— И ти си доста сладък, приятел.

— Като цвете през лятото, прекрасно и нежно…

— По-твърда съм, отколкото изглеждам — прекъсна го бързо тя.

— Но мъж, рискуващ живота си, търсейки съкровище като свещения Граал, няма нужда от цвете, а от меч. Защо не ми дадоха някой рицар, който да ми пази гърба, или армия, която да разгромява враговете, които ще се изпречат на пътя ми? — Той поклати отвратено глава. — Защо ми натресоха теб?

— Има още какво да се желае от отношението ти — каза бавно Теса. — А то наистина започва да ми лази по нервите.

— Ха! Ако това означава това, което си мисля, ти не си единствената с полазени нерви. — Кръстоса ръце на гърдите си. — Кажи ми, Теса Сейнт Джеймс, защо ти?

— Обясних ти: Мерлин каза, че няма да се справиш без мен.

— Защо?

— Не знам. Имам нещо, от което се нуждаеш.

— О? — Веждите му подскочиха презрително нагоре. — Какво имаш, от което аз се нуждая?

— Скромност, може би — сопна се тя.

— Достатъчно съм скромен, за да знам, че нямам никакъв шанс за успех с жена до себе си!

— Е, успокой се, Големи човече. Просто нямаш друг избор.

— Не. Решението е било взето вместо мен.

Той я разгледа замислено. Беше дребна, но изглеждаше жилава. Да, точно такава му се стори днес в прегръдката му. Жилава и добре сложена. Толкова ли ще е лошо да бъде с него? А нима не беше съжалявал, че няма да има необходимото време, за да опознае характера й, да научи повече за земята й и за чувствата, които събуждаше у него?

— Много добре. Можеш да ме придружиш.

— О, спри сърце!

Той не обърна внимание на сарказма й.

— Няма да е лесно.

— Не се изненадвам.

— Няма да има никакви слуги и карети, които да ни бавят. Ще минем и без подобни удобства. — Той започна да крачи, в ума му се прокрадваше една приятна идея. — Ще яздиш кон.

— Хубаво. — Тя се намръщи. — Няма да е чак толкова трудно. Конят е само едно голямо пони, нали?

Той се втренчи в нея. Нямаше никакво желание да държи живота на жена — на която и да е жена — в ръцете си. А това беше жена, явно несвикнала на лишенията, които съпътстват подобно начинание. Жена, която без съмнение щеше да се обърне и да избяга, когато разбере за жестоките условия и опасностите на това пътуване. Възможно ли беше да я накара да го направи, преди още да са тръгнали? За него би било много добре, ако обясни на хубавата дама какви точно трудности им предстоят.

— Това няма да е лесно начинание. Ще спим на земята. Ще ловуваме, за да си осигуряваме храната. Неудобство е най-меко казано. На всяка крачка ще срещаме пречки, застрашаващи живота и здравето ни.

— Ще се справя.

Дали гласът й не беше малко по-слаб? Дали блясъкът на очите й не започна да намалява? Той се усмихна на себе си.

— Тъй като няма да взема Бартоломю, ти ще изпълняваш задълженията на оръженосец. Ще се грижиш за храната и лагера. Ще поиш и храниш конете. Ще…

— Не мисля така.

Той спря. Страхът, който се бе опитал да подхрани, изчезна, изместен от ината, който вече толкова добре познаваше. Къде бе сбъркал?

— Няма да играя ролята на прислужница, готвачка и чистачка в пустошта. — Тя бавно поклати глава. — Ще участвам, но няма да го върша сама. Ние сме партньори в това малко приключение. Равни.

Той изсумтя невярващо.

— Никоя жена не е равна на мъж.

— Не физически, може би…

— Хайде, Теса. — Не можеше да вярва в подобна глупост.

— Всъщност винаги съм смятала, че жените превъзхождат мъжете.

— Вярно е, че някои качества, които жените притежават, са по-богати от тези на мъжете. — Образът на Диндрейн проблесна в съзнанието му и гласът му омекна: — Те са по-мили, природата им е по-нежна…

— О, стига толкова.

— …с някои изключения — довърши рязко.

— Аз…

— Това е истината, Теса, мозъкът на жената е по-низш… както и характерът й.

— По-низш?

Челюстта й увисна. Очевидно не можеше да обори твърдението му. Той се почувства като победител. Изгледа я с усмивка на превъзходство.

— Наистина. Всеизвестно е, че качествата, които се ценят у един мъж — чест, лоялност, смелост — липсват у жените.

— Липсват? — Тя се пулеше срещу него. Галахад се засмя.

— Затова жените са създадени да бъдат целувани, а не да пътешестват.

— Наистина? Разкажи ми още. — Гласът й беше хладен, но в очите й гореше гняв. Това не беше поражение. Чувството му за победа изчезна. Тя пристъпи към огнището и разгледа картината над него, сякаш се интересуваше повече от нея, отколкото от спора им. Дали поведението й не целеше да го разоръжи? — За тези мъжки работи. Например разкажи ми за честта.

— Честта? Това е тържествената клетва на мъжа към неговия крал и родина. Или думата му, дадена пред друг. Или…

— Обещание? — подсказа невинно тя.

— Точно така. — Какво се опитваше да каже тази проклета жена?

— Значи да не изпълниш обещанието си, не е почтено, така ли?

— Да. — Гласът му звучеше уверено.

