Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Няма значение какво пише той — казвам търпеливо. — Трябва да гледаш какво прави.

Поглежда ме с толкова наскърбено изражение, че не мога да се заставя да му обясня как баща ми го е използвал, направил го е на глупак, използвал е армията му, използвал е дори мен, за да завоюва за себе си Навара.

— Баща ми взе заплащането си, преди да си свърши работата, това е всичко — казвам решително. — Сега трябва да го накараме да свърши работата.

— Какво имаш предвид? — Хенри все още е озадачен.

— Да ми прости Господ, че го казвам, но баща ми е майстор в двойните игри. Ако смятаме да сключваме договори с него, ще трябва да се научим да бъдем хитри като него. Той сключи договор с нас и каза, че ще бъде наш партньор във войната срещу Франция, но единственото, което стана, е че му спечелихме Навара, като изпратихме армията си, а после я върнахме у дома.

— Те бяха опозорени. Аз бях опозорен.

Той не може да разбере това, което се опитвам да му кажа.

— Твоята армия направи точно това, което баща ми искаше от нея. В този смисъл това беше изключително успешна кампания.

— Не направиха нищо! Той ми се оплаква, че не са годни за нищо!

— С това „нищо“ притиснаха французите. Помисли си за това! Французите изгубиха Навара.

— Искам да изправя Дорсет пред военен съд!

— Да, можем да направим това, ако желаеш. Но главното е, че все още имаме армията си, изгубихме само две хиляди души, а баща ми е наш съюзник. Длъжник ни е за тази година. Догодина можеш да се върнеш във Франция, и този път баща ми ще се сражава за нас, а не ние за него.

— Той казва, че ще завладее Гиена заради мен, казва го, сякаш не мога да го направя сам! Говори ми като на слабак с безполезна войска!

— Добре — казвам, за негова изненада. — Да го оставим да завладее Гиена за нас.

— Той иска да му платим.

— Нека платим за това. Какво значение има, щом баща ми е на наша страна, когато тръгваме на война с французите? Ако извоюва Гиена за нас, това е в наша полза; ако не успее, а само отвлече вниманието на французите, когато нахлуем на север от Кале, тогава всичко пак е от полза за нас.

За миг той ме зяпва, замаян. После разбира какво искам да кажа.

— Той ще притисне французите заради нас, докато настъпваме, точно както направихме ние за него?

— Именно.

— Ще го използваме, както той използва нас?

— Да.

Хенри е удивен.

— Баща ти ли те научи как да правиш това — да планираш предварително, сякаш една кампания е шахматна дъска и трябва да движиш пионките по нея?

Поклащам глава:

— Не съзнателно. Но не можеш да живееш с човек като баща ми, без да усвоиш изкуствата на дипломацията. Знаеш ли, че самият Макиавели го нарече съвършеният владетел? Невъзможно е да живееш в двора на баща ми като мен, или да го придружаваш по време на поход, както правех аз, без да разбереш, че прекарва целия си живот в търсене на предимства. Той ме учеше всеки ден, нямаше как да не се уча, само като го наблюдавах. Знам как работи умът му. Знам как мисли един пълководец.

— Но какво те наведе на мисълта за нахлуване във Франция откъм Кале?

— О, скъпи мой, откъде другаде Англия да нахлуе във Франция? Баща ми може да се бие на юг за нас, и ще видим дали може да ни завоюва Гиена. Можеш да си сигурен, не ще го направи, ако е в негов интерес. Пък и докато прави това, французите няма да са в състояние да защитят Нормандия.

Увереността на Хенри стремително се завръща.

— Ще потегля лично — заявява той. — Ще изляза лично на бойното поле. Баща ти няма да може да критикува командването на английската армия, ако аз се заема лично с него.

За миг се поколебавам. Дори играта на война е опасна игра, а докато нямаме наследник, Хенри е невероятно ценен. Без него сигурността на Англия ще бъде застрашена от безброй претенденти. Но никога няма да запазя влиянието си над него, ако го възпирам и ограничавам, както правеше баба му. Хенри ще трябва да опознае природата на войната, и знам, че ще бъде в най-голяма безопасност в една кампания, водена от баща ми, който иска да ме задържи на трона ми също толкова силно, колкото го искам и аз; и ще е далеч по-безопасно да се изправи срещу благородните французи, отколкото срещу кръвожадните шотландци. Освен това имам план, който е тайна. Изпълнението му налага той да е извън страната.

— Да, ще потеглиш — казвам. — И ще имаш най-хубавите доспехи, най-силния кон и най-храбрата гвардия от всички крале, излизали на бойното поле.

— Томас Хауард казва, че би трябвало да изоставим битките срещу Франция, докато не подчиним шотландците.

Поклащам глава.

