Температурата в стаята се покачи с няколко градуса, когато обикновено непроницаемото изражение на Аларик стана съвсем малко по-приветливо.
— Повярвай ми, разбирам те. Но Посейдон те е белязал със знака на ръкоположен жрец или в твоя случай жрица. Трябва да се консултирам с древните свещени свитъци, за да определя какво може да значи това.
Конлан прокара ръка през косата си.
— Не можеш ли да питаш Посейдон? Имам предвид, нали си неговият върховен жрец.
— Върховен жрец, който позволи Тризъбеца да му се изплъзне още веднъж от ръцете — каза глухо Аларик. — Не получавам отговор, когато се опитам да говоря с Бога на моретата в последно време. Повярвай ми, опитах.
— Но…
— По-лошо е даже — прекъсна го Аларик. — Порталът не отговаря на повикванията ми. Опитах да се върна в Атлантида през нощта, за да прегледам свитъците, но магията на портала отказа да отговори на моите призиви. Опасявам се, че може би сме изхвърлени тук на сушата, докато проблемът с Тризъбеца не бъде разрешен.
Вен най-накрая се обади от мястото си, където се беше облегнал на стената близо до неизползваната камина.
— Всички опитахме. Никаква полза. Което означава, че не можем да повикаме дори и помощ — каза той. — Но да се върнем назад. Каза, че и преди е имало акнаши в историята ни? Които са били атланти?
— Да, няколко акнаша ’ан са били от онези, избрани да се разпръснат по височините на Земята през времето на Катаклизма. Емпатите са били много по-многобройни тогава. Макар и само едно на хиляда бебета да се е раждало с дарбата, но след като Райли и… — паузата бе едва доловима. — Райли и сестра й са първите, които срещаме от хиляди години насам, сам можеш да видиш, че числеността им намалява.
— И каква функция ние сме… те са изпълнявали? — попита Райли.
— Те са били сред най-ценените кралски съветници, като се има предвид естеството на тяхната дарба. Играели са важна роля при търговски преговори и други подобни. Също така, те често са избирали да служат на Посейдон в неговия храм, и са били много популярни в свещеничеството.
— Мога да си представя как способността да усещаш емоциите на останалите може да направи някого страшно влиятелен в изповеданията — каза Вен.
— Какво си направил, чадо? Бийп! Грешен отговор! Всъщност си направил нещо много по-лошо!
— Млъквай, Вен. Не помагаш — сопна му се Конлан.
— Стига де. Само се опитвам да разведря настроението. Вие двамата плашите Райли до смърт — изръмжа Вен.
Всички се обърнаха към Райли, която от своя страна вирна брадичка.
— Ей, аз съм тази, която използва брадва срещу вампирите миналата вечер, не помните ли? Приказките за старите дни не могат да се сравняват съвсем с факта, че имах кръв и мозък по краката си.
Тя потръпна.
— Така че не се тревожете, че ще уплашите бедната малка Райли.
— Да се върнем на това, което говорихме, моето предположение е следното — каза Аларик. — Вярвам, че Райли и Куин са потомци на тези древни атланти и притежават нашето ДНК в кръвта си. Нещо повече, убеден съм, че те проявяват своите древни дарби в изпълнение на едно от най-тайните пророчества от свитъците на Храма. — Той си пое дълбоко въздух. — Мисля също, че те са предвестници на времето, в което жителите на Атлантида трябва да се сродяват с хората, за да доведат ново и по-добро поколение на света.
Вен подсвирна.
— Това си е богохулство, пич.
Аларик кимна.
— Не само това, но то е и в пряко противоречие с доктрината на Съвета, че всеки от кралско потекло, който наруши линиите на кралските бракове, ще предизвика втори катаклизъм на Атлантида.
— Какво? — Райли бе успяла да следи официалната реч за съвсем кратко преди уморените й и уплашени мозъчни клетки да се предадат.
— Спре ли расовият разплод, край с Атлантида — обясни накратко Вен.
— Не само с Атлантида. Край с целия проклет свят, това ми беше набивано в главата цял живот — каза Конлан бавно.
— Откъде може да знаем кое от двете е вярно? — попита Райли. — Имам предвид, нека не прибързваме, Конлан, все пак се познаваме от по-малко от седмица, но въпреки всичко предпочитам предположението за сродяването пред план Б — да станем причина за края на света.
Конлан почувства колко е разтревожена и се възхити още повече на куража й. Богове, тя беше толкова красива. И смела. А и го обичаше. Чудото на този факт почти го повали на колене. Той я обгърна с ръце и я притисна плътно към себе си.
— В случай, че не си ме чула, дузината и повече пъти, в които ти го казах миналата нощ, обичам те. Ще се справим с това.
Тя също го прегърна, но той почувства нейното треперене.
