Все още не мога да разбера какво може да означава това отчуждение за мен. Майка ми е мъртва, не мога да я упрекна или да споря с нея сега, освен във въображението си. Но знам, че през тези месеци в мен настъпи дълбока и трайна промяна. Стигнах до свое разбиране за своя свят, което не е нейното разбиране за нейния свят. Не подкрепям организирането на кръстоносен поход срещу маврите, нито срещу когото и да било. Не подкрепям гоненията, нито жестокостта към тях заради цвета на кожата им или вярата в сърцата им. Знам, не майка ми не е непогрешима, вече не вярвам, че тя и Бог мислят като един. Макар че все още обичам майка си, вече не я боготворя. Предполагам, че най-сетне пораствам.

* * *

Кралицата изплува бавно от скръбта си и отново започна да проявява интерес към управлението на двора и страната. В Лондон всички оживено обсъждаха новината, че шотландски капери нападнали английски търговски кораб. Всички знаеха името на каперския капитан: той беше Андрю Бартън, който плаваше с пълномощни писма от крал Джеймс Шотландски. Бартън беше безмилостен към английските кораби, и на лондонските докове цареше всеобщото убеждение, че Джеймс умишлено е дал позволение на пирата да плячкосва английски плавателни съдове, сякаш двете страни бяха вече във война.

— Трябва да бъде спрян — каза Катерина на Хенри.

— Той не смее да отправи открито предизвикателство! — възкликна Хенри. — Джеймс изпраща погранични разбойници и пирати срещу нас, защото не се осмелява да се изправи лично пред мен. Джеймс е страхливец и клетвопрестъпник.

— Да — съгласи се Катерина. — Но главното по отношение на този пират Бартън е, че той не само застрашава търговията ни, но е и предвестник на по-лоши неща. Ако допуснем шотландците да владеят моретата, тогава им позволяваме да разполагат с нас. Това е остров: моретата трябва да ни принадлежат, също както и сушата, иначе не сме в безопасност.

— Корабите ми са готови и отплаваме по пладне. Ще го заловя жив — обеща Едуард Хауард, адмиралът на флота, на Катерина, когато дойде да се сбогува с нея. Тя си помисли, че изглежда много млад, с не по-малко момчешки вид от Хенри; но дарбата и смелостта му бяха неоспорими. Беше наследил цялото тактическо умение на баща си, но го беше пренесъл към новосформирания флот. Постът на върховен адмирал по традиция се заемаше от представител на рода Хауард, но Едуард се оказваше изключително подходящ за него. — Ако не мога да го пленя жив, ще потопя кораба му и ще го докарам мъртъв.

— Срамота! Враг, но християнин! — възкликна тя закачливо, като му поднесе ръката си за целувка.

Той вдигна очи, поне веднъж сериозен.

— Уверявам ви, ваша светлост, че шотландците са по-голяма опасност за мира и благополучието на страната, отколкото маврите някога биха могли да бъдат.

Видя тъжната ѝ усмивка.

— Не сте първият англичанин, който ми казва това — каза тя. — Освен това можах да го видя с очите си в последните години.

— Трябва да е редно да постъпим така — каза той. — В Испания баща ви и майка ви не намериха дори миг покой, докато не успяха да прогонят маврите от планините. За нас в Англия най-близкият враг са шотландците. Именно те са в нашите планини, те са тези, които трябва да потиснем и укротим, ако искаме някога да живеем в мир. Баща ми прекара живота си, отбранявайки северните граници, а сега аз се боря със същия враг, но по море.

— Върнете се благополучно у дома — каза тя настойчиво.

— Длъжен съм да поемам рискове — каза той небрежно. — Не съм човек, свикнал да си стои у дома.

— Никой не се съмнява в храбростта ви, но моят флот се нуждае от адмирал — каза му тя. — Искам да имам един и същ адмирал в продължение на много години. Имам нужда от своя рицар-защитник на следващия турнир. Имам нужда от партньора си за танците. Върни се благополучно у дома, Едуард Хауард!

* * *

Кралят бе разтревожен, че приятелят му Едуард Хауард потегля срещу шотландци, пък било то и само срещу шотландски капер. Беше се надявал, че сключеният от баща му съюз с Шотландия, укрепен от брака на английската принцеса, ще гарантира мир.

— Джеймс е такъв лицемер, щом може да обещава мир и да се жени за Маргарет от една страна, и да разрешава тези набези — от друга! Ще пиша на Маргарет и ще ѝ кажа да предупреди съпруга си, че не можем да допускаме нападения над нашите плавателни съдове. Те също трябва да се придържат към границите си.

— Навярно той няма да се вслуша в нея — изтъкна Катерина.

— Не можем да я виним за това — каза той бързо. — Изобщо не биваше да я омъжват за него. Тя беше прекалено млада, а той беше твърде закостенял в навиците си, и има нагласата на войник. Но тя ще донесе мир, ако може; знае, че това беше желанието на баща ми, знае, че трябва да живеем в мир. Сега сме сродници, съседи сме.

