Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Катерина откри, че не можеше да отговори. От една страна бяха поученията на майка ѝ, от другата — простичката доброта, която се излъчваше от този човек.

— Не знам — каза тя накрая, и сякаш самите думи я накараха да се почувства свободна. — Не знам. Ще трябва да се обърна с този въпрос към Бог. Ще трябва да се помоля за напътствия. Не претендирам, че знам.

— Ето, това е самото начало на мъдростта — каза той тихо. — В това поне съм сигурен. Да знаеш, че не знаеш, означава да питаш смирено, вместо да изричаш надменно. Това е началото на мъдростта. Сега, което е по-важно, ще се прибера у дома и ще ви подготвя списък от храни, които не трябва да ядете, и ще ви изпратя лекарство, което да подсили телесните ви течности. Не позволявайте да ви поставят вендузи, не давайте да ви слагат пиявици, и не допускайте да ви убедят да пиете някакви отрови или отвари. Вие сте млада жена с млад съпруг. Бебето ще дойде.

Думите му прозвучаха като благословия.

— Сигурен ли сте? — попита тя.

— Сигурен съм — отвърна той. — И то много скоро.

Изпращам да повикат Хенри: редно е да го чуе първо от мен. Той идва неохотно. Внушавали са му ужас от женски тайни и женски дела, и не му се нрави да влиза в стая, подготвена за раждане. Освен това има и нещо друго: липса на топлота — забелязвам това в лицето му, което извръща от мен. В начина, по който избягва да срещне очите ми. Но не мога да го упреквам, задето е хладен към мен, когато трябва да му съобщя такива тежки новини. Лейди Маргарет ни оставя сами, затваряйки вратата зад гърба си. Знам, че ще се погрижи никой отвън да не подслушва. Всички ще разберат съвсем скоро.

— Съпруже, съжалявам, имам тъжни новини за нас — казвам.

Лицето, което той обръща към мен, е навъсено.

— Разбрах, че не е възможно да са добри, когато лейди Маргарет дойде да ме повика.

Безсмислено е да се гневя. Ще се опитам да овладея и неговите, и своите чувства.

— Не очаквам дете — казвам без заобикалки. — Лекарят трябва да е допуснал грешка. Имало е само едно дете и съм го изгубила. Това усамотение в очакване на раждането беше грешка. Утре се връщам в двора.

— Как може да е сгрешил с подобно нещо?

Леко свивам рамене. Идва ми да кажа: защото е надут глупак и твоя пионка, а ти се заобикаляш с хора, които винаги ти съобщават само добри новини и се страхуват да ти казват лоши. Вместо това казвам неутрално:

— Трябва да е сгрешил.

— Ще изглеждам като глупак! — избухва той. — Отсъстваше близо три месеца, а накрая не можеш да покажеш нищо на хората.

За момент не казвам нищо. Безсмислено е да си пожелавам да бях омъжена за човек, чиято първа мисъл щеше да е за мен.

— Никой няма да си помисли нищо подобно — казвам твърдо. — Ако изобщо кажат нещо, то ще бъде, че аз съм глупачка, щом не съм могла да разбера дали чакам дете или не. Но поне имахме едно бебе и това означава, че можем да имаме друго.

— Наистина ли? — пита той, незабавно обнадежден. — Но защо я изгубихме? Недоволен ли е Бог от нас? Извършили ли сме някакъв грях? Това знак за Божието недоволство ли е?

Прехапвам долната си устна, за да възпра въпроса, който ми зададе мавърът: нима Бог е толкова отмъстителен, че би убил невинно дете, за да накаже родителите за грях, толкова дребен, та дори не знаят, че са го извършили?

— Съвестта ми е чиста — казвам твърдо.

— Моята също — изрича той бързо, твърде бързо.

Но моята съвест не е чиста. Същата нощ падам на колене пред лика на разпнатия Бог и поне веднъж се моля истински, не мечтая за Артур, нито се допитвам до спомена си за майка си. Затварям очи и се моля.

— Господи, това беше обещание, дадено на умиращ човек — казвам бавно. — Той настоя да го получи от мен. Беше за доброто на Англия. То трябваше да поведе кралството и новия крал по пътя на църквата. Трябваше да предпази Англия от маврите и от греха. Знам, че то ми донесе богатство, а също и трона, но не го направих за своя облага. Ако това е грях, Господи, то дай ми знак сега. Ако не бива да бъда негова съпруга, то кажи ми сега. Защото вярвам, че постъпих правилно, и че постъпвам правилно. И вярвам, че Ти не би ми отнел сина, за да ме накажеш за това. Вярвам, че Ти си милостив Бог. И вярвам, че направих онова, което беше правилно за Артур, за Хенри, за Англия и за мен.

Отпускам се назад, сядам на пети и чакам дълго — час, може би повече, в случай, че моят Бог, Богът на майка ми, реши да ми заговори в гнева Си.

Той не ми заговаря.

Затова ще продължа да приемам, че съм права. Артур беше прав да настоява да изпълня обещанието си, аз бях права да изрека онази лъжа, майка ми беше права в твърдението си, че Божията воля е да бъда кралица на Англия, и че каквото и да се случи, нищо няма да промени това.

