Той предлага да си почивам. Моли ме да го викам винаги когато не се чувствам добре, и обещава да дойде, за да сложи пиявици. Казва, че много вярва в честото кръвопускане при жените, за да ги предпази от прегряване. После се покланя и си тръгва.

Поглеждам неразбиращо Мария де Салинас, която стои в ъгъла на стаята по време на тази пародия на консултация.

— Това ли е най-добрият лекар в Англия? — питам я. — Това ли е най-добрият, с когото разполагат?

Тя объркано поклаща глава.

— Чудя се дали можем да намерим някой от Испания — мисля на глас.

— Майка ви и баща ви почти прочистиха Испания от учени мъже — казва тя, и в този момент аз почти се срамувам от тях.

— Тяхното познание беше еретично — казвам отбранително.

Тя свива рамене:

— Е, Инквизицията арестува повечето. Останалите избягаха.

— Къде са отишли? — питам.

— Къде ли не. Евреите отидоха в Португалия, а после в Италия и в Турция. Мисля, че са из цяла Европа. Предполагам, че маврите са заминали за Африка и за Изтока.

— Не можем ли да намерим някой лекар от Турция? — предлагам. — Не неверник, разбира се. Но някой, който се е учил от мавърски лекар? Там трябва да има и някои лекари-християни, които притежават познания. Някои, които знаят повече от този?

— Ще попитам посланика — казва тя.

— Трябва да е християнин — поставям условие. Знам, че ще имам нужда от по-добър лекар от този стеснителен невежа, но не искам да вървя против авторитета на майка ми и на Светата Църква. Ако те казват, че такова познание е грях, тогава несъмнено трябва да приема невежеството. Това е мой дълг. Не съм учен, и е по-добре да се ръководя от догмите на Светата Църква. Но може ли Бог наистина да иска от нас да отхвърлим познанието? Ами ако това ми коства сина и наследника на английската корона?

* * *

Катерина не ограничи работата си: пращаше писарите при краля, изслушваше просители, които се нуждаеха от кралско правосъдие, обсъждаше с кралския съвет новините от кралството. Но писа в Испания, за да намекне, че баща ѝ може би ще иска да изпрати посланик, който да представлява испанските интереси, особено след като Хенри беше твърдо решен на война срещу Франция в съюз с Испания веднага щом започнеше сезонът за военни походи през пролетта, и между двете страни щеше да има оживена кореспонденция.

„Той е твърдо решен да изпълни повелята Ви“, писа Катерина на баща си, внимателно превеждайки всяка дума на сложния шифър, който използваха. „Дава си сметка, че не е бил на война, и жадува всичко да върви добре за англо-испанската армия. Всъщност, много се безпокоя да не бъде изложен на опасност. Той няма наследник, а дори и да имаше, това е сурова страна за принцове, ненавършили пълнолетие. Когато тръгне на война с Вас, ще го поверя на Вашите грижи. Безспорно трябва да почувства, че изживява войната напълно, със сигурност трябва да се научи от Вас как да води войска. Но разчитам на Вас да го пазите от всяка истинска опасност. Не ме разбирайте погрешно“, написа тя строго. „Той трябва да чувства, че е в сърцето на войната, трябва да се научи как се печелят битки, но не трябва никога да бъде в истинска опасност. Освен това“, добави тя, „той не трябва да знае, че сме го предпазили.“

Крал Фердинанд, отново в пълно владение на Кастилия и Арагон, управляващ като регент от името на Хуана, за която сега се говореше, че не може и дума да става да седне на трона, изгубена в мрачен свят на печал и лудост, спокойно писа в отговор на най-младата си дъщеря, че не трябва да се безпокои за безопасността на съпруга си във войната: щеше да се постарае Хенри да не бъде изложен на нищо друго освен вълнуващи преживявания. „И не допускай страховете ти на негова съпруга да отклонят вниманието му от неговия дълг“, напомни ѝ той. „През всичките си години с мен майка ти никога не побягна от опасността. Ти трябва да бъдеш кралицата, каквато тя би искала да бъдеш. Това е война, която трябва да се поведе заради безопасността и облагата на всички нас, и младият крал трябва да изиграе своята роля редом с един стар крал и стария император. Това е съюз между два стари бойни коня и един млад жребец; в който той влиза с желание.“ Той остави празно място в писмото, сякаш пауза за размисъл, а сетне добави с послепис: „Разбира се, и двамата ще се погрижим за него това да бъде предимно игра. Разбира се, той няма да се досети.“

Фердинанд беше прав. Хенри отчаяно искаше да бъде част от съюз, който да разгроми Франция. Членовете на кралския съвет, сериозните съветници от времето на благоразумното царуване на баща му, виждаха с ужас как младият човек не отстъпва от убеждението си, че царуването означава война, и не можеше да си представи по-добър начин да отбележи възшествието си на престола. Енергичните, наперени млади придворни в младия кралски двор, отчаяно търсещи възможност да покажат собствената си смелост, подтикваха Хенри към война. Омразата към французите беше толкова отдавнашна, та изглеждаше невероятно, че някога е бил сключен мир и че той се беше задържал. Изглеждаше неестествено да бъдат в мир с французите — обичайното състояние на война трябваше да бъде възобновено веднага щом станеше сигурно, че ще победят. А сега, с новия млад крал, властващ над подмладения кралски двор, победата трябваше да е сигурна.

