Мерлин повдигна вежди.

— Може би не пряко. Но той дали ще се съгласи? Нима неказването на истината не е същият грях, както лъжата?

— Предполагам.

— Не бъди толкова тъжна, скъпа моя. Просто те съветвам да подбереш внимателно момента, в който ще му разкриеш истината. А сега… — Той й предложи ръката си.

— Сега какво? — Тя присви подозрително очи.

— Сега — гласът му беше дразнещо търпелив — сложи дланта си върху ръката ми, а аз ще те придружа и ще те представя на краля.

— Майтапиш се. — Стомахът й се сви.

— Той наистина е доста приятен.

— Сигурна съм. — Теса сложи ръка върху тази на Мерлин. — Какво да правя? Какво да кажа?

— Същото е като във филмите, скъпа моя. Няма сценарий, разбира се, но се чувствай свободна. Свири по слух.

— Много ми помогна.

— Знам. — Той се усмихна. — Забавлявам се неимоверно.

— Поне един от нас е доволен — промърмори тя. Мерлин тръгна към платформата.

— И ти май се позабавлява днес. Това беше една наистина впечатляваща целувка.

Тя въздъхна дълбоко.

— Наистина не ми е приятно да виждаш всичко, което правя.

— Трябва да свикваш. — В очите му проблесна игриво пламъче. — Това е само началото.

* * *

Галахад я забеляза в момента, в който тя и Мерлин излязоха от сенките. Преглътна. За Бога, тази жена беше истинско видение. Дали той беше единственият, който го забелязва? Вече не чуваше шума в залата. Всички мисли за Мордред изчезнаха. Виждаше единствено нея. Изправи се на крака. В трептящата светлина на факлите косата и роклята й бяха златисти. Като утринното слънце или като прекрасна корона, или… чаша.

Чаша. Търсенето. Тази мисъл го отрезви и той отново се отпусна на стола си. Най-добре ще е да изчака да види какво е замислил вълшебникът. Освен това нищо няма да постигне, като спи с нея. Въпреки че караше кръвта му да кипи, между тях нямаше да има нищо. Той имаше цел в живота и там нямаше място за жена.

Мерлин и Теса се приближиха до платформата. Тя улови погледа на Галахад и устните й трепнаха в лека усмивка Явно нямаше никакви проблеми с нервите. Той се ухили на себе си. Но пък може би не беше толкова самоуверена, колкото изглеждаше. Тази вечер лейди Теса може да е по-забавна от певците, шутовете и мимовете.

Двойката спря точно пред краля. Артур ги изгледа с непривично за него любопитство.

— Е, Мерлин. — По устните на краля заигра замислена усмивка. — Това ли е дамата, за която ми говори?

— Да, сир. Представям ви лейди Теса. — Мерлин се поклони дълбоко.

Теса погледна към краля. На лицето й бе замръзнала усмивка, очите й бяха широко отворени. Мерлин я сръга с лакът и каза нещо неразбираемо. Теса веднага направи неумел реверанс. Какво й ставаше на тази жена? Галахад свъси вежди. Човек би си помислил, че никога преди не е виждала кралски особи. Дори и страна без магьосници със сигурност има крал? И що за странно кралство е това, щом в него жените не се обучават на маниери? Той отново се зачуди каква ли е тази нейна страна.

— Ваше величество.

Гласът й трепереше леко. Не като онзи трепет, който забеляза, след като я целуна. Слава Богу, тя поне не беше забелязала нищо такова у него.

Артур я разглежда известно време и Галахад подозираше, че тя едва се държи на краката си. Съчувстваше й — погледът на Артур бе карал коленете на много рицари да омекват.

— Сигурен ли си в това, Мерлин? — Артур подпря лакът на масата и погали брадата си. — Струва ми се доста крехка за подобно начинание.

Какво е това начинание?

— Крехка? — Теса се огледа наоколо, сякаш не беше сигурна за кого говори кралят. — Аз?

— Довери ми се, сир. — Гласът на Мерлин звучеше уверено. — Не ни е необходима силата на тялото, а силата на духа й.

Необходима за какво?

— И все пак… — Артур поклати глава.

— Изглежда ми съвсем здрава, Артур. — Гуенивир гледаше Теса точно така, както всяка жена, когато преценява друга. Какво точно очакваше да види кралицата? — Ти какво ще кажеш, Ланс?

Погледът на баща му обходи мързеливо Теса и в очите му проблесна одобрително пламъче. Стомахът на Галахад се сви. Ланселот рядко отказваше флирт с красива жена, особено ако е русокоса.

— Здрава не е думата, която бих използвал, ваше величество. Мисля, че „очарователна“ е много по-подходяща. — Кралицата го изгледа остро, а Ланселот сви рамене, сякаш похвалата му относно Теса не беше кой знае какво. — Въпреки деликатността на външния й вид, щом Мерлин казва, че е подходяща за това предизвикателство, аз бих се доверил на думите на вълшебника.

— Много благодаря — промърмори Теса.

