Придворните ѝ дами, които бяха свикнали с ленивия начин на живот в нейно отсъствие, бързо се събраха в покоите на кралицата, а домашните прислужнички забързано влизаха със свежи билки, които да посипят по пода, и нови свещи.

Катерина долови размяната на няколко тайни погледа между дамите, и предположи, че тяхната съвест също беше гузна заради неблагоприлично поведение по време на отсъствието ѝ; но после осъзна, че шепнешком се води разговор, който секваше всеки път, щом тя вдигнеше глава. Явно се беше случило нещо по-сериозно от опозоряването на Ан; и, също толкова явно, никой не ѝ казваше.

Тя повика с жест една от дамите си, лейди Мадж, да дойде при нея.

— Лейди Елизабет няма ли да се присъедини към нас тази сутрин? — попита тя, тъй като не виждаше и следа от по-голямата сестра на Стафорд.

Момичето поаленя до ушите.

— Не знам — заекна то. — Едва ли.

— Къде е тя? — попита Катерина.

Момичето се огледа отчаяно за помощ, но всички останали дами в стаята внезапно бяха обзети от силен интерес към шиенето, бродерията или книгите си. Елизабет Болейн размесваше тесте карти за игра така задълбочено, сякаш бе заложила в играта цяло състояние.

— Не зная къде е — призна момичето.

— В стаята на придворните дами? — предположи Катерина. — В покоите на Бъкингамския херцог?

— Мисля, че е заминала — осмели се да каже момичето. Някой ахна, а после се възцари тишина.

— Заминала ли? — Катерина се огледа наоколо. — Някой ще ми каже ли какво става? — попита тя, с достатъчно спокоен тон. — Къде е отишла лейди Елизабет? И как може да е заминала без моето позволение?

Момичето отстъпи назад. В този момент в стаята влезе лейди Маргарет Поул.

— Лейди Маргарет — каза любезно Катерина. — Мадж ми съобщи, че лейди Елизабет е напуснала двора без мое позволение и без да се сбогува с мен. Какво става?

Катерина почувства как развеселената усмивка застива на лицето ѝ, когато старата ѝ приятелка поклати леко глава, а Мадж, облекчена, се отпусна отново на мястото си.

— Какво има? — попита Катерина по-тихо.

Привидно без да се помръднат, всички дами протегнаха шии напред да чуят как лейди Маргарет ще обясни последния развой на събитията.

— Мисля, че кралят и Бъкингамският херцог са си разменили тежки думи — каза лейди Маргарет гладко. — Херцогът е напуснал двора и е взел със себе си двете си сестри.

— Но те са мои придворни дами. На служба при мен. Не могат да си тръгнат без мое позволение.

— Постъпката им е крайно погрешна, наистина — каза Маргарет. Нещо в начина, по който беше скръстила ръце в скута си и в спокойния ѝ, хладен поглед, предупреди Катерина да не настоява.

— Е, какво правихте в мое отсъствие? — обърна се Катерина към дамите, опитвайки се да разведри настроението в стаята.

Всички изведнъж придобиха смутени изражения.

— Научихте ли нови песни? Танцувахте ли в живи картини? — попита Катерина.

— Аз знам една нова песен — обади се едно от момичетата. — Да я изпея ли?

Катерина кимна; една от другите дами веднага взе лютня. Сякаш всички бързаха да ѝ доставят удоволствие. Катерина се усмихна и започна да отмерва ритъма с ръка по страничната облегалка на стола си. Като жена, родена и отгледана в двор на заговорници, разбираше, че нещо наистина много се е объркало.

Чу се шум на приближаваща компания и стражите на Катерина отвориха със замах вратата за краля и свитата му. Дамите се изправиха, изтупаха полите си, прехапаха устните си, за да порозовеят, и засияха в очакване. Някои се смееха весело без причина. Хенри влезе с широки крачки, все още в дрехите си за езда, заобиколен от приятелите си, хванал под ръка Уилям Комптън.

Катерина отново долови нещо различно в съпруга си. При влизането си той не я взе в обятията си, не я целуна по бузите. Не застана в самия център на стаята, за да ѝ се поклони. Влезе заедно с най-добрия си приятел: двамата почти се криеха един зад друг, като момчета, хванати в дребна простъпка: наполовина смутени, наполовина наперени. При острия поглед на Катерина Комптън тромаво се измъкна, Хенри поздрави съпругата си без въодушевление, с унило сведени очи; улови ръката ѝ, а после я целуна по бузата, не по устата.

— Добре ли сте сега? — попита той.

— Да — каза тя спокойно. — Вече съм съвсем добре. А вие как сте, сър?

— О — каза той безгрижно. — Добре съм. Такава гонитба имахме тази сутрин. Иска ми се да бяхте с нас. Мисля, че стигнахме на половината път до Съсекс.

— Ще изляза утре — обеща му Катерина.

— Достатъчно здрава ли сте?

— Съвсем добре съм — повтори тя.

Хенри изглеждаше облекчен.

— Мислех, че ще боледувате с месеци — изтърси той.

Тя усмихнато поклати глава, питайки се кой ли му беше казал това.

— Хайде да закусим — каза той. — Умирам от глад.

