Конлан пристъпи напред и без усилие пое командването в стаята. Каквото и да беше това незнайно качество, което превръщаше мъжа в крал, Конлан определено го притежаваше.

Собствената й несигурност й се подигра. Тогава какво те кара да си мислиш, че си достойна да се омъжиш за крал?

Обичам го. Това е всичко. Това е достатъчно.

— Ще ни е нужен най-много час, за да натоварим необходимото. После тръгваме към Вашингтон — нареди Конлан. — Райли, ти…

— Няма начин да ме оставите тук, така че си го избий от ума — прекъсна го тя.

— Но аз трябва да знам, че си в безопасност — каза той с тон, който вероятно използваше, за да убеждава простолюдието.

Тя скръсти ръце и му изпрати мощна вълна на непоколебимост по тяхната мисловна връзка.

— Няма да стане. Освен това, сам видя колко добре проработи това миналата вечер.

Тя почувства капитулацията в ума му, още преди той да кимне.

— Добре, но ще стоиш настрана от огневата линия, разбра ли ме? Ако нещо ти се случи…

Тя отиде при него и обви ръце около кръста му.

— Знам. Разбирам те. Аз чувствам същото по отношение на теб.

Аларик тръгна към вратата, но се спря, за да погледне към тях. Райли видя дивия блясък в очите му.

— Аз ще тръгвам. Ще се видим там.

— Можеш да усетиш Тризъбеца ли? — попита го тя.

— Не, но мога да почувствам Куин.

Тя долови проблясъка на болка, преди той да затвори рязко собствените щитове на ума си.

Замисли се за причината.

Какво точно се беше случило между него и Куин по време на лекуването?

Тя прибави този въпрос към списъка в главата си със заглавие „неща, за които официално да се тревожа по-късно“ и го последва в коридора, за да вземе чантата си. Имаше около час да зареди батерията на телефона си.

О, да, и да се приготви за края на света.

След по-малко от пет часа по-късно и нарушавайки всички закони за движение по пътищата, те се намираха в покрайнините на Вашингтон в квартал, който беше толкова лош, че дори полицията нямаше желание да се мотае там.

Райли почувства Куин, много преди да пристигнат. Тя направи мисловен опит да комуникира с думи, вместо само с емоции. По някаква причина чувстваше, че талантът й в тази област се е повишил малко, след като си беше побъбрила с бог.



Куин! Чуваш ли ме?

Райли? Как… о, променила си се. Силата, струяща от теб, осветява всяко кътче от ума ми. Какво по дяволите ти се е случило?

Имах задушевен разговор с Бога на моретата, който очевидно ме обяви за своя собственост. Животът е… интересен.

Настъпи мълчание, като че ли Куин подбираше внимателно думите си.

Райли, какво става? Нима положението е сериозно и лошо на апокалиптично ниво?

Аха. Да, такова е. Ще ти обясня доколкото мога, веднага след като пристигнем.

Отново настъпи мълчание. Накрая Куин проговори в съзнанието на Райли отново.

Добре, идвай бързо. И, Райли?

Да?

Той е тук. Аларик. Мога да го почувствам в кръвта си. Той е… близо.

Знам. За това също трябва да поговорим.



Тя прекъсна комуникацията, чувствайки как в слепоочията й се настани главоболие, причинено от силното напрягане. Може и да беше станала по-силна, но неизползваните досега мускули трябваше да се тренират. Ако живееше достатъчно дълго. Тръсна глава и премести ръката си върху крака на Конлан, докато шофираше. Той я погледна със събрани вежди.

— Добре ли си? Това Куин ли беше?

— Да. Почти стигнахме.

Той кимна, концентрирайки се върху пътя и вечно противния трафик на Вашингтон.

Почти стигнахме. А довечера ще настане истинска бъркотия, когато всичко се разкрие. В какво се забърках този път? Но когато погледна към силния му профил, осъзна, че не би искала да бъде никъде другаде.

Конлан тръгна напред, влизайки в изоставената сграда, за която Райли го увери, че е щабквартира и база на Куин за операциите на нейните борци за свобода в региона на Източния бряг. Не успя да убеди Райли да остане на сигурно място, но той можеше дяволски добре да я защити от поне първата атака при вероятна засада.

Вен и останалите от Седемте я обкръжиха от всички страни, с извадени в готовност оръжия.

— Чудя се колко дълго ще оцелеят тасовете на хамъра? — измърмори Вен под нос, опитвайки се най-вероятно да разсмее Райли.

— О, обзалагам се, че вече са ги отмъкнали — каза Бастиян. — Никога не съм харесвал тази кола, така или иначе.

