— И на мен ми харесва — промърмори Мерлин. — И Армани…

— Всъщност — продължи Теса, знаейки, че всичко това няма нищо общо с дрехите — бих казала, че това, което си облякъл, няма никакъв стил. Виждала съм и по-добре облечени магьосници в детските книжки. Задната ми мисъл е, че това, което си облякъл, е… ами… банално…

— Банално? — изсумтя възмутено Мерлин. — Банално?

— Какво казваше за повторението на думите? — попита под носа си Теса.

— Че са сигурен знак за размътен ум. — Гласът на Галахад беше неспокоен и той нежно сложи ръка на рамото й.

— Милейди Теса, мери си думите с вълшебника. Той наказва безмилостно онези, които предизвикват гнева му.

— Благодаря, но неговият гняв не е единственото предизвикано нещо в случая. — Паниката и страхът, които засега изместваше от съзнанието си, се върнаха в пълната си сила. Тя се втренчи в Мерлин, мъчейки се да преглътне гневните си сълзи. — Искам да си отида вкъщи. Веднага. Върни ме или ме събуди, или направи това, което е необходимо. Отказвам да играя малката ти игричка.

Мерлин се усмихна.

— Но си съгласна, че играчът, който ти избрах, е доста привлекателен.

— Признавам. Галахад е страхотно парче.

— Парче? — Доволна усмивка разтегли ъгълчетата на устните на Галахад. Може и да не знаеше точното значение на думата, но очевидно схващаше смисъла й. — Лейди Теса ме смята за парче?

Теса изпъшка.

— Страхотно, Мерлин. Точно от това имаше нужда. Още нещо, което да подхранва егото му.

Гласът на Мерлин беше тих:

— Така или иначе, ти си тук заради него.

— Той не ме иска! — Теса погледна към Галахад, който повдигна вежди, сякаш казвайки, че определено я иска. — Не и по този начин! Знам, че те интересува онова. Всички мъже се интересуват от него.

— Галахад. — Мерлин се подсмихна. — Голям дявол си. А едва си се запознал с дамата. Трябва да кажа, че съм впечатлен.

— Тя е едно красиво цвете, милорд вълшебник. И наистина има доста хубави — рицарят се приведе към магьосника — цици.

Мерлин сподави смеха си.

— На какво си го научила?

— Не мога да повярвам. — Теса зарови лице в ръцете си. — Стоя тук в Средновековието с вълшебник и рицар и единственото, за което могат да разговарят, са гърдите ми. — Тя махна ръце от очите си и се втренчи в тях. — Това трябва да е сън, защото истинският живот не е толкова странен.

Мерлин се покашля.

— Разбира се, че е.

Тя изпъна рамене.

— Хубаво. Сън, кома или истински живот, мен не ме бройте. Няма да ходя на никакво търсене с него, нито с някой друг.

— Търсене? — повтори Галахад.

Мерлин сви рамене.

— Нямаш избор.

— Определено имам. — Теса вирна брадичка. — Ако не ме изпратиш вкъщи, мога да избера да си живея щастливо тук — тя потрепери, — в Камелот.

— Какво търсене? — Галахад погледна към Мерлин. Рунтавите вежди на магьосника подскочиха нагоре.

— Няма да си особено щастлива.

— Да, но ще изпитам огромно задоволство да проваля плановете ти.

— Разкажи ми за това търсене. — Галахад насочи думите си към Теса.

— Ха! Щом смяташ, че Средновековието не е хубаво, може би ще предпочетеш да изживееш живота си в зората на времето. — В очите на вълшебника проблесна злобно пламъче. — Единственото човешко същество сред динозаврите?

— Може би ще го предпочета!

Веждите на Галахад се сключиха объркано.

— Динозаври?

— Няма да оцелееш и две минути — каза самодоволно Мерлин.

— Може би не — изплю думите Теса, — но това ще са дяволски приятни две минути.

— Наистина ли? Аз едва ли бих нарекъл това приятно. Бих го нарекъл… — Той се усмихна лукаво. — Обяд.

— Предпочитам да съм обяд на динозавър, отколкото твоя пионка в някаква истинска игра на зандани и дракони! — Гласът на Теса се извиси, следвайки гнева й.

Тонът на Мерлин не й отстъпваше.

— Нямаш избор!

— Достатъчно! — Гласът на Галахад отекна в параклиса, отскочи от каменните стени и завибрира някъде дълбоко в нея. — Престанете с тези дрънканици. Веднага!

Теса се взираше в Мерлин.

— Спокойно, Големи човече. Стой настрана.

Мерлин се взираше в Теса.

— Това не е твоя работа, Галахад.

— Не е моя работа? — почти измуча той. — Как да не е моя работа? Говорите за мен така, сякаш не присъствам. Говорите за някакво търсене, за което аз не знам нищо. Доста смущаващо и дразнещо е да бъдеш обсъждан от вълшебник и някаква си жена, без да имаш представа за какво става дума.

Галахад представляваше огромна, едва контролирана маса от справедливо възмущение. Оу! Наистина беше страхотно парче. Особено когато се ядоса.

— Някаква си жена? — Теса поклати глава и насочи думите си към Мерлин. — Трябва ли да се примирявам с това? Не можеш ли да го превърнеш в жаба или нещо такова?

— Предпочитам да не го правя точно сега. — Мерлин сви рамене. — Но ще го имам предвид за в бъдеще.

— Той не знае нищо за търсенето, така ли?

— Какво търсене? — изрева Галахад. Мерлин не му обърна внимание.

