— Винаги? — Тя се засмя тихо. — Доста относително понятие, като се имат предвид обстоятелствата, не мислиш ли?

— Затова и реших да приема предложението, което ми направи Мордред.

— Мордред е предложил сделка и на теб? — Тя дръпна ръката си. — Обзалагам се, че е добра.

— Наистина е интригуваща. — Той спря за момент. — Иска да се откажем от търсенето на Граал, да напуснем Англия и никога да не се връщаме.

Очите й се разшириха.

— Няма начин.

— Решено е.

— Не и от мен.

— Не ти трябва да вземеш това решение.

— О, така ли? Чуй ме. — Тя вдигна брадичка и той разбра, че каквото и възражение да направеше, не би имало смисъл. — Ти не ми позволи да приема сделката на Мордред. Не ми позволи да се откажа от свободата си…

— И без съмнение от живота си.

— В такъв случай какво те кара да мислиш, че ще ти позволя да се откажеш от това, за което мечтаеш, откакто се помниш, и да нарушиш обещанието си, дадено на краля, за да ме спасиш?

— Няма да има по-добро предложение.

— Като тръгнеш без мен, ще изпълниш и тази част от гатанката.

Трябваше да се досети, че тя няма да приеме предложението на Мордред. И все пак рискуваше и нейния живот, освен своя, и трябваше да й даде право на избор. Отказът й го изпълваше с гордост.

— Теса…

— Първо на първо… — Тя сложи ръце на хълбоците си и очите й проблеснаха високомерно. — Ти никога няма да си простиш, че си нарушил обещанието, дадено на Артур, и в крайна сметка ще започнеш да ме мразиш за това. Второ, ще се качим на кораб и къде ще отидем? По това време и в тази епоха възможностите не са особено привлекателни. И, трето — честно казано, това е най-главното и не мога да повярвам, че чак сега ми дойде на ума, — няма никакъв начин Мордред да ни остави да излезем оттук живи. Има ли?

— Мисля, че не — каза тихо той. — Мордред винаги е обичал да играе по своите правила. Игри, в които може да спечели. И се страхувам, че това е още една от тези игри.

— Така изглежда. — Тя си пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си. — Не искаш ли да обмислиш отново онова „Готов съм да умра с теб“?

— Никога. — Той я придърпа в прегръдката си. — Не бих могъл да живея без теб.

— Оу! — Тя го погледна в очите и сърцето му политна от това, което видя там. — Мен ме устройва.

Резето изскърца и той я пусна. Очевидно Мордред подозираше за чувствата, които изпитваха един към друг. И все пак нямаше да е зле да са дискретни в присъствието му. Галахад потрепери, като си помисли колко жесток би могъл да бъде Мордред към Теса.

Вратата се отвори. Мордред пристъпи в стаята, веднага след него влязоха капитанът на охраната му и още двама войници.

— Галахад. Милейди. — Мордред кимна. — Наистина съжалявам, че не можах да ви дам повече време, но уви. — Той сви рамене. — Нетърпелив човек съм.

— Прекалено нетърпелив, за да изчакаш баща ти да умре от естествена смърт? — Теса се усмихна невинно.

Галахад изпъшка наум. Защо тази жена не можеше да си държи езика зад зъбите?

— Да. — Очите на Мордред се присвиха. — Прекалено нетърпелив, за да чакам естествената смърт — Устните му се разтеглиха в усмивка. — На когото и да било.

— Е, всеки си има недостатъци — промърмори тя.

— Какво искаш от нас, Мордред? — Галахад гледаше принца право в очите.

— Много добре знаеш какво искам. — Погледът на Мордред се премести към Теса и в очите му проблесна похотливо пламъче.

— По-скоро бих предпочел да е умряла — каза Галахад с усмивка.

— Бих могъл да го уредя. — Мордред отвърна на усмивката му.

— Оха. Извинете? — Теса погледна от Галахад към Мордред и после обратно. — Имам ли право на глас в случая?

— Всъщност, милейди… — Мордред пристъпи по-близо до Галахад. — Нямаш. Но от време на време мога да ти позволявам да изказваш мнението си по някои незначителни подробности. Ако се държиш възпитано.

— Аз не се държа възпитано — сопна се тя.

— Колко приятно. — Той сякаш предвкусваше удоволствието. — Ще трябва да те науча. За мен ще е голяма чест.

— Няма да тръгна без нея, Мордред. — Ръката на Галахад търсеше нейната, скрита някъде в гънките на роклята й.

Мордред повдигна вежди.

— Всъщност не очаквах да го направиш. — Погледна към Теса и поклати глава. — Много жалко.

— А аз няма да му позволя да се откаже от търсенето. — Думите й звучаха предизвикателно. Ръката й стисна неговата.

— Мили Боже. — Мордред се изсмя презрително. — Дамата е толкова благородна и лоялна и притежава всички онези качества, които човек търси в добро куче. Много добре тогава. Дадох ви възможност. Заслужихте съдбата си.

Мордред направи знак на хората си и те пристъпиха напред. Теса се приближи още към Галахад.

— Не ми харесва как звучи това — каза тя с крайчеца на устните си. — Какво искаше да каже?

