Водачът на атлантите, Райзън, висеше от стената в окови, разкървавен и полужив. Но този не бе изпищял нито веднъж. Нито дори когато Барабас отсече ръката му с меч.

Не можеше да не се възхити и на подобен кураж. Освен когато той възпрепятстваше плановете му. В такъв случай трябваше да го измъчва безмилостно до смърт.

— Райзън смята, че останалите ще дойдат за Тризъбеца. Принцът и жрецът — изрече замислено, докато внимателно прокарваше ботуша си по едно от мъртвите тела, за да почисти кръвта от него. Загледа се как ризата на трупа се оцвети в червеникаво черно, след което преднамерено стъпи върху лицето му, докато го прекрачваше.

— Те не биха се осмелили да се изправят срещу теб, милорд — отговори Дракос. Той дори изглеждаше възмутен от негово име. Добро попадение, наистина, независимо дали бе искрено, или не.

— Принц и жрец — повтори Барабас. — Тези атланти не са ли чували за отделянето на църквата от държавата?

Засмя се и забеляза как Райзън потрепна, докато повдигаше ръката си с отрязана длан към гърдите си.

— Може би ще трябва да ви запознаем с новия и подобрен Законопроект за правата, когато завладеем вашите скъпоценни Седем Острова, как мислиш?

Райзън повдигна глава и се взря в Барабас.

— Конлан ще те унищожи, а Аларик може да канализира много повече сила, отколкото някога си мечтал, кръвопиецо — воинът се закашля и изплю храчка кръв.

След това атлантът се усмихна, докато кръвта се стичаше по брадичката му.

— А аз ще танцувам върху гроба ти в солените дълбини.

Барабас изръмжа в гневен изблик и светлините в стаята затрептяха.

— Няма да доживееш, за да ме видиш мъртъв, червей.

Но преди да успее да откъсне главата на воина от тялото му, Дракос се оказа пред атланта и юмрукът му се заби в лицето на мъжа. Главата на Райзън отскочи назад и се удари в стената, след което той припадна, в безсъзнание или може би мъртъв.

Дракос се поклони.

— Може би ще се окаже полезен по-късно, милорд. След като бъде достатъчно умело склонен, той може да се превърне в ключа, чрез който да научим повече за Тризъбеца.

Барабас присви очи и отново му се прииска да можеше да прочете мислите на своя генерал.

— Нима показваш добра стратегия или открито неподчинение, Дракос? Как така винаги се оказва, че балансираш на ръба между двете?

— Нима искате слабо звено за втори главнокомандващ?

Барабас изчака няколко минути, преди да отговори, оставяйки Дракос в напрежение.

— Не. Но не приемай това като позволение да не ми се подчиняваш. Генерал Дракос.

Мъжът се поклони отново.

— Да доведа ли последния? Този, когото наричат Мика.

— О, да. Все още имаме няколко часа преди зазоряване. Нека видим дали ще накараме този да пропее за нас — Барабас тръгна обратно сред телата на мъртвите, наслаждавайки се на пукащия звук на костите, когато смачкваше нечии крайници.

— Наистина обожавам звука на тази музика.

Глава 36

Конлан успя да направи почти цели две крачки във вътрешността на сумрачната стая, докато следваше Райли, преди да загуби контрол. Затвори вратата с трясък зад себе си и я издърпа обратно към тялото си, почти смазвайки я в прегръдките си.

— Не мога да го направя, Райли. Не мога да се впусна в тази битка утре, когато те грози и най-малка опасност. Моля те, не искай това от мен.

Тя се завъртя в ръцете му и обви своите около врата му.

— Не мисля, че зависи от нас. Имам чувството, че сме върху някакъв вид дъска за игра и Посейдон определя всички правила. Когато постави белега на гърба ми, той пусна моята фигурка в играта.

Конлан се засмя, а смехът иззвъня в ушите му горчив и принуден.

— Това е така, защото ние сме точно това за него. Пионки в някакъв откачен шахматен двубой.

Райли докосна лицето му и проследи извивката на устните му с пръст.

— Нима историята не ни е научила, че ние сме само пионки за всички тях? За моя Бог, за твоите богове, за който и да е бог? Играем възможно най-добре и накрая умираме. Край на играта. И единственото, което ни остава да покажем, е колко добре сме изиграли картите си.

Тя се усмихна.

— Мисля, че разтеглих метафората напълно извън смисъла. Но разбра какво имам предвид.

Конлан затвори очи. Съсредоточи се върху усещането за дъха й върху кожата му. Топлината забушува из цялото му тяло при нейното докосване.

— Не ме е грижа за никакви игри или богове. Не и тази вечер. Всичко, което искам, е да те държа в прегръдките си и да запечатам този момент в паметта си за вечни времена — каза той твърдо, затягайки ръцете си около нея.

