И Ролф не можеше да откъсне очи от нея. Ръката му милваше набъбналите й гърди, спусна се към тясната талия и плоския корем. Докосването му беше изпълнено с обожание. Тя не можеше да разгадае израза на лицето му, но когато той вдигна поглед, тя видя в дълбините на очите му трескав блясък. Преди да е осъзнала какво я очаква, той я вдигна и я отнесе на леглото. Значи още не е свършило, помисли си тя и отново бе обзета от сладка замаяност, която много приличаше на щастие.

Ролф легна до нея, опря се на лакът и отново започна да милва корема й. Сейдри наблюдаваше движенията на загорялата от слънцето мъжка ръка върху светлата си кожа и усещаше как членът му, притиснат в бедрото й, отново нараства. Чу се да стене, клепачите й натежаха, тя се нагоди към чувствените му милувки. Пръстите му се заровиха в гъстите копринени кичурчета, които скриваха срамните й части, и Сейдри изпъшка, не толкова сърдито, колкото от наслада.

Ролф помилва нежно венериния хълм, раздели с един пръст влажните срамни устни и спря за миг на отвора на утробата й. Всяка мисъл за съпротива се стопи без остатък. Сейдри разтвори крака, за да го приеме.

— Моля те — прошепна тя.

Устата му обхвана твърдото връхче на гърдата й, засмука го, пръстът му се плъзна във влажната утроба. Сейдри извика от наслада, забрави всичко около себе си, тялото й се разтърси от сладостни тръпки. Ролф легна върху нея, нададе гърлен вик и насочи члена си към утробата й.



Ролф лежеше с широко отворени очи в мрака и държеше в обятията си спящата Сейдри.

Не можеше да заспи, не искаше да спи. Любиха се няколко пъти, вече не помнеше колко пъти се изля в нея, но не беше уморен. Намираше се в особено състояние, сетивата му бяха изострени като след битка, когато всяка фибра от тялото му пулсираше, кръвта пулсираше във вените му, а разумът работеше с кристална яснота. Той лежеше на една страна, прехвърлил крак върху бедрата й, ръцете му я прегръщаха закрилнически. Усмихна се и я притисна по-силно към себе си.

Веднъж бе прекъснал любовната игра, за да смени изгорелите свещи. Искаше да я вижда, да наблюдава преживяванията й, докато се движеше в нея. Нима не знаеше от самото начало, че с нея ще бъде точно така? Че ще събуди у него гореща страст и желание да се изразходва докрай. Нима не бе подозирал, че тя е способна на огнена страст като никоя друга преди нея?

Лицето й почиваше на гърдите му, бузата и беше притисната до мускулестата гръд. Той целуна нежно върха на главата й и започна да милва копринената й коса. Ръката му трепереше.

Отново се втвърди от желание.

Това беше смайващо. Но не можеше да го отрече. Не бива да я любя толкова често, укори се той, но си спомни, че тя всеки път го посрещаше със страст, която напълно отговаряше на неговата. Сигурно беше изранена, но утре щеше да си почива. Тази нощ беше само негова. От утре щеше да принадлежи на друг.

В гърдите му се надигна гняв, но той побърза да го прогони. Вместо това се наслади на нежната кожа под ръката си, притисна рамото, учудващо широко за жена. Плъзна пръсти по ръката й и ги преплете с нейните. Макар и заспала, тя го стисна силно.

Скоро щеше да дойде утрото и той трябваше да си отиде. Нощта мина твърде бързо. Той помилва тясната талия, вдигна пълната бяла гърда. Учудващо дълги зърна, каза си развеселено той и проследи втвърдяването им. Тези гърди бяха създадени да кърмят бебета — и да радват мъжете. Той сведе глава и езикът му заигра около зърното.

Все още заспала, тя се извърна, за да му осигури по-добър достъп до гърдата си. Докато мракът в стаята бавно отстъпваше място на утринната зора, Ролф продължи любовната игра. Устата му смучеше гърдите й, пръстите му нежно се плъзгаха между бедрата й. Усети събуждането й, чу дрезгавия й стон. Тя разтвори крака, надигна се срещу него, отметна глава назад и помоли за целувка.

Сивото небе навън се оцвети в розово. Болката го прониза като нож, но той я прогони и легна между бедрата й. Устата му завладя нейната, членът му проникна устремно в утробата й и тя изпищя. Ролф обхвана с две ръце дупето й и потъна дълбоко в нея. Очите й се отвориха, все още замъглени от съня, погледът й потъмня от желание и се загуби в очите му. Той я целуна отново. И тя беше забелязала утринната зора. Ноктите й се впиха в гърба му, езикът й потърси неговия.

— Моля те — прошепна до устата му тя, — моля те!

Сигурно това беше същата молба, която той беше готов да изкрещи! Нощта да не свършва, утрото да не идва. В обятията на Сейдри, в тясната й гореща утроба той забрави света. Тя посрещаше тласъците му с буйна страст, отговаряше трескаво на целувките му. Ноктите й оставиха кървави следи по гърба му и болката го подлуди. Пулсиращият му член я завладя без остатък и двамата станаха едно цяло. Надигаха се и падаха, извиваха се и трепереха, окъпаните в пот тела се удряха едно в друго, хълбоците им се тресяха, докато най-сетне дойде екстазът и мигът на освобождаването. Експлозията остави след себе си поток от огнена лава.

