— Ще бъда честен и ще ти призная, че наистина не те желая — отговори с видимо облекчение Гай. Думите му я пронизаха болезнено и мисълта за Ролф отново й се натрапи. — Но не защото ме е страх — прибави бързо той.

— Я виж ти! — промърмори подигравателно тя.

— Смятам обаче, че е неестествено да не спя с жена си.

— Никой няма да узнае. Пък и ти не си се оженил за нормална жена. Наистина ли искаш да спиш с вещица, която има зъл поглед?

Гай направи гримаса.

— Не, всъщност не. Светът е пълен с красиви момичета. Но никога досега не съм се отклонявал от дълга си.

— А какво ще кажеш за дълга пред бога?

Лицето му се разведри.

— Права си. Ти не си нормално същество и не се боиш от господа. Първият ми дълг е към небесния ни повелител. Защо веднага не се сетих за това? Съгласен съм, уговорката влиза в сила от днес. Но никой не бива да узнае истината, Сейдри. Никой и никога.

— Можеш да разчиташ на мен — отговори с усмивка тя. — Аз ще се държа като примерна съпруга.

Двамата се погледнаха в очите. След малко Гай вдигна рамене и се запъти към масичката, където бяха подредени табли с ядене и пиене. Той си взе едно пастетче, захапа го и попита с пълна уста:

— Гладна ли си?

Сейдри кимна с усмивка. Стомахът й се бунтуваше. Изведнъж усети вълчи глад. Направи крачка към масичката, но преди да е успяла да каже дума, някой почука силно на вратата.

Сейдри застина на мястото си. Гай се обърна рязко, ръката му се стрелна към меча.

— Кой е?

— Господарят ти. Отвори! — проехтя гласът на Ролф.

Гай се втурна към вратата и вдигна тежкото резе.

— Какво има? Да не са ни нападнали?

Ролф погледна пронизващо васала си. Сините очи святкаха заплашително.

— Идвам да изискам правото си.

Гай се отдръпна назад.

— Разбира се — отговори с известно неудобство той. — За кое право говорите, милорд?

Студените очи на Ролф бяха вперени в лицето на Сейдри.

— Le droit de seigneur.2

39

Настъпи мълчание.

Сейдри не сваляше поглед от норманина. Ролф беше дошъл да спи с невестата на васала си. Сърцето се удряше болезнено в ребрата й. Очите му бяха безмилостни. В тях имаше гняв и дива решителност.

Никой не обръщаше внимание на Гай, който се овладя бързо, погледна бегло Сейдри и се поклони пред господаря си.

— Естествено аз ви отстъпвам това право, милорд — прошепна той и побърза да се оттегли. Ударът, с който тежката дъбова врата се затвори зад него, отекна като гръм в ушите на Сейдри.

Тя потрепери и сведе глава. Ролф се раздвижи. Откопча брошката, която придържаше черната му наметка, и я пусна на пода. Сейдри уплашено отстъпи крачка назад. Мъжът срещу нея откопча колана с оръжието. Едва сега й стана ясно какво предстоеше. Той искаше да спи с нея. Сега, след като я отблъсна, след като я предаде в ръцете на друг мъж. Отново я бе пожелал.

— Това не може да бъде истина! — прошепна ужасено тя.

Ролф се извърна настрана и внимателно положи меча си върху раклата. После пак я прониза със студения блясък на очите си.

— Напротив — отговори провлечено той. — Аз съм напълно сериозен.

Без да бърза, той съблече туниката си и я хвърли на пода. Голите му гърди блещукаха златни под трепкащата светлина на многобройните свещи.

Сейдри отчаяно се опитваше да се овладее. Този човек си въобразяваше, че може да прави с нея, каквото си иска.

— Но вие ме омъжихте за Гай!

— Да не мислиш, че не знам? — изфуча в отговор той и очите му потъмняха от гняв.

Тя се хвана като удавница за таблата на леглото.

— Ами Алис! — извика отчаяно тя. — Алис ми е сестра. Тя ви е съпруга!

— Аз съм господар на Елфгар — заяви високомерно той. — И ще взема онова, което ми принадлежи.

Сейдри бе обзета от ужас. Обърна се и побягна към другата страна на леглото. Ролф се стрелна към нея и тя разбра, че няма да му избяга. Той беше твърдо решен да я има. Мъжът стисна до болка нежната й китка и грубо я привлече към себе си.

— Не! — изпищя тя и се опита да го удари.

Ролф й подложи крак и тя политна назад. Падна тежко на коравия под, но продължи да се отбранява с ръце и крака, докато той се настани удобно върху нея и стегна хълбоците й с бедрата си. Тогава пусна китките й и с едно-единствено дръпване раздра роклята и ризата й чак до талията.

Сейдри нададе гневен вик, надигна се насреща му. Ноктите й се впиха в бузата му и я раздраха до кръв.

Ролф сграбчи светкавично китката й, вдигна ръцете й над главата и я задържа неподвижна. Сейдри осъзна, че съпротивата е безсмислена и спря да се брани. Двамата се погледнаха в очите. В неговия поглед светеше дива решителност, нейният беше пълен с ужас.

— Престани да се бориш с мен — заповяда той. — Можеш само да загубиш.

— Никога няма да престана да се боря с вас — изкрещя тя и направи отчаян опит да го отърси от себе си. — Проклет норманин!