— Да — отвърна тя. Простичко и директно. Просто да. После повдигна лице, за да го целуне и светът му се възпламени.

Той я повдигна, а краката й се вдигнаха и увиха около кръста му. Конлан възкликна при свирепото удоволствие, което го връхлетя от докосването й. Тялото му се напрегна, мускулите му се стегнаха и той я понесе на крака, докато гърба й не се притисна в стената.

Райли изстена до устните му и зарови пръсти в косата му, придърпвайки главата му към себе си, потапяйки се в целувката му. Той отмести ръцете си, докато не почувства заобленото й дупе в дланите си, при което я стисна леко, помилва я и я придърпа напред, така че полата й се вдигна нагоре по бедрата й и помежду им не остана нищо друго, освен панталоните му и тънката коприна на бельото й.

Но и това беше прекалено много. Конлан я подпря на единия си хълбок и отмести ръце, за да разкъса дантелата на две и да издърпа парчетата от нея. След това притисна крака си нагоре така, че твърдостта му се отърка в нейната влажност.

Тя изстена и се изви към него, а пръстите й се заровиха в раменете му.

— Да, докосни ме. Вземи ме, Конлан. Нуждая се от теб.

Той се наведе, за да зарови лице в шията й, имаше нужда да извика своя триумф, но в същото време искаше да заглуши звука от всички, които се бяха събрали наблизо. С нямо ръмжене Конлан ухапа врата й там, където се сливаше с рамото, след което помилва мястото с езика си, за да успокои миниатюрната резка.

Тя простена отново и се наведе към Конлан, дърпайки като обезумяла ризата му, в опити да докосне с ръце кожата му. Той измъкна ризата от панталоните си с една ръка, разкопча колана си и свали ципа за секунди. Преди да успее да направи, каквото и да било друго, Райли сложи ръце на раменете му и се подпря на тях, за да се повдигне още малко.

След това, като го гледаше в очите през цялото време, тя се намести и плъзна надолу по ерекцията му, обгръщайки я с топлината и влажността си. Конлан не успя да се сдържи и извика името й. Сграбчи отново възхитителното й дупе и го стисна. Повдигна я, забивайки се в нея отново и отново, докато наблюдаваше как насладата блести в очите й, докато накрая тя не ги затвори. Тогава той спря. Тя изскимтя и премигна към него.

— Защо спря?

Бавно, инч по инч, той я плъзна отново надолу по мъжествеността си, наблюдавайки лицето й.

— Защото имам нужда да те гледам, докато те взимам. Нуждая се да се взирам в очите ти и да прозра в душата ти, моя Райли, mi amara акнаша. Имам нужда да зная, че си моя, сега и завинаги.

Отдръпна се от нея, после отново навлезе до самата основа, очарован от звука, с който тя си поемаше рязко дъх.

— Искам да ме вземеш и да знаеш, че аз също съм твой.

Тя се повдигна, а мускулите на женствеността й се стегнаха около пениса му, дори докато се отдръпваше от него. Измъчваше го преднамерено.

— Сега и завинаги, Конлан. Без значение какво имат боговете наум за нас, никога няма да има друг за мен. Ти си единственият. Моето заживели дълго и щастливо. Моята любов. Моята душа.

С тези думи Райли се плъзна надолу към него и продължи, докато не я изпълни докрай. Пое го целия. Тогава спря, обгръщайки го, пулсирайки около него, а твърдостта му се бе настанила изцяло в топлината й. Както сърцето му се бе настанило в нейното.

Едновременно и двамата отхвърлиха и последните бариери между двете си души.

Светлина и цветове избухнаха около него, около нея, около двама им. Стояха треперещи сред вихрушка от небесносиньо, синьо-зелено и сребристо зелено. Музиката от тази палитра заехтя вътре в тях, около им, пронизвайки ги. Фонтан от нужда, копнеж и абсолютна пълнота се сипеше около тях и в тях, докато накрая Конлан не можеше да определи къде свършва той и започва тя.

Светът се разтресе, сякаш се пробуждаше, и звезди избухнаха в огнени стихии от блясък. Душата на Райли се отвори за неговата и той предяви претенциите си към нея и я обяви за своя. Тя направи същото с неговата душа. И тогава огънят, яростта и интензивната сила на природните стихии се устреми в него, а после и в нея, и Конлан разполагаше само с микросекунда време, за да се зачуди колко много страст може да експлодира, без да създаде нов живот, преди Райли да закрещи в мислите му и вселената около тях да избухне в милиони звезди.

Той се свлече на колене, като все още я държеше в прегръдките си, прекалено слаб, за да стои прав. Тя се бореше да си поеме дъх, дишайки в унисон с него.