Лейди Маргарет Поул идва да поседи с мен тази вечер, последната вечер от усамотението ми, и донася столчето си до отсрещната страна на огъня, достатъчно близо, за да не могат лесно да ни подслушат.

— Имам да ви съобщя нещо — казва тя.

Поглеждам лицето ѝ: толкова е безизразно, та веднага разбирам, че се е случило нещо лошо.

— Кажете ми — казвам мигновено.

Тя прави лека неприязнена гримаса.

— Съжалявам, че ви съобщавам дворцовите клюки.

— Много добре. Кажете ми.

— Става дума за сестрата на Бъкингамския херцог.

— Елизабет? — питам, мислейки си за хубавата млада жена, която дойде при мен в мига щом разбра, че ще бъда кралица, и попита дали може да бъде моя придворна дама.

— Не, Ан.

Кимвам: това е по-младата сестра на Елизабет — тъмнооко момиче с дяволит блясък в погледа, което обича мъжката компания. Популярна е в двора сред младите мъже, но — поне докато аз съм там — се държи с необходимата сдържана изисканост на млада дама от най-високопоставеното семейство в страната, на служба при кралицата.

— Какво за нея?

— Виждала се е с Уилям Комптън, без да каже на никого. Уговаряли си тайни срещи. Брат ѝ е много разстроен. Казал е на съпруга ѝ, а той е вбесен, че тя е рискувала своята репутация и неговото добро име във флирт с приятеля на краля.

Замислям се за миг. Уилям Комптън е един от по-буйните другари на Хенри, двамата са неразделни.

— Уилям сигурно само се е забавлявал — казвам. — Той е поклонник на хубавите жени.

— Оказва се, че тя изчезнала от едно представление на поетична драма, веднъж по време на вечеря, и веднъж за цял ден, докато дворът ловувал.

Кимвам. Това е много по-сериозно.

— Нима се намеква, че са любовници?

Тя свива рамене:

— Със сигурност брат ѝ, Едуард Стафорд, е бесен. Възразил е пред Комптън и е имало кавга. Кралят е защитил Комптън.

Стискам плътно устни, за да се сдържа да не процедя нещо критично в гнева си. Бъкингамският херцог е един от най-старите приятели на Тюдорите, с обширни земи и много арендатори. Той ме посрещна заедно с принц Хари преди толкова много години, сега е уважаван от краля, най-изтъкнатият мъж в страната. Оттогава насам е мой добър приятел. Дори когато бях в немилост, винаги получавах усмивка и добра дума от него. Всяко лято ми изпращаше като подарък дивеч, а имаше седмици, когато това беше единственото месо, което виждахме. Хенри не може да се кара с него, сякаш той е някой търговец, а самият Хенри — груб навъсен фермер. Това са кралят и най-видният благородник в английската държава. Старият крал Хенри дори нямаше да може да спечели трона си без подкрепата на Бъкингам. Едно разногласие между тях не е личен въпрос, то е национална катастрофа. Ако Хенри имаше някакъв разум, нямаше да се замеси в тази дребнава кавга между придворни. Лейди Маргарет ми кимва: не е нужно да казвам нищо, тя разбира неодобрението ми.

— Не мога ли да се оттегля от двора за една минута, без дамите ми да почнат да се измъкват през прозорците на спалните си, за да хукнат след млади мъже?

Тя се навежда напред и ме потупва по ръката.

— Изглежда, че не можете. Повечето придворни са млади и лекомислени, ваша светлост, и се налага да ги обуздавате. Кралят каза на херцога много гневни думи, и херцогът е много оскърбен. Уилям Комптън заявява, че няма да каже на никого нищо по въпроса, затова всички си мислят най-лошото. Съпругът на Ан, сър Джордж, я държи почти като затворница, никой от нас не я е виждал днес. Страхувам се, че когато излезете от усамотението си, той няма да ѝ позволи да бъде ваша придворна дама, а става дума и за вашата чест — тя замълчава. — Помислих си, че би трябвало да узнаете сега, вместо да се изненадате от всичко това утре сутринта. Макар че ми е неприятно да разнасям такива глупави клюки.

— Нелепо е — казвам. — Ще се занимая с това утре, когато изляза от усамотението си. Но наистина, какво си мислят всички те? Все едно сме в училищен двор! Уилям би трябвало да се срамува от себе си, и съм изненадана, че Ан би се забравила дотам, че да хукне да го преследва. А за какъв се мисли съпругът ѝ? За някой рицар от Камелот, който я държи пленена в кула?

Кралица Катерина излезе от усамотението си, без да съобщи за това, и се върна в обичайните си покои в двореца Гринич. Не можеше да има церемония по пречистване в църква, която да отбележи завръщането ѝ към обичайния живот, понеже не беше имало раждане. Не можеше да има кръщение, тъй като нямаше дете. Тя излезе от сенчестата стая без коментар, сякаш бе прекарала някакво тайно, срамно заболяване, и всички се престориха, че е отсъствала само няколко дни, вместо почти три месеца.