Безцеремонността на Катерина накара Мария де Салинас да ахне стреснато.

— Църквата казва…

— Църквата не се нуждае от добри лекари. На църквата не ѝ е нужно да знае как се зачеват синове — каза троснато Катерина. — Църквата може да си продължава с откровенията на светците. Не ѝ е нужно нищо повече от Светото писание. Служителите на църквата са мъже, които не се измъчват от болестите и трудностите на жените. Но онези от нас, които водим земния си живот днес, онези от нас, които живеят в света, особено онези от нас, които са жени, всички ние имаме нужда от нещо повече.

— Но вие казахте, че не искате езически познания. Казахте го на самия лекар. Казахте, че майка ви е била права да затвори университетите на неверниците.

— Майка ми имаше половин дузина деца — отвърна Катерина ядосано. — Но ти казвам: ако можеше да намери лекар, който да спаси брат ми, щеше да го приеме, та дори да се беше обучавал в самия пъкъл. Тя сбърка, като обърна гръб на познанието на маврите. Сгреши. Никога не съм смятала, че е съвършена, но имам по-ниско мнение за нея сега. Тя допусна огромна грешка, когато прогони и техните мъдри учени заедно с останалите неверници.

— Самата църква обяви тяхната начетеност за ерес — отбеляза Мария. — Как може човек да има едното без другото?

— Сигурна съм, че не знаеш нищо за това — каза дъщерята на Изабела, притисната натясно. — Не е подобаващо да обсъждаш подобен въпрос, а освен това ти казах какво искам да направиш.

* * *

Мавърът, Юсуф, отсъства от Лондон, но хората в къщата, където е отседнал, казват, че е запазил наетите си стаи, и щял да се върне още същата седмица. Ще трябва да бъда търпелива. Ще продължа усамотението в очакване на раждането, и ще се опитам да бъда търпелива.

Слугата, изпратен от Мария, ѝ казва, че онези хора познавали мавъра добре. Пристиганията и заминаванията му били нещо като събитие на тяхната улица. Африканците са такава рядкост в Англия, че са истинско зрелище — а той е красив мъж и щедро раздава дребни монети за малки услуги. Казали на слугата на Мария, че мавърът настоявал да има прясна вода за миене в стаята си и се миел всеки ден, по няколко пъти на ден, и че — чудо на чудесата — се къпел три-четири пъти седмично, като използвал сапун и кърпи, и разливал вода по целия под за голямо неудобство на домашните прислужници, излагайки здравето си на огромна опасност.

Не мога да се сдържа и се разсмивам при представата как високият, придирчив мавър се свива в някоя вана, отчаяно копнеещ за малко пара, накисване в хладка вода, масаж, обливане със студена вода, а после — дълга, вглъбена почивка, докато пуши наргиле и отпива силен, сладък ментов чай. Това ми напомня за ужаса ми, когато най-напред дойдох в Англия и открих, че тук се къпят съвсем рядко и мият само върховете на пръстите си преди хранене. Мисля си, че се е справил по-добре от мен — донесъл е любовта си към родината със себе си, пресъздавал е дома си навсякъде, където отиде. Но в твърдата си решимост да бъда кралица Катерина Английска аз се отказах да бъда Каталина Испанска.

* * *

Доведоха мавъра при Катерина под прикритието на мрака, в стаята, където тя прекарваше усамотението си в очакване на раждането. В уречения час тя отпрати жените от стаята, казвайки им, че иска да бъде сама. Седна в стола си до прозореца, където гоблените бяха отметнати назад, за да влиза въздух, и първото нещо, което той видя, когато тя се изправи при влизането му, бе стройната ѝ, осветена от свещта фигура в профил на фона на тъмния прозорец. Тя видя леката му съчувствена гримаса.

— Няма дете.

— Не — каза тя кратко. — Утре ще изляза от усамотението си.

— Боли ли ви нещо?

— Нищо.

— Е, радвам се за това. Кървите ли?

— Миналата седмица беше обичайният ми цикъл.

Той кимна.

— Тогава е възможно да сте имали някакво заболяване, което е отминало — каза. — Може би сте годна да заченете дете. Няма нужда да се отчайвате.

— Не се отчайвам — заяви тя. — Никога не се отчайвам. Затова ви повиках.

— Сигурно искате да заченете дете възможно най-скоро — предположи той.

— Да.

Той се замисли за миг.

— Е, инфанта, тъй като сте имали едно дете, макар и да не сте го износили до определения срок, знаем, че вие и съпругът ви сте способни да имате деца. Това е добре.

— Да — каза тя, изненадана от тази мисъл. Беше толкова разстроена от помятането, че не беше помислила, че плодовитостта ѝ е била доказана. — Но защо говорите за плодовитостта на съпруга ми?

Мавърът се усмихна:

— За да се зачене дете, са нужни и мъж, и жена.

— Тук, в Англия, смятат, че това зависи само от жената.

— Да. Но грешат и в това, както и в толкова много други неща. Във всяко бебе има две части: дъхът на живота от мъжа и дарът на плътта от жената.

