— Но ти можеш да го държиш здраво, сир. — В гласа на Галахад се долови недоверие. — И въпреки това го оставяш да прави каквото си иска.

— Той е наследник на това кралство и на всичко, което ми е скъпо. — Артур поклати глава. — Думите му бяха едновременно заплашителни и мъгляви. Засега нямам истинско доказателство. И макар и да може да разбърква казана на недоволството, съмнявам се, че има достатъчно последователи, за да ме свали от престола.

— Ваше величество — Галахад стисна зъби, — само кажи и аз ще поведа армията ти срещу него.

— Не. Той е мой син. — В гласа му се долови болка. Сърцето на Теса се сви заради мъката на този крал и баща. Артур прикри въздишката си. — А и това няма да е достатъчно. Тази земя и хората й винаги са вярвали в онова, което не може да се види. Магии, пророчества и други подобни. Някога можех да им дам нещо, в което да вярват, но изглежда, с годините неудовлетворението нараства.

Погледът му беше забит в една от картините на стената. Сякаш говореше не на тях, а на себе си.

— Всичко, което някога съм искал, е мир и благоденствие. Хубав живот за всички в една хубава страна. И така беше в продължение на много време. Може би само на оня свят подобни неща траят вечно.

Артур потърка уморено челото си, после вдигна глава.

— Хората имат нужда от кауза, която да ги сплоти, да ни направи отново горда и силна страна. Няма по-благородна кауза от търсенето на Граал. Въпреки че твърдението на легендата, че онзи, който открие Граал, ще стане негов пазител още не е проверено, ако се окаже вярно, самата мисъл за твоя успех… — Той погледна към Мерлин.

Вълшебникът кимна.

— Мисълта за твоя подвиг ще вдъхне гордост на всеки мъж, жена и дете и отново ще обедини страната. И дори влиянието на Мордред няма да успее да попречи на обединението.

— Кълна се, сир, няма да се проваля. — Очите на Галахад горяха трескаво.

— А ти, лейди Теса? Ти даваш ли ми обещанието си?

Три чифта очи се заковаха в нея. Какво щеше да се случи, ако кажеше „не“ тук, сега, пред краля? Артур изглеждаше добър човек. Като се имат предвид кавалерството и всичко останало, той не би я накарал да предприеме нещо толкова опасно, ако не искаше да го направи. Очите на Мерлин се присвиха. Ясно. Щеше да се превърне в жаба или в динозавърски обяд, преди да е мигнала. Усмихна се слабо.

— Да.

Галахад стисна зъби, сякаш се бе надявал, че тя ще се откаже.

— Отлично. — Мерлин сияеше.

— Благодаря ти, скъпа. — Гласът на Артур звучеше сериозно. Той пристъпи към нея, хвана ръката й и я поднесе към устните си. Погледът му срещна нейния и тя затаи дъх, защото там видя съжаление. Този човек знаеше прекрасно какво иска от тях и тя разбра, че би искал да не знае.

— Бог да е с теб, милейди. Ще се моля за успеха ви и благополучния край на пътуването ви.

— Благодаря. — Тя се обърна към Мерлин. — Сега, когато всичко се изясни, искам да задам няколко въпроса. — Първо, каква е тази гатанка?

— Това е упътване, което ще ви заведе при Граал — отвърна Мерлин.

— О, стига — каза уморено тя. — Това е гатанка. Тъпа, объркваща гатанка. Мразя гатанките и не искам да заложа живота си на разгадаването на нещо подобно.

Артур се усмихна кисело.

— Мерлин, сигурен ли си в това?

Мерлин кимна.

— Съвсем, сир.

— И тя няма да го побърка?

Мерлин разпери ръце.

— Едно от многото предизвикателства, които стоят пред двамата.

— Моля? — Теса го изгледа подозрително.

Устните на краля се разтеглиха от скептична усмивка.

— Много добре. Както винаги, ще последвам съвета ти. — Артур тръгна към вратата. — А сега имам други неща, за които трябва да се погрижа, затова ще ви оставя. Имате какво да обсъдите, трябва да направите план и ще е най-добре, ако не отлагате повече. — Той отвори вратата, но спря и се обърна към Теса. — Не е трудно да се убеди човек, че Мерлин беше прав за теб. Ти си много смела, милейди, макар да предполагам, че още сама не си го осъзнала. И тъй като Галахад също не го е разбрал, смятам го за щастливец. Оставям го в твоите ръце.

Гърлото й се сви.

— Ще направя всичко по силите си.

— Що се отнася до теб, Галахад, истината е тъжна, но се страхувам, че ние с теб няма да се срещнем отново на този свят. Ще ми липсваш, момчето ми. — Артур го гледаше замислено. — И ти завиждам. Ако беше възможно, щях да замина вместо теб. Но дългът ми ме зове тук. Ако се провалиш, аз оставам между народа си и смута. Малко е, но това е всичко, което мога да им дам.

— Позволи ми да не се съглася, сир. — Очите на Галахад блестяха от възхищение. — Това въобще не е малко.

Артур прие комплимента с кимване и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

— Оу! Това е истински крал!

— Винаги съм смятал така. — В гласа на Мерлин се долавяше тъга.

— Той знае, нали? — попита тихо тя.

— Какво да знае? — Галахад гледаше ту Теса, ту Мерлин.

Мерлин кимна.

— Подозира.

Тя изведнъж разбра.

