— Ще изляза — каза Каталина припряно, като се измъкна от носилката и тръгна бързо покрай чакащите коне, тъй като не желаеше нова кавга със строгата си дуеня за срещите на младите дами с млади мъже преди сватбения им ден. — Доня Елвира, не казвайте нищо. Това момче е десетгодишно дете. Няма значение. Дори майка ми не би сметнала, че има значение.

— Поне си сложете воала! — изрече умолително жената. — Херцогът на Бък… Бук… каквото там му беше името, също е тук. Сложете си воала, когато се явявате пред него, заради собствената ви репутация, инфанта.

— Бъкингам — поправи я Каталина. — Бъкингамският херцог. И ме наричайте „принцеса на Уелс“. И знаете, че не мога да нося воала си, защото на него сигурно са му наредили да докладва на краля. Знаете какво каза майка ми: че той е повереник на майката на краля, който си е възвърнал семейните богатства, и че трябва да му се засвидетелства изключително уважение.

По-възрастната жена поклати глава, но Каталина излезе решително, с открито лице, чувствайки се едновременно изплашена и безразсъдна заради собствената си дързост, и видя хората на херцога, строени на пътя, а пред тях — малко момче; то беше свалило шлема си и светлата му коса блестеше на слънцето.

Първата ѝ мисъл беше, че той изобщо не приличаше на брат си. Докато Артур бе светлокос и със сериозно изражение, с бледа кожа и топли кафяви очи, това беше слънчево и лъчезарно момче, което изглеждаше така, сякаш никога не бе имало и една сериозна мисъл в главата си. Не приличаше на баща си с неговото слабо, изпито лице, имаше вид на момче, чийто живот тече безгрижно и леко. Косата му беше червено-златиста, лицето — кръгло и все още детински закръглено, усмивката му, когато я видя, беше искрено дружелюбна и приветлива, а сините му очи блестяха, сякаш бе свикнал да вижда един много приятен и изпълнен с удоволствия свят.

— Сестро! — възкликна момчето топло, скочи от коня си сред дрънчене на доспехи, и ѝ се поклони ниско.

— Братко Хенри — каза тя, като в отговор му направи съвсем точно премерен реверанс, имайки предвид факта, че той бе само втори син на Англия, а тя беше инфанта на Испания.

— За мен е голямо удоволствие да ви видя — каза той бързо: латинският му бе жив и бърз, английският акцент се долавяше силно. — Толкова се надявах, че негово величество ще ми позволи да дойда и да се срещна с вас, преди да се наложи да ви отведа в Лондон на сватбения ви ден. Мислех си, че би било много неловко да тръгна към олтара с вас и да ви предам на Артур, ако дори не сме разговаряли. И ме наричайте Хари. Всички ми казват Хари.

— За мен също е удоволствие да се срещна с вас, братко Хари — каза Каталина вежливо, доста смутена от въодушевлението му.

— Удоволствие! Би трябвало да танцувате от радост! — възкликна той весело. — Защото баща ми каза, че мога да ви доведа коня, който трябваше да бъде един от сватбените ви подаръци, и така ще можем да яздим заедно до Ламбет. Артур каза, че би трябвало да изчакате до сватбения си ден, но аз казах: защо трябва да чака? Тя няма да може да язди на сватбения си ден. Ще е твърде заета да се омъжва. Но ако ѝ го заведа сега, можем да яздим веднага.

— Това е било мило от ваша страна.

— О, аз изобщо не обръщам внимание на Артур — весело каза Хари.

Каталина трябваше да потисне кикота си:

— Така ли?

Той направи гримаса и поклати глава:

— Той е сериозен — каза. — Ще се удивите, когато разберете колко е сериозен. И начетен, разбира се, но не надарен. Всички казват, че аз съм много даровит, главно с езиците, но също и по отношение на музиката. Можем да разговаряме на френски, ако желаете, аз говоря изключително гладко и свободно за възрастта си. Смятат, че съм доста добър музикант. И, разбира се, спортувам. Ловувате ли?

— Не — каза Каталина, малко смутена. — По-скоро само следвам групата ловци, когато преследваме глигани или вълци.

— Вълци ли? Много бих искал да отида на лов за вълци. Наистина ли имате мечки?

— Да, в планините.

— Много бих искал да заловя мечка. Пеша ли ходите на лов за вълци, както за глигани?

— Не, на коне — каза тя. — Много са бързи, трябва да вземете много бързи кучета, за да ги повалите. Това е ужасен лов.

— Аз не бих имал нищо против това — каза той. — Изобщо не възразявам срещу подобни занимания. Всички казват, че съм ужасно смел по отношение на тези неща.

— Сигурна съм, че е така — каза тя с усмивка.

Красив мъж в средата на двайсетте пристъпи напред и се поклони.

— О, това е Едуард Стафорд, Бъкингамският херцог — каза Хари бързо. — Ще ми позволите ли да го представя?

Каталина подаде ръка и мъжът отново сведе глава над нея. Интелигентното му, красиво лице беше стоплено от усмивка.

— Добре дошли в собствената си страна — каза той на безукорен кастилски. — Надявам се, че по време на пътуването всичко е било по вкуса ви? Мога ли да ви осигуря нещо?

