Виктория Александър - Вярвай

— Машина на времето? — Ориана присви очи объркана. Теса не й обърна внимание.

— Второ, Мерлин казва, че съм тук, за да помогна на Галахад…

— Галахад? — Ориана въздъхна. — Защо магьосникът не заповядаше на мен да помогна на такъв рицар?

Теса спря рязко.

— Харесваш ли го?

Ориана я изгледа недоверчиво.

— Само мъртва жена не би го харесала. Той е много хубав мъж. Силен, здрав и благороден, а в очите му блестят звезди.

— Оу! Ти наистина го харесваш.

— От това едва ли има някаква полза сега. — Ориана я изгледа втренчено. — Всички в замъка, ако не и в цялото кралство, знаят, че ти ще станеш негова жена.

— Няма начин! — бързо каза Теса. — Може би негова партньорка, съучастник в престъпление, вероятно но не и негова жена.

— И все пак би било глупаво, ако някоя жена си точи зъбите за мъж, очевидно запленен от друга.

— Какво искаш да кажеш с това „запленен“!

Ориана наклони глава.

— Не знаеш ли?

— Какво да знам?

Ориана вдигна поглед към тавана и пристъпи към столчето до масата. Седна на ръба, бавейки се нарочно, като очевидно се наслаждаваше на нарастващото любопитство на Теса.

— Видях изражението в очите му, когато те гледаше.

Теса изсумтя.

— Да, виждала съм това изражение. Много мъже имат това изражение.

— Не, не това изражение. Това не е похот…

— За малко да се заблудя.

— Това е нещо друго. Нещо повече. — Ориана замислено почукваше с показалец долната си устна. — Знаеш ли, че той те наблюдаваше, докато спеше?

— Шегуваш се. Това е малко страшничко. — И мило.

— Съвсем не — натърти Ориана. — Видях го от вратата към покоите му, без той да знае за присъствието ми. Гледаше те така, сякаш си гатанка, която не може да разгадае.

— Наистина? Колко интересно. Гатанка, а?

— Само да гледаше мен така!

Теса отиде до масата. Тонът й беше делови:

— Кажи ми нещо, Ориана. — Тя си отчупи парче хляб. — Защо мъж, толкова привлекателен като Галахад, не е женен?

— Много хора са направили всичко по силите си, за да променят това. Включително и аз — добави кисело. — Без никаква полза.

— Но той е бил женен веднъж, нали?

Момичето кимна.

— Какво се е случило?

— Тъжна история, милейди. — Ориана въздъхна. — Галахад беше женен за красивата Диндрейн. Тя беше мила и добра и цялата страна знаеше, че той обожава и земята под краката й.

— Какво се е случило? — Теса почти се страхуваше да чуе отговора.

— Умря, раждайки мъртво дете. Момче. — В очите на Ориана блестеше съчувствие. — Аз бях още дете тогава, но си спомням мъката, която обзе целия замък. — Ориана спря за миг. — Раждането на дете е изпълнено с трудности. Не е необичайно майката и детето да умрат. Но никога не съм виждала любов като тази на Галахад към Диндрейн. Той не пожела да остане тук и напусна кралството, изпълнявайки повелите на краля. Върна се окончателно преди по-малко от година.

— Това обяснява всичко — промърмори Теса. — Мислиш ли, че вече го е преодолял?

— Мисля, че Галахад е мъж със своите нужди и желания. Нужди, които нито започват, нито свършват в леглото. Мисля — и не съм единствената, — че е крайно време да започне отново живота си. — Ориана се изправи. — Мъж като Галахад не трябва да живее сам. Той трябва да има синове — силни, красиви и многобройни, — с които да се гордее. И дъщери, които да му носят радост. И жена, която да се грижи за него и да го гледа така — тя се ухили, — сякаш той е гатанка, чийто отговор знае само тя.

— Никога не съм била добра в гатанките — смутолеви Теса.

— Галахад не е по-голяма загадка от всеки друг мъж.

— Някои неща не се променят с времето.

— Чуй ме хубаво, милейди. — Ориана сложи ръце на масата и се наведе към Теса. — С удоволствие бих ти извила врата като на пиле, стига Галахад да ме гледа така, както гледаше теб. Но в мига, в който го видях в твое присъствие, разбрах, че каузата ми е изгубена. Вярвам, че добрият рицар е объркан и е свикнал повече да разпознава похотта в слабините си, отколкото чувствата в сърцето си.