— Ще се сражаваш във Франция в съюза на тримата крале — уверявам го. — Ще бъде голяма война, такава, която всички ще помнят. Шотландците са маловажна опасност, могат да почакат; в най-лошия случай са дребни погранични грабители. А ако нахлуят в северните ни земи, когато заминеш на война, те са толкова маловажни, че дори аз бих могла да командвам поход срещу тях, докато ти водиш истинската война във Франция.

— Ти? — пита той.

— Защо не? Не сме ли крал и кралица, възкачили се млади на трона, разполагащи с власт? Кой би ни попречил?

— Никой! Няма да позволя да отклонят вниманието ми! — заявява Хенри. — Ще победя във Франция, а ти ще ни защитиш срещу шотландците.

— Ще го направя — обещавам му. Точно това искам.

През цялата зима Хенри не говореше за нищо друго, освен за война, а през пролетта Катерина започна да набира многобройна войска и да трупа средства за нахлуването в северна Франция. В договора с Фердинанд се излагаше споразумението той да нахлуе в Гиена от името на Англия по същото време, когато английските войски превземат Нормандия. Императорът на Свещената Римска Империя, Максимилиан, щеше да се присъедини към английската армия в битката на север. Планът не можеше да се провали, ако трите войски атакуваха едновременно, ако военачалниците имаха пълна вяра един в друг.

Не се изненадвам да открия, че баща ми е водил преговори за мир с Франция точно по същото време, когато карах Томас Улзи, най-доверения си човек, най-верния си помощник, кралския изповедник, да пише до всички градове в Англия и да пита колко войници могат да съберат за служба при краля, когато тръгнем на война във Франция. Знаех, че баща ми ще мисли само за оцеляването на Испания: Испания преди всичко. Не го виня за това. Сега, когато съм кралица, разбирам малко по-добре какво означава да обичаш една страна с такава страст, че да си готов да предадеш всичко — дори родното си дете, както прави той — за да я опазиш. Баща ми, с изгледите за тежка война и малка облага от една страна, и от друга страна, за мир, от който би спечелил всичко, избира мира и приятелските отношения с Франция. Предаде ни съвсем тайно и заблуди дори мен.

Когато новината за огромното му коварство излиза на бял свят, той приписва цялата вина на посланика си и на изгубени писма. Това е неубедително оправдание, но не се оплаквам. Баща ми ще се присъедини към нас веднага щом се появят изгледи, че ще спечелим. Главното за мен сега е, че Хенри ще си получи похода във Франция и ще ме остави на спокойствие да се справя с шотландците.

— Той трябва да се научи как да води войници в битка — казва ми Томас Хауард. — А не момчета в бардак — извинете, ваша светлост.

— Зная — отвръщам. — Трябва да си извоюва име. Но има толкова голям риск.

Старият войник слага длан върху моята.

— Твърде малко крале загиват в битка — казва той. — Не мислете за крал Ричард, защото той почти се натъкна на мечовете. Знаеше, че е предаден. В повечето случаи за кралете се плаща откуп. Рискът не е и наполовина толкова голям като онзи, пред който ще сте изправени, ако екипирате армия и я изпратите през Ламанша във Франция, а после се опитате да надвиете шотландците с хората, които са ви останали.

За миг оставам мълчалива. Не знаех, че е прозрял какво планирам.

— Кой знае, че смятам да направя именно това?

— Само аз.

— Казали ли сте на някого?

— Не — казва той стоически. — Моят дълг е на първо място към Англия, и считам, че сте права. Трябва да приключим с шотландците веднъж завинаги, и е по-добре да го направим, докато кралят е на сигурно място отвъд морето.

— Виждам, че не се безпокоите твърде много за безопасността ми? — отбелязвам.

Той свива рамене и се усмихва.

— Вие сте кралица — казва. — Силно обичана може би. Но винаги можем да си намерим друга кралица. Нямаме друг крал от династията на Тюдорите.

— Зная — казвам. Това е истина, ясна и чиста като бистра вода. Аз мога да бъда заменена, но Хенри не може. Не и докато не родя син за Тюдорите.

Томас Хауард е отгатнал плана ми. Не се съмнявам нито за миг какъв е дългът ми. Така е, както Артур ме научи — най-голямата опасност за сигурността на Англия идва от север, от шотландците, и следователно би трябвало да потегля именно на север. Хенри трябва да бъде насърчен да сложи най-хубавите си доспехи, за да тръгне с най-обичаните си приятели на нещо като голям турнир срещу французите. Но по северната граница ще има кървава работа; една победа там ще ни даде сигурност за поколения напред. Ако искам да направя Англия безопасна за себе си и за неродения си син, и за кралете, които ще дойдат след мен, трябва да нанеса поражение на шотландците.