Новата любовница на Хенри, момичето на Елизабет Болейн, моята придворна дама, се оказва онази, от която знаех, че трябва да се боя: онази, която притежава амбиция, по-голяма дори от моята. Тя всъщност е по-алчна дори от краля. Притежава амбиция, по-голяма от всяка, която някога съм виждала преди у мъж или жена. Тя не желае Хенри като мъж — виждала съм неговите любовници да идват и да си отиват и съм се научила да ги чета лесно като книга с приказки. Тази жена желае не съпруга ми, а моя трон. Хвърлила е доста труд, за да намери пътя си към него, но е упорита и решителна. Мисля, че още от мига, в който тя успя да се добере до близостта му, до тайните му и до доверието му, разбрах, че след време ще се добере — като невестулка, подушила кръв в заешка дупка — до лъжата ми. И когато я открие, ще се отдаде на насладата си от нея.

Разпоредителят се провиква: „Катерина Арагонска, кралица на Англия, явете се пред съда“; и се възцарява многозначителна тишина, защото не очакват отговор. Там не ме чакат адвокати, които да ми помогнат, не съм подготвила защита. Дадох ясно да се разбере, че не признавам този съд. Очакват да продължат без мен. Всъщност, разпоредителят тъкмо се готви да призове следващия свидетел…

Но аз отговарям.

Моите хора отварят със замах двойните врати на залата, която познавам толкова добре, и аз влизам с вдигната глава, по-безстрашна, отколкото съм била през целия си живот. Кралският балдахин, покрит със злато, е в далечния край на залата, където на трона си под него седи моят съпруг, моят неискрен, лъжлив, вероломен, неверен съпруг, с короната, която не му е по мярка.

На един подиум под него са двамата кардинали, също под балдахин от златен брокат, седнали в златни столове със златни възглавници. Този неверен угодник Улзи, в червената си кардиналска мантия, избягва със зачервено лице погледа ми, и то с право; както и онзи фалшив приятел, Кампеджо. Техните лица — на краля и назначените от него обвинители — изразяват крайно удивление.

Мислеха, че толкова са ме разстроили и смутили, че като са ме разделили от приятелите ми, са ме сломили, и че няма да се явя. Мислеха, че ще потъна в отчаяние като майка си, или в лудост като сестра си. Залагат на факта, че ме плашеха и заплашваха, че ми отнеха детето и сториха всичко по силите си, за да разбият сърцето ми. Никога не са и сънували, че ще имам смелостта да изляза гордо пред тях и да застана пред тях, разтърсена от справедлив гняв, за да се изправя лице в лице срещу тях.

Глупци: те забравят коя съм. Тяхна съветница е онова момиче Болейн, което никога не ме е виждало в броня; подтиквани са от нея, която никога не е познавала майка ми, не е познавала баща ми. Тя ме познава като Катерина, старата кралица на Англия, набожна, закръглена, скучна. Няма представа, че вътре в себе си аз съм все още Каталина, младата инфанта на Испания. Аз съм принцеса, родена и обучена да се бори. Аз съм жена, борила се за всяко нещо, което притежава, и ще се боря, и ще удържа, и ще спечеля.

Те не предвидиха какво бих сторила, за да предпазя себе си и наследството на дъщеря си. Тя е Мери, моята Мери, кръстена от Артур: моята обична дъщеря, Мери. Нима бих допуснала тя да бъде захвърлена заради някакво копеле, родено от една Болейн?

Това е първата им грешка.

Напълно пренебрегвам кардиналите. Пренебрегвам духовниците на пейките пред тях, писарите с техните дълги рула пергамент, които водят официалния протокол на тази пародия. Не обръщам внимание на съда, на града, дори на хората, които шепнат името ми с любящи гласове. Не гледам към никой друг, освен към Хенри.

Познавам Хенри, познавам го по-добре, отколкото го познава който и да било друг на този свят. Познавам го по-добре, отколкото някога ще го познава сегашната му фаворитка, защото съм го виждала като мъж и като момче. Изучавах го, когато той беше момче, когато беше десетгодишно дете, което дойде да ме посрещне и се опита да ме убеди да му подаря северноафрикански жребец. Тогава го познавах като момче, което може да бъде спечелено с хубави думи и подаръци. Познавах го през очите на брат му, който казваше — и с право — че той е дете, разглезено от твърде много снизхождение и ще се превърне в покварен мъж и в опасност за всички ни. Познавах го като младеж, и спечелих трона си, като поощрявах суетата му. Бях най-голямата награда, която той можеше да желае, и аз му позволих да ме спечели. Познавах го като мъж, лаком и суетен като паун, когато му приписах заслугата за моята война: най-голямата победа, спечелена някога от Англия.

