Такао пристигна на калифорнийския бряг с два ката дрехи, снимка на родителите си, оцветена на ръка, и самурайски меч, принадлежал на семейството му от седем поколения. Баща му му го даде на изпроводяк, защото не можеше да го пази за нито една от дъщерите си, и въпреки че младият мъж никога нямаше да го използва, мечът му принадлежеше по силата на естествения ред на нещата. Този катана беше единственото скъпоценно притежание на семейство Фукуда, изработен бе от най-висококачествена шестнайсеткратно огъната от древни майстори стомана, с ювелирна дръжка от сребро и бронз и с дървен калъф, украсен с лак и златно фолио. Катанът пропътува разстоянието завит в чували, които да го предпазват, но издължената му и закривена форма не оставяше никакви съмнения за природата на предмета вътре. Мъжете, които споделяха с Такао трюма на кораба, се отнасяха към него с дължимото уважение, защото оръжието показваше, че е потомък на славен род.

Щом пристигна, незабавно получи помощ от малобройната общност оомото в Сан Франциско и след няколко дни започна работа като градинар заедно със свой сънародник. Далече от укорителния поглед на баща си, за когото един воин не цапа ръцете си с пръст, а само с кръв, той започна да учи занаята със старание и не след дълго си спечели добро име сред исеи, които се прехранваха със земеделие. Беше неуморен в работата, живееше скромно и добродетелно, както повеляваше религията му, и за десет години спести регламентираните осемстотин долара за поръчка на съпруга от Япония. Предложиха му три кандидатки и той избра първата, защото му хареса името ѝ – Хейдеко. Такао я посрещна на кея с единствения си костюм трета ръка, лъщящ на лактите и на панталона отзад, но добре ушит, с лъснати обувки и панамена шапка, които бе купил в "Чайнатаун". Булката имигрантка се оказа селянка с десет години по-млада от него, набита, с добродушно лице, твърд характер и дързък език, съвсем не толкова покорна, колкото му бяха обещали, както стана ясно от самото начало. След като се окопити от изненадата, Такао реши, че силният характер е предимство.

Хейдеко пристигна в Калифорния с много малко илюзии. В кораба, където споделяше ограниченото пространство с дузина девойки като нея, тя чу сърцераздирателните истории на невинни девици, които се изложили на опасностите в океана с мисълта, че се омъжват за заможни млади мъже в Америка, но на кея ги очаквали бедни старчоци или в най-лошия случай сутеньори, които ги продавали по вертепи или като робини в незаконни фабрики. Това не се случи с нея, защото Такао Фукуда ѝ бе пратил скорошна снимка и не я измами относно положението си – даде ѝ да разбере, че може да ѝ предложи единствено живот в усилен труд, но почтен и не толкова труден, колкото в родното ѝ село в Япония. Родиха им се четири деца – Чарлс, Мегуми и Джеймс; години по-късно, когато Хейдеко бе решила, че вече не може да има деца, през 1932 година, на бял свят се появи Ичимей – недоносен и толкова слаб, че понеже не хранеха особени надежди, че ще живее дълго, през първите месеци не му дадоха име. С много грижи майката му помогна да укрепне с билкови запарки, акупунктура и студена вода и като по чудо той започна да дава признаци, че ще оживее. Тогава го нарекоха с японско име, за разлика от братята и сестра му, които бяха кръстени с английски, лесни за произнасяне в Америка имена. Нарекоха го Ичимей, което означава "живот", "светлина", "блясък" или "звезда", според канджи идеограмата, използвана за изписването му. От тригодишно момчето плуваше като риба – първо в местните басейни, а по-късно в ледените води на залива на Сан Франциско. Баща му кали характера му с физически труд и с любов към растенията и към бойните изкуства.


По времето, когато се роди Ичимей, семейство Фукуда с мъка се бореше да оцелее в най-трудните години на Голямата депресия. Обработваха земя под аренда в околностите на Сан Франциско, където отглеждаха зеленчуци и плодни дръвчета и снабдяваха местните пазари. Такао си докарваше допълнителни доходи, работейки за дома на Беласко – първото семейство, което му предложи работа, когато той се отдели от сънародника, посветил го в градинарството. Чул за доброто му име, Исаак Беласко го нае със задачата да създаде градина в един имот, където възнамеряваше да построи къща и там да даде подслон на потомците си за сто години напред, както на шега обясни на архитекта, без да подозира, че това ще се окаже истина. В адвокатската му кантора никога не липсваха средства, защото тя представляваше Западната железопътна и корабоплавателна компания в Калифорния, и Исаак беше сред малкото бизнесмени, които не пострадаха от икономическата криза. Държеше парите си в злато и ги инвестира в риболовни кораби, в една корабостроителница, в авторемонтни предприятия, в една обществена пералня и други подобни дейности. Намерението му бе да създаде работни места за някои от отчаяно нуждаещите се, които се редяха на опашка за паница супа в благотворителните столове, и да облекчи мизерията им, но алтруистичният му подтик му донесе неочаквани печалби. Докато строежът на къщата напредваше според хаотичните капризи на жена му, Исаак сподели с Такао мечтата си да възпроизведе природата на други географски ширини върху скалист хълм, изложен на мъглата и на вятъра. Докато разчертаваха на хартия това ексцентрично желание, Исаак Беласко и Такао Фукуда развиха взаимно уважение. Заедно разглеждаха каталозите, избраха и поръчаха в други континенти дърветата и растенията, които пристигнаха увити в мокри торби с оригиналната им пръст, залепнала за корените; заедно разшифроваха инструкциите от упътванията и сглобиха част по част, като главоблъсканица, стъкления парник, донесен от Лондон; също заедно щяха да поддържат живота на тази еклектична райска градина.

