— Време е да консумираме брака си.

— Аз няма да се съпротивлявам — отговори с изтънял гласец тя. — Знаете, че искам синове от вас.

— Аз ще направя всичко, което зависи от мен, за да имаме деца.

Алис се вмъкна в леглото, скована от страх и вътрешен бунт.

Ролф угаси светлините и в стаята се възцари пълен мрак.

Тя чу как мъжът й свали туниката и панталона си, представи си едрото, нашарено с белези тяло, което можеше да смачка една крехка жена. Той си легна, зави се до брадичката и дълго лежа тихо край нея. В гърдите й се надигна разочарование. Ако можеше да се вярва на Мери, Ролф се бе нахвърлил върху Сейдри като изгладнял вълк и я бе взел на пода. На следващия ден слугинята беше изтрила голямо кърваво петно от плочките. Той беше разкъсал дрехите й, беше я хвърлил на пода… Алис се раздвижи неспокойно.

Ролф издаде звук, който изразяваше едва ли не отвращение, обърна се към нея и вдигна нощницата й до кръста. Ръката му се плъзна по бедрата и се мушна между краката й. Алис извика уплашено.

— Не мърдай — изръмжа мъжът. — Не мога да те взема, без да те пипам.

Разочарованието й нарасна. Тя усети члена му до бедрото си, но той съвсем не беше корав и напрегнат като на жребец за разплод. Ролф не се възбуди, както се беше възбудил със сестра й. Той я милваше упорито, за да изпита поне малко желание да я люби. Алис беше отвратена от интимното докосване. По някое време той престана да я опипва, легна върху нея и се надигна на лакти. Алис си представи какво беше направил със сестра й и потръпна. В този момент членът му нахлу в утробата й.

Прониза я остра болка и тя изпищя.

Ролф спря за малко, но не защото се трогна от вика й, а защото отворът й беше твърде тесен. Пое си дъх и отново се заби в нея. Тя нададе дрезгав вик, сякаш я разкъсваше на парченца. Той беше спал с много жени, но никога не беше срещал такава тясна утроба. Осъзна, че ще я нарани с грамадния си член, но не спря да се движи. Двамата трябваше да консумират брака си, и тя беше длъжна да понесе болките, не можеше другояче…

Алис повярва, че той ще я убие.

— Спри — изплака тя и очите й се напълниха със сълзи. — Престани, ще ме разкъсаш. Моля те!

Ролф спря, но не излезе от нея.

— Съжалявам — проговори равнодушно той. — Ти си много тясна за мен, но с времето ще свикнеш. — И започна да се движи в нея ритмично и без да се напъва.

Алис захълца задавено. Болката в слабините й беше непоносима; тя го заудря с юмруци, за да го прогони. Но той не спря да се трие в нея. А когато тя повярва, че ще загуби съзнание от болка, тялото й се разтресе от внезапно нахлулия порой силни тръпки и болезнените викове се превърнаха в сладостни стонове. Тя се вкопчи в шията му като удавница и изпищя.

Фактът, че Алис бе достигнала върха, изненада Ролф. Той дори не беше достатъчно възбуден и това го радваше, тъй като тя беше твърде тясна за мъж като него; членът му можеше да я убие. Неочакваната й реакция го учуди безкрайно. Той не й беше доставил удоволствие, само й беше причинил болка. Оргазмът й го възбуди, той ускори движенията си, потърси облекчение. Тя отново изпищя от болка, но той беше твърдо решен да излее семето си в нея.

Алис застена задавено.

Ролф усети как членът му се уголемява и се потопи дълбоко в нея. Ноктите й се впиха в раменете му.

— Искам да ме набучиш! — изкрещя тя. — Да, точно така, още по-дълбоко, да, да!

Той се разтовари от напрежението и жена му посрещна оргазма му с диво хълцане и еластични движения на таза.

Ролф се отдръпна от нея веднага след като се облекчи. Излезе от утробата й още замаян от преживяното напрежение. Разумът му се проясни бързо. Искаше му се да се изсмее. Неговата зла малка съпруга можеше да изпитва удоволствие само ако й причиняваха болка. Странно, но това не го изненада.

42

— Сейдри, трябва веднага да дойдеш! — изпъшка Мери, без да спре да тича.

Сейдри, която разговаряше с двама роби в двора между кухнята и къщата, се обърна стреснато.

— Какво се е случило? — попита тя.

— Господарят! Ранен е и не позволява никой да го докосне. Иска ти да го лекуваш!

Беше минала цяла седмица от позорната сватбена нощ. Сейдри не беше виждала Ролф от обяда на следващия ден, когато Белтен й се присмя пред очите на всички. Стоеше си в старата къща и надзираваше прислугата или отиваше в селото при баба си, само и само да стои далече от него. Веднъж мина през овощната градина, за да скъси пътя, и чу крясъците на мъжете, които се упражняваха на турнирната площадка. Видя го отдалече на гърба на силния сив жребец, бързо извърна поглед и ускори крачка. Той не я забеляза.

Преди два дни Ролф взе Гай и дузина други рицари и отиде на лов. Сейдри знаеше, че ловците са се върнали преди около час, тъй като беше чула сигнала на пазача, а след това и шумното влизане на малкия отряд в двора на замъка. През това време тя и Лети посипваха пода на голямата зала с пресни трици и Сейдри не обърна внимание на пристигането на норманите. Лети обаче се втурна с радостни викове към вратата, за да наблюдава идването на рицарите и да поздрави любимците си.