По молба на Артур изрекох най-голямата лъжа, която една жена е изричала някога, и ще я изричам чак до гроба. Аз съм инфанта на Испания, не престъпвам даденото обещание. Артур, моят любим, поиска да му се закълна на смъртното му ложе, и аз му дадох тази клетва. Помоли ме да кажа, че никога не сме били любовници, и ми повели да се омъжа за брат му и да стана кралица. Направих всичко, което му обещах, останах вярна на обещанието си. Нищо през тези години не разклати вярата ми, че Божията воля е да бъда кралица на Англия, и че ще бъда кралица на Англия, докато умра. Никой освен мен нямаше да може да спаси Англия от шотландците — Хенри беше прекалено млад и прекалено неопитен, за да изведе армия на бойното поле. Щеше да предложи двубой, щеше да предприеме отчаян риск, щеше да изгуби битката и да загине при Флодън, а сестра му Маргарет щеше да стане кралица на Англия на моето място.

Това не се случи, защото не позволих да се случи. Желанието на майка ми и Божията воля беше да бъда кралица на Англия, и ще бъда кралица на Англия, докато умра.

Не съжалявам за лъжата. Придържах се към нея, и накарах всички други да се придържат към нея, каквито и съмнения да са имали. Когато научи повече за жените, когато научи повече за мен, Хенри разбра, като сигурно беше знаел още в първата ни брачна нощ, че това е лъжа, че не съм дошла при него като девица. Но през всичките ни двайсет брачни години заедно, той намери смелост да ми го каже в лицето само веднъж, в самото начало; и аз влизам в съдебната зала, разчитайки на отчаяното предположение, че той никога няма да има смелостта да ми хвърли в лицето това предизвикателство, дори сега.

Влизам в съда, разчитайки за защитата си изцяло на неговата слабост. Вярвам, че когато застана пред него и той бъде принуден да срещне погледа ми, няма да се осмели да каже, че не съм била девица, когато дойдох при него, че съм била съпруга и любима на Артур, преди да бъда негова. Суетата няма да му позволи да каже, че съм обичала Артур с истинска страст, а той е обичал мен. Че в действителност, ще живея и ще умра като съпруга и любима на Артур, и следователно бракът на Хенри с мен може с право да бъде разтрогнат.

Не мисля, че той има смелостта, която имам аз. Мисля, че ако се изправя и изрека отново огромната лъжа, той няма да се осмели да се изправи и да каже истината.

— Катерина Арагонска, кралица на Англия, явете се пред съда — повтаря глупаво разпоредителят, докато ехото от затръшващите се зад гърба ми врати отеква в притихналата съдебна зала, и всички могат да видят, че съм вече в съда, застанала като здрав и силен борец пред трона.

Аз съм тази, която призовават, произнасяйки тази титла. Надеждата на умиращия ми съпруг, желанието на майка ми и Божията воля беше да бъда кралица на Англия, и заради тях и заради страната, аз ще бъда кралица на Англия, докато умра.

— Катерина Арагонска, кралица на Англия, явете се пред съда!

Това съм аз. Това е моят миг. Това е моят боен вик.

Излизам напред.

Бележка на автора

Това беше един от романите, чието писане беше най-завладяващо и вълнуващо — от проучването на живота на младата Катерина до големия въпрос за лъжата, която тя изрича, и която поддържа през целия си живот.

Според мен най-правдоподобно е обяснението, че това е било лъжа. Вярвам, че бракът ѝ с Артур е бил консумиран. Безспорно, по онова време всички смятат така; единствено настояването на доня Елвира, след като Катерина овдовява, и настояването на самата Катерина по времето, когато е разделена от Хенри, поставя консумирането на брака под съмнение. По-късни историци, които се възхищават на Катерина и приемат нейната дума срещу тази на Хенри, включват лъжата в историческите летописи, където тя стои и днес.

Лъжата беше отправна точка на романа, но изненадата в проучването бяха биографичните сведения за Каталина Испанска. Наслаждавах се на прекрасно изследователско пътуване до Гранада, за да открия повече за Испания на Изабела и Фердинанд, и се завърнах у дома с трайно уважение както към техния кураж, така и към културата, която са се зарекли да надвият: богатата, толерантна и красива земя на испанските мюсюлмани, Ал Андалус. Опитах се да покажа тези почти забравени европейци в тази книга, и да дам на нас днес, докато се борим с някои от същите въпроси, представа за тази conviviencia — земя, в която евреи, мюсюлмани и християни са успявали да живеят редом едни с други в уважение и мир като „Хора на Книгата“.



Бележка за песните

„Уви, Алама!“, „Ездачи влизат през портата «Елвира»…“ и „Плач надигна се в Гранада…“ са традиционни песни, цитирани от Франческа Клермонт в „Катерина Арагонска“ (виж списъка с книги по-долу).

„Насред Русафа палма се издига“ е от Абд ал Рахман, преведена от Д. Е. Ръгълс и цитирана при Menocal, The Ornament of the World (виж списъка с книги по-долу).



Библиография

От голяма помощ в историческите ми проучвания за написването на този роман ми бяха следните книги: