките думи я улучиха като удар в лицето. Замаяна, тя се обърна към вратата.

— Кажи на Алис да дойде при мен — извика подире й той. — Кажи й, че ми трябва веднага.

Сейдри изхвърча навън.

44

След седмица Ролф и Гай потеглиха към имението Дъмстънбъроу, за да огледат земите. Кракът на Ролф беше излекуван, раната беше напълно зараснала, само се чувстваше малко скован и се надяваше, че дългата езда ще освежи мускулите му. Водеше със себе си дузина мъже, за да бъде подготвен за възможни нападения от страна на шотландците. Остави Елфгар под заповедите на Белтен и знаеше, че верните му хора щяха да го пазят като своя земя. След ден и половина път малкият отряд стигна до селото, разположено на северната граница. Завършиха огледа още същата вечер.

Мъжете запалиха огън и налягаха наоколо за нощувка. Ролф се опитваше да раздвижи скованите си крайници. Кракът го болеше, духът му бе обзет от странно безпокойство. В селото всички спяха, макар че пристигането на рицарите бе предизвикало голяма възбуда сред селяните. Толкова далече на север хората твърде рядко виждаха господаря си и хич не ги беше грижа дали той е саксонец, или норманин. Гостите получиха богата вечеря и големи количества бира. Гай си намери удобно местенце за къща и го отбеляза с колчета. Щом Ролф си намереше друг заместник, той щеше да дойде в Дъмстънбъроу и да започне строежа. И в един недалечен ден Сейдри щеше да се установи като господарка в новия си дом.