— И каквото и да направим, това няма да се промени, нали?

— Какво да се промени? — сопна се Галахад.

Вълшебникът въздъхна.

— Само детайлите могат да се променят. Цялостната картина трябва да остане същата.

— Какво да остане? — Гласът на Галахад се извиси. Очите й се разшириха и тя се втренчи в него.

— По дяво… — Погледът й се впи в очите на Мерлин. — Той не е успял, нали? В истинския живот, първия път, когато тази история се е разиграла, той се е провалил… нали? Защо не го разбрах по-рано? — Плесна се с ръка по челото. — Сега всичко ми е ясно.

— А на мен нищо не ми е ясно! — Ревът на Галахад изпълни стаята.

Теса не му обърна внимание.

— Има толкова много дребни неща, които не се връзват с легендата. Това е едно от тях, нали?

— Много си проницателна — каза спокойно Мерлин.

— Каква легенда? — измуча Галахад.

— Няма ли да направиш нещо? — Теса махна с ръка към рицаря. — Например онова „междумоментносъстояние“ — Замрази го.

— Така май ще е най-добре.

Галахад се вцепени, сякаш някой бе натиснал бутон за пауза. Изглеждаше като великолепна статуя.

— Хубав трик — каза с възхищение Теса.

— И на мен ми харесва. — Гласът на Мерлин беше делови. — Бих могъл да те науча, ако искаш?

— Наистина? — Тя погледна към Галахад. — Мислиш, че мога да го направя?

— Вероятно.

— Ще бъде страхотно. — Теса се ухили. — Представям си някои хора, замръзнали във времето, докато аз пренареждам мебели и слагам кофи с вода на стратегически места и…

Мерлин повдигна вежди.

— Можем да го обсъдим по-късно — каза бързо тя. — Когато всичко това свърши. А сега трябва да поговорим.

В стаята изведнъж се появиха креслото на баща й и двойникът му.

— Хубаво, но не съм в настроение да се чувствам удобно.

— Губиш. — Креслата изчезнаха. — Аз бих си помислил, че е редно да се насладиш на всяко удобство, което ти се предлага. — Мерлин се подсмихна лукаво. — Докато още можеш.

— Искам да знам какво е станало в действителност. Знам легендата. Сега искам истината.

— Има ли значение?

— Да. Трябва да знам какво да очаквам.

— Мисля, че вече ти обясних веднъж, че това, което е било някога, не е задължително да се повтори.

— Знам, знам. — В гласа й звучеше нетърпение. — Каза ми го. Възможност и вероятност. Въртящото се колело и всичко останало.

— Крайният резултат може да се промени с всяко завъртане на колелото.

— Но ти каза, че нищо не може да промени съдбата на Артур.

— Съдбата на Артур е съдбата на страната му. Крайният резултат не може да се промени.

— А Галахад? — Подбираше думите си внимателно, опитвайки се да разбере каква част от историята може да се променя и каква — не. — Той е дребна риба в цялата тази работа, така ли? Дори и да успее, това няма да има голямо значение, нали?

Устните на Мерлин се превърнаха в мрачна линия. Гласът му беше тих и изпълнен със съжаление:

— Да.

— Виж, знам, че това, което се е случило преди, не е задължително да се случи отново, но е възможно, нали? Вече може да се види, че Гуенивир и Ланселот имат нещо общо.

— Не още.

— О, хайде. Може и още да не се е стигнало до истинска връзка, но всеки с малко интуиция ще види, че между тях искрата е пламнала. На мен ми прилича на класически случай на зает съпруг, съпруга, оставяна прекалено дълго сама, и най-добър приятел.

Мерлин поклати глава.

— Слабостите на човек винаги предопределят провала му.

— Без съмнение. — Последното нещо, което й се искаше да обсъждат сега, бяха прегрешенията на човечеството, особено когато ставаше въпрос за секс. — Значи историята, тяхната история, историята на Галахад, може да се повтори по абсолютно същия начин, така ли?

— Точно така.

— Не мислиш ли, че трябва да знам какви грешки е допуснал? На какви проблеми се е натъкнал? — Мерлин явно се замисли над думите й и тя продължи по-настоятелно: — Какво се е случило? Вече се съгласих да тръгна с него. Обещах. Дадох дума.

Мерлин я гледаше така, сякаш се чудеше каква част от истината да й разкрие.

— Лошо е, нали? — Сякаш ледена ръка сграбчи сърцето й. — Бил е убит, нали? Никога не е открил Граал, защото е умрял, нали?

— Всички хора умират, Теса, рано или късно. Някои предават Богу дух в служба на краля и отечеството си, други преминават тихо на оня свят в леглата си с мисъл за това, което са постигнали през живота си. Задоволство или горчивина. — Мерлин спря. — Галахад живя много дълго.

— Слава Богу. — Облекчението й беше огромно. — Мислех си, че той…

— Умря стар, Теса, сам и нещастен. — Вълшебникът спря за момент сякаш за да събере неприятните спомени. — В Британия цареше хаос, Артур и Ланселот отдавна бяха мъртви, светът на Галахад избледняваше като отдавнашен спомен. Успехите от младостта му бяха забравени. Не можеше да се примири с провала си в търсенето на Граал. Прекара последните години от живота си, чудейки се дали ако бе направил по друг начин това или онова, щеше да бъде различно. В много отношения той се чувстваше отговорен за края на всичко това.