Сърцето на Сейдри продължаваше да бие като безумно, когато усети, че той се отдели от нея. Тя знаеше, че вече е утро, бе видяла розовите ивици на зората, когато Ролф я събуди със страстна прегръдка. Сърцето й се сви, в гърлото й се образува буца. Тя усети как дюшекът се раздвижи и без да отвори очи, разбра, че той е станал.

Страхуваше се да отвори очи, да види утрото — и него. Чу го да се облича. Буцата в гърлото й стана по-голяма, заплаши да я задуши. Дали да отвори очи? Или да се престори на заспала? Какво да му каже? Той не беше казал нито дума през цялата нощ, откакто я бе отнесъл на леглото. Беше й трудно да диша. Чу звън на метал и разбра, че е препасал меча си. Сейдри отвори очи.

Ролф стоеше в средата на стаята. Докато закопчаваше наметката на рамото си, погледът му беше устремен към нея. Сейдри преглътна мъчително напиращите в очите й сълзи. Лицето му беше безизразно, кораво и затворено, напрегнато, но овладяно. И очите бяха безизразни, засенчени от дългите ресници. Той отговори на погледа и, обхвана с един поглед стройната й фигура от голите гърди до хълбоците. Тя не си направи труда да се покрие, вече не се срамуваше от него. Той я погледна отново в очите, после се обърна към изхода. С три дълга крачки се озова до вратата, отвори я и изчезна.

Сейдри седна в леглото и се загледа с невиждащ поглед в затворената врата. Изведнъж помещението стана студено и пусто. Вратата, стаята се размиха пред очите й. Чувството за самота беше толкова силно, че тя избухна в плач. Вдигна колене към гърдите си, сведе глава и тихо зарида. Раменете й се тресяха.

40

По обед Сейдри беше възвърнала душевното си равновесие.

Откакто Ролф си отиде рано сутринта, тя не бе видяла никого. Гай вероятно беше с рицарите на площадката или изпълняваше други задачи. Не се появи дори слугиня да й помогне при обличането. Всички слуги бяха заети в кухнята, за да приготвят яденето на войниците. До нея достигаха само шумове от тракане на съдове и приглушени гласове. Сейдри беше благодарна, че я оставиха сама.

Но не можеше вечно да се крие в стаята си.

След като сълзите й пресъхнаха, тя се чувстваше празна и опустошена, но поне достатъчно силна, за да се облече и да слезе, както обикновено, за обяд. Рано или късно трябваше да се изложи на любопитните, дебнещи погледи на околните. Рано или късно трябваше да се срещне с него.

Когато установи, че няма какво да облече освен разкъсаната жълта одежда, сълзите й отново потекоха. Нямаше друг избор, освен да я облече и да се опита да я закърпи, за да скрие голотата си. Когато влезе в кухнята, слугините престанаха да се кискат и опулиха очи насреща й.

Сега тук работеха други слугини, повечето бивши кухненски прислужници, като Тилди и Теди бяха преминали в кухнята на новия замък. Погледът на Сейдри потърси Лети, нейна връстница, която я гледаше с големи тъжни очи.

— Моля те, иди оттатък и ми донеси кафявата рокля и една риза от раклата — помоли Сейдри.

Лети приглади назад влажните си червени къдрици и изтри запотеното лице с опакото на ръката.

— Значи той разкъса красивата ти одежда — отбеляза съчувствено тя. — Веднага ще се върна — обеща с усмивка тя и хукна през двора.

Сейдри се ядоса още повече, когато усети, че отново беше на път да избухне в сълзи. Върна се в старата къща, но не посмя да влезе в брачните покои, а остана в голямата зала. Къщата беше празна. Лети удържа на думата си и пристигна задъхана с желаните дрехи. Сейдри й благодари сърдечно.

— Няма нищо — отвърна засмяно Лети. — Ако не се държим една за друга, тези мръсници ще ни довършат, нали?

Сейдри беше смаяна от думите на Лети; слугинята не беше взискателна и лягаше с всеки мъж, който я пожелаеше — това не беше тайна. След пристигането на норманите тя беше спала поне с дузина войници. Сейдри побърза да се преоблече.

— Той… причини ли ти болка? — попита Лети, устремила поглед към синините на китките й.

Сейдри си припомни как Ролф беше извил ръцете й, след като тя издра лицето му, и странно защо, изпита желание да го защити.

— Не, не ми причини болка.

Лети не настоя за повече обяснения.

— Защо не си останеш в леглото? Никой няма да те обвини в нищо.

Сейдри я погледна упорито.

— Не. Ще ида в замъка и ще се нахраня на голямата маса, както винаги.

Лети вдигна рамене. После се ухили дяволито.

— Вярно ли е това, което говорят? Наистина ли е силен и издръжлив като бик?

Сейдри пламна от срам. Не можеше да говори за това, още не.

Преди да заеме мястото си на масата за обяд, Ролф обходи с поглед голямата зала. Сейдри не бе там и това го разочарова.

Той изпъна рамене. Всичко свърши. Взе я, утоли жаждата си, насити й се, задоволи похотта си. Откакто я напусна на разсъмване, той си заповяда да не мисли повече за нея. И наистина успя. Нямаше да се връща към миналото. Беше му все едно дали тя ще се появи за обяд или не; нямаше да се ядосва, че е омъжена за друг, че тази нощ ще лежи в обятията му. Ролф въздъхна и седна.