— За мен се грижат наистина добре — каза Каталина, изчервявайки се от удоволствие, че я поздравяват на родния ѝ език. — А по време на цялото пътуване хората ме посрещаха наистина много мило.

— Вижте, ето новия ви кон — прекъсна я Хари, когато конярят изведе напред една черна кобила. — Вие сте свикнали с хубавите коне, разбира се. Непрекъснато ли ви доставят коне от Северна Африка?

— Майка ми настоява да имаме такива за кавалерията — каза тя.

— О — продума той. — Защото са много бързи ли?

— Могат да бъдат обучавани като бойни коне — каза тя, като пристъпи напред и протегна ръка, с извърната нагоре длан, така че кобилата да я подуши и да гризне пръстите ѝ с меките си, нежни бърни.

— Бойни коне ли? — запита той.

— Сарацините имат коне, които могат да се бият също като господарите си, а конете от Северна Африка също могат да бъдат обучени на това — каза тя. — Изправят се на задни крака и удрят някой войник с предните си копита, а могат да ритат и назад. Турците имат коне, които могат да вдигнат сабя от земята и да я върнат на ездача. Майка ми казва, че в битка един добър кон струва колкото десет войници.

— Толкова бих искал да имам такъв кон — каза Хари с копнеж. — Чудя се как ли да се сдобия с такъв?

Той направи пауза, но тя не се поддаде.

— Само да мажеше някой да ми подари такъв кон, бих могъл да се науча да го яздя — каза той с очевидното намерение да предизвика реакция. — Може би за рождения ми ден, или може би другата седмица, тъй като не съм аз този, който ще се жени, и няма да получа никакви сватбени подаръци. Тъй като съм напълно пренебрегнат, и напълно оставен без внимание.

— Може би — каза Каталина, която някога беше виждала собствения си брат да постига своето точно със същото врънкане и ласкателства.

— Редно е да бъда обучен да яздя както трябва — каза той. — Баща ми обеща, че макар да съм определен да се посветя на църквата, ще ми позволят да яздя на манежа за упражнения. Но нейна светлост майката на краля казва, че не мога да участвам в турнири. А това наистина не е честно. Трябва да ми позволят да участвам в турнирите. Ако имах подходящ кон, бих могъл да участвам в турнирите. Сигурен съм, че щях да победя всички.

— Сигурна съм, че щяхте — каза тя.

— Е, ще вървим ли? — попита той, убеждавайки се, че тя няма да му подари кон така лесно, само защото го е поискал.

— Не мога да яздя. Дрехите ми за езда още не са разопаковани.

Той се поколеба:

— Не можете ли просто да излезете с тези дрехи?

Каталина се засмя:

— Тези дрехи са от кадифе и коприна. Не мога да яздя с тях. А освен това не мога да препускам из Англия като някой от онези странстващи актьори.

— О — каза той. — Е, ще се качите ли тогава в носилката си? Няма ли това да ни забави много?

— Съжалявам за това, но ми е наредено да пътувам в носилка — каза тя. — Със спуснати завеси. Не мога да си представя, че дори баща ви би искал да препускам из околността с прибрани и вдигнати поли.

— Разбира се, че принцесата не може да язди днес — заяви Бъкингамският херцог. — Нали ви казах. Тя трябва да пътува в носилката си.

Хари сви рамене:

— Е, не знаех. Никой не ми каза как ще бъдете облечена. В такъв случай мога ли да избързам напред? Моите коне ще са много по-бързи от мулетата.

— Можете да яздите напред, но така, че да ви виждаме — реши Каталина. — След като се очаква да ме ескортирате, би трябвало да бъдете с мен.

— Нали казах — отбеляза тихо Бъкингамският херцог и си размени лека усмивка с принцесата.

— Ще чакам на всеки кръстопът — обеща Хари. — Аз съм ваш ескорт, не забравяйте. А на сватбения ви ден отново ще ви придружавам. Приготвил съм си бял костюм със златни прорези на ръкавите.

— Колко прекрасно ще изглеждате — каза тя и го видя как се изчерви от удоволствие.

— О, не знам…

— Сигурна съм, че всички ще отбележат какво красиво момче сте — каза тя, тъй като той изглеждаше доволен.

— Всички винаги ме приветстват с много силни възгласи — довери ѝ той. — И ми харесва да знам, че хората ме обичат. Баща ми казва, че единственият начин да запазиш трона си е да бъдеш обичан от народа. Баща ми казва, че в това била грешката на крал Ричард.

— Майка ми казва, че начинът да задържиш един трон е да служиш на Бог.

— О — каза той, явно не беше впечатлен. — Е, различни страни, предполагам.

— Значи ще пътуваме заедно — каза тя. — Ще съобщя на хората си, че сме готови да продължим.

— Аз ще им кажа — настоя той. — Аз съм този, който ви ескортира. Аз ще давам заповедите, а вие ще си почивате в носилката. — Той ѝ хвърли бърз кос поглед. — Когато стигнем до двореца Ламбет, ще останете в носилката си, докато дойда да ви взема. Ще дръпна завесите и ще ви въведа вътре, а вие трябва да ме държите за ръка.