Виктория Александър - Вярвай

Ланселот понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене и отново съсредоточи вниманието си върху сина си.

Галахад хвърли един бърз поглед към Теса и стомахът й се сви на топка. Почти се бе надявала, че е забравил за нея. Де такъв късмет!

— Сир, относно лейди Теса…

— Търпение, Галахад. Мисля, че това качество ще ти е много необходимо по време на пътуването. Работи върху него, момчето ми. Ще разбереш всичко, когато му дойде времето. — Кралят се облегна и махна към вълшебника. — Мерлин?

— Ваше величество.

Мерлин пристъпи напред и се покашля като някой велик оратор или лош актьор. Забавлението явно започваше.

— Написано е в писанията — древни и мъдри, — че чашата от Тайната вечеря била дадена на Йосиф от Ариматея, за да я пази.

Гласът на Мерлин ставаше по-силен с всяка следваща дума. Теса огледа залата. Като омагьосани, всички — от Галахад, през дамите и лордовете от двора, до най-низшите прислужници — гледаха в магьосника, заслушани в историята, която сигурно бяха чували стотици пъти.

— Писано е още, че Йосиф, в неговата мъдрост, донесъл Граал в Британия. И тук се намесват мъглите на времето. Дали Йосиф е заровил Граал при Гластънбъри, както някои от нас вярват, или е на друго място, неизвестно засега? Следата е изгубена, но остават думите на пророците и на хора, много по-мъдри от скромния слуга, който стои пред вас. — Мерлин се поклони ниско.

— Каква досада — промърмори Теса.

— Пътят на Граал е изпълнен с опасности и предизвикателства, предназначени да изпитат смелостта и духа на онези, които се осмелят да тръгнат по него. Написано е.

Мерлин вдигна високо ръка, щракна с пръсти и отвори дланта си. От нея се издигна пламък, който бързо изчезна, а на негово място се появи свитък. Присъстващите ахнаха. Теса трябваше да му признае — знаеше как да впечатлява тълпата.

Той й се усмихна лукаво през рамо. Тя вдигна поглед към тавана и въздъхна. Никога нямаше да свикне с арогантността на хората от Средновековието, независимо дали са рицари или магьосници.

Мерлин разви древния документ. Пергаментът пукаше в тишината на залата. Всички се приведоха напред към вълшебника като в глупава реклама. Теса също затаи дъх.

Мерлин погледна към свитъка, после вдигна поглед към краля.

— Това е пътеводител, ваше величество, за Граал.

Чуха се изненадани възклицания. Галахад пристъпи към магьосника. Ланселот се изправи. Очите на Артур блеснаха и той се наведе напред. Дори Вивиан изглеждаше заинтригувана.

— Мерлин — в тона на краля се криеше едва сдържан гняв, — въпреки че минаха много години, откакто за последен път изпратих рицар да търси Граал, духовете на онези, които тръгнаха оттук, за да не се върнат никога, все още ме преследват. Защо не си ми показал това преди?

Погледът на Мерлин срещна този на краля.

— Времето не беше подходящо, Артур.

Гледаха се един друг безкрайно дълго.

— Никога преди не съм се съмнявал в теб, Мерлин.

— Тогава не започвай сега.

— Не. — По аристократичното лице на краля премина сянка на примирение, или може би на тъга, но изчезна толкова бързо, че Теса реши, че си въобразява. — Сега едва ли е подходящото време. — Той се облегна назад. — Продължавай.

Мерлин кимна и погледна към Галахад.

— Вече те предупредих за рисковете и опасностите, които ти предстоят.

— Знам за тях. — Гласът на Галахад беше тих, но силен. — Готов съм.

— Отлично. Тук са написани препятствията, които трябва да се преодолеят.

Мерлин погледна към свитъка в ръката си и направи мелодраматична пауза, увеличавайки напрежението, обхванало цялата зала.

Настъпи абсолютна тишина.

— Какво, по дяволите, трябва да означава това? — попита тихо Теса.

— Това е гатанка. — Галахад я изгледа надменно.

— Знам, че е гатанка — прошепна Теса. — Мразя гатанките.

— Предупредих те, скъпа моя — Мерлин нави свитъка — да се научиш да ги харесваш.

— Облачното небе е по-ясно от това, Мерлин. — Артур сбърчи вежди. — Какво означава това — „неверникът да се върне в стадото“?

Мерлин сви рамене.

— Не мога да кажа, сир. Те трябва да разгадаят значението.

— Те? — възкликна Галахад.

Мерлин кимна замислено.

— Те.

— Галахад — обади се Артур, — знам, че това няма да ти хареса, и те разбирам, но вече е решено. — Артур поклати глава, сякаш самият той не можеше да повярва. — Лейди Теса ще те придружи по време на търсенето.

От залата се чуха приглушени, изненадани гласове.

— Жена?

— Абсурдно. Тя само ще му пречи.

— Ще го убият заради нея.

— Не, и двамата ще бъдат убити.

— И той ще е от тези, които няма да се върнат.

— Ваше величество. — Галахад погледна към краля. — Разумно ли е? Не мога да повярвам…

— И аз не мога. Това не е мое дело. Мерлин е този, който настоява, че няма друг начин. — Артур махна към магьосника.

Галахад се обърна към Мерлин:

— Мерлин, ти повери лейди Теса на моите грижи.

Мерлин кимна.

— И това ще продължи да бъде така.

— Но аз не мога да гарантирам безопасността й в подобно начинание.

Мерлин присви очи.

— Безопасността вече не е грижа. Тя ще те придружи. Няма какво повече да се каже.

— Моля? — Погледът на Теса се премести от Мерлин към Галахад и обратно. — Безопасността вече не е грижа?

— Безопасността не е нищо друго, освен една илюзия — каза с крайчеца на устните си Мерлин. — Тя е един хубав трик, специален ефект.

Тя прикри въздишката си.

— Обичам специалните ефекти.

— Няма да взема някаква си жена на подобно пътешествие. — Очите на Галахад потъмняха.

— Мразя това „някаква си“ — измърмори Теса.

— Тогава и ти няма да тръгнеш. — Гласът на Мерлин беше студен.

— Много добре — отвърна равно Галахад. — Няма да тръгна.

— Не, Галахад, ще тръгнеш. И то в компанията на лейди Теса. — Артур се изправи. — Искам да поговорим насаме по този въпрос. И с тримата.

Артур слезе от платформата и се насочи към задната част на залата, към поредицата от арки. Мерлин, Галахад и Теса го последваха.

— Винаги съм мразила да ходя в кабинета на директора — смънка Теса.

— Тихо — сопна се Мерлин.

Артур се насочи към една голяма дървена врата. Добре обучен слуга стигна до нея само миг преди краля и я отвори.

Теса пристъпи в зала, не толкова голяма, колкото голямата зала за пиршества, но все пак доста обширна. Вътре видя огромна маса, достатъчно голяма, за да побере три дузини хора, а може би и повече, но формата й създаваше по-силно впечатление.

— Тя е кръгла! — Теса ахна. — Това е кръглата маса!

Артур и Галахад се спогледаха. Мерлин вдигна поглед нагоре.

— Наистина, лейди Теса — каза Артур така, сякаш не беше съвсем убеден в здравия й разум. — Кръгла е.

Тя пристъпи и погали неравната дървена повърхност, полирана само от ръцете на мъжете, седели около нея.

— Вие не разбирате. Въпреки всички предразсъдъци, които имах, все пак бях малко разочарована. Никой не е споменавал за кръглата маса и аз започнах да си мисля, че тя всъщност не е съществувала.

— Сир, може би трябва да й кажете защо масата е кръгла — каза невинно Мерлин.

Артур го изгледа нетърпеливо.

— Не е тайна. Масата е кръгла…

— Това го знам. — Тя се ухили на краля. — Кръгла е, за да няма краища и никой да не се чувства над или под останалите. Всеки, седнал тук, седи като равен.

Веждите на Артур се събраха и той я погледна замислено.

— Интересна мисъл. Харесва ми.

— Благодаря. — Беше много доволна от себе си.

— Наистина, много хубава мисъл. Трябва да я използвам. — В очите му проблесна интерес. — Истината, милейди, е, че масата е кръгла, защото един крал, над всички останали хора, трябва да може да вижда лицата и очите на тези, които искат да му дадат съвет, да тълкува правилно думите им и намеренията им.

— О! Добре.

Теса изпита известно разочарование. Простата причина за формата на най-известната маса в историята въобще не беше толкова приятна, колкото легендата.

Артур даде знак на прислужника да се оттегли и изчака, докато вратата се затвори след него. Кралят беше малко по-висок, отколкото предполагаше, с благородна осанка, която не оставяше място за съмнение, че не е кой да е. Виждаше се и в очите му — ясни и кристално сини като водите на планинско езеро. И имаше излъчване. Би могъл да стане изключителен политик. Американците биха го избрали за президент само заради чара му. Или може би само заради квадратната му брадичка.

— Теса — изръмжа Мерлин.

— Съжалявам. — Тя се усмихна извинително. Едва ли беше време да мисли за Артур като за президент.

Кралят си пое дълбоко въздух.

— Галахад, момчето ми, знам, че това не е така, както си си го представял.

— Сир. — Галахад пристъпи напред. — Не мога да взема жена със себе си. Това ще е истинска глупост.

— И аз казах абсолютно същото, когато Мерлин ми каза за първи път. — Артур погледна към вълшебника. — Мерлин?

Мерлин поклати глава.

— Нищо не може да се направи. Галахад, аз виждам неща, които другите само могат да сънуват. Знам доста от това, което е подготвила съдбата за повечето от нас. Не се съмнявай в думите ми, когато казвам, че без лейди Теса търсенето ти няма да успее.

— Не го вярвам!

— Трябва да повярваш — отвърна остро Мерлин.

— И трябва да успееш. — Артур започна да крачи из стаята. — Когато преди много години за последен път изпратих рицари да търсят Граал, това си беше малко или много на шега. Приключение, което смелите мъже непрекъснато търсят. О, разбира се, много от тях платиха с живота си, но светът отвъд портите на Камелот е суров и жесток. Трябва да призная, че може би малко им завиждах за смъртта им, настигнала ги по време на най-благородното от всички търсения. Сега обаче е различно. — Кралят спря, сякаш казването на думите на глас щеше да им придаде реалност, която той не искаше да вижда. — Страната е на кръстопът, Галахад. Земята ни е обхваната от вълнения. Мордред почти си призна, че има пръст в тази работа.