Кристоф се засмя.

— Сложих малки допълнения на колите. Ако някой се доближи до тях, ще се изненада доста.

Конлан игнорира майтапите и поведе групата надолу по едно разнебитено и изрисувано с графити стълбище, според указанията на Райли. Това не му хареса изобщо.

Когато стъпиха на последното стъпало, там ги очакваха дузина въоръжени пазачи, всичките облечени в стари дънки и кожени якета. Имаха вид на улични хулигани или бездомници, докато не забележиш съвсем новите и лъскави оръжия в ръцете им.

Конлан и Седемте веднага извадиха оръжията си и се прицелиха. Райли си проправи път, за да застане до Конлан и поклати глава.

— Добро шоу, Куин. Сега ги усмири.

Мъжът най-отпред, огромен и с фигурата на воин, бавно оголи зъбите си в нещо, което той вероятно мислеше за усмивка. Цивилизоваността беше само прозрачна политура върху дивашката същност на този мъж.

Конлан инстинктивно усети, че това е водачът им. Кимна с глава на мъжа.

— Аз съм Конлан от Атлантида. Това е Райли, сестрата на Куин. Ако вие не сте хората, които търсим, ще си тръгнем от тук. Опитайте се да ни попречите и ще умрете заради намесата си.

Мъжът направи почти незабележим сигнал и мъжете с него свалиха оръжията си.

— Куин! Изглежда това е седмица за семейни събирания — извика.

Той протегна ръка към Конлан.

— Джак Шепард, на вашите услуги.

Куин се показа от малка врата зад Джак, спорейки с някого по телефона.

— Не, трябва да е сега или забрави. Имам нужда от стоката довечера или най-късно до утре сутринта.

Тя постави ръка върху слушалката, кимна на Райли и погледна Джак.

— На разсъмване?

Той кимна, а от тялото му се излъчваше ожесточено напрежение.

— На разсъмване. Ако приятелите ти се съгласят, че е най-добре да нападнем кръвопийците по светло?

Конлан пое дълбоко дъх и незабелязано призова силата. Елементите запяха за него, но песента на Земята беше най-пронизителна. Той погледна към Джак.

— А какво ще кажете за себе си? По-добре ли ще е за теб и останалите шейпшифтъри да нападнем на разсъмване?

Глава 34

Докато Вен и Седемте си бъбриха със специалния отряд, Конлан, Райли, Куин и нейното приятелче алфа върколакът седнаха на нащърбени, вехти дървени столове около една очукана метална маса.

Куин погледна към Конлан.

— Той не е.

— Той не е какво?

— Той не е върколак, ако това е, което си мислеше. Той е… Джак, нещо против да им кажа?

Джак отправи суров и преценяващ поглед към Конлан. О, да. Мъжът определено беше воин, независимо в какво животно се превръщаше при пълнолуние.

— Става. Предполагам, че след като знаем за Атлантида, трябва да играем танто за танто в тази операция — каза той.

Куин му се усмихна кратко.

— Той се превърна в тигър. Не се срещат в Северна Америка. Но когато вампирите…

— Когато кръвопийците унищожиха целия ми подвид — семейството ми — реших, че ще се погрижа да умрат. А най-добрият начин да ги унищожа беше да дойда при източника — каза Джак със суров глас.

Райли потърси потвърждение чрез сетивата си. Мъжът казваше истината. Това бе достатъчно за Конлан.

— Трябва да си върнем Тризъбеца. Неговата мощ в ръцете на Барабас или, боговете да са ни на помощ, в тези на Анубиса, като нищо може да означава начало на нов Катаклизъм.

Куин кимна.

— Хванали са и вашите хора. Даниъл ни каза, че той планира удар, и ние…

— Даниъл? — прекъсна я Райли. — Кой е той и защо му се доверяваме?

— Добър въпрос — изръмжа Джак. — Той е един от високопоставените генерали на Барабас и аз не му вярвам. Питай твоята луда сестра какво, по дяволите, си мисли.

Тъмна, извиваща се сянка се появи в стаята, носейки леден вятър със себе си.

Преди изобщо да се е материализирал, Куин се изправи, с разтворени ръце.

— Аларик.

Той профуча, хвана ръцете й и я избута настрани от шейпшифтъра.

Джак очевидно не се впечатли от това изобщо. Той се изправи, с пистолет в ръка в рамките на едно премигване. Конлан почти беше забравил колко светкавично могат да се движат шейпшифтърите. Както изглеждаше, може би тигрите бяха най-бързи от цялата пасмина.