Тихо изречените от Катерина забележки не можеха да укротят докрай треската за война, а Хенри се държа така войнствено с френския посланик при първата им среща, та зашеметеният представител докладва на господаря си, че новият млад крал е обезумял от гняв и отрича някога да е писал миролюбиво писмо до краля на Франция, изпратено от кралския съвет в негово отсъствие. За щастие следващата им среща мина по-добре. Катерина се постара да присъства.

— Поздрави го вежливо — подтикна тя Хенри, когато видя посланика да се задава.

— Няма да се преструвам на учтив, когато готвя война.

— Трябва да бъдеш хитър — каза тя меко. — Трябва да умееш ловко да казваш едно, а да мислиш друго.

— Никога няма да се преструвам. Никога няма да се отрека от основателната си гордост.

— Не, не трябва точно да се преструваш. Просто го остави в глупостта си да те разбере погрешно. Има повече от един начин да се спечели война, при това е важна победата, не сплашването. Ако те смята за свой приятел, ще ги хванем неподготвени. Защо да ги предупреждаваме, че ще ги нападнем?

Той беше смутен: погледна я смръщено.

— Не съм лъжец.

— Не, защото миналия път му каза, че ще накараш френския крал да овладее суетните си амбиции. Не можем да позволим на французите да завземат Венеция. Имаме отдавнашен съюз с Венеция…

— Така ли?

— О, да — каза Катерина твърдо. — Англия има стар съюз с Венеция, а освен това Венеция е най-първата отбранителна стена на християнството срещу Турция. Като заплашват Венеция, французите са на косъм да пуснат неверниците да влязат в Италия. Би трябвало да се срамуват от себе си. Но последния път, когато се срещнахте, ти предупреди френския посланик. Беше пределно ясен. Сега е моментът да го посрещнеш с усмивка. Не е нужно да обявяваш, че замисляш да тръгнеш в поход. Ще си мълчим за тези планове. Няма да ги споделяме с хора като него.

— Казах му веднъж, не е нужно да му казвам отново. Аз не се повтарям — каза Хенри, започвайки да възприема тази мисъл.

— Ние не се перчим със силата си — каза тя. — Знаем какво можем да направим, и знаем какво ще направим. Те могат да го разберат сами в най-подходящия момент, избран от нас.

— Наистина — каза Хенри и слезе от малкия подиум, за да поздрави френския посланик съвсем учтиво, и изпита наслада да види как човекът едва не се спъна, докато се покланяше, и заекна, когато се обърна към него.

— Хвърлих го в доста голям смут — каза той весело на Катерина.

— Беше съвършен — увери го тя.

* * *

Ако той беше глупак, щеше да ми се налага да преглъщам думите си и да обуздавам гнева си по-често, отколкото сега. Но той не е лишен от интелигентност. Той е буден и умен, може би дори със също толкова бърз ум като Артур. Но докато Артур е бил обучаван да мисли, получавал е подобаващо за един крал образование още от рождение, този втори син е бил оставен да се измъква леко, осланяйки се на чара си и бързия си език. Намирали са го за приятен и дружелюбен и са го насърчавали да бъде просто мил и любезен. Той има възприемчив ум и умее да чете, спори и мисли добре — но само ако темата привлече интереса му, а и тогава — само за кратко. Научили са го да усвоява знания, но само за да демонстрира собствения си ум. Той е мързелив, той е ужасно мързелив — винаги предпочита някой да се заема с подробностите вместо него, а това е голям недостатък у един крал: поставя го във властта на неговите служители. Крал, който не желае да работи, винаги ще бъде в ръцете на съветниците си. Така се появяват всесилните съветници.

Когато започваме да обсъждаме условията на договора между Испания и Англия, той ме моли да го напиша вместо него: не обича да прави това сам, обича да диктува и да заръчва на някой писар да го напише на чисто. Така и не пожелава да си направи труда да усвои шифъра. Това означава, че всяко писмо между него и императора, всяко писмо между него и баща ми, или се пише от мен, или се превежда от мен. Аз съм в самия център на зараждащите се планове за война, независимо дали искам да бъда, или не. Няма как да избегна ролята на човека, който взема решенията в самото сърце на този съюз, а Хенри се държи настрана.

Разбира се, не изпълнявам неохотно дълга си. Никое истинско дете на майка ми не би си спестило усилията, особено ако те водят до война с враговете на Испания. Всички бяхме възпитани да знаем, че владетелството е призвание, а не удоволствие. Да бъдеш крал означава да управляваш; а управляването винаги е тежък труд. Никое истинско дете на баща ми не би могло да устои на възможността да бъде в самото сърце на планирането и кроежите, и на приготовленията за война. Никой в английския двор не е способен по-добре от мен да поведе страната ни във война.