Имаше още много време до обед, но часовете минаваха безмилостно бързо. Сейдри наблюдаваше пътя на слънцето, което бавно, но равномерно се приближаваше към най-високата си точка. Нечия сянка падна върху сламата в краката й; Сейдри вдигна стреснато глава. Никой досега не се беше осмелявал да дойде толкова близо до нея. На прага стоеше Алис. Усмивката й беше зла.

— Той е бесен от гняв, Сейдри. Ти помогна на ценния пленник да избяга. Той няма да пощади предателката.

Сейдри затвори очи. За бога, защо трябваше да изтърпи и това?

Алис клекна пред нея.

— Ти ще умреш, Сейдри.

Младата жена отвори очи и срещна погледа на сестра си.

— Ще понеса онова, което ми е писано.

Алис избухна в смях.

— Като че имаш възможност за избор!

За нейно облекчение Алис стана и се отдалечи. Когато сестра й си отиде, Сейдри се сви на кълбо и се опита да преглътне заседналата в гърлото й буца. После изпъшка и се облегна на дървената стена. Значи беше истина: тя щеше да умре. Дълбоко в нея досега бе мъждукала искрица надежда, че Ролф ще пощади живота й.

А после се случи нещо, което граничеше с чудо.

Тя усети как изпълненото й със страх сърце се успокои и започна да бие по-бавно. Сковаващият страх, който гризеше вътрешностите й, се уталожи. Светът наоколо стана по-тих — тя възприемаше всичко приглушено: блеенето на овцете, смеховете на селяните, скърцането и трополенето на запрегнатата с волове каруца, която мина по улицата. Сейдри престана да трепери. Тялото й натежа и се отпусна; беше напълно спокойна, сякаш бе взела лекарство, което упояваше и забавяше всичките й сетива. Изпълни я чувство, което много приличаше на веселост, на безгрижие. Слънцето вече не я пареше, а стопляше нежно изстиналото й тяло. Глиненият под не беше корав и влажен, а меки приятно хладен. Цвъркането на птичките по дърветата звучеше по-мелодично, лаят на кучетата утихна. Само зрението й сякаш се бе подобрило, тя виждаше цветовете по-ясни, контурите по-остри. Престана да мисли за ужаса, който я очакваше. Страшните картини изчезнаха от въображението й. Тя се намести по-удобно до стената, задиша спокойно и равномерно и зачака да я отведат. В душата й се възцари мир.



Точно на обед Ролф излезе от господарската къща. Не се изненада, когато откри, че всички селяни са събрани в двора на замъка. Не беше и очаквал друго, тъй като лично беше изпратил Луи и Белтен да ги доведат от полето. Цял Елфгар трябваше да види как новият господар налага наказание на предателката.

Устата му беше опъната. Очите му изглеждаха празни и без блясък. Лицето му беше безизразно. Стоеше като изсечен от камък на широкото стълбище и се опитваше да се освободи от всички излишни емоции, акт на волята, която беше упражнявал с години и владееше до съвършенство. Каквото трябваше да стане, щеше да стане. Не можеше да влияе само върху лудото биене на сърцето си, но владееше напълно тялото и духа си.

Лейди Алис стоеше до него с високо вдигната глава, ръката й почиваше върху лакътя му.

Селяните зашепнаха оживено, някой извика:

— Ето ги, идват!

Стомахът на Ролф се преобърна. Той стисна здраво зъби и погледна към Сейдри, която тъкмо бе влязла в двора, водена от Гай. Ръцете й бяха вързани на гърба, роклята й беше мръсна и цялата в сламки. Разпиляната коса висеше по гърба и гърдите й. Тя вървеше с високо вдигната глава и опънати рамене. Когато наближи, Ролф видя ясно израза на лицето й, което излъчваше увереност и достойнство. Сърцето му се сви от болка.

Тя го погледна право в лицето. Ролф видя спокойствието и самообладанието в тъмносините очи. Сърцето заплашваше да изскочи от гърдите му, по слепоочието му потече струйка пот. Гай отведе Сейдри пред стълбището.

Ролф я погледна в очите, прочете в тях гордост и овладяност пред лицето на ужаса, но не откри страх, само равнодушие. Тази жена беше по-смела от много мъже. Тя нямаше да се унижава пред него, да плаче и да моли за милост; нямаше да покаже слабост.

— Сейдри — започна с глух глас той.

Тя се усмихна почти весело и той най-после видя следите от засъхнали сълзи.

— Готова съм — отвърна просто тя.

Така му се искаше да я грабне в прегръдката си, да я защити!

— Ти извърши предателство — продължи с овладян глас той. — Наказанието ти е десет удара с камшик.

Ресниците й затрепкаха. Десет удара! Алис я бе излъгала! Нямаше да я обесят, нямаше да умре! Велики боже, щеше да остане жива!

Ролф се стъписа. Изумлението и облекчението й му показаха, че тя бе очаквала смъртна присъда и се бе подготвила за смъртта. През множеството мина въздишка на облекчение. Застаналата до него Алис нададе остър вик, но той не й обърна внимание. Ролф се учуди с какво самообладание Сейдри беше очаквала смъртта. Учуди се още повече, когато разбра, че тя беше очаквала смъртна присъда, че го считаше способен на такава жестокост. В гърлото му се надигна горчив смях и едновременно с това му се дощя да се разплаче заради онова, което я очакваше. Ролф дьо Варен не беше пролял нито сълза през целия си досегашен живот!