Той разтвори бедрата й с коляно и вдигна полата й до бедрата. Тя усети голата, влажна главичка на члена му между бедрата си. Събра всичките си сили и се опита да стисне крака. Напразно. Членът му проникна мощно в утробата й.

Сейдри изпищя. Болката я прониза с неподозирана сила. Тя извърна глава и затвори очи. Сърцето й биеше до пръсване. Той триеше члена си в нея грубо, бързо и дълбоко. Тя усещаше болезнено големината и твърдостта му и се страхуваше, че всеки миг ще я разкъса. Тласъците му бяха ритмични, бързи и дълбоки, ставаха все по-бързи и мощни… Накрая той издаде животински рев и рухна изтощен върху нея.

Всичко свърши, помисли си тя и очите й се напълниха със сълзи. Онова, което трябваше да стане, стана. Нямаше прелъстяване. Това си беше чисто изнасилване. Е, поне мина бързо. Тя лежеше неподвижна, само сърцето й биеше силно. Пламенно се надяваше, че той ще стане и ще си отиде.

Но Ролф изобщо не даваше признаци, че ще се отдели от нея. Лицето му се опираше в свивката на шията й, тя усещаше наболата брада на бузата му, парещия неравномерен дъх върху кожата си. Коравите му гърди мачкаха голата й гръд, сърцето му биеше по-бързо от нейното. Краката му между нейните не бяха отпуснати, а разделяха със сила бедрата й. А полуотпуснатият му член все още беше в нея… и пулсираше на тласъци.

Прегръдката му стана по-здрава. Сейдри се надяваше, че той най-после ще я пусне. В тялото й се надигна странно трептене. Когато той се потърка в нея, гърдите й се опънаха. Зърната им се втвърдиха и щръкнаха, по кожата й пропълзя странна топлина. А в утробата й, все още запълнена с огромния му член, нахлу гореща вълна. И тогава усети устните му на шията си.

Сейдри се опита да се измъкне изпод него, но здравата прегръдка и тежестта му не й дадоха шанс. Устните му я милваха нежно, побиха я сладостни тръпки. Тя направи нов опит да му се изплъзне. Устата му галеше шията й. Едната му ръка започна да милва гърдите й. Тя се задъха и усети как членът в утробата й отново нараства. Женската й плът го обгърна здраво и тя отново се уплаши от могъщата мъжественост, която изпълваше утробата й. Той простена, мушна се по-дълбоко в нея и вдигна глава, за да я погледне в очите.

Сейдри срещна погледа му и усети странна замаяност. Тялото й пулсираше трескаво. Тя вдигна таза си насреща му и го пое дълбоко в себе си. Ролф се усмихна, наведе се над нея и завладя устните й.

Тя се поколеба, но отвори устните си.

Ръката му се зарови в косата й, докато устата му си играеше нежно с устните й. Езикът му проникна навътре. Сейдри отговори на целувката и се сгуши в него. Той заигра с езика й и в същото време могъщият му член започна да се трие в утробата й. Сейдри изпъшка доволно и се нагоди към движенията му. Езикът й предизвикателно милваше неговия.

Той обхвана с две ръце тила й, зацелува я жадно, захапа устните й, едва не я задави с езика си. После вдигна глава и продължи да се трие в нея отново, и отново. Сейдри трепереше като в треска. Хълбоците й се надигаха срещу неговите, очите й бяха затворени, главата отметната назад. Тя се вкопчи здраво в мускулестите му рамене и ускори движенията си. И тогава усети как горещата му уста засмука зърното на гърдата й, усети нежното захапване на зъбите му. В този момент вътрешността й сякаш се разпукна и се изля в дъжд от заслепяващи искри, заляха я вълни на неописуемо блаженство, отнесоха я надалеч. Вълнението беше толкова силно, че тя се уплаши да не загуби съзнание.

Не знаеше колко време бе минало, когато лениво отвори очи, все още под влияние на сладкото опиянение. Той се бе опрял на ръце и я гледаше втренчено, коравият му член пулсираше в нея. Какво стана? — запита се безпомощно Сейдри. Тя лежеше под норманина. Под мъжа, когото мразеше. Той я бе взел насила. А само след няколко мига я бе накарал да се забрави от страст и да изживее в обятията му никога неизпитвано блаженство. Тя се изчерви от срам и гняв, опита се да го отблъсне и да се изправи.

— Махнете се от мен! — изсъска вбесено тя.

Ролф не обърна внимание на думите й. Наведе се над нея и започна да милва връхчето на гърдата й с език, да го облизва и смуче, после нежно го загриза. Сейдри въздъхна и отново се остави безводно на бурята, която я носеше на крилете си. Притисна тялото си към неговото, зарови пръсти в косата му. Ролф се засмя тържествуващо. Продължи да милва с ръце и устни гърдите й, докато тя се загуби във водовъртежа на сладострастието, надигна се насреща му, решена да получи колкото се може повече, и го пое дълбоко в себе си. Най-после той се включи в ритмичния й танц, потопи се дълбоко в нея, смачка я под себе си и този път сладостните им викове се обединиха.

След време Ролф се претърколи настрана и Сейдри най-сетне се опомни.

— Не искам да си отида — прошепна той. Тя вдигна очи към него. Норманинът беше коленичил до нея, широкоплещест, силен, с безупречно тяло. Панталонът му беше отворен. Мъжествеността му почиваше уморено в гнездото от руси кичурчета. Погледът й се впи в лицето му.