Безразличието на Исаак Беласко към социалния живот и към болшинството семейни въпроси, които поверяваше напълно в ръцете на Лилиан, се компенсираше от неудържима страст към ботаниката. Не пушеше, нито пиеше, не бе известно да има други пороци, нито неустоими изкушения; беше неспособен да оцени хубава музика или изискана трапеза и ако Лилиан му позволеше, би се хранил на крак в кухнята със същия груб хляб и бедняшка супа като безработните от Голямата депресия. Човек като него бе недосегаем за корупцията и суетата. Негови сфери бяха интелектуалните търсения, страстната защита на клиентите посредством изкусни съдебни битки и тайната му слабост да помага на хора в нужда; нито едно от тези удоволствия обаче не можеше да се сравни с градинарството. Една трета от библиотеката му бе посветена на ботаниката. Церемониалното му приятелство с Такао Фукуда, основано на взаимно възхищение и любов към природата, се превърна в жизнено необходимо условие за душевното му спокойствие, в необходимия балсам срещу разочарованията му от законите. В градината Исаак Беласко се превръщаше в смирен чирак на японския майстор, който му разкриваше тайните на растителния свят, които често книгите по ботаника не изясняваха. Лилиан обожаваше съпруга си и се грижеше за него със себеотрицанието на влюбена, но никога не го желаеше толкова, колкото, когато го видеше от балкона да работи рамо до рамо с градинаря. С работен костюм, ботуши и сламена шапка, запотен под яркото слънце или измокрен от дъжда, Исаак се подмладяваше и в очите на Лилиан отново се превръщаше в страстния годеник, който я прелъсти, когато тя беше на деветнайсет години, или в младоженеца, който я нападаше по стълбите още преди да са стигнали до спалнята.

Две години след като Алма дойде да живее в дома му, Исаак Беласко и Такао Фукуда, вече като съдружници, поставиха основите на разсадник за цветя и декоративни растения с мечтата той да се превърне в най-добрия в Калифорния. За начало купиха парцел на името на Исаак, като своеобразна реакция срещу приетия през 1913 година закон, който лишаваше исеи от правото да придобиват гражданство, да притежават земя или да купуват имоти. За Фукуда разсадникът бе уникална възможност, а за Беласко – разумна инвестиция, като предишните, осъществени през годините на Голямата депресия. Изобщо не го интересуваха върховете и спадовете в борсата за ценни книжа, предпочиташе да влага в източници на работни места. Двамата мъже се споразумяха, когато Чарлс, най-големият син на Такао, навърши пълнолетие и семейство Фукуда бъдат в състояние да откупят дела на Беласко по цените в момента, да прехвърлят разсадника на името на Чарлс и да разтурят съдружието. Като роден в Съединените щати, Чарлс имаше американско гражданство. Въпросното споразумение се основаваше на мъжка дума и бе скрепено само с едно ръкостискане.

До градината на Беласко не стигаха отгласи от клеветническата кампания срещу японците, обвинени от пропагандата в нелоялна конкуренция с американските земевладелци и рибари, в това, че заплашват добродетелността на белите жени с неутолимото си сластолюбие и разлагат обществото с ориенталските си антихристиянски навици. Алма узна за тези предразсъдъци едва две години след пристигането си в Сан Франциско, когато за една нощ семейство Фукуда се превърнаха в жълта опасност. По онова време двамата е Ичимей бяха станали неразделни приятели.

Изненадващото нападение на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 година унищожи осемнайсет плавателни съда от флота, причини две хиляди и петстотин жертви и хиляда ранени и преобърна за по-малко от двайсет и четири часа изолационисткия манталитет на американците. Президентът Рузвелт обяви война на Япония и няколко дни по-късно Хитлер и Мусолини, съюзници на Империята на изгряващото слънце, от своя страна влязоха във война със Съединените щати. Америка се мобилизира за участие в тази война, която от осемнайсет месеца обливаше Европа в кръв. Масовото чувство за ужас, което японското нападение предизвика у американците, бе подклаждано от истерична кампания в печата, според която всеки момент можеха да очакват нашествие на "жълтите" по бреговете на Тихия океан. Изостри се омразата, която от повече от век съществуваше срещу азиатците. На японци, живеещи от много години в страната, както и на синовете и внуците им започна да се гледа с подозрение, като на вражески шпиони и сътрудници. Не след дълго бяха предприети хайки и арести. Достатъчно бе наличието на радиостанция на къси вълни в някоя лодка – единствено средство на рибарите да се свързват с брега, за да бъде задържан собственикът. Динамитът, използван от селяните за изтръгване на дънери и скали в земите за посев, вече се считаше за проява на тероризъм. Конфискуваха всичко – като се започне от ловни пушки за яребици и се стигне до кухненски ножове и сечива, бинокли, фотоапарати, религиозни статуетки, церемониални кимона и документи на чужд език. Два месеца по-късно, от съображения за военна сигурност, Рузвелт подписа заповед за интерниране на всяко лице с японски произход от Тихоокеанското крайбрежие – Калифорния, Орегон, Вашингтон – където жълтите войски можеше да предприемат очакваното с толкова страх нашествие. Аризона, Айдахо, Монтана, Невада и Юта бяха обявени за военни зони. Армията имаше на разположение три седмици, за да изгради необходимите съоръжения.