Той ме взема в обятията си.

— Прости ми — прошепва задъхано.

— Никога повече няма да говорим за това — казвам тържествено. — Няма да го допусна, и няма да позволя на никого да опозори мен или майка ти.

— Не — казва той пламенно. — Кълна се в Бог. Никога няма да говорим отново за това, нито ще позволим на някой друг да говори за него.

* * *

На другата сутрин Хенри и Катерина станаха заедно и отидоха тихо на литургия в параклиса на краля. Катерина се срещна с изповедника си и коленичи да признае греховете си. Хенри забеляза, че това не ѝ отне много време — сигурно нямаше големи грехове за изповядване. Той се почувства още по-зле, когато я видя да отива при свещеника си за кратка изповед и да се връща с толкова спокойно изражение. Знаеше, че тя е свята и чиста жена, точно като майка му. Разкаян, скрил лице в ръцете си, той си помисли, че Катерина не само никога не беше изменяла на дадената си дума: вероятно дори не беше изричала лъжа през живота си.

* * *

Излизам на лов с придворните, облечена в червена кадифена рокля, твърдо решена да покажа, че съм добре, че съм се върнала, че всичко ще бъде както преди. Дълго и трудно преследваме прекрасен млад елен, който препуска из големия парк, докато хрътките го повалят в потока и Хенри сам влиза във водата, смеейки се, за да му пререже гърлото. Потокът около него разцъфва в червено и покрива с петна дрехите и ръцете му. Смея се заедно с придворните, но от вида на кръвта ми призлява.

Яздим бавно по обратния път; аз се усмихвам, за да прикрия умората си и болката в бедрата, в корема, в гърба. Лейди Маргарет приближава коня си до мен и ми хвърля поглед.

— По-добре да си почивате този следобед.

— Не мога — казвам кратко.

Не е нужно да пита защо. Тя е била принцеса, знае, че една кралица трябва да бъде на показ, независимо от това какво изпитва.

— Знам историята, ако държите да си направите труда да изслушате подобно нещо.

— Вие сте добра приятелка — казвам. — Разкажете ми накратко. Мисля, че вече знам възможно най-лошото.

— След като се оттеглихме за усамотението ви преди раждането, кралят и младите мъже започнали да ходят вечер в града.

— Със стражи ли?

— Не, сами и предрешени.

Потискам една въздишка.

— Никой ли не се е опитал да го спре?

— Граф Съри, Бог да го благослови. Но собствените му синове били част от групата, ставало дума за невинно забавление, а знаете, че на краля не бива да се отказват забавления.

Кимвам.

— Една вечер дошли маскирани в двора и се престорили на лондонски търговци. Дамите танцували с тях, всичко било много забавно. Онази вечер не бях там, бях с вас в усамотението ви; някой ми разказа за това на следващия ден. Не обърнах внимание. Но очевидно един от търговците избрал лейди Ан и танцувал с нея цяла нощ.

— Хенри — казвам аз и долавям горчивината в собствения си шепот.

— Да, но всички смятаха, че е Уилям Комптън. Те са приблизително еднакви на ръст, а и всички носели фалшиви бради и шапки. Знаете какво правят.

— Да — казвам. — Знам какво правят.

— Очевидно са се уговорили, и докато херцогът смятал, че сестра му седи вечер с вас, тя се измъквала и се срещала с краля. Когато веднъж изчезнала за цяла нощ, сестра ѝ не издържала. Елизабет отишла при брат си и го предупредила какво прави Ан. Казали на съпруга ѝ, и всички се изправили открито пред Ан и настояли да узнаят с кого се среща, и тя казала, че е Комптън. Но когато отсъствала и те смятали, че е с любовника си, срещнали Комптън. Тогава разбрали, че тя не се среща с Комптън, а с краля.

Поклащам глава.

— Съжалявам, скъпа моя — казва ми нежно лейди Маргарет. — Той е млад мъж. Сигурна съм, че не става дума за нещо повече от суетност и лекомислие.

Кимвам и не казвам нищо. Спирам коня си, който мята глава и тя се блъска в ръцете ми, отпуснати твърде тежко върху юздите. Мисля си за Ан, извикала от болка, когато девствената ѝ ципа била разкъсана.

— А съпругът ѝ, сър Джордж, лишен ли е от мъжка сила? — питам. — Девица ли е била досега?

— Така се говори — отвръща лейди Маргарет сухо. — Кой знае какво става в една спалня?

— Струва ми се, че знаем какво става в спалнята на краля — казвам горчиво. — Едва ли може да се каже, че са били дискретни.

— Така върви светът — казва тя тихо. — Напълно естествено е, когато сте в усамотение в очакване на раждане, той да си вземе любовница.