— И аз така си мислех. — Тя се обърна към него с лукаво изражение. — Ти обеща да ми позволиш дати помогна.

Предполагаемият му успех се разби на късчета.

— Това беше номер. Не знаех какво ще последва от подобна клетва.

— Още по-зле. — Тя отиде до масата и погали повърхността й. — Според собствените ти правила, трябва да ми позволиш да ти помогна.

— Можеш да ми помогнеш. Можеш да правиш бивака и да готвиш и…

— Не! — Тя удари с юмрук по масата и се втренчи в него. — Виж, приятел, не съм искала това въобще. Дори не искам да съм тук. Но съм. И независимо дали ти харесва или не, аз съм част от него. Съществена част. Не съм просто някакъв багаж, който трябва да вземеш по принуда, и няма да се занимавам с незначителни неща като готвене и чистене. Не го правя вкъщи, няма да го правя и тук. Няма начин. — Тя пристъпи към него и заби показалеца си в гърдите му. — И още нещо: веднага си разкарай от главата мисълта, че жените са по-низши. Първо: не съм глупава. Имам дипломи и степени и съм уважавана в моята област. Второ: когато става дума за родина, аз съм толкова лоялна и патриотично настроена, колкото и ти. Винаги ми се насълзяват очите, когато зазвучи химнът.

Галахад се взираше в нея. За Бога, тази жена беше невероятна, когато се ядоса!

— И освен това съм честна и искрена и никога, никога не съм нарушавала дадено обещание. А що се отнася до смелостта — погледът й пареше неговия, — когато бях малка, едно торнадо мина точно над къщата ни. Бях ужасена. Но и това е нищо в сравнение със страха, който преживях през последните няколко дни и който изпитвам по отношение на това, което ни предстои. Но не си изплаквам очите, нито се крия в ъгъла, нито…

— Не е достатъчно да кажеш, че не се страхуваш от това, което ти предстои. — Той хвана ръката й. — Ти не разбираш. Никога преди не ти е била необходима тази смелост, за която говориш. Още не си била подложена на подобно изпитание. Жените са слаби, Теса. Те…

Тя се опита да отскубне ръката си, но той я държеше здраво.

— Аз не…

— Ако беше мъж, ако беше рицар, твърдостта ти отдавна щеше да е изпитана и нямаше да има съмнение, че…

— Тогава изпитай ме. — В очите й блестеше предизвикателство. — Изпитай ме тук, сега.

— Да те изпитам? — Той я пусна с презрителен смях. — Да изпитам една жена?

— Точно така. — Тя започна да крачи решително из залата, изведнъж се обърна и насочи пръст към него. — Каквото искаш. Каквото изпитание можеш да измислиш. Бой с мечове, може би?

— Не ставай глупава. Никога не бих вдигнал меч срещу жена, дори и на шега. Ти си прекалено дребна. — С две бързи крачки той се озова пред нея и хвана ръцете й, обърнал дланите нагоре. — Ръцете ти са прекалено деликатни, за да държат подобно оръжие. Едва ли би успяла дори да го вдигнеш.

— Без мечове тогава. — Тя издаде упорито брадичката си напред. Гневът му избледняваше пред решителността и Издърпа ръцете си от неговите. — Какво ще кажеш за турнир?

Той поклати глава. Започваше да му става забавно. Каквато и да беше, духът й беше безспорен.

— Пиката също е тежко оръжие за много мъже, да не говорим за жена. Не би било честно да те подлагам на подобно изпитание. Освен това — не можа да скрие усмивката си — при турнирите е необходимо да яздиш.

Тя пребледня леко, потвърждавайки очевидното: не знаеше нищо за конете. Но въпреки това в очите й не личеше, че се предава.

— Тогава ти измисли нещо.

Този ли отговор търсеше? Начин да я предпази от злото? Нямаше ли да е в по-голяма безопасност като оръженосец? Без съмнение, в противен случай щеше да бъде до него, изложена на опасност.

— Ами ако не издържиш на изпитанието ми?

— И двамата знаем, че — независимо дали ни харесва — ще дойда с теб. Но ако не издържа изпитанието ти — тя се поколеба, поемайки си въздух, — ще правя това, което искаш. Ще се грижа за храната и… — Тя потрепери. — За конете.

— Съгласен. — Той се ухили. — Ще…

— Чакай малко. Нямам намерение да остана без награда, когато спечеля.

— Много добре. Каква награда искаш, ако спечелиш?

— Когато спечеля… — По устните й пробяга лукава усмивка. — …ти ще се отнасяш с мен като с мъж. Нали се сещаш, като с друг рицар.

— Но ти си…

— С изключение на физиката — прекъсна го бързо тя. — Знам, че нямам твоята сила и мощ, но имам добро чувство за ориентация и съм сравнително подвижна…

— Сестра Абигейл — промърмори той. Тя кимна.

— Тя ни учеше и на гимнастика. Но освен това — аз съм умна.

— Наистина.

В гнева си бе забравил колко умна е всъщност. Това беше едно от качествата й, които го интригуваше особено.

— Няма да направя нищо, което да предизвика убийството ни, но ти ще трябва да се научиш да ми вярваш.

— Да ти вярвам? — Той загледа сериозното й изражение. — А ти вярваш ли ми?

— Разбира се. — Каза го така, сякаш не беше съвсем сигурна. — Вярвам ти.