— Казват, че ако бебето бъде изгубено, виновна е жената: може би е извършила голям грях.

Мавърът се намръщи.

— Възможно е — призна той. — Но не е много вероятно. Защо иначе раждат убийците? Защо невинни животни биха помятали малките си? Мисля, с времето ще се научим, че има телесни течности и инфекции, които причиняват помятане. Аз не обвинявам жената, за мен в това няма логика.

— Казват, че ако една жена е безплодна, то е, защото бракът не е благословен от Бог.

— Той е ваш Бог — отбеляза разумно мавърът. — Би ли наказал една нещастна жена, за да ѝ даде урок?

Катерина не отговори.

— Ще обвинят мен, ако не родя живо дете — отбеляза тя много тихо.

— Знам — каза той. — Но истината по въпроса е такава: след като сте имала едно дете и сте го изгубили, има всички основания да смятате, че може да имате друго. И не би трябвало да има причина да не заченете отново.

— Трябва да износя докрай следващото дете.

— Ако можех да ви прегледам, бих могъл да разбера повече.

Тя поклати глава.

— Не е възможно.

Погледът, който ѝ хвърли, беше весел.

— О, вие, диваци — каза той тихо.

Тя ахна леко, шокирана и развеселена.

— Самозабравяте се!

— Тогава ме отпратете.

Това я спря.

— Можете да останете — каза тя. — Но, разбира се, не можете да ме прегледате.

— Тогава да обмислим какво би могло да ви помогне да заченете и да износите дете — каза той. — Тялото ви трябва да бъде силно. Яздите ли?

— Да.

— Яздете странично, преди да заченете, а след това пътувайте в носилка. Разхождайте се всеки ден, плувайте, ако можете. Ще заченете дете около две седмици след края на месечния си цикъл. В тези моменти си почивайте, и се постарайте точно тогава да си лягате със съпруга си. Опитвайте се да се храните умерено и пийте колкото може по-малко от проклетия им разреден ейл.

Катерина се усмихна пред отражението на собствените си предразсъдъци.

— Познавате ли Испания?

— Роден съм там. Родителите ми избягаха от Малага, когато майка ви въведе Инквизицията и те разбраха, че ще бъдат изтезавани до смърт.

— Съжалявам — каза тя неловко.

— Ще се върнем, писано е — каза той с безгрижна увереност.

— Би трябвало да ви предупредя, че няма да го сторите.

— Зная, че ще се върнем. Сам видях пророчеството.

Изведнъж те отново замлъкнаха.

— Да ви кажа ли какви са моите съвети? Или просто да ви оставя сега? — попита той, сякаш му бе все едно кое от двете ще бъде.

— Кажете ми — каза тя. — А после ще ви платя и можете да си вървите. Родени сме да бъдем врагове. Не биваше да ви викам.

— И двамата сме испанци, и двамата обичаме страната си. И двамата служим на своя Бог. Може би сме родени да бъдем приятели.

Трябваше да се възпре да не му подаде ръка.

— Може би — каза тя рязко, като извърна глава. — Но аз съм възпитана да мразя вашия народ и да мразя вярата ви.

— Аз съм възпитан да не мразя никого — каза той тихо. — Навярно би трябвало да ви науча именно на това преди всичко друго.

— Само ме научете как да родя син — повтори тя.

— Много добре. Пийте преварена вода, яжте толкова плодове и пресни зеленчуци, колкото можете да намерите. Имате ли тук салатени листа?

* * *

За миг отново се озовавам в градината на Лъдлоу, а блесналите му очи са приковани в мен.

— Acetaria?

— Да, салата.

— Какво точно представлява?

* * *

Той видя как лицето на кралицата засиява.

— За какво си мислите?

— За първия ми съпруг. Той ми каза, че мога да повикам градинари, които да отглеждат зеленчуци за салата, но така и не го направих.

— Имам семена — каза мавърът изненадващо. — Мога да ви дам семена и можете да засадите зеленчуците, от които ще имате нужда.

— Имате ли?

— Да.

— Ще ми ги дадете… ще ми ги продадете?

— Да, ще ви ги дам.

За миг тя онемя от щедростта му.

— Много сте любезен — каза после.

Той се усмихна:

— И двамата сме испанци и сме далече от домовете си. Това не е ли по-важно от факта, че аз съм черен, а вие сте бяла? Че аз отдавам почит на своя бог, обръщайки се с лице към Мека, а вие почитате вашия с лице на изток?

— Аз съм възпитана в истинската религия, а вие сте неверник — настоя тя, но с по-малко убеждение, отколкото беше изпитвала някога преди.

— И двамата сме вярващи хора — каза той тихо. — Наши врагове би трябвало да бъдат хората, които нямат вяра, нито в своя Бог, нито в другите, нито в себе си. Хората, на които трябва да се противопоставяме, би трябвало да бъдат онези, които носят жестокост в света без друга причина, освен собствения си стремеж към власт. Има достатъчно грях и злини, срещу които да се борим, без да вдигаме оръжия срещу хора, които вярват в един опрощаващ Бог и които се опитват да водят праведен живот.