Сейдри бе успяла да прогони сватбената нощ от мислите си. Само нощем споменът за случилото се я мъчеше като страшен кошмар. Образът на норманина я връхлиташе като буря. Тя си повтаряше отново и отново, че го мрази, че се отвращава от него. Обидата от безчувствеността му беше намаляла и тя се стараеше да се обгради със стена от равнодушие. Затова се учуди, че при думите на Мери кръвта й се сгорещи и ръцете й затрепериха.

— Отивам да си взема кошничката с лекарства — изрече бързо тя. Ролф беше ранен!

Сякаш й бяха пораснали криле, с такава бързина се понесе към залата.

Мери непрекъснато я подканяше да побърза.

— Какво се е случило? — попита със страх Сейдри.

— Нападнал го глиган! Господарят бил набучен от грамаден глиган!

По лицето на Мери течаха сълзи.

Значи глиганът го е набучил на бивните си. Сейдри остави плачещата слугиня и хукна към покоите си. Гърлото й беше пресъхнало, сърцето й биеше до пръсване. Тя взе кошничката си, прекоси с бързи стъпки двора на замъка, мина по моста и се втурна като подгонена към вратата на голямата зала. Норманите стояха на групички със сериозни лица и разговаряха приглушено. Като на погребение! Рицарите отстъпиха, за да й сторят място. Сейдри хукна към стълбището. Само след миг беше на втория етаж и отвори с трясък тежката дъбова врата към спалнята му.

Алис и Белтен бяха застанали до леглото, от другата страна стояха Гай и Ателстън. Сейдри виждаше само главата, шията и раменете на Ролф. Вероятно го бяха съблекли. Но той не се бореше със смъртта, както се беше опасявала. Седеше спокойно и лицето му изразяваше равнодушие. Сейдри потръпна от болка. Той беше толкова красив, същински езически бог, грамаден и златен, и отново излъчваше неустоимата чувствена привлекателна сила, която тя се опитваше да забрави през последната седмица.

Той я видя, погледите му се срещнаха. Сейдри, която бе престанала да диша, пое дълбоко въздух. В гърдите й се надигна гняв. Той не бе сериозно ранен, това се виждаше от пръв поглед. В очите му светеше дива жажда. Така можеше да гледа само мъж, който познаваше физическата наслада. Безсрамният му поглед й даде да разбере, че той възнамеряваше да повтори изживяното удоволствие.

— Ела тук — заповяда той с твърд глас. — Ранен съм.

Ако той е ранен, аз съм вещица, каза си сърдито Сейдри, но стисна зъби и пристъпи към него. Сърцето се удряше немилостиво в ребрата й. Двамата мъже й сториха място. Алис обаче не се помръдна, дори собственически сложи крехката си бледа ръка на рамото на мъжа си. Тази гледка й причини гадене.

Най-после Сейдри видя раната и от гърлото й се изтръгна вик.

Ролф беше напълно гол. На дясното му бедро зееше огромна кървава дупка, която стигаше чак до коляното.

— Донеси гореща вода и чисти кърпи — заповяда Сейдри на слугинята и коленичи до леглото в краката на Алис. Тя усети върху себе си втренчения му поглед, но невъзмутимо започна да опипва подутата и гореща плът около раната. Мускулите на Ролф се опънаха под докосването й.

— Боли ли? — попита загрижено тя.

— Не — отговори той. — Твоето докосване не ми причинява болка, Сейдри.

Нежността в гласа му я накара да вдигне глава. Погледът му беше дързък и едновременно с това безкрайно мек. За момент тя забрави раната и присъствието на другите. Алис се обърна сърдито и полите й прошумоляха. Сейдри се овладя, а и стиснатите бледи устни на Ролф й подсказаха, че той има болки.

— Много ли ви боли?

— Познавам и много по-страшни болки.

— Не се правете на герой — укори го тя.

— Но аз много искам да бъда герой в твоите очи, Сейдри — прошепна нежно той.

Споменът за сватбената нощ се върна в съзнанието й с неочаквана сила.

— Подобни думи не оказват желаното въздействие.

— С това не ми казваш нищо ново. — Той се засмя глухо.

— Милорд — намеси се с остър глас Алис, — не седите удобно. Ще ви донеса още възглавници, ще ви…

— Седнал съм достатъчно удобно — прекъсна я грубо Ролф. — Престани да ме глезиш. Не съм дете.

Алис бързо издърпа ръката си. Без да се трогва от унищожителния поглед на сестра си, Сейдри прегледа раната и облекчено установи, че не е много дълбока. Въпреки това трябваше да я почисти основно и да я зашие. Бет донесе ленени парцали и кана с гореща вода и ги остави на пода до Сейдри. Полата на Алис беше толкова близо, че можеше да попадне във водата. Сейдри вдигна глава.

— Би ли отстъпила малко настрана, Алис? Имам нужда от място.

— Не, ще остана — отговори сърдито сестра й.

— Лейди Алис, идете до камината — заповяда гневно Ролф.

Алис се нацупи, но не посмя да протестира.

Сейдри изпита съчувствие към сестра си. И тя би се засегнала от такъв остър тон. Много й се искаше да знае как Ролф прекарва всяка нощ в леглото на жена си, след като очевидно не може да я търпи. Но симпатията нямаше нищо общо с плътската страст, и тя го знаеше най-добре. Всъщност този въпрос не я засягаше. Тя тръсна глава и потопи един парцал в горещата вода.