Какво предизвикателство? Не е възможно Мерлин още да смята, че един уважаван рицар ще тръгне на някакво незначително търсене с жена? Самата мисъл за това беше нелепа. Галахад нямаше време за подобни глупости. Обзе го безпокойство. Каквото и да си бе наумил вълшебникът, то очевидно бе спечелило одобрението на Артур и баща му. Би било проява на неуважение да помоли краля да обясни този странен разговор. И все пак Мерлин бе поверил Теса на неговите грижи. Нима това не означаваше, че трябва да е загрижен за това, което смятаха да правят с нея? А ако обсъждането наистина имаше нещо общо с него…

— Ваше величество — изтърси Галахад. — Бих искал…

— По-късно, момчето ми. — Артур махна с ръка.

— Но, сир…

— Не сега, Галахад. — Кралят го изгледа и Галахад преглътна следващите си думи. Винаги е имал благосклонността на Артур, но дори и един любимец трябваше да знае кога да мирува.

— Мерлин — Артур присви очи, — това наистина ли е необходимо?

— Наложително е, сир — тихо отвърна Мерлин. — Успехът не е възможен без нея.

— Много добре тогава. — Кралят прикри една въздишка. — Въпреки че ще се осмеля да кажа, че въобще не съм сигурен, че някаква си жена…

— Извинете? — Теса вдигна възмутено ръка. — Някаква си жена?

— Подозирам, че тази жена въобще не е „някаква си“, сир — обади се Гуенивир. — Мерлин не би доверил подобно начинание на „някаква си“ жена.

— Някаква си жена? — Теса сложи ръце на хълбоците си и се обърна към Мерлин. — Това е общоприето схващане, така ли?

— Средновековието. — Мерлин сви рамене. — Ти какво очакваше?

— Достатъчно. — В гласа на Артур прозвучаха заповеднически нотки, които накараха дори Теса да млъкне. — Тя е безочлива, поне в това съм сигурен.

Теса понечи да протестира, но Артур сбърчи вежди и тя бързо затвори уста.

— Не разбирам и половината от приказките й, Мерлин, нито пък твоята преценка. Но пък, когато пренебрегна съветите ти, ме сполетяват беди. Отдавна съм се научил да вземам под внимание думите ти.

— Ваше величество ме ласкае. — Мерлин се поклони ниско.

Артур изсумтя.

— Знаеш добре, както и аз, стари приятелю, че това е истина, на която и двамата се уповаваме. Нека бъде, както искаш. — Артур погледна към Галахад, после отново към Мерлин. — А сега?

— Сир, това е първият път, в който лейди Теса излиза в обществото на замъка. Досега се хранеше в стаята си. Мисля, че ще е учтиво да я оставим първо да се позабавлява. Ще имаме достатъчно време по-късно.

— Само няколко века — промърмори Теса. — Хей! — Тя погледна към Мерлин и потърка ръката си, ощипана от нещо невидимо.

— Благодаря, ваше величество.

Мерлин се поклони и отново сръчка Теса да направи реверанс, който този път беше малко по-добър от първия, но все още му липсваше съвършенството на човек, свикнал с тези неща. Жалко, че Галахад няма да има повече време, за да научи за дома й. Или за нея.

Мерлин придружи Теса до мястото между Галахад и Ланселот. Тя се втренчи в магьосника и отново потърка ръката си.

— Ако не престанеш, ще стана синьо-черна, когато всичко това свърши.

— Не чак толкова неприятна възможност, милейди. — В гласа на Ланселот прозвуча присмехулна нотка.

— Не е ли? — Теса погледна към баща му.

— Не, наистина. С коса като твоята, с цвета на слънцето, черното само ще подчертае красотата ти. Що се отнася до синьото…

— Да? — Теса наклони глава. — Горя от желание да чуя.

— Синьото на небето ще подхожда на очи, които имат цвета на самата земя. Дълбоки, богати и — той хвана ръката й и я поднесе към устните си — плодовити.

Галахад изпъшка наум.

— Оха! Добър си, също като него. — Теса погледна към Галахад през рамо. — Сега разбирам откъде ги вземаш онези приказки.

— Научил съм го на всичко, което знае. — Ланселот й се усмихна закачливо. — Но казват, че колкото и добър да е ученикът, никога не може да надмине учителя си.

— Наистина ли? Но съм сигурна, че ти не вярваш в стари поговорки. Например, често съм чувала да казват: „Тези, които могат, правят; онези, които не могат… — тя изпърха с мигли — преподават.“

Галахад затаи дъх. Ланселот се опули.

Теса обаче очевидно нехаеше за обидата, която току-що бе нанесла на човек, който не понасяше лесно обиди. Особено когато темата беше чарът му пред жените.

По лицето на Ланселот премина усмивка.

— Добре казано. — Той се разсмя с маниера на човек, който може да оцени добрата шега, дори и да е за негова сметка. — Наистина добре казано.

Теса се усмихна мило и седна. Галахад въздъхна с облекчение и също седна. Баща му, все още засмян, зае мястото си от другата страна на Теса и намигна на сина си.

— Мерлин е прав — момичето определено има силен дух.

— Наистина. — Галахад се приведе и прошепна в ухото й: — Но може би не е чак толкова умна, щом се присмива на човек, с когото току-що се е запознала.

— Още по-лошо — каза тя с ъгълчето на устата си. — Аз съм учителка.

* * *

— Какво е това? — Теса гледаше невярващо в последното ястие, което поднесоха на краля.

— Кое? — Галахад погледна към чинията пред Артур. — О, това е лебед, мисля.

— Но той е… — тя се намръщи — сготвен.