* * *

Инстинктите, които му служеха вече повече от три хиляди години, подсказваха на Барабас, че нещо не е наред. Просто не можеше да разбере какво точно.

Трябваше да е презадоволен. Атлантът, наречен Мика, кървеше на пода пред него, полумъртъв, а вампирът още можеше да усети вкуса на кръвта му в устата си. Райзън още не се беше върнал в съзнание, след като Дракос заби главата му в стената.

И все пак, миниатюрно дразнещо зрънце на съмнение се прокрадна в него. Взря се в Дракос, който го погледна непреклонно. Генералът беше изгубил полезността си. Нито една бойна стратегия, без значение колко брилянтна е тя, не си струваше постоянните съмнения.

Особено когато ставаше дума за някого, който дори беше от неговото кърваво потомство. Щом се сети за тях, реши да се обърне мислено към вампирите. Подкрепата им щеше да свърши много полезна работа.

Не получи никакъв отговор.

В ума му не бе останало нищо друго, освен празно пространство там, където трябваше да се намира отрядът му. Извърна светкавично глава, за да погледне Дракос.

Който стоеше близо до вратата на стаята и се усмихваше.

— Царуването ти приключи, проклетнико — каза Дракос. — Приготви се да се запознаеш с бъдещето.

Преди Барабас да успее да издаде и звук, Дракос дръпна силно и отвори вратата, група воини преминаха през нея. Този, който беше най-отпред, имаше коса и очи, черни като най-затънтените кътчета на ада, а неумолимостта бе изписана на лицето му.

— Аз съм Конлан от Атлантида, Барабас — извика воинът. — Приготви се за своята смърт!

Не, не беше обикновен воин. Не и с този величествен вид на командир.

Това трябваше да е принцът. Барабас изсъска и призова Анубиса с всяка частица на тялото си.

Ела при мен, моя богиньо. Твоите атланти са тук, за да си върнат Тризъбеца, който откраднах за теб. Моля за помощта ти.

След това той изпрати друга мислена команда и всеки един вампир от кървавото му потомство, задрямал в ковчега си в стаята под него, се изправи и се впусна да му помага.

— Нима мислиш, че нападение на зазоряване е от някаква вреда за вампир-господар с моите сили, млади принце? Намираме се дълбоко под земята, отделени от слънцето от тонове бетон! — изкрещя. После се дематериализира със смях точно под атлантските им носове.

Глава 38

Конлан видя как Барабас направи точно това, което беше очаквал, и рязко спусна ръка, давайки сигнал на Аларик. Жрецът вдигна ръце във въздуха и призова вода с такава стремителна сила, че сякаш самите стени се олюляха под напора й.

Барабас се материализира отново, отскачайки от една от стените.

И Конлан се засмя.

— Твоята богиня не ти ли е споменала, че силата на Посейдон за властване над елемента на водата е светлината във вашия мрак? Не можем да ви убием с mortus desicana, тъй като неживата ви тъкан не притежава живи флуиди, които да бъдат манипулирани.

Извади меча си от канията.

— Но можем да ви попречим да използвате силите си. Приготви се да умреш, кръвопиецо.

Барабас също издърпа собствения си меч.

— Не мисля така, сополанко. Не отдели ли момент, за да забележиш какво сторих на приятелите ти?

Вампирът посочи към отсрещната стена и Конлан хвърли поглед към сенчестия ъгъл. Видя Райзън, който висеше за една от китките си от белезници, оковани с вериги към стената, кървящ и пребит. Друг воин лежеше близо до него, в подобно състояние.

— Вен! Освободи Райзън!

Докато Вен, с извадени от ножниците кинжали, прекосяваше стаята, стържещ шум откъм подземието предупреди Конлан навреме, за да отскочи встрани. Панел от пода се отвори и черна вълна от вампири нахлу в помещението.

Джъстис и Денал притичаха, за да му помогнат с извадени мечове, а зад гърба си Конлан чу как Джак изрева с цяло гърло. След това вече беше прекалено зает, за да забележи нещо друго, когато петима вампира се насочиха право към него с оголени кучешки зъби и нокти.

Райли! Махай се! Отиди на безопасно място!

Гласът й му отвърна веднага.

Мисля, че Посейдон повиши една от пионките си.

Той се опита да погледне над главите на воините и вампирите, които се сражаваха около него, но не я виждаше. Отчаяние разби и последните останки от здравия му разум.

— С мен, воини! За Атлантида!

След това отсече главата на вампира пред себе си, опитвайки се да си пробие път до Барабас.

— За Атлантида!