— Десет удара с камшик — повтори дрезгаво той. Всеки, имал нещастието да опита камшика, знаеше, че десет удара бяха твърде жестоко наказание за нежната женска кожа. Струваше му свръхчовешка сила и самообладание да не обърне гръб на осъдената и да се скрие.

Нямаше право да показва слабост. Трябваше да остане на мястото си и да гледа. Махна с ръка в посока към Гай, който знаеше какво да прави.

Сейдри бе отведена до кола за мъчения и завързана за него с гръб към множеството. Гай разголи гърба й до талията. Кожата й блещукаше златна под палещото слънце. Ролф спря да диша.

— Луи! — изрева той. Младият мъж вдигна камшика и се обърна към господаря си.

— Ne rompe pas la peau — заповяда рязко Ролф. „Не наранявай кожата й!“

Луи пребледня.

Ролф усети как от всичките му пори избликна пот. Погледът му беше втренчен в опънатия гръб на осъдената. Тя беше напълно неподвижна.

— Започвай — нареди дрезгаво той.

Камшикът изсвистя във въздуха и плесна върху гърба на Сейдри. Тя потрепери, но от устните й не излезе нито звук. Появи се широка червена ивица, но кожата не се разкъса. Ролф стисна юмруци. Алис издаде звук, който много приличаше на кискане. Ролф я погледна унищожително и като видя злата й усмивка, не можа да се въздържи.

— Запазете тази отвратителна злоба за себе си! — изръмжа той.

При следващия удар Сейдри се сгърчи, а Ролф потрепери той, който никога не беше изпитвал страх от физическата болка. Камшикът изплющя отново, ударите идваха бързо един след друг. Едва на шестия удар Сейдри изплака задавено. Ролф неволно направи крачка напред. Дойдоха седмият и осмият удар и сред червените, подути ивици, нашарили гърба й, се появи струйка кръв. Сейдри изпъшка и дръпна въжетата, с които бяха стегнати китките й. Ролф стискаше юмруци с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха, а ноктите се впиха болезнено в дланите. Не можеше да откъсне очи от гърба на Сейдри. Чуваше гърлените звуци на съпругата си, която очевидно се наслаждаваше на мъчението на сестра си. Изплющя и последният удар. Сейдри изохка едва чуто и се отпусна безсилно.

Ролф се втурна като вихър към нея. Измъкна светкавично камата си и преряза въжетата още преди Луи да е успял да прибере камшика. Без да обръща внимание на изумено шепнещите селяни, той се наведе над нея. Последните три удара бяха разкъсали нежната кожа. Ролф преглътна мъчителното гадене. Ако беше хапнал нещо тази сутрин, непременно щеше да повърне.

— Сейдри — прошепна дрезгаво той и я хвана през кръста.

— Не ме докосвай — изпъшка тя, но не се опита да се отбранява.

Той я вдигна на ръце, внимавайки да не докосва гърба й.

— Je le regrette1 — прошепна нежно той.

Тя изплака и се вкопчи в него, скри лице на гърдите му.

26

Ролф я занесе в къщата и изкачи стълбите на един дъх. Искаше да я отнесе в собствената си стая, но разумът му заповяда да излезе на чардака, където внимателно я положи върху леглото, на което нощуваше Алис, преди да стане негова съпруга.

Алис го следваше по петите.

— Какво правите? — попита остро тя. — Трябва да я хвърлите в подземието! И без това й наложихте твърде меко наказание…

Ролф се обърна с гневно святкащи очи.

— Поведението ви е засрамващо.

Алис застина на мястото си.

— Приберете се в стаята и помислете как трябва да се държи една господарка.

Алис го погледна с разширени от ужас очи.

— Искате да ме затворите, така ли?

— Махнете се оттук! — изгърмя Ролф. — Ще се показвате пред очите ми само когато ви викам!

Алис се обърна рязко и се отдалечи по коридора.

Ролф затвори очи, за да прогони отвратителния образ на жената, която беше гледала с жадно любопитство как сестра й се гърчеше от болка под ударите на камшика. Трепереше от отвращение. Алис очевидно беше изпитала удоволствие да присъства на наказанието на сестра си. Той тръсна глава, отпусна се на колене, вдигна ръката на Сейдри и я помилва нежно. Тя извъртя глава и го погледна с потъмнели от болка очи, в които пламтеше омраза.

— Махнете се от мен! — изсъска тя.

Ролф отпусна безпомощно ръка и се изправи.

— Ще изпратя някой да превърже гърба ти — проговори с мъка той. — Ще останеш на чардака, докато оздравееш. — Искаше да я има близо до себе си, искаше да знае, че се грижат за нея и че тя ще оздравее.

— Какво? — попита подигравателно тя. — Защо не се вслушахте в думите на очарователната си съпруга? Няма ли да ме хвърлите в подземието? Но милостивото ви внимание дойде твърде късно. — Една сълза се отрони от окото й и бавно потече по горещата буза.

Ролф знаеше как се чувстваше тя в този момент и не се разсърди. Проследи падането на сълзата и си пожела да има малко повече смелост и да я изтрие — той, който никога не се беше оплаквал от липса на смелост. Погледът му се върна на изранения гръб, покрит с подути сини ивици и три кървави резки, където кожата беше разкъсана от камшика. Сигурно щяха да й останат белези.