— Скъпа моя лейди — каза Мордред. — Това просто означава, че моето гостоприемство ще продължи, но, за нещастие, ще настъпи известна промяна в покоите ви.

Тя погледна към Галахад.

— Покоите ни?

— Просто е, Теса. — Гласът му беше равен, но вътре в него кипеше въодушевление. — Вече няма да сме затворници над земята.

Изражението й потъмня от тревога.

— Над земята? Има и под земята, така ли?

— Тъмницата, Теса. — Погледът му беше впит в този на Мордред. — Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей.

— Небезизвестни? Ласкаеш ме. — Мордред се засмя. — Сигурен съм, че ще се чувствате добре там. — Той кимна към охраната си и войниците бързо заобиколиха Теса и Галахад и ги изведоха от стаята. Мордред извика след тях:

— Предложенията ми остават в сила. Ако промените решението си, вратата ми е винаги отворена. Разбира се, вашата ще бъде здраво залостена. — Злокобният му смях отекна по коридора.

— Всичко ще бъде наред, Теса. — Галахад й се усмихна. — Довери ми се.

Тя въздъхна.

— С живота си, Големи човече, доверявам ти се с живота си.

Той се молеше вярата й да не е напразна, но с всяка стъпка към затвора сърцето му олекваше.

Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей. Идеалното място за игра през скучните зимни дни.

Глава 19

— Е, какъв е планът? — попита през стиснати зъби Теса. Глезените й бяха завързани, ръцете — също, вдигнати високо над главата й, закачени за желязна халка. Под краката й имаше малка бала сено или слама, или може би бурени. За какво ли? За удобство? Едва ли, но ако беше само със сантиметър по-ниска, щеше да се изправи на пръсти. Галахад се намираше на няколко стъпки от нея в същото положение, с изключение на балата. Но дори и така, благодарение на ръста му, изглежда му беше много по-удобно, отколкото на нея.

Стражите ги бяха повели надолу по безкрайна стълба, после през дълъг, тесен коридор, от двете страни на който имаше здрави врати. Хората на Мордред ги завързаха и бързо си тръгнаха, оставяйки една горяща факла, забита в стената. Би могло да е и по-лошо. Поне не виждаше уреди за изтезание. Не че знаеше как изглеждат. Все пак беше тъмно, влажно и доста страшно и Теса би могла да се закълне, че чува топуркащи звуци. Не й се искаше да мисли какво точно означават тези звуци.

— Явно не го наричат зандан току-така — промърмори тя и погледна към Галахад. — Какво правиш?

Галахад гледаше нагоре към ръцете си.

— Опитвам се да развържа въжетата.

— Желая ти успех. Аз не мога дори да раздвижа пръстите си.

— Не е нужно да се движиш много. — Челото му се сбърчи.

Тя го гледа известно време.

— Не изглежда да имаш някакъв напредък.

— А ти не изглежда да имаш някакво търпение — отвърна спокойно той.

— Щях да имам повече, ако не бях закачена тук като свински бут.

Той не й обърна внимание, съсредоточен върху усилията си. Тя въздъхна дълбоко. В сумрака не виждаше много добре.

— Какво правиш сега?

— Същото, което правех и преди малко.

— О. — Не й стига, че висеше тук, ами и той не искаше да я слуша. — Е, какво…

— Когато бях малко момче — започна той търпеливо, сякаш обясняваше нещо много сложно на някой не особено умен, — в двора на Артур дойде пътуващ магьосник. Е, не беше истински вълшебник, не като Мерлин…

— Мерлин — изръмжа тя. — Ако някога видя този кучи…

— Но беше забавен. Но — и може би това беше истинска магия… — Работеше упорито върху въжетата. Нима наистина виждаше някакво разхлабване? — Можеше да развърже всеки възел дори когато самият той е завързан. И ми каза точно… — въжетата му се разхлабиха — как го прави.

Само след миг въжетата вече бяха в ръцете му.

— Страхотно, мистър Рекордьор! Добре! — Тя подскочи леко. — А сега — мен.

Галахад се наведе и развърза глезените си.

— Аз не мисля така.

— Какво искаш да кажеш?

— Би било грешка. — Изправи се и й се ухили. — Тук ще си в безопасност засега.

— Не искам да съм в безопасност. — Гласът й се повиши. — Искам да съм с теб.

— Не е разумно.

Той отиде до нея и я целуна. Устните й за първи път бяха на нивото на неговите. Тя дръпна рязко глава.

— Не си мисли, че можеш да оправиш всичко с някаква си целувка. — Той я целуна по врата и тя потрепери. — Или с няколко целувки. — Той прокара пръста си между гърдите й и тя едва не изстена. — Или… ъ-ъ… с това.

В това положение на тялото й и с дълбокото деколте гърдите й изпъкваха напред. Той сведе глава и целуна някаква точка между тях и тя изпъшка. Ето, че беше вързана в някакъв зандан, а единственото, за което можеше да мисли, беше секс.

Той прошепна тихо:

— Трябва някой ден отново да опитаме с това.

Теса въздъхна.

— Така ли мислиш?

— Да. — Той докосна устните й със своите. — Но продължавам да не харесвам тази рокля. — Обърна се.

— Галахад, измъкни ме от това!

— За мен би било голямо удоволствие да я махна от тялото ти, но се страхувам, че нямам време.