— Не ме е грижа. За мен това няма значение. — Теса сви рамене. — Казах ти — не съм тук, за да се омъжа за него.

Ориана се подсмихна и се надигна.

— Сърцето ти е объркано, точно както речта ти, и е излишно да отричаш това, което е ясно дори и на мен. — Тя се обърна и тръгна към вратата. — Имам и други неща да свърша преди завръщането на техни величества.

— Артур и Гуенивир?

— Кой друг? — Отвори вратата. — Не забравяй, лейди Теса, обещах да бъда твоя приятелка и ще направя всичко, което е по силите ми, за да ти помогна за твоя рицар.

— Той не е мой рицар. — Теса се намръщи. — Както и да е, все пак си мислех, че ти се интересуваш от него.

— Някога, но вече не. Годините минават бързо и скоро ще бъда твърде стара за добър брак. — Ориана се засмя. — Но има един рицар с коси, с цвят на жито, и трапчинки, който поглежда към мен. Крайно време е да окуража интереса му. Една умна жена знае кога всяка надежда е изгубена и кога трябва да насочи вниманието си другаде.

— Мъдро. — Теса се ухили. — На колко години си все пак?

— Ще прескоча шестнайсетте след следващата жътва. — Тя се усмихна решително на Теса. — Но ще бъда булка много преди това.

Тя излезе навън и затвори вратата след себе си.

Теса се опули. Ориана беше само на петнайсет, но не приличаше на никоя тийнейджърка, която познаваше. Разбира се, тук тя се смяташе за възрастна. Колко ли живееха хората в Средновековието? И коя ли година беше? Трябваше да попита Галахад.

Теса взе книгата на Мерлин от масата, отиде до леглото и легна. Щеше да прочете това от кора до кора. Ако имаше някаква възможност да избегне това средновековно търсене на съкровища, то можеше да я открие единствено в тази книга. Прелисти страниците, спирайки се на илюстрацията на мъжа в параклиса.

Галахад. Значи той я харесваше, така ли? По гърба й пробяга тръпка на вълнение. Беше поласкана, разбира се, кой не би бил? Средновековен или не, този мъж беше истинско парче, и интелигентен при това. Споровете им бяха забавни и предизвикателни, въпреки че той беше прекалено упорит и отказваше да приеме основни факти като гравитацията и формата на земята. Вероятно нямаше да си признава и когато сбърка, но иначе не би се поколебала и за миг в честността, куража и смелостта му Той наистина беше една оживяла легенда. А нима не проблесна искра, когато я целуна или когато я вдигна на ръце, за да я донесе тук?

Дали бе спрял да тъгува за съпругата си? И това не беше просто някаква съпруга, а млада и красива, съвършена съпруга. Десет години в този свят си бяха много нещо, но бяха ли достатъчни, за да преодолееш една истинска любов? Съдейки по версията на Ориана, любовта им е била точно такава — истинска. Глупав, тъп, сантиментален израз в нейния свят, но тук звучеше съвсем на място.

Не че й пукаше, разбира се. Въпреки тежестта, която усещаше в долната част на корема си, тя нямаше никакво желание да означава нещо за него. И може би, ако останеше тук по-дълго, ще има възможност да определи смущаващите усещания, събуждащи се някъде между стомаха и сърцето й. И, да, възможността за кратко, но страстно любовно увлечение с него не беше съвсем лоша идея.

Но не й пукаше и не искаше да й пука. Те бяха от различни светове и тя нямаше никакво бъдеще с него. Колко сочна беше думата „бъдеще“. Теса подозираше, че той не би приел евентуална връзка с леко сърце, а тя не би искала да го нарани. Точно толкова, колкото не би искала тя да бъде наранена. Не беше необходимо да си Айнщайн, за да видиш, че нещо между тях би могло да бъде фатално. Ако допуснеше този мъж в сърцето си, това щеше да е катастрофа — в пълния смисъл на думата.

Тя отвори в началото на книгата и се опита да съсредоточи вниманието си върху нещо друго, различно от едрия, красив рицар.

Не, тя беше тук, за да върши работа. Да придружи Галахад в търсенето му. Да намери Граал. И, по дяволите, да се махне. Бързо и чисто.

Без никой да пострада.