Хвана я за ръката и я поведе към голямата зала. Придворните се подредиха небрежно зад тях. Катерина чуваше приглушеното жужене на превъзбудения им шепот. Наклони глава към Хенри, така че никой да не долови думите ѝ.

— Научих, че в двора е имало кавги.

— О! Вече сте чули за нашата малка буря, нали? — каза той. Беше прекалено шумен, беше прекалено развеселен. Играеше ролята на човек, чиято съвест не е обременена от нищо. Изсмя се през рамо и потърси някой, когото да включи в насиленото си веселие. Половин дузина мъже и жени се усмихнаха, жадни да споделят доброто му настроение. — Едновременно е и нещо, и нищо. Скарах се с вашия голям приятел, Бъкингамския херцог. Напусна двора разгневен! — Той се засмя отново, още по-буйно, като ѝ хвърли кос поглед, за да види дали се усмихва, опитвайки се да прецени дали тя вече знае всичко за случилото се.

— Наистина ли? — каза Катерина хладно.

— Поведението му беше оскърбително — каза Хенри, раздувайки чувството си на обида — Може да си стои у дома, докато не е готов да се извини. Той е такъв надут човек, знаеш. Все си мисли, че знае всичко. А и без киселата му сестра Елизабет ще се справим тук.

— Тя е добра придворна дама и моя любезна компаньонка — отбеляза Катерина. — Очаквах да ме посрещне днес. Нямам повод да се оплача от нея, нито от сестра ѝ Ан. Предполагам, вие също нямате повод за недоволство от тях?

— Въпреки това съм изключително недоволен от брат им — каза Хенри. — Всички те могат да си вървят.

Катерина направи пауза и си пое дъх.

— Тя и сестра ѝ са в моята свита — отбеляза тя. — Имам право сама да избирам и отпращам дамите си.

Видя бързия изблик на детинския му гняв.

— Ще ми се подчините и ще ги отпратите от свитата си! Независимо какви права имате! Не искам да чувам приказки за права между нас!

Придворните зад тях замлъкнаха веднага. Всички искаха да чуят първата кралска караница.

Катерина пусна ръката му и заобиколи високата маса, за да заеме мястото си. Това ѝ даде един миг, в който си напомни да бъде спокойна. Когато той дойде на мястото си до нейното, тя си пое дъх и му се усмихна.

— Както желаете — каза тя с равен тон. — Нямам големи предпочитания по въпроса. Но как ще управлявам един добре организиран двор, ако отпращам всички млади жени от добро семейство, които не са направили нищо лошо?

— Вие не бяхте тук, следователно нямате представа какво е направила или не е направила тя! — Хенри затърси друг повод за оплакване и откри един. Махна на придворните да седнат и се отпусна в собствения си стол. — Заключихте се и се изолирахте за цели месеци. Какво се очаква да правя без вас? Как се очаква да вървят нещата, ако вие просто се оттегляте и зарязвате всичко?

Катерина кимна, запазвайки напълно спокойно изражение. Много добре си даваше сметка, че вниманието на целия двор беше съсредоточено върху нея като лупа върху фина хартия.

— Не може да се каже, че съм се оттеглила за собствено забавление — отбеляза тя.

— За мен беше изключително трудно — каза той, приемайки буквално думите ѝ. — Изключително трудно. На вас си ви беше много хубаво, да си лежите в леглото цели седмици, но как да се ръководи дворът без кралица? Вашите дами нямат никаква дисциплина, никой не знаеше как трябва да продължат нещата, не можех да ви виждам, трябваше да спя сам…

Той млъкна рязко.

Катерина осъзна със закъснение, че гневното му избухване криеше искрено чувство на обида. В себичността си той беше превърнал продължително понасяните от нея болка и страх в свое собствено затруднение. Беше успял да види в безплодното ѝ усамотение доброволно изоставяне от нейна страна; оставяйки го сам да управлява един труден за овладяване двор, в неговите очи тя го беше предала.

— Мисля, че най-малкото, което трябва да направите, е да изпълните онова, за което ви моля — каза той раздразнено. — Достатъчно неприятности имах през тези последни месеци. Всичко това ми се отразява много зле, направиха ме на глупак. А от вас не получих никаква помощ.

— Много добре — каза кротко Катерина. — Ще отпратя Елизабет, а също и сестра ѝ Ан, след като ме молите за това. Разбира се.

Усмивката на Хенри се върна, сякаш слънцето се показваше иззад облаците.

— Да. А сега, след като сте отново сред нас, всички можем да се върнем към нормалния живот.

* * *

Нито дума за мен, нито една утешителна дума, нито една мисъл на разбиране. Можех да умра, опитвайки се да доведа на бял свят неговото дете; без детето му трябва да се изправя пред тъга, печал и завладяващ страх от греха. Но той изобщо не мисли за мен.

Успявам да се усмихна в отговор на неговата усмивка. Когато се омъжих за него, знаех, че е себично момче, знаех и че ще се превърне в себичен мъж. Поставих си задачата да го напътствам и да му помагам да бъде по-добър мъж, толкова добър, колкото е възможно да бъде. Несъмнено ще има моменти, когато си мисля, че не е успял да се превърне в човека, какъвто би трябвало да бъде. А когато тези моменти идват, както е сега, трябва да приемам това като свой неуспех да го насочвам. Трябва да му прощавам.