— Още не. Идеята винаги се е въртяла в ума му, но времето не беше подходящо. А докато Негово величество не се върне…

— Негово величество? Имаш предвид Артур? — Обзе я неочаквано вълнение.

— Точно. Очаква се кралят да се върне до няколко дни. — Мерлин се усмихна благо към Галахад. — Тогава всичко ще се изясни, момчето ми.

— Бих предпочел да ми обясниш сега, лорд магьосник — изръмжа Галахад.

— Довери ми се, приятел. — Теса се опита да го прегърне през раменете, но той беше прекалено висок, затова просто сложи ръка върху неговата. — Не искаш да знаеш нищо за това.

— О, Теса Сейнт Джеймс, ти ме изненадваш — изкудкудяка Мерлин. — Галахад ще е много доволен, когато научи новината. Винаги го е искал. Това е неговата съдба.

— Да — тя прикри въздишката си, — но никога не е предполагал, че аз ще съм част от нея.

— Значи се споразумяхме. — Думите на Мерлин бяха насочени единствено към нея. — Ще го придружиш.

— Предполагам. Не знам защо продължавам да се противопоставям.

Погледът на Мерлин се впи в нейния.

— Имаш упорит дух, скъпа моя. Притежаваш сила, за която дори не подозираш. И си създадена за нещо велико. Точно затова беше избрана.

— Страхотно. — Тя се усмихна слабо. — Значи не е само защото не вярвам?

Мерлин се засмя тихо.

— Това е само върхът на айсберга. Безброй хора споделят скептицизма ти. Но ти си нещо специално.

— Благодаря. — Тя погледна към Галахад. — И какво ще правим ние, докато се прибере кралят?

— Галахад, лейди Теса е гостенка в Камелот от една страна, много отдалечена от нашата…

— Необходими са години, за да стигнеш дотам — измърмори тя.

— И ще съм ти благодарен, ако й служиш за придружител. Покажи й замъка и кралството.

Галахад се поклони ниско.

— За мен ще бъде удоволствие, милорд. Много бих искал да опозная по-добре красивата лейди Теса.

— Обзалагам се — смънка тя. — Предполагам, че можеше да бъде и по-лошо. Бих могла да съм мъртва.

— Ето, че вече гледаш на нещата от добрата им страна, Теса. Предстои ти забележително приключение. — Черните очи на Мерлин заблестяха. — Приключение, което никога няма да забравиш.

— Съмнявам се, че въобще някога съм преживявала истинско приключение. — Обземаше я предчувствие. Нима наистина очакваше всичко това с нетърпение?

— Разбира се, скъпа моя. — Мерлин се ухили. — И би трябвало да е така.

— Добре. — Тя вдигна ръце. Предаваше се. — С какво ще започнем?

— Първо, бих искал да се запознаеш с времето и земята, в които се намираш. Да се аклиматизираш. Галахад ще ти помогне за това.

— Точно така. За мен ще е чест и удоволствие.

Галахад се усмихна и Теса едва сподави един стон, виждайки погледа му. В Средновековието или през двайсети век, очевидно всички мъже са еднакви. Не се и съмняваше, че този тук си мисли за едно търсене, което няма нищо общо със свещения Граал. Трябваше да внимава с него.

— Е, откъде ще започне обиколката?

Тя му се усмихна. Очите му наистина бяха забележителни. Жена от която и да е епоха би могла да се удави в сините им дълбини и да се смята за щастливка. Все пак Теса имаше работа да върши.

— Аз… — Галахад очевидно се чувстваше неудобно. Покашля се и погледна безпомощно към Мерлин. — Милорд, мисля… Искам да кажа, че ще е по-добре…

— Дрехите й? — Мерлин кимна с разбиране.

— Проклятие. Забравих за това. Предполагам, че в Рим… — Тя наклони глава към Мерлин. — Допускам, че можеш да направиш нещо по въпроса?

— Разбира се, скъпа моя. — Вълшебникът оправи маншета на робата си. — Ако имаш желание да се довериш на моето… Каква беше думата… О, да, „банално“ усещане за мода.

— Съжалявам. Не исках да бъда толкова гадна. Просто бях ядосана. Днешният ден не се оказа такъв, какъвто го запланувах, когато се събудих тази сутрин.

— Няма нищо, скъпа моя. — В гласа му прозвуча благосклонна нотка. — Мога да те разбера. А сега, някой цвят, който да предпочиташ?

— Аз мисля, че красивата Теса ще е несравнима в златисто — обади се тихо Галахад. — Ще подхожда на точиците в очите й, дълбоки и кадифени като на сърна.

— А пък аз си мислех, че са просто кафяви. — Тя го погледна и осъзна, че трябва да внимава не само с него. Трябваше да внимава и със себе си. Обърна се към Мерлин. — Всъщност жълтите тонове не ми стоят добре. Кожата ми изглежда землиста и болнава. Бих предпочела нещо тъмно — зелено, червено, синьо… Нещо такова.

— Много добре. — Фигурата на Мерлин започваше да избледнява. — Галахад, оставям гостенката ни в опитните ти ръце. — Виждаха се само черните му очи. В стомаха й се надигна неприятно усещане. Никога нямаше да свикне с това. — Скъпа моя, ще се видим по-късно. — Изведнъж изчезнаха и очите му.

— Хей — обърна се тя към нищото. — Ами дрехите ми?

— Милейди — Галахад кимна. — Мисля, че този въпрос вече е решен.