Кимвам отново. Това е самата истина. Онова, което ме изненадва, е че изпитвам такава болка.

— Херцогът сигурно е бил много засегнат — казвам, мислейки си за достойнството на този човек, и преди всичко как именно той постави Тюдорите на престола.

— Да — казва тя. Поколебава се. Някаква нотка в гласа ѝ ме предупреждава, че има и друго, и че не е сигурна, че е редно да го казва.

— Какво има, Маргарет? — питам. — Познавам ви достатъчно добре, за да знам, че има още нещо.

— Става дума за нещо, което Елизабет каза на едно от момичетата, преди да замине — казва тя.

— О?

— Елизабет казва, че според сестра ѝ това не било незначително любовно увлечение, което ще продължи, докато сте в усамотение, а после ще бъде забравена.

— Какво друго би могло да бъде?

— Тя смяташе, че сестра ѝ има амбиции.

— Амбиции за какво?

— Мислела, че може да омае краля и да го задържи.

— За един сезон — казвам пренебрежително.

— Не, за по-дълго — казва тя. — Говорил за любов. Той е романтичен млад мъж. Говорил как ще бъде неин до смъртта — тя вижда изражението ми и млъква рязко. — Простете ми, не биваше да казвам тези неща.

Представям си как Ан Стафорд извиква от болка и му казва, че е била девица, истинска девица, че изпитва твърде силна болка, за да продължи. Че той е първият ѝ любовник, единственият ѝ любовник. Знам колко много би му харесало това.

Спирам коня си отново: той хапе юздечката.

— Какво имате предвид с това, че е амбициозна?

— Според мен е смятала, че предвид положението на семейството ѝ и симпатията, породила се между нея и краля, може да стане първа господарка на английския кралски двор.

Примигвам.

— Ами аз?

— Според мен е смятала, че с течение на времето, той може да се обърне от вас към нея. Мисля, че се е надявала да ви замести като негова любима.

Кимвам.

— И, предполагам, е смятала, че ако умра, раждайки детето му, тя ще анулира неконсумирания си брак и ще се омъжи за него?

— Това вероятно е самият връх на амбицията ѝ — казва лейди Маргарет. — И по-странни неща са се случвали. Елизабет Удвил се възкачи на трона на Англия само благодарение на външността си.

— Ан Стафорд беше моя придворна дама — казвам. — Избрах я за тази чест пред много други. Какво да кажем за нейния дълг към мен? А приятелството ѝ с мен? Изобщо ли не е помислила за мен? Ако ми беше служила в Испания, щяхме да живеем денонощно заедно… — млъквам насред изречението; няма как да обясня колко защитени и колко привързани бяхме една към друга в харема на една жена, която винаги е живяла нащрек за погледите на мъжете.

Лейди Маргарет поклаща глава.

— Жените винаги си съперничат — казва тя простичко. — Но досега всички мислеха, че кралят може да вижда само вас. Сега всички научиха, че не е точно така. Сега в страната няма хубаво момиче, което да не си мисли, че короната е свободна и може лесно да бъде взета.

— Тази корона все още е моя — изтъквам.

— Но момичетата все пак се надяват на нея — казва тя. — Така върви светът.

— Ще трябва да изчакат до смъртта ми — казвам студено. — Това чакане може да се окаже дълго дори за най-амбициозното момиче.

Лейди Маргарет кимва. Посочвам зад гърба си и тя поглежда назад. Придворните дами са се разпръснали сред ловците и придворните, яздят, смеят се и флиртуват. От едната страна на Хенри стои принцеса Мери, а от другата — една от придворните ѝ дами. Тя е новодошла в двора, млада и хубава. Девица, без съмнение, още една хубава девица.

— А коя от тези ще е следващата? — питам горчиво. — Следващия път, когато трябва да се оттегля в очакване на раждане, и не мога да ги следя като разгневен ястреб? Някое момиче от семейство Пърси ли ще бъде? Или някоя Сиймор? Или Хауард? Или някоя от семейство Невил? Кое ще е следващото момиче, което ще се добере до краля и ще се опита с чара си да си проправи път до леглото му и да заеме мястото ми?

— Някои от вашите дами ви обичат много — казва тя.

— А някои от тях са готови да използват положението си при мен, за да се доближат до краля — казвам. — Сега, след като видяха една от тях да го прави, те ще чакат шанса си. Ще знаят, че най-лесният път до краля е да влязат в покоите ми, да се преструват на мои приятелки, да предлагат да ми служат. Някоя от тях първо ще ми засвидетелства престорено приятелство и лоялност, а през цялото време ще е нащрек за шанса си. Мога да съм сигурна, че някоя ще го направи, но не мога да знам коя е.

Лейди Маргарет се навежда напред с мрачно лице и гали коня си по шията.

— Да — съгласява се тя.