Но пограничните лордове от фамилиите Пърси и Невил съобщаваха, че напоследък шотландците са станали по-дръзки в нападенията си по северните земи. Джеймс безспорно търсеше повод за война, несъмнено възнамеряваше да завладее земя в Нортъмбърланд. Вече всеки момент можеше да потегли на юг, да превземе Бърик, и да продължи към Нюкасъл.

— Как се осмелява? — запита Хенри. — Как се осмелява просто да нахлува, да плячкосва стоките ни и да тормози хората ни? Не знае ли, че мога да събера армия и да я поведа срещу него още утре?

— Ще бъде тежка кампания — отбеляза Катерина, мислейки си за дивата земя по границата и за дългия поход, докато се стигне до нея. Шотландците щяха да имат всички мотиви за битка, с простиращите се пред тях богати южни земи, а английските войници никога не искаха да се бият, когато бяха далече от селата си.

— Ще бъде лесно — възрази ѝ Хенри. — Всички знаят, че шотландците не могат да удържат армия на бойното поле. Те не са нищо повече от банда грабители. Ако изведа на бойното поле голяма английска войска, подходящо въоръжена, снабдена и командвана, ще ги довърша за един ден!

— Разбира се, че ще го сториш — усмихна се Катерина. — Но не забравяй, трябва да съберем армия, за да се бием срещу французите. Ти сигурно би предпочел да си спечелиш име в смела и благородна рицарска битка срещу французите, която ще влезе в историята, отколкото в някаква недостойна погранична кавга.



Катерина се обърна към Томас Хауард, граф Съри, баща на Едуард Хауард, в края на срещата на кралския съвет, докато мъжете излизаха от покоите на краля.

— Милорд? Имате ли вести от Едуард? Липсва ми моят млад рицар-защитник.

Старият човек ѝ се усмихна щастливо.

— Получихме доклад днес. Кралят сам ще ви каже. Знаеше, че ще бъдете доволна да научите за победата на вашия фаворит.

— Наистина ли е спечелил?

— Пленил е пирата Андрю Бартън с два от корабите му. — Гордостта му прозираше през престорената скромност. — Той само изпълни дълга си — каза. — Само стори онова, което всяко момче от рода Хауард би трябвало да стори.

— Той е герой! — възкликна въодушевено Катерина. — Англия има нужда от велики моряци толкова, колкото и от войници. Бъдещето за християнския свят е във владеенето на моретата. Трябва да владеем моретата, както сарацините владеят пустините. Трябва да прогоним пиратите от моретата и да утвърдим присъствието на английските кораби. И какво друго? Той на път към дома ли е?

— Ще доведе в Лондон корабите си, а също и пирата, окован във вериги. Ще изправим пирата на съд и ще го обесим на кея. Но на крал Джеймс това няма да му хареса.

— Смятате ли, че шотландският крал има намерение да обяви война? — попита го Катерина направо. — Би ли тръгнал на война по такъв повод? В опасност ли е страната?

— Откакто се помня, това е най-сериозната опасност за мира в кралството — каза искрено по-възрастният мъж. — Подчинихме уелсците и осигурихме мир по границите ни на запад, сега ще трябва да укротим шотландците. След тях ще трябва да се справим с ирландците.

— Те са отделна страна, със собствени крале и закони — възрази Катерина.

— Такива бяха и уелсците, докато ги победихме — изтъкна той. — Тази земя е твърде малка за три кралства. Шотландците ще трябва да бъдат впрегнати да ни служат.

— Може би бихме могли да им предложим владетел — мислеше Катерина на глас. — Както е станало с уелсците. Вторият син може да бъде принц на Шотландия, както първородният е принц на Уелс, за едно кралство, обединено под скиптъра на английския крал.

Томас Хауард беше поразен от идеята ѝ.

— Точно така — каза. — Това ще бъде начинът да го направим. Да им нанесем силен удар, а после да им предложим почетен мир. Иначе вечно ще се зъбят по петите ни.

— Кралят смята, че тяхната армия ще бъде малка и ще е лесно да бъде победена — отбеляза Катерина.

Хауард сподави изблик на смях.

— Негова светлост никога не е бил в Шотландия — каза. — Дори още никога не е бил на война. Шотландците са страховит враг, независимо дали в истинско сражение или в случайна схватка. Те са много по-ужасен враг от натруфените френски кавалеристи. Нямат рицарски закони, бият се, за да победят, и се сражават не на живот, а на смърт. Ще трябва да изпратим силна войска под ръководството на умел военачалник.

— Вие можете ли да се справите? — попита Катерина.

— Бих могъл да опитам — отвърна той искрено. — Аз съм най-доброто оръжие, с което разполагате в момента, ваша светлост.

— А дали кралят би могъл да се справи? — попита тя тихо.

Той ѝ се усмихна.

— Той е млад човек — каза. — Никак не му липсва смелост, никой, който го е виждал на турнир, не би могъл да се усъмни в смелостта му. И е умел ездач. Но една война не е турнир, а той още не знае това. Той ще трябва да потегли начело на една армия с висок дух и да се закали в няколко битки, преди да поведе най-голямата война в живота си — войната за самото си кралство. Не се пуска млад жребец в кавалерийско нападение още при първото му излизане на бойно поле. Трябва да се научи. Кралят, макар и крал, ще трябва да се научи.