— Как ще се справим? — попита.
— Именно в това е проблемът. Не можем да се върнем обратно в Атлантида и Посейдон не си вдига телефона — отговори Вен, с намръщена физиономия.
Аларик и Райли заговориха едновременно.
— С Тризъбеца.
После се погледнаха един друг изумени.
— Кажи ми — настоя Аларик.
— Не знам. Просто усещане, което имах, когато той говори с мен снощи. Беше толкова арогантен — от типа „не се пазари с бог“. Останах с впечатлението, че той може и да е капризен…
— И идея си нямаш — отвърна Аларик.
— Определено. Така че може би всичко опира до „нека най-добрият победи.“ Разбираш ме, нали? Ако двамата с Конлан се доберете до Тризъбеца, заслужавате да спечелите престола, Атлантида, безплатен престой в морски курорт по ваш избор и каквото си поискате.
Аларик кимна.
— Това несъмнено е правилен усет на нещата. Боговете са непостоянни и Посейдон винаги е демонстрирал уважение към победителя от всяко състезание.
Конлан притисна Райли още по-силно.
— Следователно, или си връщаме Тризъбеца, или Атлантида ще остане загубена за нас завинаги?
Вен се засмя, но не звучеше ни най-малко развеселен.
— Проклетите Богове и техните игрички. Е, това е достатъчно добра теория, за да ни подтикне да се захванем за работа, тогава. Всичко, което трябва да направим, е да открием Тризъбеца. Аларик?
Жрецът затвори очи, протегна ръце, за да призове силата. Изминаха няколко мига, после той поклати глава.
— Нищо. Но така или иначе онзи ден го усещах само на моменти. Ще продължа да опитвам.
Чуха се стъпки откъм коридора и Кристоф се показа иззад ъгъла, държейки нещо в ръка.
— Съжалявам, че ви прекъсвам, но телефонът на Райли не спря да звъни.
Той й го подаде.
— Сестра ти е и казва, че нещо не е наред.
Никой, освен Конлан не забеляза, че Аларик трепна.
Глава 33
Райли затвори рязко телефона си и забеляза, че батерията щеше да падне всеки момент, ако не я сложи да се зарежда.
— Не сте се сетили да ми вземете чантата от другата къща, нали? В нея бяха портмонето ми и зарядното за телефона.
Четиримата мъже в стаята я погледнаха така, сякаш ги е попитала дали не им се ходи на пазар за обувки.
Тя присви очи.
— Това е важно, ясно? Единственият начин, по който Куин може да се свърже с нас, е чрез телефона ми, след като вие едва ли носите телефони със себе си, когато сте в течно състояние.
— Чантата ти е на масата в преддверието — каза Вен. — Сега може би ще ни разкажеш за останалата част от телефония разговор.
— Бъдете търпеливи с мен, защото това е малко откачено. Но Куин твърди, че сенатор Барнс е всъщност древен вампир на име Барабас и той е същият този Барабас…
— Който е бил освободен от Пилат Понтийски вместо Исус Христос. Да, знаем — каза Конлан.
Тя премигна.
— Шегуваш ли се с мен? Знаели сте за това? Можехте да го споменете по някое време. Като например „О, хей, земляни, вашият нов председател на Сената е един от най-злите престъпници в историята“. — Гласът й звучеше саркастично и вбесено, но не я интересуваше.
— Наистина ли? Сякаш хората, които позволиха на кръвопийците да превземат правителството им, щяха да ни повярват за Барнс? — сопна се Вен с гняв, подобен на нейния.
— Съсредоточете се, хора. Това не ни помага в момента. Какво искаше Куин? — попита Конлан.
— Намерила е вашите хора. Е, по-точно Райзън и неговите хора. Каза, че има среща с високопоставен вампир, който работи с бунтовниците под прикритие. Някой си на име Даниъл. Той ще й помогне да ги измъкнат довечера.
Аларик пристъпи напред с подивели очи, които блестяха в яркозелено.
— Да й помогне? Да помогне на Куин? Тя да не е луда? Готви се да щурмува скапания Праймъс ли?
— Даниъл казва, че Тризъбеца е в Барабас. Плановете му са да измъчва атлантите, докато не открие как да го използва. Така че моята луда сестра помага, за да може да спаси твоя задник, жрецо.
Райли не знаеше какво му ставаше на Аларик относно Куин, но нямаше да търпи това. Куин може би не беше толкова крехка, за колкото Райли я мислеше, но все още беше задължение на Райли да я защитава. Тя се сети за Бастиян и се усмихна мрачно. Пазя ти гърба, Куин.
"Възраждането на Атлантида" отзывы
Отзывы читателей о книге "Възраждането на Атлантида". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Възраждането на Атлантида" друзьям в соцсетях.