* * *

Райли видя как от пода се отвори портал от ада и демони се изсипаха през него, за да нападнат Конлан. Държеше оръжието пред себе си, но не можеше да стреля. Всеки, към когото погледнеше, вампири, воини и независими бойци бяха приклещени толкова близо един до друг в битка, че нямаше никаква възможност да направи чист изстрел.

Втора вълна от кръвопийци нахлу откъм коридора. Поне Куин се оказа права за Даниъл. Той се биеше срещу вампирите, използвайки собствените им трикове срещу тях самите. Потръпна при гледката на окървавените му кучешки зъби, които се забиваха в поредния вампир.

Аларик изникна в пространството пред нея и я избута, заедно с Куин, между себе си и стената, като междувременно още от вампирите се насочиха към тях. Жрецът хвърляше вълна след вълна от енергийни мълнии, но кръвопийците продължаваха да прииждат със същата скорост, с която той ги покосяваше. Един от тях хвърли кинжал и Аларик се наведе, за да го сграбчи от въздуха.

Но това трябва да е било тактика за отвличане на вниманието, тъй като вампирът светкавично извади втори кинжал, хвърляйки го към другата страна на Аларик и прободе Куин в хълбока. Младата жена изпищя и вниманието на жреца се насочи към нея, викът го разсея.

Безполезна и трепереща, Райли видя, че вампирът насочва меча си към Аларик. Тя стреля с оръжието, но напълно пропусна целта. Почти като на забавен каданс, наблюдаваше как върха на острието се зарови дълбоко в гърдите на Аларик. Той падна назад, върху Куин и Райли изпищя отново, когато мечът, забит в тялото на Жреца, с чист удар се вряза в сестра й. Чу гласа на Куин, отслабващ, в ума си.

Изгаря ме като киселина, Райли. Вероятно мечът е покрит с отрова. Ако наистина си била докосната от Бог, сега е подходящо време да му звъннеш.

Пред себе си, тя забеляза как Джак се трансформира с обезумял рев от мъж в тигър и напада вампирите със зъби и нокти. Конлан и Вен се биеха рамо до рамо насред дузина или повече от тях.

Райли не знаеше какво да прави. Не знаеше как да призове бог. Не знаеше никаква магия, нито имаше сили или каквото и да е. Тя беше социален работник, по дяволите. Стоеше там, ридаеща, страдание и ярост я изгаряха, и топлината и силата се надигнаха в нея, втурнаха се в тялото й, докато накрая не помисли, че може да се взриви от тях.

В същия момент една ръка се уви около врата й.

* * *

Глас, пропит с чиста злоба прокънтя през стаята.

— Държа жена ти, атланте. Колко си склонен да платиш в замяна на нейния живот?

Всеки звук и движение замря, сякаш светът беше замръзнал около него и Конлан насочи вниманието си към източника на гласа, който най-много презираше.

Беше Анубиса, положила пръсти върху гърлото на Райли. Зрението на Конлан се ограничи до искрящо синьо-зелено, а след това засивя до почти черно. Докато вампирите раболепничеха и се кланяха, отстъпвайки към двете срещуположни страни на стаята, коленичейки пред своята богиня, той забеляза Аларик, който лежеше на пода върху Куин. Меч пробождаше телата ми. Кръвта им се смесваше в локва на пода.

Конлан се бореше с рева на пълно отчаяние, който се надигаше в душата му при гледката на Райли, държана безпомощна в ръцете на създание, което можеше да я убие само с един свой дъх.

— Пусни я — заповяда той. — Тя не е нищо за мен. Толкова ли си слаба, та вече воюваш с човешките жени?

Анубиса се засмя и звукът звънна с чиста злоба, толкова жестока и извратена, че Райли изстена и се опита да сложи ръце върху ушите си.

Пред погледа на Конлан струйки кръв започнаха да се стичат от ноздрите на Райли и от ъглите на очите й. Убийствена ярост се втурна в него. Спомен и клетва го изгаряха.

Анубиса ще се моли, преди да приключа с нея.

— Пусни я да си върви и можеш да ме отведеш обратно със себе си в малкото си щастливо любовно гнездо, Анубиса.

Тя обърна глава на една страна, сякаш беше очарована.

— О, погледни скъпоценното котенце!

Джак, във формата на тигър, се изстреля във въздуха, повече от двеста килограмова смъртоносна машина за убиване се спусна към главата й. Тя размаха пред него два пръста и тялото му отскочи назад, прекатурвайки се отново и отново, докато не се вряза в редица раболепни вампири и не ги повали като домино.

След това никой от тях не помръдна.

Конлан направи още една крачка към Анубиса и пръстите й се стегнаха около крехката шия на Райли с ясно предупреждение.

— О, не мисля така, млади принце. Мога да подуша пениса ти върху нея. Значи това е уличницата, която си имал охотно, след като аз трябваше да те взимам насила?